Не знам

Преживях развод, изоставена заради друга. Дълго време не се доверявах на никой мъж. Появи се един. С много търпение и усилия разруши стената. Доверих му се. Запозна се с децата ми. В началото и те бяха много лошо настроени. Направи всичко да ги спечели. Успя. И сега ми заяви - просто край.
Чувствам се ужасно. Сигурно в мен е грешката. Никой мъж не може да ме обича.

Само не се съжалявай. Стегни се. Имаш ли приятели, компания?

Ей-така просто, или?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Shto mi bie na njakakav bitovizam?

И аз се чудех. Но се оказа ей така. Няма друта.

Може. Просто сме си омръзнали. Всичко стана много спокойно. Аз те обичам, ти ме обичаш.

"Двама" не е "никой мъж". Горе главата! И един съвет-сама бутни тази стена, която си си изградила. Човеци сме, не свъхсъщества и колкото и другия да те обича и да е търпелив, от опит ти споделям, че твърде дългите и безрезултатни усилия да те накара "да свалиш гарда", "да бутнеш стената си" до голяма степен могат да изхабят и връзка и чувства и отношения..че да се изгуби в един момент и смисъла да се продължи, да се забрави дори и причината, заради която е започнало всичко. За съжаление понякога реалността е такава, всеки се нуждае да бъде привличан и приласкаван, а не да бъде държан на дистанция твърде дълго...

Каквото ти е писано, ще стане. Карма. Приеми я и чакай да дойдат по-благоприятни времена. Когато изглежда, че изход няма, нещата обикновено се оправят от самосебе си.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Смърт без причина няма. Така казват слаботоковите електротехници, когато някъде нещо се повреди, но важи и за твоя случай.

С.Н.В.О.

Не каза нищо за приятелите. Как така като се обичате ще се разделяте. "Аз те обича ти ме обичаш"

събудил се една сутрин и казал -"край"?
Значи не е нормален.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Това ми е интересно. Нямаше никакви признаци. Вече ги разпознавам. Всичко беше като приказка. Може би прекалено.

Сигурно има някаква причина, но той просто не желае да я сподели с теб. Защо не го попиташ по-настоятелно?

Да, имам си. И слава богу, никой още не ме е попитал. Но сигурно ще стане. Какво да кажа?! Заряза ме. Разделихме се по взаимно съгласие?

Моите връзки досега всички са пълен провал. Засегнатата страна винаги казваше, че аз съм виновна. Което е напълно възможно..Ама май е късно да започвам да се променям.
Това, което искам да кажа е, че надали ще ти е по-леко, ако той ти разясни какво точно в теб не му харесва и защо те напуска..Илюзия е да се мисли, че ще анализираш всички обвинения и за следващия мъж в живота ти ще бъдеш съвсем различна, според мен..Човек трудно и бавно се променя.

Напълно те подкрепям. А и следващият мъж в живота й, кой знае, може да критикува точно онова, което тя си мисли, че е придобила като опит. Така че нека си бъде себе си, рано или късно ще срещне онзи, който ще го оцени.

Благодаря, страшно ми харесва, когато някой ме подкрепя по тази тема. Дано и на Разведената й хареса. Защото обикновено и пълно с роднини и приятели, които се държат така, като че ли само ти си виновен, че нямаш нормална връзка, защото не полагаш усилия..И те карат да се чувстваш виновна. И аз мисля, че с усилия, съответно промени и преструвки, нищо не става..Нищо положително, искам да кажа.

Имам собствено мнение по промените, които настъпват в нас, когато станем двама, и то е, че някои остри ръбове трябва да се загладят, да се направят някои компромиси (още си спомням, когато бях на 21 с тогавашния ми приятел как се карахме кой да спи от дясно в леглото, после отстъпихме и двамата и пак се скрахаме, този път кой да няма дясната страна в леглото), промени винаги има, но това не са промени, свързани с конкретен човек, а свързани с новата ситуация - вече сте двама, трябва да се мисли за двама. Когато преди време питах баба си (лека и пръст) как така с дядо са имали 67 години брачен живот, а ние днес не успяваме да издържим 5 години, тя ми каза, че те че са обичали повече, а когато са влизали заедно в брак, са знаели, че това е сдружение до гроб, изискващо компромиси.
А за родителите, приятелите и вината...все едно слушам братовчедка си. След 3 години връзка с един мъж, един ден всичко рухна и той, при положение, че никога не са имали големи скандали, изведнъж почнал да и изброява всичките и недостатъци, в това число и как миналата година на не знам коя си дата тя била направила нещо, което той не одобрил, но си бил замълчал както винаги. Абе чудя се, ако беше говорил с нея тогава, нямаше ли да е по-добре? Ама той предпочете да и стовари всичко като списък с личности, на които благодариш като си получаваш Оскара и накрая даже казал - ето това е, вземи си бележка и за следващия мъж се промени. Но, какъв е смисъла? Тя би си взела бележка и променила за него, според неговите криттерии може би. Но да се променя според неговите критерии за следващ мъж? Така че изглаждай ръбовете, без това солиден дом не се гради, но да променящ същината си, никога. Не само, че е уморително, но и е предателство към теб. Пък и я си представи, че срещнеш някой, който би те харесал такава, каквато си си, но ти си решила да се промениш следвайки съветите на някой недоволен мъж? Каква загуба.
Спирам с глупостите, ако някъде съм била неясна, то е защото съм малко онесена от антибиотиците Успях да пипна грип през март!Пфу

Ха, "да разруши стената"! Ще ти се. Всъщност в себе си, ти си била и си малко разплакано натирено момиченце, на което й се иска да бъде обичано, обичано, обичано. И гушкано. И закриляно. И обгрижвано.
Лесно се разрушава такава стена. Колкото по-опарена си била при първата раздяла, толкова по-си жадувала за обич. И ето че някой успява да преодолее защитните бариери, които ти си поставила като опит за спасение срещу нови разочарования. В началото не ти се вярва, но тъй като искаш да вярваш, пречупваш мнителността си. Отпускаш се в прегръдките на новите, лекуващи раните ти чувства. Толкова щастлива. Толкова доверчива- та нали е преодолял всички вълчи капани които си му поставяла, излизал е по-чист от сребро от всички лабораторни анализи които си правила на личността му.

И сега край? Как? Защо? Какво става(оглежда се отново уплашеното момиченце в теб)? ............. Е, аз не знам какво става, защо го прави, къде е причината- в теб или него........... Няма значение има ли няма ли виновни, поне за мен.

Това което казвам е че ето тази втора рана, толкова скоро след първата е адски болезнена. Там вече наистина, много повече от първия път, рискуваш да се изгубиш, да объркаш горе с долу и да се замоташ за години наред. Ей го, МНети проповядва консуматорската защитна стратегия- "аз само използвам мъжете за удоволствия, иначе съм силна и мачкам слабия "силен пол" наред". Е да, обаче колкото по-уверена си в защитата си, толкова залога е по-висок. Толкова по-сигурна си че преодолелия защитата ти е наистина достоен. А ако рицарят на бял кон един ден каже "просто край"? Сигурно в мен е грешката ще има много по- драматични измерения... разсъждавам си просто.

...той е видял или чул нещо с което в никакъв случай не иска да има нищо общо. Ако не те е харесвал нямало е въобще да започва.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!