Тема

Любовта е полет над бездна,
последен дъх на душата,
но кога изчезна,
невероятно.

После - страх,
страх от нас самите,
няма връщане,
има само умора.
Със часовник спрял се скиташ
сред хората.

Всичко е обяснимо,
всичко се преживява.
Ти разбра ли какво си имал,
и какво остава?

Любовта беше полет над бездна,
последен дъх на душата,
но кога изчезна,
невероятно.

Всичко е обяснимо,
всичко се преживява.
Ти разбра ли какво си имал,
и какво остава?

полет над бездна...

Ich bin Auslanderin fast uberall.

Замислих се по темата, доколкото е възмовно в този тричасов час. Часът е три тоест. В стаята е студ ззз. За спрелия часовник - кимам в знак на съгласие. Но някак ми се размиват границите м/у любовта *е* и *беше*, а още не съм го изживяла. /в духа на ИЗЖИВЯВАНЕТО, у гот ме?/

ДА-обяснила съм си го:) но нямам нужда от обяснения, а ОТ познайте какво?

а и съм непоправима роман-тичка-фана-тичка напоследък.

Kazvaha, otdavna
dumi, koito vse oshte redjat
imalo tajna -
nepoznat grad

stignah li do neja
njama tajni i grad
ljubovta e iztlejala
dumite mulchat

любовта си витае около мен като АУРА
като скитник с куфари пълни с пари
като безделник във вторник сутрин
като камшик от 16 век
като бездна и батут
като