Шегава 29 Март
11 отговора
999 прегледа
Шегава 29 Март
Шегава
Отдавна бях обещал на Деси да я вземем някой път на разходка. И тъй като тя сама си е работодател то съумя да си подреди нещата, така че да си освободи срядата. Ето ни в сутрешния влак, тръгващ в 7:50 от Централна гара, любувайки се на новото влакче по дестинация Кюстендил:
От около 4 седмици се движат две такива по трасето, но едното от тях преди няколко дни е замеряно с камъни в столичен квартал и сега временно е спряно, очаквайки намирането на средства за подмяна на стъкла.
Малко след 10 АМ слизаме на с. Раждавица, разположено на изхода от Земенския пролом. Две последователни конултации с двама местни, нелишени от комични моменти и сме на центъра. Кафе трябвало да пием на гарата, че тук и двата магазина и частния и държавния работели само до 10. Поемаме по пътя през виждащото се пред нас малко баирче, окичено отгоре с иглолистни дървета. Скоро сме го превалили и се спускаме към долината на р. Шегава. Напускаме пътя точно при изворчето на водата. Забелязва се и една тръба, въпреки че според чути мнения реката изчезвала подпочвено в горната част на планината и по нейни си пътища тук се появявала. Продължаваме по стесняващата се и преминаваща в каньон по-нагоре част, без пътека, но и безпроблемно, провирайки се между храстите и дърветата. Ето и малко хронологично подредени снимки:
Не след дълго пред нас отляво и отгоре в скалите се забелязва входа на пещерата Гълабарника. Точно тук има и едно отклонение на каньона на ляво, но докъде точно извежда ще го разберем друг път. За тази пещера се носи мълвата, че преди години вътре бил открит смок, достигнал размерите на питон. Влечугото попаднало по неведоми пътища в това удобно за гнездене на скалните гълъби място и тъй като си нямало по-интересни занимания, не му оставало друго освен да се угоява със снасяните от тях яйца.
Разказаха ни също, че достигането на входа не е чак толкова трудно, чрез внимателно катерене, но проблемите идват посло, когато трябва и да се слиза ....
Продължаваме напред. Като става все по-тясно и по-яко.
В 12:30 наблюдаваме това, което се вижда от частичното слънчево затъмнение, хапваме и отново поемаме без да си даваме зор. По скалите ясно си личат извайваните с векове творения на пресъхналата, (май с човешка помощ), река. Приятно проходимо е, което би следвало да се тълкува, че само на отделни места, предимно, където е имало водопадчета или водоскоци може да се наложи да бъдат заобиколени встрани, по скали с по-малък наклон. Това ни най-малко не трябва да смущава защото е нужно предимно леко внимание и почти никакви катерачески умения. Само градусът на емоциите се покачва и очите на спътницата ми все по-силно блестят.
След известно време започва да се разширява. Пътят ни продължава отново криволичейки през растителността, която в момента още не се е разлистила и не ни затруднява особено. Вдясно се появява поляна, явно обработвано някога поле. В землището на с. Буново сме. С първите появили се, необитавани къщички започва и махала Пенкьовци, а едната от тях е на мой приятел и се отбиваме да я видим. За тук кратко засегнах миналата година:
[линк]
По пътя напред и направо по долината се излиза на асфалтовото пътче и скоро на главния път Кюстендил-София, на петдесетина метра преди превала Стражата. Ние от къщите се отбихме, през намиращото се на няколко километра вляво и отгоре селце, че даже успяхме малко да се позаблудим и да “изгубим” около 30-40 мин., достигайки го през друга необитавана махала. На центъра му в хоремага биричка и после два стопа и си бяхме в София.
Отдавна бях обещал на Деси да я вземем някой път на разходка. И тъй като тя сама си е работодател то съумя да си подреди нещата, така че да си освободи срядата. Ето ни в сутрешния влак, тръгващ в 7:50 от Централна гара, любувайки се на новото влакче по дестинация Кюстендил:
От около 4 седмици се движат две такива по трасето, но едното от тях преди няколко дни е замеряно с камъни в столичен квартал и сега временно е спряно, очаквайки намирането на средства за подмяна на стъкла.
Малко след 10 АМ слизаме на с. Раждавица, разположено на изхода от Земенския пролом. Две последователни конултации с двама местни, нелишени от комични моменти и сме на центъра. Кафе трябвало да пием на гарата, че тук и двата магазина и частния и държавния работели само до 10. Поемаме по пътя през виждащото се пред нас малко баирче, окичено отгоре с иглолистни дървета. Скоро сме го превалили и се спускаме към долината на р. Шегава. Напускаме пътя точно при изворчето на водата. Забелязва се и една тръба, въпреки че според чути мнения реката изчезвала подпочвено в горната част на планината и по нейни си пътища тук се появявала. Продължаваме по стесняващата се и преминаваща в каньон по-нагоре част, без пътека, но и безпроблемно, провирайки се между храстите и дърветата. Ето и малко хронологично подредени снимки:
Не след дълго пред нас отляво и отгоре в скалите се забелязва входа на пещерата Гълабарника. Точно тук има и едно отклонение на каньона на ляво, но докъде точно извежда ще го разберем друг път. За тази пещера се носи мълвата, че преди години вътре бил открит смок, достигнал размерите на питон. Влечугото попаднало по неведоми пътища в това удобно за гнездене на скалните гълъби място и тъй като си нямало по-интересни занимания, не му оставало друго освен да се угоява със снасяните от тях яйца.
Разказаха ни също, че достигането на входа не е чак толкова трудно, чрез внимателно катерене, но проблемите идват посло, когато трябва и да се слиза ....
Продължаваме напред. Като става все по-тясно и по-яко.
В 12:30 наблюдаваме това, което се вижда от частичното слънчево затъмнение, хапваме и отново поемаме без да си даваме зор. По скалите ясно си личат извайваните с векове творения на пресъхналата, (май с човешка помощ), река. Приятно проходимо е, което би следвало да се тълкува, че само на отделни места, предимно, където е имало водопадчета или водоскоци може да се наложи да бъдат заобиколени встрани, по скали с по-малък наклон. Това ни най-малко не трябва да смущава защото е нужно предимно леко внимание и почти никакви катерачески умения. Само градусът на емоциите се покачва и очите на спътницата ми все по-силно блестят.
След известно време започва да се разширява. Пътят ни продължава отново криволичейки през растителността, която в момента още не се е разлистила и не ни затруднява особено. Вдясно се появява поляна, явно обработвано някога поле. В землището на с. Буново сме. С първите появили се, необитавани къщички започва и махала Пенкьовци, а едната от тях е на мой приятел и се отбиваме да я видим. За тук кратко засегнах миналата година:
[линк]
По пътя напред и направо по долината се излиза на асфалтовото пътче и скоро на главния път Кюстендил-София, на петдесетина метра преди превала Стражата. Ние от къщите се отбихме, през намиращото се на няколко километра вляво и отгоре селце, че даже успяхме малко да се позаблудим и да “изгубим” около 30-40 мин., достигайки го през друга необитавана махала. На центъра му в хоремага биричка и после два стопа и си бяхме в София.
Направили сте чудесен излет.
Малко преди Шегава, на около 300 метра по пътя има жертвен камък от древните племена. Още личат следите от издълбаният по него улей за кръвта.
На около километър след Шегава надвиснала над пропастта се виждат останките на голяма крепост. Лесно достъпна е. Местни хора ми разказваха, че са открили водопровод водещ към тази крепост.
Пътя, по който сте минали от Ръждавица води до кариера. Няма възможност да се стигне до Земен, освен ако не се рискува да се движи човек по самата жп.линия. Има чудесен поглед към Скакавишкия водопад.
=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
На около километър след Шегава надвиснала над пропастта се виждат останките на голяма крепост. Лесно достъпна е. Местни хора ми разказваха, че са открили водопровод водещ към тази крепост.
Пътя, по който сте минали от Ръждавица води до кариера. Няма възможност да се стигне до Земен, освен ако не се рискува да се движи човек по самата жп.линия. Има чудесен поглед към Скакавишкия водопад.
=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Re: Направили сте чудесен излет.
За съжаление нямах тогава GPS, но грубо ще ти обясна.
Камъкът е на н2колко метра от пътя вдясно като се отива за към Шегава. Намира се на около 300-500 м. преди Шегава. Не е висок, но е голям. Отгоре има издълбано легло за кръвта от което е прорязан улей.
Тази година възнамерявам да ходя пак там (след около месец) и тогава ще то маркирам на GPS-а.
Крепостта е надвиснала над Земенският проход и се намира на около 1-2 км. след Шегава (преди разклона за с. Гърбино). Пътя там прави остър завой надясно и е с много характерно огромно разширение на самият завой (откъм вътрешната му страна). Крепостта е на около 15-20 мин. пеша по посока на прохода, малко по-ниско се пада и се вижда от пътя. Лесно ще откриеш мястото по невероятната гледка, която се открива още от дсамият път. Ще проверя за някакви снимки, но малко по-късно.
Изненадах се, че Шегава е суха в момента. Имах впечатлението, че пролетно време е с много вода. След като пуснах сайта за Шегава ми се обади човек от Ръждавица. Казва, че пещерата, за която става дума в темата е характерна с огромните гълъби в нея. Те даже не могли да летят. Аз пробвах да стигна до пещерата, но на около 20 м. преди нея се наложи да се откажа, понеже вече слънцето заляваше. Ако решиш да се катериш до нея ще ти трябва въже за слизането - много е опасен сипея. Иначе катеренето е лесно.
=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Камъкът е на н2колко метра от пътя вдясно като се отива за към Шегава. Намира се на около 300-500 м. преди Шегава. Не е висок, но е голям. Отгоре има издълбано легло за кръвта от което е прорязан улей.
Тази година възнамерявам да ходя пак там (след около месец) и тогава ще то маркирам на GPS-а.
Крепостта е надвиснала над Земенският проход и се намира на около 1-2 км. след Шегава (преди разклона за с. Гърбино). Пътя там прави остър завой надясно и е с много характерно огромно разширение на самият завой (откъм вътрешната му страна). Крепостта е на около 15-20 мин. пеша по посока на прохода, малко по-ниско се пада и се вижда от пътя. Лесно ще откриеш мястото по невероятната гледка, която се открива още от дсамият път. Ще проверя за някакви снимки, но малко по-късно.
Изненадах се, че Шегава е суха в момента. Имах впечатлението, че пролетно време е с много вода. След като пуснах сайта за Шегава ми се обади човек от Ръждавица. Казва, че пещерата, за която става дума в темата е характерна с огромните гълъби в нея. Те даже не могли да летят. Аз пробвах да стигна до пещерата, но на около 20 м. преди нея се наложи да се откажа, понеже вече слънцето заляваше. Ако решиш да се катериш до нея ще ти трябва въже за слизането - много е опасен сипея. Иначе катеренето е лесно.
=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Ето и снимки
Това се вижда от жертвения камък:
Това е самият камък:
Следващите снимки са на крепостта:
Линията сочи къде се намира крепостта:
Горният край на червената линия е завоят, където се оставя колата. Линията сочи пътя до крепостта - само пеша.
=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Това е самият камък:
Следващите снимки са на крепостта:
Линията сочи къде се намира крепостта:
Горният край на червената линия е завоят, където се оставя колата. Линията сочи пътя до крепостта - само пеша.
=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Re: Шегава 29 Март
Изглежда красотите край Струма в тази й отсечка са привлякли интереса на доста хора тези дни :) Миналата седмица бяхме край с.Земен и по-точно на Липовски и Манастирски дол. Това са първите два дола след селото в посока с. Ръждавица, падат се отдясно. В Липовския дол набелязаните обекти бяха скалният мост Арката и непосредствено до него карстовият извор Агапие, който пролетно време се разлива в звучен водопад :)
В Манастирски дол видяхме останки (няколко зида) от сгради, най-вероятно имоти на Земенския манастир (след като и долът е Манастирски). В първия завой след Манастирски дол пък се ненагледахме на огромната скала Сарая и скалното образувание Окното в основата й. Красота без край!!!
Между другото спускайки се към жп линията мернахме още един скален прозорец, подобен на Провъртеник край Карлуково, но много по-малък.
Явно пак ще трябва да се ходи натам щом се появи и този жертвен камък.
Consciousness expresses itself through creation.
В Манастирски дол видяхме останки (няколко зида) от сгради, най-вероятно имоти на Земенския манастир (след като и долът е Манастирски). В първия завой след Манастирски дол пък се ненагледахме на огромната скала Сарая и скалното образувание Окното в основата й. Красота без край!!!
Между другото спускайки се към жп линията мернахме още един скален прозорец, подобен на Провъртеник край Карлуково, но много по-малък.
Явно пак ще трябва да се ходи натам щом се появи и този жертвен камък.
Consciousness expresses itself through creation.
Re: Шегава 29 Март
Здрасти Христо!
Предполагам, че скалите са някакъв вид карст, въпреки че на място не се замислих много.
Интересно наистина с този жертвен камък, който както се оказва е бил съвсем на близо. Следи не забелязахме. Чухме само неясна история за несъщестуващ вече подземен тунел, използван някога.
Поздрави!
Предполагам, че скалите са някакъв вид карст, въпреки че на място не се замислих много.
Интересно наистина с този жертвен камък, който както се оказва е бил съвсем на близо. Следи не забелязахме. Чухме само неясна история за несъщестуващ вече подземен тунел, използван някога.
Поздрави!
Шегава 1 април
а пък ние в събота тръгнахме от спирка Скакавица, минахме през водопада, после по билото слязохме в Раждавица и оттам тръгнахме по Шегава нагоре.
малко преди пълно стъмняване стигнахме на превала на шосето София - Кюстендил. понеже нямахме късмет със стопа, опънахме палатката в бившата нива над превала.
на другия ден през махалата до пътя за Виден се качихме на отсрещния рид и слязохме в село Драгомирово.
някой да е наясно кой е високият пирамидален връх, който се вижда северозападно от Лисец, като се качих на билцето над Раждавица, целия в сняг? и дали е в БГ, или е в Македония?
апропо - имаше много хора кандидати да купонясват на водопада в събота вечер
______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.
малко преди пълно стъмняване стигнахме на превала на шосето София - Кюстендил. понеже нямахме късмет със стопа, опънахме палатката в бившата нива над превала.
на другия ден през махалата до пътя за Виден се качихме на отсрещния рид и слязохме в село Драгомирово.
някой да е наясно кой е високият пирамидален връх, който се вижда северозападно от Лисец, като се качих на билцето над Раждавица, целия в сняг? и дали е в БГ, или е в Македония?
апропо - имаше много хора кандидати да купонясват на водопада в събота вечер
______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.
Re: Шегава 1 април
Здрасти, върхът е Църноок, първенец на Дукатска планина, сръбско, Западни покрайнини, точно до границата. За там подготвям пътепис. Ето ги координатите засечени от Крис, при миналогодишното ни ходене на 13-ти ноември: Църноок N 42°, 25', 31,0'';
Е 22°, 23', 25.7'';
H 1871 m.
Поздрави за разходката!
Е 22°, 23', 25.7'';
H 1871 m.
Поздрави за разходката!