Има ли някои?

Има ли някой, който да са го зарязали и е на около 30 години и отгоре (и сте жена). Нямате деца от брака. Как оцеляхте? Щаcтливи ли сте сега?

Минавам през такива дълбоки дупки, че искам да разбера как сте се справяли в първите месеци след физическата раздяла. Не мога да се концентрирам, объркана съм, будя се нощем от кошмари как съм стара, на смъртно легло и сама, крещя за неродените ни деца, обвинявам се за всичко, което съм или не съм направила, не мога да ям, да работя, да спя, да говоря.. Тече ми кръв от сърцето. Най много ме е страх, че никoй никога няма да ме обича. И че ще съм вечно сама. И че всички ми се смеят зад гърба.. И че няма да мога да повярвам на никoй, защото ако повярвам, рискувам още по дълбока рана. Паднала съм надълбоко и не мога да се изправя.

Нямам много приятели – повечето бяха общи. По разбираеми причин сега предпочитам да не се събирам с тях. В средата ми всички са омъжени или са много по малки от мен. Няма с кой да споделя. Хобитата ми не ме вулвнуват в момента, нови парцалки за вдигане на самочувствието не помагат. Книжки за сепепознаване също не помагат. Не се харесвам в момента. Чувствам се стара и изхабена. И супер предадена. И съм много тъжна. И ме е страх.

Моля ви кажете ми нещо хубаво. Ще се оправя, нали?

Стегни се и ще прескочиш
На 30 години стара? Ти луда ли си мари?
Вярно, че съм мъж и много не са ми ясни женските емоции, ама карам 50 и се канех да си оставям канчето при краката преди две годин.
Добре, че има жени на света, па ти си жена. Кротни се, стой в кревата колкото ти се стои. Реви, вий, блъскай квото фанеш. Времето само ще ти подскаже какво да правиш. Само гледай да не се пропиеш.
Адски е гадно да видиш угаснал женски поглед с дъх на пиячка.
30 годин и стара!? Женски измишльотини.

Аз съм на 33 и ме напуснаха на 01.01.2006 в 2 часа сутринта, като той ми каза, че ще обърне живота се на 180 и излезе от вкъщи, върна се към 10, взе си два куфара и отиде при приятел. После, в 18 се върна с двата куфара и ми каза, че искал да има деца, за това се връща. След една седмица, през която се прибираше в 20 ч., работата му свършва в 18 и дори едната вечер ми призна, че бил на кафе с приятелка, си отиде окончателно. Каза ме, че няма никакви чувства към мен, въпреки че съм била много готина и че ще си намеря някого, със сигурност. А, забравих да ти кажа, че живеехме заедно от 10 год. Това с парите няма да го пиша.
Вчера го видях за първи път оттогава и ми се стори нещастен и дори го съжалих.
Сега се чувствам много по-добре и днес дори осъзнах, че винаги съм си мечтала да живея сама и от януари тази година наистина живея сама. Така че, не е никак лошо.
Сигурна съм, че ще бъдеш щастлива и без него.
Кураж!!

Забравих да ти кажа, че и аз не мажех да спя в началото, но от давна вече спя. Отслабнах 3 кг - пак в първите няколко дни и бях много разсеяна, но оттогава са минали 1,5-2 мес и съм все по-добре и по-добре. В началото и аз се паникьосвах, обаче сега хич не ми пука, просто не мисля дали някой ме харесва или ме обича, грижа се за себе си и се опитвам да се забавлявам. Отдавна не бях ходила на толкова кина и театри, пици и разходки с приятели

в търсената от теб категория на 30 годишните, но пък съм тук в момента.
Със сигурност ще ти мине, но не се знае кога.
По-точно - когато си го позволиш сама на себе си.
Когато спреш да си търсиш грешките - това са направени грешки в точно определена ситуация, която никога няма да се повтори, така че е напълно излишно.
Когато повярваш на себе си, че можеш да направиш живота си такъв, че да те задоволява.
Когато забележиш, че освен бившия ти съпруг наоколо има още много хора, които заслужават внимание.
Когато поискаш да промениш нещата около себе си и в себе си - почни с това да си разместиш предметите вкъщи - нямаш идея колко по-леко ще се чувстваш после.
Когато успееш да се насилиш да вършиш нещо, а не да седиш с часове да гледаш в една точка.
Когато отново започнеш да разделяш деня от нощта /обикновено тогава се спи/.
Когато се пречупиш и излееш душата си пред някого и то толкова пъти, колкото ти е необходимо - до момента, в който ти писне да приказваш на тази тема.
Когато разбереш, че по-могъщ фактор от времето няма в този случай, но времето тече по-бързо, ако се занимаваш с нещо и се влачи ужасно бавно, ако те подозре, че чакаш само да изтече.
Когато се погледнеш в огледалото и видиш, че не само не си стара, а си отчайващо млада щом чувствата ти са силни /и отрицателните са също чувства/. Всъщност това няма общо с биологическата възраст винаги.
Когато усетиш, че важната за себе си си ти и започнеш да полагаш целенасочено и осъзнато всички нужни грижи за себе си и изпълняваш желанията си.
Когато разбереш, че в живота хубавото и лошото са по равно, но човек е устроен така, че хубавото го смята за в реда на нещата, а вижда само лошото. Искам да те подсетя да погледнеш навън, да видиш как започва полека да зеленее, колко цветове има, колко слънце .... всичко това е и за теб.
Човек рядко изпада в еднакви ситуации, затова не е нужно да запомняш - когато си готова за това, ще срещнеш други хора по пътя си и ще ги приемеш- човек остава сам единствено по собствено желание.
Така че, не стой, а се насили да вършиш нещо, все едно какво - в началото няма да ти се иска, но не се отказвай, много е важно!
И късмет!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

анбра е много готина, да знаеш!

Разбира се, че всичко ще премине. Почти всеки преминава през подобни неща и както виждаш никой не е останал само с тъгата от миналото си.

30 години..... Че какво са 30 години? Та ти си още хлапе. Е, не съвсем, но до голяма степен тепърва ще има да се сблъскваш с живота. Има много хубаво занапред, от мене да го знаеш. И сълзи ще има и смях ще те превива....

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Na 32 sum.

защото имам дете, но...

преди 5 години, когато бях на 30 и бях в подобна ситуация си мислех, че никога няма да се оправя. Мдам, щастлива съм сега :)

Е... минава, споко :)
Освен това си в чудесна възраст. И ще започнеш да се харесваш, особено когато още някой ти каже, че те харесва.

(не знам дали ти е прозвучало оптимистично... ама ме боли зверски гърло и не ставам за утешение . Просто ми се щеше да те успокоя някак си. Въпрос на време е, ще се оправиш.)

не съм жена. И не съм на 30 (за съжаление). И деца имам (за щастие), ама ще си позволя да ти дам съвет. Състоянието ти ще премине, разбира се, но за сега трябва малко и ти да си помогнеш - аз например започнах да стоя по-дълго време във фитнес залата - не, че ми харесваше, но умората ми позволяваше да спя по-дълго. Чети книги - помагат за концентрацията. Говори си с непознати по интернет - помага на самочувствието, а и отнема време, през което иначе ще мислиш глупости.
И си повтаряй, че хубавия живот сега започва за теб. След няколко години ще видиш, че е било вярно.

Слънчице!Пролет е!Нов живот, нови надежди, нови любови, наистина-стига да искаш ДА ОБИЧАШ!!!Анбра, която е перфектна приятелка и всички приятели са ти ГО казали, аз само ще ГИ допълня!
Чуй ме внимателно:Моите деца са на твоите години-е, вярно това няма значение, друго е важно-на такива като мен, ние като бяхме млади им казвахме "БАБО", но знаеш ли, истината е, че никой/освен внука ми!/ не ми го е казвал,не защото изглеждам на 20 г., а защото не се чувствувам и не СЪМ баба-работя, май по-вече от нужното, ходя по клубове, по гората, скачам с бънджи, смятам да изкарам курс по безмоторно летене, и бля и бля...просто ...не се давам, боже ,ами това е един живот, и ние всички сме щастливи, че сме ЖИВИ,какво значи 1 мъж или 1 жена-май са просто едни "светофари", на които трябва да спрем, да се огледаме, ослушаме, е ако не го направим-плащаме-с някакви травми-психични, физически, душевни-просто някаква цена и...толкоз, после продължаваме напред!!!

Скъпа, пропуснах ли да ти кажа, че обичах 1 мъж точно 30 години-и ЖИВЯХ НЕГОВИЯ ЖИВОТ! Е, сега е ред на МОЯ!!!

Az sam 99% v tvojata situatzija, no ne toj, a az poiskah razvoda. Njama goljama razlika. I az minah prez period v kojto se chuvstvah debela, tzelulitna, s uvisnal bjust, tapa, nekompetentna i njama nachin njakoj da me haresa. Gore-dolu 6 mesetza se vazstanovjavah. Posle se pojavi edin strahoten maj, kojto mi varna samochuvstvieto na hubvava i jelana jena. Sled 3 mesetza se razdelihme. Toj se pribra v stranata si. Sled tova se opletoh v edna situatzija s tochno tri predlojenija za brak. Sgodih se za edin anglichanin. Sega se razmisljam shto mi trjabvashe. Spechelih vtori proekt v Japan. Pochnah rabota v savsem nepoznata oblast. Obikolih Asia. I s dneshna data se pitam shto mi trjabvashe vaobshte da se kaharja sled razvoda.

Ти си почти девойка. Жените в Холивуд рядко раждат преди 35-40. Животът е пред теб.
Аз бях на толкова, само че с 2 деца. 1 колежка много услужливо ми тикаше всякакви обяви. И на тях масово пишеше - може и разведена, и най-благосклоннното - може и с 1 дете до еди-каква си възраст. Хайде сега, ами аз с 2-те?!

Скъпа Eва, много хора сме минали по тоя път и сме оцелели. Сега сме по-силни и по-мъдри. Всичко, за което пишеш – и безсънните нощи и обвиненията – са признак на най-обикновена депресия. Обикновена в смисъл, че тя обхваща нормалните хората когато изпаднат в критична ситуация.
Опитай се да не гледаш на себе си като на зарязана. В края на краищата животът си е твой. В него се случват и хубави и лоши неща, но то си е ТВОЙ и САМО ТВОЙ и не зависи от някой, който не държи на теб. Не позволявай неговата постъпка да съсипе живота ти. Вярно е, че животът ти коренно ще се промени. Вярно е, че всичко, в което си вярвала или си държала преди се е разбило на хиляди мънички парчета. Но това не е края на твоя живот ... това е просто началото на един нов живот. Разбира се, че ще те обичат отново и ти ще обичаш отново. Разбира се ще се появи някой, който ще държи с цялото си сърце на теб и ще си щастлива с него. Просто му дай шанс да се появи. Запази си здравето и нервите и вярвай, че ще дойде и това време.
Наистина когато се разведеш се променя отношението на приятелите към теб ... както и твоето към тях. Аз почти не поддържам вече връзка със старите ни семейни приятели. Преди време когато се събирах с тях винаги започваха едни разговори за това кой бил виновен, защо така постъпил и пр. Взех решение за себе си да си спестявам подобни срещи, защото те само ме натоварват. Ще си намериш нови приятели. Ето, ние сме тук. Чувствай се поканена на срещите на клуба – ние сме весели и симпатични.
А относно това дали сме щастливи – щастието е вътрешно усещане и не винаги зависи от това, което ни се случва. Щастието го търси в себе си ... сигурна съм, че има много работи, които те карат да се усмихваш и да се чувстваш добре.
Андра ти е пуснала прекрасен постинг.

Кураж ... и вярвай ... че подобни случки са само един тъмен епизод от прекрасния ни живот

Съвсем отговорно ти казвам - това е най-хубавата възраст да започнеш на чисто. Достатъчно си възрастна, за да си направиш необходимите изводи и да избегнеш бъдещи грешки. И достатъчно млада, за да изчакаш ИСТИНСКИЯ и да му родиш деца. Ехе! Имаш още дооооста фертилни години, споко!

Мила Ева , изобщо не ти трябва да търсиш някой като теб , няма смисъл , защото хората са различни и приемат нещата по различен начин. Ще повторя и аз -ВЯРВАМ, ЗНАМ , ЧЕ ЩЕ СЕ ОПРАВИШ! - някъде бях чела че щом човек е осъзнал наличието на проблем , значи е направил най -съществената крачка към изцелението си!
А сега нещо делово : предлагам ти ако си от Варна да станем добри познати , приятели, за 31.03 имам свободни билети за оперета " Българи от старо време" ела и ти - събира ме се около 10 души ! И горе главата !" След буря винаги изгрява Слънце! "

Прозорецът към целият свят...просто го използвай)))...айде да не се впускам в подробности как ми промени животът тотално навремето...е сега и 3 годишна дундуркаме!)))
Успех! А иначе е нормално да си пострадаш някой друг месец...но не повече от 6 месеца най-много!!!
Айде)))

Да да да да, отговарям на първите въпроси, но има едно голямо НО:
- щастието не идва и не си отива, то е непрекъснато около нас, просто го виждаш или не, искаш да го споделиш или не, има толкова много неща които не се забелязват и са толкова хубави макар и мънички, макар и не съществени на пръв поглед, но като ги съберем всичките и се получава нещо по голямо което е ..... хубаво;
Естествено че говоря за себе си, не давам съвети защото е доста глупаво, всеки има различен праг на болка и търпимост и нещата затова изглеждат различни.
Болката при мен беше и продължава, но пък имам свободата /Санчо/, извини за закачките ама света не свършва пък и настанаха модерни европейски времена /от както свят светува е така/. Това чувство е също толкова невероятно, свободата си е свобода. Да липсва човек който те е обичал и обичаш, липсва топлината на двете души, липсват хиляди неща. Но се появиха други, няма заменими чувства просто преоткривам нови неща, които преди са били далеч от мен. Тъжно е като мислиш че ще останеш сама. И аз съм мислила, но няма отговори веднага на въпросите. Всичко с времето си, сега се радвам на свобода сега се радвам на приятели, без които нямаше да се случи да се чувствам пак аз. Сега се радвам на нещата които мога, имам индивидуалност, както всеки естествено. Има моменти когато пак мисля за станалото и боли, но има и то много хубави спомени с човека с който съм била /много/, в момента надделява случилото се, но не мога да зачеркна миналото все пак аз съм го искала и за миг не съжалявам за всичко изживяно. И все пак вярвам че хората се преоткриват, откриват и чакам нещата да отминат, и отновно да летя. А летя ли знаи пак обичам, и ме обичат. Ако стане, ако не здраве.
А за доверието.... Ами и аз не искам отново да ме нараняват и да наранявам но не знам дали ще мога да имам връзка в която да няма такива моменти. Не знам въобще дали има такава връзка.
Ами .... Раздвам се на свободата наистина, няма я нея във връзките, истинската свобода такава каквато я чувствам за важна. Това е. И аз се пооплаках, е хайде спорен ден.

аз се спрях и затворих очи вереятно за да те преживея

Разбира се, че ще се оправиш. Въпрос на време е. Впрочем от колко време сте разделени?
Ако не ти се говори тук пощата в профила ми се проверява редовно и не се оставят персонални писма без отговор.

С.Н.В.О.

дойдеш на следващата сбирка на клуба?Все не успявах да намеря време да отида на предишните,но обещавам,че за свободна дама на 32 ще го направя..Та ти си си живо изкушение!!!

много сме,луди сме!