Какво да правя ?

Ситуацията е следната. Разведен съм отскоро и си плащам редовно издръжката. Голямата ми дъщеря наскоро навърши 18 г. Финансово бившата е много добре, даже бих казал повече от добре - харчи като за последно пари от продаден имот. Същото се отнася и за голямата дъщеря, при това говоря за разходи, които в никакъв случай не са насъщни. Онзи ден с учудване открих, че моите алименти покриват нейните разходи за солариум за 1 месец. В същото време все още се устройвам на ново място и разходите ми се големи. Имам много неотложни разходи за най-необходимото - скромно обзавеждане и ремонти.
В закона, доколкото знам пише - при възможност и по споразумение. Бившата категорично иска издръжката и не позволи да я давам даже на дъщерята. Възможност да плащам имам, но смисъл от даването не виждам никакъв - независимо колко голяма е издръжката парите ще бъдат опукани до последно, в това съм абсюлотно сигурен.
Какво да направя - моля ви дайте идеи. Проблема е чисто психологически, а не финансов, поне аз така си мисля.
Благодаря предварително за всички.

открий сметка в банката и там привеждай докогато трябва ако е ученичка предполагам че е такава .а и след като е навършила 18 години не би трябвало да те задължава нищо друго освен твоето чувство за отговорност.

Аз бих пречукал кучката.

-------------------------------------
In baseball you know nothing

Ами представи си че с твоите пари си е купила нещо полезно (според твоите разбирания),а с нейните си пари е платила за солариума.
Така ще се чувстваш по-добре.

Това,че жена ти има "някакви" пари не те освобождава от плащането издръжката на децата.Ако дъщеря ти харчеше парите на майка си за "безмислени" неща щеше ли да те боли толкова ако не ги даваш ти...и избщо за каква "крупна" сума дето и даваш става навъпрос, че не разбрах?

Чисто финансово... за жена ти, а и за децата ти ще е много по-добре да получат сумата накуп, след като пропукат всички пари от имота.
За теб - също, защото ще заделяш когато и колкото можеш, в зависимост от текущите си планове.

Чисто психологически... идея нямам как може да убедиш бившата си жена за едно подобно решение. Има хора, на които живота в сапунки им се отдава по-лесно от елементарната математика.

Ми чисто психологически е проблема. За теб, за бившата ти жена и за дъщеря ти. Тя поне никога няма да бъде бивша. Щом е пълнолетна открии й дебитна карта и прехвърляй по банков път стотинките. Не противоречи на закона, а и ти имаш абсолютни доказателства, ако бившата вземе да се посуква.
Синчето беше пънолетно, като се развеждах и му предложих този вариант с картата, защото продължи учението, ама па то и гордо и не щя. Сам щял да се оправя, бил съм го отгледал и точка. Щерката е малка и прехвърлям на бившата отсъдената издръжка по банков път.
Бе кротни се и приеми, че вече сте отделни семейства и това е. Каквото е определил закона прави, мисли за дъщерята и забрави хубаво и лошо с бившата. Животът продължава и без спомените за бившите. Това е.

Мда, хора сме и всъщност не е ненормално да изпитваме такива чувства като гняв, яд, завист, самосъжаление или справедливо възмущение Но пък дето се вика - имаме страхотния избор да решим дали да се вкопаваме в тези чувства и да се самонавиваме до безкрай, или да се преборим с тях и наистина да заживеем собствения си живот. Та имам предвид - ако не спираш да се бориш с тези чувства, защото те са саморазрушителни - и в същото време не се самоосъждаш заради тях - в един момент ще си намериш своето лекарство за отърваване.
Като за начало спри да гледаш в тяхната паничка и в това какво има в нея и как се харчи - ми вече не е твоя работа. Е да, ти може да смяташ, че в известен смисъл не е справедливо ... че ей на - ти се мъчиш да си създадеш нов живот, а бившата ти харчи пари за солариум... ми нейна си работа. Ти даваш издръжка и си чист пред собствената си съвест; как се харчи тая издръжка и дали отива по назначение - това не е твой проблем - това е проблем на съвестта на бившата ти. Не можеш да си отговорен заради чуждите глупости, а и всеки има право да върши глупости - всъщност обикновено за нещата, които правим, си намираме всякакви самооправдания и обяснения. Тъй че дори в твоите очи това да е малоумщина, в очите на бившата ти собствените й действия са съвсем разумни... Тя има пълно право (за себе си), както и ти за нещата, които правиш. Хех, ми представи си какво би могла да си мисли например тя в тази ситуация - ей го на, мръсника, дава една мижава издръжка, ама има пари за обзавеждане и ремонти - и иди й обясни, че нещата не стоят точно така в твоите очи... Амчи то нейните действия може да са нейният начин да си отмъщава - ако той ти се вижда смешен, нелеп, глупав, неоправдан, идиотски - дай си сметка, че нещата текат в две посоки - първо, ти се ядосваш и самоизяждаш за нещо, което не можеш да промениш и второ - тя самата действа саморазрушително и жалко...
И да ти кажа - аз съм много против парите да се дават на децата или да им се привеждат на сметка (освен ако няма постигнато съгласие и от двамата родители). Нелепо е и ако щеш - не е възпитателно. Аз самата получавам по 120 лв на дете, което си е една прилична издръжка в сравнение с голяма част от народонаселението. Също тъй, делим си големите разходи като училищни екскурзии или сезонните кампанийни смени на дрехи и обувки... В същото време харча около четири пъти повече от тази сума за децата. И аз мога да мина без издръжката му, но пък и той може да дава повече - но въпросът е принципен. Споразумяли сме се в някой момент и нито той се интересува как харча парите, нито пък аз - колко печели и дали случайно пък не трябва да дава повече... И да ти кажа, дълбоко се съмнявам, че ако аз закъсам, той ще се зачуди дали се справям, или пък ако той закъса, аз ще се интересувам дали може да плаща толкова или неПерфектни отношения, нали? - ама в крайна сметка нали сме се разделили, за да сме разделени, а не за да си гледаме в паничките и всеки да брои стотинките на другия или да му държи сметка как ги харчи...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

но все пак едно 18 годишно дете все някога трябва да се пусне от полите на майка си и да се научи да управлява финансите си само.

Струва ми се подходящо да има лична сметка и да си получава издръжката там... но пък хората са различни, знам ли .
Аз имам много по-голямо доверие на сина си по отношение на парите, отколкото на бившия. Може би за това така разсъждавам .

Бе 18-годишните в общия случай още учат и също тъй в общия случай - вятър ги вее на бяла кобила... а и си е до дете. Значи ако щерката принципно харчи, когато има - ще се окаже, че като има собствени (уж) пари, ще ги дава за още по-безсмислени неща...и още по-здраво ще се хване за полите на майка си, щото майка й ще я храни най-малкото, а щерката ще живее с мисълта, че така й се полага от само себе си.
Вие например сте постигнали съгласие и то съвсем доброволно парите да отиват по сметка на детето. Ама знаеш ли колко такива има, дето напук на другия родител дават парите на детето, а то после вика: ти ли ще ми кажеш, това са си МОИ (видите ли!) пари. Как тогава едно дете може да се научи на финансов контрол или разпределение на доходите в една къща?А в конкретния случай това ще си е баш наказателна акция, само дето ще е с лоши дългосрочни последствия за щерката...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Не, не изпитвам такива чувства - напротив, спокоен съм, че децата живеят добре. Това, което изпитвам е по-скоро страх, че готовите пари ще свършат и тогава ще стане като приказката за златната рибка. Може да е егоистично, но ме е страх от момента в който аз ще трябва да осигурявам същия този стандарт, а аз не мога да го осигурявам. Формално, не е мой проблем, но от момента на привършване на парите става мой и ще ми виси над главата със страшна сила.
Значи случая със солариума беше само един от многото примери. Обърни внимание, че това не е разход на бившата, а на детето. Не обвинявам децата, защото това отношение към парите се задава от майка им и тя финансира техните прищявки. Не смятам за нормално за харчиш 10 пъти над текущите ти доходи, поне с това може да се съгласиш.

Мисля, че съветът ти, както винаги, е изключително практичен и много разумен, най-вече защото наистина ми вникнала в ситуацията, която наистина не е елементарна. За което ти благодаря. Мисля, че така ще бъде най-добре - даже е възможно да стане под формата на застраховка, но също може и като влог.

Хехе
Аз пък имам много по-голямо доверие на сина си, от колкото на бившата.
Накарал майка си да води дневник за разходите и приходите. Синчето кара 20, а майка му кара 44годинки, ама и тя ще порасТне , па после щерката след 12 годинки ще я подхване и туйто. Живота продължава.

И моят случай е същият - имам по-голямо доверие на дъщерята, отколкото на майка и. Във всяко отношение.

никакво съгласие не сме постигнали :)
С бившия за пари не говорим - това от памтивека си е неудобна тема между нас и може би това беше една от причините да не можем да продължим нататък като семейство. Плащам си сумата, което ми предложи на разговора при адвоката и поемам тези разходи, за които ми е известно, че съществуват или пък хлапето ме уведоми.

За сметката... говорехме наскоро със сина, но докато не стане пълнолетен собствена сметка не може да има. Имаме обща двамата, но не е същото... и да има обща с баща си, пак няма да е същото.

Иначе за проблема, който споменаваш (съвсем реален, наистина) - е няма начин един човек да се научи на финансов контрол, ако не се опари първите няколко пъти. Спомням си за първата голяма сума пари, която получих накуп - от застраховката на баща ми. Бях на 19, бременна с хлапака... би трябвало да съм се чувствала достатъчно отговорна и наистина беше така. Планирах да сменя кухненското обзавеждане, да направя ремонт, за да може детето да расте в по-нормални условия... на практика с бившия профукахме парите за глупости. Абсолютно никакъв спомен нямам как се изпариха... а беше сума, която сега спестявам за 1 година.
Никога не съм чула въпрос от родителите си - "За какво похарчихте все пак тези пари?" Но пък и никога повече не съм имала възможност да харча пари, получени наготово... та мисля, че и за човек с широки пръсти, като мен, един такъв урок е достатъчен.

Вярно е, че 18 годишните все още учат, но покрай купона в училище (е хайде де... малко са тези, които не си губят времето по цял ден с глупости, даже и в училище и на курсовете) пропускат да се научат да живеят в реалността. А ние, като жалостиви родители, все отлагаме мига, в който да ги пуснем да плават самостоятелно. И оттам и проблема с 40 годишните, дето още мислят като тийнейджъри и зависят от родителите (съпрузите) си

Да, ама сега синчето с половин уста ми намеква, че и аз имам вина майка му да не е научена.
Знам ли?
Като съм избирал майка им, да съм гледал накъдето трябва, а не накъдето нетрябва, ама пусто мъжко око глупаво

А не ти ли намеква, че имаш вина да не е научена и съседката, колежката ти, за кризата псоледните 15 години, за комунизма, за втората световна? Спирам, че туку виж съм почнала нецензурно.

Кога жените са най-безпомощни?
- Когато лакът по ноктите им още не е изсъхнал.

Хехеее!!!!!
Застраховчица
Точно 20 годишен МЪЖЖ бях, отслужил и с една мома за нула време опаа между пръстенцата. Тогава баща ми ме нарита сам да живея в едната къща и да си доказвам, че съм мъж, защото мъж, който не можел да издържа пороците си - цигари, пиене и жени, кучета го яли.
Тъъда
Трудовите ми книжки са двечки значи, като паспортчета на провинциалистче са тъпкани с кви ли не заниманийца докато ми уври тиквата, а в паспортчето имах една единствена адресна регистрациика!
Хах!
Застраховчица!?
Искам пак на готово.

Абе да ти кажа, мислих-мислих и накрая логиката реши (), че някак не е твърде обичайно 18-годишна девойка да се пържи в солариум... И съм напълно съгласна, че не може да се харчи 10 пъти над доходите :-)
Всъщност радвам се, че си спокоен и да ти кажа, ич нищо егоистично няма в това да си имаш такива страхове... ти си знаеш най-добре и вероятно са оправдани.
Та Хел е много права - май няма начин да налееш акъл в главата на бившата. Така че търсиш някакви обходни маршрути. Може би все още имаш някакъв шанс при щерката, а и казваш, че й имаш повече доверие - действай там.
Ами късмет ти желая!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Не ми намеква