депресия

Има ли някой лекуван от депресия, какво се прави по време на лечението

Samiqt depresiran trqbva sam da osyznae problema si i da iska da si pomogne ili da mu se pomogne.Tova e pyrvata stypka.Edin siguren nachin za izlizane ot depresiq e natovarvaneto s mnogo rabota za da nqma chovekyt vreme za tyjni misli.

Аз се лекувам от депресия. Бих искала да споделя моя опит, ще се радвам и други да споделят - една такава тема мисля е полезна за всички, които имат подобни проблеми - в такива случаи всяка помощ и опит са полезни.
Четох разни книги и разбрах, че има два начина - психотерапия и медикаменти. Твърди се, че и двата начина водят до добри резултати, кой ще се приложи, зависи от лекуващия лекар и от лекувания. Що се отнася до психотерапията, много е важен контакта с лекуващия лекар. Бях при двама психиатри в поликлиниката - единия път беше една жена, с която се почувствах напълно разбрана и само няколко изречения от нейна страна бяха достатъчни да видя проблемите си от друга страна и че има изход от ситуацията. За съжаление тогава нямах възможност да се подложа на дълготрайна терапия и даже не помня как се казваше докторката. След 2-3 години се почувствах наистина зле и отидох в същата поликлиника - онази лекарка я нямаше вече и се консултирах с един психиатър. Контакта с него ме травматизира още повече - нито следа от съчувствие, разбиране и оптимизъм. Тъй като пак нямах време, а в този случай и желание за терапия, предпочетох да ми предпише медикаменти. С медикаментите е така - отначало се чувстваш по-добре, но след време действието като че ли се изчерпва и старите мисли се връщат, макар и не толкова зле. Продължих с друг медикамент - неговото действие беше по-добро, но напоследък като че ли пак отшумява. Другата седмица ще ходя на контролен преглед - да видим как ще върви по-нататък.
Мисля, че наистина е важно човек да осъзнае, че депресията пропилява живота му и да е решен да промени това. Вярвам, че депресията може да се излекува, но е сигурно, че трае дълго. Може би ако човек има късмет, в момента на подем и оптимизъм, ще преживее нещо, което наистина ще промени живота му, нещо което в нормалното си депресивно състояние изобщо не би забелязал или не би направил. Важното е да не се отказваш и да не се предаваш - ако се предадеш, губиш всички шансове.
Напишете и вие нещо - как върви при вас, как се чувствате, какво пеживявате..

И аз опитах с медикаменти. Преди 2-3 години. Гълтах ги по някаква схема със зелена рецепта. Спрях ги по друг повод. все се сещам някои думички от едно стихче на Ст.Цанев ".....все по-ниско навеждам глава... над мене започва да никне трева... ....... Жив ли съм или умрял ?" Дали не е бил в депресия?
Точно така се чувствам,но все се надявам, че ще си върна удоволствието да се радвам на живота, ей така от самосебе си.

Аз гълтах хапчета и ходех на психотерапия,известно време даже на групова.Но си спомням,че изпитвах мазохистично удоволствие,че страдам и съм в депресия,предполагам кофти модел на поведение и лоши мисловни навици.
Имах временни подобрения,но после пак затъвах.В един момент просто разбрах(или може би реших)че не искам да съм в депресия никога повече,тя не беше част от мен,аз я бях направила част от живота си......е,изхвърлих я на боклука,където и е мястото.
Хапчетата ми помогнаха,като направиха пътя до отворената балконска врата прекалено дълъг,за да тръгна по него,а психотерапията ми помогна да се запозная със себе сии да се харесам.
Дано съм била полезна,успех

Поне така съм чувал - повечко шоколад. Иначе никого не бих посъветвал да взима лекарства.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Благодаря Ви! С шоколада най-ми хареса. След време очаквайте да ви дам знак колко съм укрепнала психически и физически /дебелана /.
С пожелание за здраве от мен....!

...тогава всяка депресийка е изчезнала вече. Остава само да почерпиш с шоколада.



=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Много точно казано !

ИМА,но човек трябва да осъзнае проблем(ите) си и да направи всичко възможно да ги реши.Според мен хапчетата не са най-добрия вариант,по-добре е човек да споделя,а не като мен да се затваря в себе си.Сега съм по-добре,но не съм щастливото момче което бях преди години.А Според вас възможно ли е депресията да остави травма върху човек за цял живот....

абе хапчетата не са най-добрия начин за справяне с депресията,ама като си опитал почти всичко и не се справяш-пак се връщащ към тях!иначе сега пия золофт и ще ми е интересно да чуя ,ако някой също го ползва как се чуства!а вие пиете ли някакви успокоителни в началото на лечението ,като Ревутрил например?пиете ли алкохол по времето ,когато пиете антидепресанти?как ви понася?пишете ми

Аз се излекувах от депресия успешно-сама.Трябваше да си отговоря на много въпроси-за смисъла на живота ми (защото за всеки човек смисълът е различен).Беше ми много трудно,но сега съм много по-силна.Мога да различавам вече депресиращите мисли и ги неутрализирам в зародиш,а не ги оставям да се развиват.Много ми помогнаха книгите,които четох и чета-Вашите слаби места от Уейн Дайър,Как да преодолеем чувството за безпокойство от Дейл Карнеги,Изкуството да бъдеш бог на Морган Скот Пек...и много други вкл. и Психоанализата на Фройд.На мене много ми помогнаха тези книги.Имам ги в библиотеката си и от време навреме,когато имам желание пак си ги препрочитам!