Загубихме Брод

В четвъртък е починал един добър поет, противоречив човек и стар член на клуба Цветан Карамфилов (брод).

Вечна му памет

"Смъртта протегна призрачно крило
и с пареща милувка ме погали.
Сви се зад горещото челО,
своят огън там за да запали.
После се поспря, озадачена,
съзряла зад челОто болка друга:
"- Тука някой бил е преди мене
и повече от мен боли, бездруго.
За мен така до днес не е копнял
никой, както той сега за нея.
Смърт, да, Смърт съм, но изпитвам жал,
и ще си отида - да живее!
Нека любовта да го боли,
и някой друг в сърце си да поеме
от нейните наточени стрели...
А за мен - ще се намери време!"

Смъртта прибра протегнато крило.
Сега не зная как да я наричам.
Остави ме, с болящото челО
още мъничко да те обичам."
Брод

Bukvite.com

Лека му пръст. Не го познавах, но ми стана много мъчно... а като прочетох и стихчето ... ето това:

...и ще си отида - да живее!
Нека любовта да го боли,

ми влезе под лъжичката:(

Щастието идва при веселите

Спомням си този ник, спомням си и стихове, които е поствал тук.
Мир на душата му.

п.п. Грийн лайт ме присети онзи ден за ДДТ, ето още една хубава тяхна песен, днес звучи като за него - за Брод
Ето все


Побледневшие листья окна
Зарастают прозрачной водой.
У воды нет ни смерти, ни дна.
Я прощаюсь с тобой.
Горсть тепла после долгой зимы
Донесем. Пять минут до утра
Доживем. Наше море вины
Поглощает время-дыра.

Припев:
Это все, что останется после меня,
Это все, что возьму я с собой.

С нами память сидит у стола,
А в руке ее пламя свечи.
Ты такою хорошей была.
Посмотри на меня, не молчи.
Крики чайки на белой стене
Окольцованны черной луной.
Нарисуй что-нибудь на окне
И шепни на прощанье рекой.

Припев: *2

Две мечты да печали стакан
Мы, воскреснув, допили до дна.
Я не знаю, зачем тебе дан.
Правит мною дорога-луна.
Ты не плачь, если можешь, прости.
Жизнь - не сахар, а смерть нам - не чай.
Мне свою дорогу нести.
До свидания, друг, и прощай.

Припев: *2

Это всё... *6

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

Почина в понеделник срещу вторник внезапно.Погребахме го в сряда.


Година след...
Цветан Карамфилов Георгиев (брод)
Раздел: Любовна лирика

Година след смъртта ми ще стои
все още моят кръст, забит в земята.
После буренът ще заличи
пътеката към гроба ми. Тревата
последна върху мен ще избуи
от тленното, останало от мене.
Дали тогава пак ще ме боли
душата ми, прижИве наранена?
Ще ме боли. За малката следа,
след себе си която не оставих.
А колко път изминах до сега...
И колко пъти себе си забравих...

Година след... А уж съм още жив.
Какъв ти жив. Самичък по браздата...
Човек е жив, когато е щастлив.
След сам човек не си личи следата.



© Цветан Карамфилов Георгиев Всички права запазени.
Публикувано: 2003-06-11

А Бог молчит...

Приеми моите съболезнования. Жалко за човека и поета.

Тревата
последна върху мен ще избуи
от тленното, останало от мене.


[линк]

Светла му памет! Толкова красива поезия остави след себе си...Трудно е да се повярва, че го няма.

Бог да го прости и мир на душата му!

Помня го,и аз не съм от вчера тук
Лека му пръст и мир на духа му

Съболезнования на семейството, приятелите и всеки, който е близък и който е наранен от тази внезапна кончина.
Цветан имаше голяма дарба, не знам успя ли да издаде стихосбирката, за която мечтаеше.

Тъкмо водеше преговори с едно врачанско издателство за издаване.Така и не доживя....

А Бог молчит...

къде е погребан? напишете ми моля, искам да оставя цвете на гроба му. беше баща на детето ми.....


Бог да го прости!......

@целува всички в клуба и им желае щастие

Чел съм го....писал съм му...
Жалко!

Моят домашен арест [линк]

Дано е намерил покой ...
Мир на душата му !

<... жени се свалят, като им говориш в осмичен код ...>

Знам,че съм го познавала този човек...
Всичко това съм го чела...
Кога,къде...не знам...
Помогнете ми,кажете ми нещо повече за него!
Бог да го прости!

ох,ох и клюнчовците додоха

Животът е низ от загуби. Лека му пръст.

Просто не мога да повярвам!
Такъв здрав и як човек!
Вечна му памет!
Цецо, чакай ни и нас горе на небето. Да се посмеем. Да попеем. Пък и ти с някой и друг стих да ни зарадваш. Всички сме "пътници".
Божичко! Всяка смърт е нелепа. Още повече на такъв здравеняк и вечно усмихнат човек като Цецо!

Пролетта дойде!

бог да го прости!

прост селянин, ама много прост ви казвам !