Прераждане.

Пребиваването в минали животи е една хубава идея. Защото така човек като визира, че е живял някога сега си казва, че щом съм бил преди тогава защо да отстоявам себе си. Нали съм бил?! И съответно другите няма какво да ми противоречат. Аз си имам правото на съществуване така или иначе, защо да го отвоювам?

После живота като покаже обратната страна на нещата се изтъква, че човек изкупва нещо от преди и сега той трябва, да го преодолее. Обаче това не е отговор на миналото и бъдещето, това е отговор за настоящето.

След това настоящето остава човека с празни очаквания. Защото самото настояще не подсказва с нищо за себе си. А едва ли не той трябва сам да открие от кои уроци на съдбата, да вземе опит?

Знам, че няма смисъл. Обаче и прераждането няма смисъл. Защото ни праща пак в същия живот. Така ми се струва.

Не съм съгласна с тебе.
По идея прераждането има за цел постоянната ни еволюция - който с каквото темпо свари. Ако се въртим в кръг и се повтаря едно и също, няма никакъв смисъл да се прераждаме. От друга страна нито твоята, нито моята теза подлежат на недвусмислено доказване, така че и да спорим е безсмислено.

Това, че сегашното ни съществуване няма смисъл да се отстоява, е само една възможна гледна точка, която лично за мен не е вярна. Доколкото съм чувала, много индийци имат подобна философия - "що да си давам зор, като животи занапред - дал господ" - и го раздавали доста лежерно, казват. По принцип идеята за прераждането може да служи за много неща - например за да успокои страха ни от смъртта, да ни подреди света и да придаде смисъл на живота. Може да ни мобилизира да изпълним сегашния си живот със смисъл, но може и да ни демобилизира, понеже нали "имаме време"... Но това са все гледни точки, всяка от които е в някакъв синхрон с този, който я споделя, но и страшно субективна.

Прав си за това, че човек трябва сам да отгатне какво има "за домашно" и да открива сам смисъла във всеки преживян опит. Но само по този начин животът се осмисля истински. И наистина служи на еволюцията.

Та така.

Въпроса е, че има различни школи на прераждането. Например има астрологична школа, има индийска школа, има и психотерапевтична школа.

А това е объркващо положение. Защото въпроса е не в това в коя да вярвам или дали да вярвам на прераждането. Въпроса е, как живея с тази идея? Как тази идея ме променя и как ме кара да затварям едни врати и да отварям други?

Като под школа разбирам не само някакво схващане, ами именно това - живеене според мисълта за преродението. Тук и сега? Космологичната представя за прераждането пък предполага нещо съвсем различно. А именно живот на други планети по-други места във вселената където се диша въздух и се лапа трева и маруля. И също така взависимост от представата се изменя и стереотипа на възприемане. Едно космологично прераждане ще тласка мислите ми в посока различна от представата на астрологическия вариант.

Според астрологическия вариант както ми се струва възниква характер на прероденото. Този характер обаче взема едно житейско минало описано от археологията или историята например. Няма от къде другаде? Освен, ако не вече и снимков материал за това какво е било преди деня на раждане!

В космологичния принцип се залага на нещо напълно различно. И това би пробудило у мен напълно различна нагласа.

Здравей! Мисля, че си вадиш сравнително здрави изводи /че знанието за миналото само концентрира идеята как да се преживее настоящето/. Обаче съм озадачена, че нещо не си в особена "еуфория" от това и като цяло "не виждаш смисъл". Повечето хора като разберат, че може да са живели и преди, така се възпламеняват от тази мисъл /обратно на теб/, че направо са склонни да живеят 50% в сегашно време, където не им е особено уютно. Доколкото днешните ни проблеми са задачи "от вчера" /миналото прераждане/, наистина няма какво толкова да му се вторачваме на миналото. Знанието за него ни е полезно, доколкото е нужно да ПРОСТИМ на себе си за трудностите, които преживяваме с околните и в съдбата си, за да не ни спират чувства като страх, вина, обсебеност и най-често обида от решаването на задачките. Това ни освобождава от емоционалния блокаж и освобождава способността да се раздействаме и да продължим напред.
Говоря по този начин, не на базата на прочетеното някъде, а на преживяното.
Имала съм възможност няколко пъти да преживея подобно връщане назад, едното от които със съзнателна хипноза. Целта не беше задоволяване на любопитството, а опит да преодолея силния стрес след една случка и да почна да водя нормален живот. Най-силното при това връщане назад обаче не е чистото знание за фактите, колкото невероятно силната емоция, която се ражда в душата от повторното преживяване.
Относно астрологията - тя не ограничава. Избираш тялото си, родителите си сам, за да решиш най-добре задачите си или най-малкото да се самопровокираш към това. Няма нищо случайно на този свят и нашата звездна карта е подчинена на тази висша хармония и стремежа към еволюция.
Никой не може да ти каже примерно кога ще умреш - може да ти каже кога се падат най-кризисните етапи в живота ти, но не и дали ще имаш духовните сили да се справиш или ще трябва да си повториш още веднъж урока в друга ситуация от същия тип.
Относно школите за прераждането - моето мнение е, че това е същото като с религиите. Бог е един и всички те в основата си имат една и съща цел. Различни са начините, с които се изразяват и се мъчат да постигнат тази връзка със Създателя. Същото е и с школите. Същината на нещата е в общата, главната информация.
Изводът, който искам да направя е че ние разчитаме прекалено много на това, че натрупвайки информация, ще подобрим нещата. Тази информация е ценна, когато е записана в сърцата ни. А наистина важната е винаги записана там.

Skreiji, страхотно казано.

Много пъти съм имала нужда "да се върна назад" по този начин. Никога не съм знаела как реално става това. (Какво имаш предвид под съзнателна хипноза? Сама?). Много пъти съм имала възможност да "се срещна" с призраците, които ме измъчват, но емоцията и страхът са толкова силни, че не съм събирала кураж да се изправя очи в очи с тях и да ги преболя. Това се оказа без значение, защото изход така или иначе трябва да се намери, иначе загиваш. И колкото повече бягаш, толкова повече се мъчиш. Като в капан. Накрая се оказва, че никой не те гони.

Здравей!
Под "съзнателна" хипноза имам предвид направена чрез друг човек, който се занимава с това. На такава аз се подложих целенасочено преди доста години заради конкретен проблем, с който не можех да се справя сама и започна да руши личния ми живот.
Използвах тази дума, защото имам случаи на връщане в преден живот и в пълно съзнание, но без да съм го искала и очаквала. Когато човек трябва да научи нещо, съдбата му го води по пътя към това и не се иска да правиш нещо специално.
Когато обаче човек прекалено много мисли за "други светове", той става психически лабилен и подвластен на по-низши енергийни влияния и определено може да си навреди. Същото може да се получи и ако довери хипнозата си на не достатъчно подготвен и енергийно балансиран човек. Това е изключително специална работа и отговорността и последиците от нея са огромни за този, който я извършва.
От написаното от теб оставам с впечатление, че си изпитала някакви негативни емоции, заради които ми задаваш този въпрос. Не искам да давам никакви съвети. Подобни неща в моя живот съм решавала чрез силната си вяра и май друга рецепта нямам.

Озадачи ме "съзнателната" хипноза, за която спомена (т.е. как би могла да е несъзнателна) - не познавам много тази област.

Когато човек трябва да научи нещо, съдбата му го води по пътя към това и не се иска да правиш нещо специално.
Напълно съм съгласна.

....караш ме да изпадна в конкретни подробности. Добре , правя го веднага.
По време на хипноза не губиш съзнание, а възприемаш "двойно". Всички хора виждат различни неща според това какво могат да видят и кое - не. "Съзнателна", защото целенасочено трябваше първо емоционално да преживея една ужасна случка. След като доброволно се съгласих да мина през това, аз плаках доста дълго под хипноза, но в същото време чувах всичко в стаята и знаех какво правя, къде се намирам и имах адекватна връзка с реалния свят. След като емоционално преживях отново цялата болка, бях върната чрез жената, която ми водеше сеанса към това сама да се върна към времето, където са причините. Преминавайки през един тунел, в който се задържах за известно време, аз се видях в друго прераждане. В ума ми изплува точната дума на качеството, което притежавах и за което бях наказана...няма да ти разказвам всичко в подробности, но за да ме разбереш мога да сравня това "двойно виждане" със секундите, когато се събуждаш внезапно.Още живееш с детайлите от съня, а в същото време чуваш часовника, звуците около себи си, топлината в леглото си и т.н. Хем си будна, а си в съня. Жената, която ти води сеанса и на която си обяснила защо си там изобщо и каква е целта, не те оставя да се отклониш от избора да решиш този проблем/за което си се подложила на хипноза/, да си простиш, да разбереш причините и да затвориш една рана на психическо ниво. Не можеш да се откажеш, да поемеш друг път по време на хипнозата вън от съзнателния избор, за който си се решила на това. За това я наричам "съзнателна".
В другите случаи, когато имах възможността да преживея това, стана вън от моята воля. Нямах никакво очакване и устрем да стане. Случи ми се неведнъж и този път бях отново в абсолютно съзнание, но винаги права и с отворени очи. В съзнание -да, но не и съзнателно избрала това. Вън от мен и не по волята ми, ако мога така да кажа. Отново имах усещането, че съм в 2 различни пространства в един и същи момент. Но не ми представляваше проблем да бъда и в двете едновремено. Във всеки един от случаите трябваше да науча нещо важно, но не съм избирала и мислила такъв да е начина.
Ами това е. Да знаеш, че ние с теб се отклоняваме в момента доста от темата за астрологията и аз се извинявам за това на всички. Направо сменихме темата. Е, ако трябва да направя връзка с астрото ....може би Северен възел в Стрелец в 12 дом ми е подготвил тези непрекъснати житейски изненади. Дано сме се разбрали!

Здравей, може би си се свързала с енергиите на мъртъв човек чиято съдба е била сходна на твоята. Това е била съвсем друга душа. Явно тя ти е помогнала чрез инсценировка на своето минало. Показва ти се логиката на събитията, осъзнаваш цената на самата себе си и разбираш смисъла на това което ти се случва. Но дори и да си била самата ти според една друга теория, една душа е толкова многопластова, че може така да се раздели, че да живее живота на много хора на куп. Не отричам нищо от това което казваш обаче в духа на собствените си питания ти предлагам и своята си хипотеза. И за това минавалото ли ти е през ума, че в момента например може да живееш само една от многото части на една душа? Как ти се струва подобно виждане? Или другото, че всъщност връщането в миналото е среща с друга душа, която в случая ти подава ръка за помощ?

Здравей!
Често се случва мъртвите, с които сме запазили духовната си връзка, да ни помагат и след смъртта си. На мен също ми се е случвало. Но сега говоря за опита си с връщане в преден живот, което поне мен лично на практика ме убеди, че такова нещо има.
В един от случаите, когато преживях малко метафизичен опит, беше в църква. Това е най-силния ми коз да мисля, че не може да е било плод на негативни енергии или чуждо вмешателство от друга, мъртва човешка душа. Имам преживявания от този тип /с връщане в преден живот/ на място, което Бялото братство е обявило за свято. Държа да подчертая, че в този си живот не принадлежа към официалното течение на Бялото братство и никога не съм изпитвала желание да му бъда член.
В един от случаите видях връзката си в минал живот с мой близък приятел, който в същия момент стоеше срещу мен. Всичко беше за много кратко време и от страх, че не знам каква ще бъде реакцията му, не му споделих.
Имам още куп други случки от този тип, но ти изреждам тези от тях, според които мисля, че не е било вмешателство на друга душа със сходна на моята съдба.
Относно въпроса за това може ли една душа да живее на повече от едно място - може само ако има енергийния потенциал за това. Това е и обяснението защо светците могат да помагат на различни места едновременно. Аз нямам обаче претенции че съм душа от този тип и че населявам в момента повече от едно място. И така да е - не мога да го знам и не мога да го докажа.
Във всички тези случаи на връщане назад във времето - видях себе си векове назад, на различни места, различен пол и социален статус. Във всеки един от случаите обаче имаше препратки към сегашния ми живот. Това ми показа, че имаме право да видим само онова, което ще ни принуди да вървим напред и да променим към по-добро личността си в сегашния живот, да преминем някакво препятствие, което ни се вижда невъзможно.
Не изключвам принципно нищо от това, което казваш. Няма начин да се докаже нищо. Познавам и други хора, които са преживяввали подобни случки, но говорят за тях рядко, защото на първо място това е дълбоко интимно преживяване и защото не всеки човек би го приел за възможно. Но в повечето случаи съм забелязала /включително и чуждия опит, който ми е споделян/, че става дума или за много силна духовна връзка с друг човек, която не е от "вчера" или за поправянето на някое не много "лъчезарно" качество в характера или неправилно отношение към нещо в този живот. Един вид преживявваме подобни неща в полза на любовта си към друго същество или на личната си еволюция.
Това, което изглежда страшно несправедливо и незаслужено днес, крие своите корени в нашето минало. Няма нищо случайно. Всяко нещо е на мястото си. Има една висша хармония и ние сме част от нея. Астрологията е само част от тази невидима мрежа, която държи целия живот и и служи, като ни поставя в онези ситуации, в които ще бъдем принудени да научим урока си: нещо, което сами сме пожелали и избрали. В този ред на мисли, винаги съм търсела в астрологията по-скоро духовната посока, причините където се коренят потребностите на самата душа, отколкото фактите и следствията сами за себе си.
P.S.....Току - що отново препрочетох това, което си написал най-напред. Говориш като човек, който се е "родил уморен". Каквото и да стане, то не го вдъхновява.
Има само една сила, която никога не уморява и не отегчава. И за която всяко нещо си струва. ... и тогава човек намира и търпение, и вяра, и сила, и вдъхновение ... и за която си струва да преживеем нещата, за които си пишем сега. Всичко, от което се нуждаеш, е ЛЮБОВ! /както пеят Бийтълс/

Здравей отново- всъщност ти искаш да кажеш следното ли:

щом съм убеден, че всичко от миналото е безсмислено следователно не съм вдъхновен от нищо. Но за да си върна вдъхновението ще отрека смисъла и на миналото и на миналите си животи. И само така като се убедя в тези неща ще мога да акцентирам върху любовта която ми се поднася днес.

Поне така разбрах, че ти звуча на теб. Може и да греша. Темата която съм повдигнал е именно за психическите устои и как те се променят не с течението на времето, а с идеите за съдбата. И това не е случайно. Защото на мен ми се натрапва на очи, че в един определен момент от живота човек започва, да вярва в преждане. Но напротив докато е бил дете за това нещо той изобщо не е мислил. Всичко това не означава, че не трябва да мислим за нищо което не сме го мислили докато сме били в детска възраст. Въпросът е, че сякаш идеята за прераждане поставя човека в неговата сериозна част от живота. Според кармичната астрология 12-ти дом показва последното значимо същестуване. Изобщо всичко започва да става твърде значимо. Момента в който човек започва да пътува назад. Възрастта в която се среща там. И всичко се завърта около неговата собствена персона сякаш от неговите проблеми зависят проблемите на нещата. Разбира се именно когато човек е щастлив или нещастен той се поставя в центъра на всичко. В този смисъл на мен ми се струва, че Буда е бил прав като е говорил за това, че крайната цел на преражданията не са връщането назад, а Нирвана и следването на средния път. В християнството също например дестте божии заповеди на мен лично ми говорят, че ако ще незнам колко епохи от време, да изминат човека ще си е подвластен на посочениете грехове. Така че колкото и да се преражда, той си остава пак такъв грехомислещ. И вярвата в Христос сякаш като упоменава за съкровенната среща между човека и Твореца, това остава единственото нещо заради което си струва да се живее благочестиво. Ето така в християнството прераждането е идея на която изобщо не се обръща внимание. Духа е замаян от чудеса спрямо които то не, че няма никакво място, но не си заслужава и за миг загубата на мисълта за него. За другите популярни вярвания и течения не съм толкова добре запознат, обаче като че ли единствено парапсихолозите акцентират върху връщането назад. Или школите занимаващи се с кармата най-общо да ги наречем "паралози". Та "паралозите" (но не оклутисти) акцентират върху това връщане в миналото като за връщане в предишен собствен живот. Всъщност това сега се наричаше психоанализа. Проблемът останал от миналото продължава скрито да функционира. Обаче ако тогава не съм имал силата да го разреша, то днес като по-зрял от преди стига да разбера какъв е бил ще бъде като играчка в ръцете ми и да се справя с него.

Обаче тук става въпрос за нещо друго. Става въпрос, че дори този проблем да бъде оправен, дали от детската възраст или от миналият живот след това, какво остава? След това остава живота днес, нали? И какво ще правя с него след като всичките прераждания ме водят именно към него? И според мен отговора на такъв въпрос освобождават човека от идеите му за прераждане. Дали е така или не? И дали това е от значение, знам ли?!

Аз се вмъквам само да ти кажа, че изчетох всичко, което си писала, и ми стана много приятно. Нещо много здраво, земно, будно и чисто има в теб - много ме изкефи!

[линк]

О, ти наистина ме трогваш!.... Много ти благодаря! Радвам се, че съм ти доставила удоволствие. Бъди щастлива!!!

Този път ще гледам да съм по-кратка! Ха-ха-хааааааа!!!.....
Всички ние, щом сме на Земята, това доста сурово училище, имаме явно какво да научим! Така че, не знам дали наистина съм права, но споделям с теб моите заключения на този етап от живота ми. /Христова възраст - за добро и зло!/.
И така: Поставяш въпроса за религиите и как стоят нещата конкретно при християнството. Източните учения се базират на интравертността, или казано по друг начин, на саморазвитието и работата сам със себе си, за да се постигне нирвана. Медитация, йога и всички упражнения за духа и тялото са израз на тови търпеливо самоизкачване към по-висшите нива.
Между Християнството и всички останали религии, има една основна разлика, но изключително значима: с Христос идва идеята за любовта. Да обичаме ближния си безвъзмездно "направи добро и го хвърли в морето" и да прощаваме "ако някой те удари по едната страна...и т.н.". На пръв поглед звучи много примиренчески и дори алогично, а донякъде малодушно. Но с любовта и прошката се разрушава причинно-следствената връзка на кармата. Недоволството и желанието за мъст изчезват. С идеята за любовта, идва и идеята за доброволната жертва "ако имаш 2 ризи....". Видимо нещата изглеждат дисбалансирани, но духовно се прекрачват границите на мисловните предрасъдъци и душата е свободна да продължи напред. С идеята за любовта идва идеята, че всички сме едно цяло - когато го боли ближния, те боли и теб. Нещо повече - ти не можеш да бъдеш щастлив сам за себе си, без любовта към Отец и към всички живи същества. Е, ако Бог е навсякъде, където има любов /а тя е източника на живота/, достигаме до "атеистичното" ядро на източните религии, че жизнената енергия може да бъде навсякъде /Буда/ и да се изяви чрез всяко живо същество.
Повечето противоречия в християнското учение идват от факта, че хората разочаровани от институцията на църквата, отричат във висока степен и самата религия. Библията е променяна на два Вселенски църковни събора и това е факт, за който има официални данни. Заличена е много информация за това какво е правил Исус между 19-та и 30-та си година. Не искам да изпадам с никого в теософски спорове, но според някои намерени евангилиета и стара църковна литература, има податки че през този период той се е намирал имено на Изток! Дали е проповядвал прераждането – чела съм книги, където неговите думи се тълкуват имено така. Идеята за прераждането не е била особено удобна през Средновековието на църковната институция, тясно свързана с властта.
За финал на написаното, ще ти напиша нещо, което обичам да цитирам. То е от предаването “Здравей, България!” с Милен Цветков. Имаше навика да кани всяка сутрин един рожденник. И веднъж покани една възрастна жена, на която не мога да цитирам името. Попита я какво иска да каже на следващите поколения от позицията на годините си. Тя каза /перифразирам/ “Нека младите хора не се страхуват от любовта и най-вече да обичат! Нека знаят, че да те обичат е хубаво и всеки първо към това се стреми, но да обичаш самия ти е много, много по-велико щастие!”
...
Всеки от нас търси своя път в живота сам. Смисълът?! Връщам се към предното си писание, това което разбрах от всички онези случки – еволюция и любов. За мен: еволюция чрез любов. Ние сме тук, не за да бъдем на първо място щастливи, а за да се учим непрекъснато на любов.
Препоръчам ти “Диагностика на кармата”, Лазарев - чети я обаче подред /част след част/, ако разбира се, вече не си го направил.
P.S. За онова, което писа за децата и какво става като пораснат...Фактът, че губим вдъхновението си с годините, не винаги е признак на зрялост....може би светът не е станал по-скучен и познат, а ние сме се затворили за него и “отворили” за себе си.

Разбирам те, благодаря за отговора. Но нека и да не превръщаме любовта в празна дума. Ако любовта се отдели от щастието тогава това дали е любов? Или ако е любов няма ли такава любов да се привърне в някаква форма на изкупление? Ние знаем защо се е появил Христос. Защото достта грехове са се били натрупали на земята. И нужно ли е отново да се повтаря всичко?

Ето за това според мен е добре да се прави разлика между лекомислена любов с чиято проява се вършат най-общо глупости. Истинската любов би трябвало да носи щастие независимо на каквито и да било изпитания да е подложена. И тя може би за това успява да ги премине. Не само защото е истинска, а и защото носи щастие.

Здравей! Защо мислиш, че любовта отделена от щастието е празна дума?! Тогава трябва да приемем за празен живота на тези, които са обичали без щастие. В тази ситуация всички биха се страхували от любов без лично щастие. Не, няма да е форма на изкупление - изкупваш, когато има какво да изкупваш - примерно неправилните разбирания за любовта, страха. Защото любовта е вън от личното щастие. Може да го има, а може и да го няма. Тя не може да бъде зависима от нищо - ако е наистина любов, а не влюбване. Никой и нищо не може да те спре да обичаш. За това мисля, че за никоя любов не бива да се съжалява ... защото тя разтваря и чупи обръчите на нашето тесногръдие като на стара бъчва. Това, което печелим с всяка една любов, е разширението на собствената си душа: една недорисувана картина, в която е прибавен още един нюанс.
Христос ще ни бъде нужен като символ на любовта. На Вярата в любовта. Не винаги, не във всеки разговор и не във всички случаи. На мен ми беше нужен. Все още се учим на безвъзмездност. Щастието е само награда за намерения баланс. За хармонията в собствената ни душа. Трябва да го търсим първо там.
Пишеш "И нужно ли е отново да се повтаря всичко?". Отвръщам ти с една чужда мисъл: "Историята няма супер мозък. Тя има здрав стомах - и остра нужда да преживя." Дори и да осъзнаем с опита теоретично някои неща, ние ще повтаряме често грешките си, защото човек се променя на практика много трудно, с постоянни усилия на волята. Грешката е неразривна част от нашата природа и ние ще грешим непрекъснато, докато еволюираме. Още повече, че в нас е заложена потребността от ЛИЧЕН опит. След като ние правим живота си, защо трябва да мислим, че по всяко време сме достатъчно съвършени, за да преживеем любовта само като пълно щастие и хармония ?! Това принципно сигурно е възможно, не го изключвам. Някои на Изток са постигнали нирвана, но за съжаление за повечето от нас страданието, болката е всекидневие.
Говорейки така, не искам да ти оставям впечатление, че бягам от щастието в любовта. Сигурно ще те учудя, но в личния ми живот в момента съм постигнала
този баланс щастие-любов, което аз приемам като награда за работата със самата себе си. Но би било наивно до смятам, че животът, който е в непрекъснато движение, ще ме остави в статичното състояние на преживяваща американски хепи енд. .../То и за тях "Happy end"-а май посвърши напоследък...!/
Ако любовта е състояние на душата, а не преживяване на външната ситуация като първопричина, ще бъдем свидетели на нещо много по-интимно и силно като състояние. Защото всяка любов ще оставя в душата ни по един диамант. Това е срещата ни с другия човек, със самите себе си /такива, каквито не сме се познавали/. Срещата ни със света.
Любовта трябва да е над страданието и над щастието. Те са само форми, чрез които можем да я изпитаме.

Защото любовта е вън от личното щастие. Може да го има, а може и да го няма. Тя не може да бъде зависима от нищо - ако е наистина любов, а не влюбване. Никой и нищо не може да те спре да обичаш

Да обичаш същото ли е като любов?
Любовта е споделеност. Никой и нищо не може да те спре да обичаш - и без споделеност. И себе си можеш да обичаш - без споделеност. Можеш да обичаш всичко - без споделеност.

...!
Не можеш да вземеш любовта от никой. Тя се дава. Иначе е "черна магия" - форма на контрол, власт, насилие, манипулация. Любовта е съвършено свободна.
Отговарям ти за споделеността съвсем субективно : дълбоко съм убедена, че любовта е винаги взаимна. Дори и да ти звучи абсурдно. Дори и да презираш съзнателно този, който те обича, идва ден когато откриваш, че подсъзнателно ти също го обичаш. Това е лично моя теория. Може и да е грешна, но интуитивно така усещам нещата. Светът на идеите често противопоставя хората един на друг. Понякога изпитваме негативни чувства към тези, с които сме свързани чрез любов, но на дълбоко ниво любовта остава същата !
Нямам против да говорим за всички тези неща, но ми се струва, че темата доста излезе от астрологията. Не искам само аз да се произнасям, точно като "местния шаман" Шегувам се! Всеки има своите истини и аз ще се радвам, ако прочета нещо интригуващо и повече от казаното от мен! Не обичам теоритизирането на нещата от живота и май вече доста казах.... Пишете!!!! Стига все аз.....!!!! Искам да чета, а не да пиша!

Защо споделеност да е взимане на любов?
Опитах се да разгранича любовта към себе си и към всичко въобще, от любовта към някого. Защото под любов разбирам по-скоро второто.

Не, споделеност не е вземане на любов. Не съм казвала това. Казвам, че или я има, или я няма. И твърде трудно осъществяваме власт над чувствата си, камо ли над чуждите. Не можем да имаме претенцията за споделеност. И ако от споделеността зависи нашето чувство, то в каква степен реално е любов?!
Разбирам разграничението, което правиш. Искаш да кажеш, че споделената обич е любов, нали така?!
Предлагам да се изпозавърнем към добрата стара астрология и да ги гледаме нещата от живота през тази призма. Нали за това сме тук?! Признавам, че малко се поотклоних самата аз, докато отговарях.