да ви питам........

Вчера излязох с две мои приятелки по "женски". На някой веднага ще му минат разни мръснишки идеи - оставени сами жени се вихрят на мъжки стриптиз. Да ама не! И аз мислех за нещо подобно,но не би.......Едната ми приятелка е омъжена с 3 годишна дъщеря, а другата омъжена от половин година. Преди се забавлявахме добре, а сега какво стана, питам аз?
Разбирам, умора и т.н. НО нали идеята беше точно да избягаме от ежедневието си за малко. Те двете толкова са се вживели в ролята на омъжени жени, че вече дори за мъже на майтап не се говори с тях.
Аз живея с приятеля ми, но не съм загубила желание да излизам и да се забавлявам.Дори не казвам като преди, защото "преди" ходихме по заведенията, за да свалиш някой пич или поне да пофлиртуваш с някой. Сега можеше просто да потанцуваме, да пийнем, да се посмеем. Вместо това цяла вечер за бебета и домашни задължения си говорихме в един ТИХ ресторант.
Излизаме без мъжете веднъж годишно и да си дъбрим над чаша минерална вода!
Вие какво мислите, дами? Изпадали ли сте в такава ситуация?

"Животът е прост и простите неща са правилните"

Изпадала съм в такава ситуация. Въпросните дами сега ги отбягвам... Също съв семейна, но не се вживявам в тази си роля.

Всички сме различни бе. Виж, майката я разбирам - ако през тези 3 години си е седяла в къщи да си гледа детето - липсата на социални контакти си е казала своето. Иначе и аз и 95% от приятелките и познатите ми сме омъжени, но някъде навън, на кафе или на заведение имаме по-различни теми за разговор . Но както и по-горе ти казах - и на двете семейния живот им е още доста пресен, нямат сигурно други занимания извън него , и затова и темите им за разговор все около семейството се въртят.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!

Хм,честно казано ме разсмя.
Омъжена съм от 20 години,но като решим да излезем по женски,наистина се забавляваме с приятелките ми,дори и само на ресторант да отидем,толкова весело и жизнено настроение генерираме,че след това цяла седмица се чуствам тонизирана.
А може би,точно защото много рядко излизате заедно вече и сте изгубили навици,или пък приятелките ти преиграват и не се усещат...
А може би и ти ще станеш такава като родиш едно дете...
А и тази минерална вода...

Ей,доде най-сетне

Знаеш ли, това е много често срещано споделяне от жените - ето, и аз мога да се оплача от доста семейни приятелки заради тази промяна която е настъпила в тяхното поведение... В повечето случаи дори не мога да ги измъкна по женски - мъжете им или се присъединяват по някое време или идват да си ги приберат

От друга страна 99% от жените в този форум ще се закълнат че ТЕ, видите ли, са си същите, щото с един брак/обвързване не свършвал Животът (и жаждата за живот и развлечения). Та тогава питам аз - къде ли ще са ония, променените жени?? Никой не си признава, но май ако се замислим ще открием че малко по малко всеки се променя в скучна посока - тъжно но факт ... за себе си мога да кажа че вече не мога да си позволя през вечер да се прибирам след полунощ, както необвързаните ми приятелки. Затова се случва да ги оставя да си довършват вечерта(нощта) а аз си се прибирам - и на мен ми е тъпо и на тях, но няма начин. Все пак и от половинката не очаквам често да се запива по нощите с приятели, така че трябва да отговарям с подобаващо поведение

Да де, права си, не може през ден да сме поединично навън, ама слънчице-то казва, че веднъж в годината едва ли не се събират по женски.По скоро е въпрос на манталитет, на отношение.Спомням си първото ми дете като беше бебе и го извеждах в НДК-то - ми 99% от другите майки освен за пелени и каши друго не можеше да чуеш от тях.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!

Всеки се променя, когато се обвърже. Когато дойдат децата - още повече.
Но това, което правят твоите приятелки е абсолютната крайност. Вярно, може да са уморени и да не им се вилнее по шумни клубове, но да седиш на чаша минерална вода и дори да не можеш да се майтапиш за мъже си е крайност.
Едната мацка с детето я разбирам, много жени сякаш губят женското в себе си за известно време, а тази дето е омъжена от половин година, направо се изживява като самодоволна женена. Имам един приятел, който много бързаше да се ожени, защото бил на 32 вече и така трябвало. Та той, първите 6 месеца след сватбата, по всякакъв повод повтаряше "Аз съм женен мъж, не правя вече така." Само си представи, отиват на мач с моя любим и малко по-късно го виждам пича онлайн и го питам защо не е с другите от компанията на по бира след мача. Отговор: "Аз съм женен мъж и вече не вися по кръчмите, а се прибирам при жена си." Все едно всички други висят основно по кръчмите. Когато всички приятели или го избягваха или започнаха откровено да го бъзикат, се освести малко.

polygraphy.info

prepressbg.com

Аз пък малко се разкъсвам между мненията...за мен вечер прекарана в тих ресторант "по женкси" също може да е много приятна и пълноценна...Виж, колко тихи ние ще сме е друг въпрос

Последният път бях на подобно събиране: 2 женени жени (аз с дете), една с гадже и една необвързана. Прекарахме си страхотно, точно на масата, говорейки за мъже, брак и деца, диети (много), облекло, козметика...

Та май е въпрос на нагласа, ти си се била настроила на парти, а те на "откъсване" в смисъл, няма да готвя, къпя детето, чистя, т.н. Пък като си излееш душата от ежедневието, също олеква

Не е до омъжване/деца.
Имам приятелки, с които едно време как дивеехее, а сега са същите като описаните от теб. И то без мъже или деца, просто зациклили в работа и ежедневие.
Аз съм омъжена и с дете, но никога не пропускам добър повод за забавления...
Въпрос на майндсет. Има едно състояние "леличка", което аз поне усилено се опитвам да избегна... Е, има и хора, които се чустват добре в него.

Too much is not enough
Nobody gave it up
Im not the kind
To lay down and die

Едната дама (тази с детето) не мога да я отбягвам, защото съм и кума и кръсница на детето, а и не искам. Знаем се вече 12 години, съучинички сме. Тя наистина стоя 2 години вкъщи, но от 1 година работи.
Истината е, че и аз доста се промених от както живея с приятеля си. Имам кажи - речи същите ангажименти. Излизаме от време на време по "семейно му", но само жените све нещо се проваля. Миналата година на рождения й ден пак се опитахме да сме само дами на купона. Бяхме на бар и всичко вървеше добре. После отидохме на клуб и като се развъняха телтфоните........Скоро след това на всички мъжете бяха в клуба. Не, че с момчетата е лошо, даже напротив. Просто двете всеки път преди въпросното излизане "по женски" си говорим, как искаме да сме пак за малко само момичет.
И тя се оплака, че не си беше предствяла нещата така (за рождения й ден говоря). Предполагам, че след време нещата ще си дойдат на мястото или ще се примирим с фактите.

"Животът е прост и простите неща са правилните"

Елементарно, Уотсън -
може да нямат пари
Иначе половин час и на чаша
минерална вода се издържа,
особено ако си вземеш и кафе,
ако толкова няма бира
Иначе ако толкова са се повредили -
намираш си нова компания

Тези неща си зависят от хората. Аз се виждам безпроблемно с мои приятелки (които са на моя акъл )и въпреки че са семейни и те се забавляваме много добре. До хората опира. Не до семейно положение. Не говорим за работа, не говорим за семейно ежедневие.
Примирението в случая не е решение. Все пак да се фиксираш само в една точка (в случая семейството) не ми се вижда особено здравословно Някак ограничено...

А може и да е точно това, което ми се случва на мен - аз трябваше да се прибирам когато децата бяха малки, за да съм при тях. После когато порастнаха се оказа, че вече май няма с кого да излизам, защото всички са се "олелчили", защото съм изгубила интерес и защото в къщи ми правят "дълги физиономии" и при най-малкото закъсненийце след работа. Не децата, разбира се , но забелязвам, че и те се учудват ако позакъснея и започват с телефоните..Просто така съм ги свикнала! Не правете тези грешки! После е късно отвсякъде!

не се притеснявай и тебе това те чака.

We're all living in Amerika
Amerika ist wunderbar
Coca-Cola, Wonderbra

направо ме шамароса.........
Аз тая надежди нещата да отидат към добро, а ти........

"Животът е прост и простите неща са правилните"

Те нещата накъм добро сами няма да потръгнат, трябва някои да ги побутне, иначе течението ще те отвлече и теб

Всички се променят с времето и спрямо живота им. Дали едното е по-добро от другото, аз не бих се изказвала като последна инстанция. Знам само, че не се бях прибирала три години в България, пътьом и аз и най-добрата ми приятелка се бяхме оженили, а тя с дете вече. Ми какво да ти кажа.. две теми на разговор не намерихме и се спряхме на очевидните, нейното дете и моят живот извън България. Просто се усещаше, че сме се променили и дори да се чувстваме близки, разговор не ставаше, да не говорим за някакъв купон.

С друга приятелка пък, веднага подхванахме там където бяхме оставили три години преди това. Така се беше случило просто.. едната хванала един път, другата друг, а аз трети.

Малко снобско ми звучи да обвиня првата си приятелка, че заради детето се е ограничила. Самата аз знам, че също съм се променила и сигурно изглеждам по подобен начин в очите на трети хора. Просто се опитвам да приема всичко както идва. Ако не ми харесва компанията в която съм, въпреки че са ми били близки, ще си намеря други, с които да купонясвам. Ако не го правя, рискувам АЗ да се огранича в миналото и да се надявам да се върне.

Galeriata

здравей
донякъде ги разбирам твоите приятелки.
и моите, които са с деца и омъжени, са почти същите.
смятам че е съвсем нормално да се държат така, какво толкова- не може да вилнеят като на 17!
след доста бурни години по дискотеките, когато нямаше вечер да не купонясвам някъде навън с приятели, сега и мен ме мързи да стоя до 6 сутринта в дискотеката и да денся на пулта на ди джея
предпочитам да хапнем някъде, да пием по 1 в любимия ми бар, кино, боулинг...
и не виждам нищо лошо в това, защото всичко останало съм го изживяла и не ми липсва

ако обаче на теб ти липсва, един съвет- смени минералната вода в чашите на приятелките си с водкада видиш какво ще стане

Животът е сладък, наслаждавайте му се

Младостта и дивеенето по гаджета не са вечни неща и ако не си го още разбрала, замисли се по въпроса. Ако стигнеш до правилния извод грабвай гаджето, жени го и раждай час по-скоро докато не се приземиш ненадейно в групата на състаряващите сингъл-дами, дето ги мъчи ендогенната депресия, самотата и отчаяният бейби дърст.

И през ум не ми минава да обвинявам някого за нещо. Просто си мислех и го споделих. Това, че нещата не са като преди не означава, че аз по - малко държа на нея. И като казах по - добро имах в предвид, че считам вчеряшната среща по - скоро за изключение от колкото за тенденция.
Отвикнали сме да излизаме сами и предполагам, че ако решим да намираме време за това нещата ще влезат в крачка.

"Животът е прост и простите неща са правилните"