Въпроси

Защо любовта измъчва? Трябва ли да преминава през тялото като преживяна болка?! И ако има правила, кой тогава ги е създал?! Нали когато обичаш, не си задаваш въпроси, просто се оставяш на чувствата да те отвлекат в състояние, където няма предварително изказани постулати. Влюбена съм. И е красиво. Нежно. Като протягане на ръка и съвсем нежно, мимолетно докосване по върха на пръстите. Но пак има въпроси. Може би изпитвам панически ужас. От това да се отпусна и да не ме наранят. Вече дни наред заспивам с мисълта за това, което съм изпитала за няколко толкова кратки и неизживяни два дни. И не спирам да съм трескава. А въпросите, които си задавам - Той дали е усетил това, което и аз - някаква наистина призрачна и разтваряща топлина от момента, в който срещнах любопитния и леко изучаващ поглед в очите му.... Нали се сещате за онзи толкова неясен момент след първата среща - дали и той е изпитал това, което и вие, сливане ли е било или просто секс и любовта може ли да се докосне с протегнати ръце. Без да дишаш дори, от страх, че всичко ще се разпадне. Правилата повеляват - дръж се безразлично - на разстояние. А толкова много искам да му разкажа за чудото, което съм преживяла от разтварянето на телата. Класиката в жанра - той е далече, а връзката ни е по телефоон или интернет. И след толкова много сливане, си казваме дежурното и изтъркано от други, страхливо - влюбени като мен: "Здравей, как си?!" Някога ми бяха казали, че никога не трябва да тълкуваш от знаците по нещата, които са ти се случили. И просто се ужасявам от въпроса: "Липсвам ли ти?!" Защото той от учтивост ще отговори: "Ти как мислиш?" Но всъщност ще си казва - това беше просто секс. А така не искам да ми казват, че любовта е просто договор за съжителство межу двама души... Когато любовта заболи от незададените въпроси, тогава какво правите?

Задаваш въпросите и се надяваш човека отсреща да има достатъчно смелост да отговори.

Продължаваш да обичаш! Освободи се от страховете си и болката ще изчезне! Всичките ти въпроси са предизвикани от страх. А, всъщност НЯМА какво да загубиш! Можеш само да спечелиш! Ако успееш истински да осъзнаеш това, страха и болката ще изчезнат.
Лично на мен, това ми отне много години, но смея да кажа, че вече се справям. Поне спрях да асоциирам Любовта с болка, уча се да обичам без да искам и да очаквам нищо в замяна.Не казвам, че е лесно, но си заслужава! - Без страха Любовта е много, много по-красива!!!
"Любовта е едно дълбоко желание да благословиш цялото битие" - знаеш ли, наистина е така! - Само ако се освободиш от страха си!

Ще се радвам, ако пишеш какво се случва с вас!

Какво се случи ли. Застой. След като бяхме заедно, се върнах, много щастлива. През цялото време докато пътувах на връщане, си спомнях нещата, които се бяха случили. За първи път от много време се отпусках, без да се тормозя и да се вгллеждам навътре в себе си. Не знам как се познава една любов. Някои казват, че е излишно да тълкуваш - дали я има или не. Но винаги го има този момент, в който си страшно притеснен и не знаеш дали това, което си изпитал ти е попило и в другия.- И после - когато започнещ да надуваш главата на хората около себе си и питаш - да му се обадя ли или да чакам него, онази глупава нерешителност, заради която често пропадат чудеса.-
Няма да го попитам, защото се страхувам. Да, така е. Но и нищо хубаво насреща - може би просто съм се объркала. И това докосване на ръцете, романтиката, думите са просто част от репертуара, с който се сваля жена. Фактите засега са си в минус, може би и заради това писах тук - продължаваме да говорим - по телефона, на кю.... но някак си всичко е много неловко.- Нито намек за това, което се е случило. Макар, че са минали едва дни оттогава. И още съм като в някакво впеценение. Наистина много си мечтая да се е случило така, както съм го видяла аз през себе си. Може би ще трябва просто да вдигна глава и да продължа да гледам напред. Но си остава горчивината - от момента, в който си вложил всичко от себе си, а някак си сте се разминали...

Ех...класика в жанра наистина...Дано поне развръзката не е класическата...телефона замлъква, кю то все по рядко казва "здравей как си" и накрая след срещи и раздели се оказва че любов не е имало, измислена е била..всичко е било секс и пуканки..ама май и това не е било..какво ли е било...измислица..за теб, за него, за кого? Или фантазия, мечта...не знам. Съжалявам, че ти говоря така. Минали са само два дни от докосването на върховете на пръстите. Неловкото мълчание може да се тълкува и като ..знам ли..може и той да се чувства като теб...изненадан, уплашен, объркан...може и той да чака..знам ли. Може пък и развръзката да не е класиката в жанра. Може да се окаже, че той е твоята половинка и ти неговата. Всичко е възможно, всичко е въпрос на време.Обаче знаеш ли...задай си въпросите. Колкото по рано, толкова по добре. Така любовта няма да агонизира в болки и ще си наясно с нещата. Догадките, страховете, подозренията и терзанията само ще те направят слаба и уязвима, няма смисъл от това, нали.
Пожелавам ти късмет!

Kaто казах, да се освободиш от страховете си, нямах предвид да му се обадиш, или да поемеш някаква инициатива. Няма нужда да правиш нищо, което ти е неприсъщо. Просто осъзнай, че Любовта винаги дава, независимо какво се случва между вас и тогава няма да има от какво да се страхуваш.
Знаеш ли, иска ми се да ти кажа още много неща, но сега си мисля, че убежденията ни имат смисъл само в контекста на собствения ни опит. И ако написаното от мен ти звучи безсмислено, значи наистина е така :)))
Бъди себе си и следвай сърцето си!

И още нещо - струва ми се, че избързваш със заключенията. Както вече някой ти писа - минали са САМО два дни!!!

Знам, че са минали само два дни. Но това не ми пречи да се тръшкам и да тълкувам. Ако някой ден стана изобретател, със сигурност ще измисля "преводач на емоциите". Страхът нали знаеш как променя нещата и ги прави по-големи, по-опасни, по-нелепи, ако щеш... Когато отдавна не си бил влюбен и не си допускал никого вътре, става още по-зле. Убедена съм, че няма разлика в това кой как се държи и как приема нещата. И мооже би в момента той си блъска главата по същия начин. Особено, когато от страх поведението ми става неадекватно и вместо "обичам те", казвам "добър ден". Понякога въпросът не е и в самите думи. Можеш хиляди пъти да изречеш всичко и пак нищо да не си изпитал. Знам. Просто след толкова драскания по душата ми така не ми се иска и този път да съм сгрешила.... Засега положението е като везни. А когато погледна навън и виждам слънцето, просто не се удържъм и много ми се иска да тръгна към него. Ей така, импулсивно....

Мило момиче,незнам на колко години си и затова се обръщам към теб така.
Все едно говориш за мен.Запознанство в нета,месеци разговори,взаимно желание за близост,за докосване,аз неуверена и разочарована,но копнееща за любов,в крайна сметка се оставям на чувствата...пътуване до далечен град,радост,взаимност,споделяне,сливане...пътуване обратно,спомени,липса...отново нета-страх,че вече може да не е същото,успокоение,че нищо не се е променило...месец след срещата,аз достигнала границата на колебанията си и непрекъснатите защо,как,дали...поисквам да разбера дали е взаимно...събирам сърцето си в шепи,за да не изскочи от притеснение...изливам чувствата на белия екран и чакам реакцията...мълчание...объркана съм,не зная как да реагирам...сбогуване ,като всяка вечер,виртуална целувка....и...оттогава вече месец мълчанието продължава...няма вечери в нета,няма писане и споделяне...аз писах няколко пъти,отсреща трепка зеленото цветенце,показващо,че е онлайн човека,но никакъв отговор...пред обща приятелка,която не знае всъщност за нас,е споделил в разговор за живота и любовта ,че преди месеци се е влюбил,че още е влюбен,но не може да е с тази жена,защото такъв бил живота...и аз още повече се обърквам...защо може човек да бяга от любовта,защо...продължавам да страдам...но и аз бих те посъветвала да се опиташ да разбереш...по-добре сега да знаеш каквото и да било...и ти пожелавам искрено да срещнеш взаимност!

съвсем отрезвително.... Изпитваш опиянение. Едва ли обичаш. Все още си под влияние на преживяното. Не очаквай нищо, за да не те боли. Бъди силна... Знам за какво говоря.
Желая ти да срещнеш истинската любов.

There are some days when I think I'm going to die from an overdose of satisfaction. - Salvador Dali

Любовта се гради с времето! Това, че си правил/а любов, не значи, че обичаш... Ако пък имаш обратното усещане, то тежко ти и горко... Не искам да съм фаталистка, просто големите очаквания водят до големи разочарования.
Моят съвет към тебе, мила, е: бъди възможно най-естествена, винаги в добро настроение /за мене е лесно, дано и за теб е така/, дори не намеквай за случилото се. Ако е мъж на място, ще знае какво да прави по-нататък... Ако не го направи, можеш да започнеш да го изтриваш от съзнанието си, и да го приемеш като авантюра, макар че от опит зная колко много означава докосването на ръцете, или това мъжът, когото безумно желаеш, да ги целува.

There are some days when I think I'm going to die from an overdose of satisfaction. - Salvador Dali

да ти препоръчам една полезна книга. Казва се "Четирите споразумения", автор дон Мигел Руис.

There are some days when I think I'm going to die from an overdose of satisfaction. - Salvador Dali

Да, знам какво прави страха! И въпреки това, защо не тръгнеш към него? Ей така импулсивно...
След това, което се е случило между вас, не мислиш ли, че е нормално. Няма нужда да казваш "обичам те". Можеш просто да му се обадиш. Сигурно той ще ти помогне да не се чувстваш неловко. Ти си толкова деликатна, а аз вярвам, че хората в които сме влюбени отразяват нас. Със сигурност няма да каже нещо, което да те нарани, но може да каже нещо, което да ти даде яснота.
В крайна сметка отново стигаме до същия въпрос - дали да следваме импулса си или някаква стратегия. Много хора споделиха, че когато са решили да бъдат открити и искрени са загубили. И на мен ми се е случвало, но въпреки това смятам, че си заслужава. А ти?

Понякога е много хубаво да си импулсивен. Наблюдавал ли си малките деца колко лесно могат да покажат любовта си. Просто с поглед дори. Не съм сигурна доколко пластовете възпитание, които постепенно с годините попиват в нас помагат. Защото е много трудно да се оттърсиш от постулатите и правилата - не признавай, че обичаш, остави се да те гонят, изглеждай безразличен, предизвиквай интерес. Пиша наистина рядко тук, но често влизам и преглеждам мнения на останалите... и виждам, че не само аз роптая срещу това - да влезеш в играта, да разиграваш неща, които всъщност изобщо не изпитваш и да се страхуваш да си бъдеш ти. Без условности и роли. Понякога слушам други жени как говорят помежду си. И съветите неизменно са: "Ти да не си луда да си признаваш. Накарай го да тича след теб и после ще го въртиш на пръста си". Сякаш ако прикачиш към мъжа или жената конци и после ги завъртиш като марионетки, любовта би била по-голяма. Аз вече събрах смелост. Снощи позвъних и просто казах това, което ме измъчва. В живота и природата никога не се среща пълна хармония. Едва ли ще я намеря и аз с този човек. Но вече имам силата да не си измислям неща, които никога не могат да се случат. Оказа се, че и той се е страхувал по същия начин като мен. И всичко е било взаимно - цялото това колебание дали и другият изпитва нещо, дали нещо се е променило след тези няколко дни. Да, знам, че няма такава любов, която да се появи като изневиделица и по чудо да стопля. Но пък от друга страна има толкова много други цветове освен сиво, бяло и черно.....

И какво се случи после? Никога ли повече не се видяхте? Не, това, за което мъничко се тръшках и оплаквах тук не е точно интернет любов. Познавахме се от много време преди това. Задочно, през други приятели. И срещта и всичко останало беше въпрос на време. Но имам опит и с интернет любовта. Тя идва наистина изневиделица и точно, когато се чувстваш адски самотен.- Мислела съм си за това - дали чувствата, които изливаме в такива моменти, не са повече към нас самите. Илюзията е наистина голяма. Защото зад монитора можеш да скриеш толкова много реакции и едновременно да разголиш. Разказвали са ми много случаи за хора, които са се събирали и са били щастливи. В крайна сметка, когато си зает, нямаш наистина време да срещаш други като теб, освен на работното място и кръгът се стеснява много. Сайтовете за запознанства по интернет и чатовете отдавна иначе биха спрели да съществуват, а те стават все повече и повече. И аз ти пожелавам късмет. Дано следващия път да не се припознаете един в друг, а просто да се срещнете. Като за първи път.

Storm, защо не ми звучиш щастлива?!

Хм, а ти защо задаваш въпроси? Нали ти написах - няма идеално щастие, нещо такова се постига при лабораторни условия, а ние не сме в епруведка или под похлупак. Може би съм по-скоро уморена от седмицата... Но пък си мечтая за почивката утре. Ти щастлив ли си, след като толкова питаш?!

Не, не съм. Но, ти би трябвало да си. Надявах се да си.
Съжалявам, ако съм прекалила! Просто разпознах себе си в теб (или старото си аз или една част от мен, не знам кое е по-вярно). Вероятно търся отговор на собствените си въпроси.

Не, не си прекалила. Хубавото на клубове като този е, че можеш да откриеш в другите това, което си мислиш, че се случва само на теб. Нали се сещаш как понякога ти се случва нещо и си казваш - това просто не е възможно, защо все на мен... Защо не си щастлива?! На мен това, че писах тук поне ми помогна. Да се огледам малко повече навътре в себе си и да се опитам да разбера какво наистина се е случило. Наистина се страхувах. Може би защото от много време не си бях позволявала наистина да изпитам нещо. Което да ме окъсне от вцепенението. И много от връзките, които съм започвал, ги прекъсвах именно защото като дете, което не умее да ходи, не знаех как да направя крачките... Когато посадиш цветя, а ги изтръгват, спираш да сънуваш градини...