* * *

Пак ще се отърква
по котешки в нозете ти нощта.
Ще лепне
по пируетите на пръстите,
разресващи отнесено минути
на ялови мълчания,
докато замърка тишината.
Или...
забие нокти във душата ти,
за да я скъса като струна,
взривила се,
спасявайки мига
от първата фалшива нота.

Времето на краткото ни случване.



[линк]