Една песен

Отдавна търся думите на една песен останали в главата ми от моята младост.Днес случайно намерих текста в един друг клуб и реших да го пусна и в тук.
Колко добре е казала всичко Блага Димитрова,на колко много въпроси е отговорила точно и кратко
Искаш с теб да останем добри познати-
как да разбирам това?
Длани,които до болка се стапяха слети
да се здрависват едва

Погледи,дето до дъно се пиеха жадни
леко да се поздравяват
устни,които се пареха безпощадни
дружески да си мълвят

Не,ние не можем да бъдем добри познати
няма среда в любовта
бяхме най-близки,за туй отсега нататък
ще сме най-чужди в света

Искаш с теб да останем добри познати
как да разбирам това
бяхме най-близки за туй отсега нататък
ще сме най-чужди в света.

[линк]

Хубава песен,точно ни показва такива каквито сме,балкански манталитет-като обичаме обичаме като мразим няма равни с нас

Аз такова нещо в тази песен не усещам. Нито пък нещо "типично" балканско.
Съвсем си е човешка и... много вярна.
Обаче, в контекста на клуба в който се намираме, по друга пътечка виждам нещата, когато иде реч за родителите на децата ни.

Ама много! Все трябва да има и друг начин, много силната любов не трябва да римува винаги с много силно отчуждение. Или е неизбежно, защото ако си краен в едното, си осъден да бъдеш краен и в другото...Натъжи ме ти, натъжи!

Тъжно, гадно, но е истина, уви
Жената, която обичах, любех и боготворях, сега я мразя

Тя е казала още много и все такива:
След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.

аз се спрях и затворих очи вереятно за да те преживея

Струва ли си? Обичал си я, боготворял си я, давал си и много от себе си. Дал си и себе си, предполагам дори. Остави я в миналото, не и давай нищо повече, даже и омразата ти. Омразата е не по-малко скъпоценна от любовта.
А и не мога да го разбера това - ти си обичал този човек, как можеш сега да го мразиш?

Можеш да мразиш този /тази/ която си обичал до полуда повярвай ми.

Страхотно стихотворение! Доста често си го повтарях след раздяла с първата ми любов /от моя страна/.
Толкова си го повтарях и други неща също, че забравих кога го обичах, как го обичах...защо го обичах
Незнам дали не забравих да обичам....
Пиша по енерция май
Страх ме е да обичам по може да се каже
Не искам да обичам до забрава
искам да ме обичат - егоистка /самоирония//говоря на себе си/

но като го прочетох и се сетих за бившия. И той май ме мрази до полуда. И не че не приемам, че това може да съществува, просто не мога да го разбера...Аз, макар че също май имам основания да го мразя (ако съпоставим с неговите за омразата), не го мразя. Не го и обичам както преди, но ми е останало едно такова странно носталгично чувство, малко нежност примесена със съжаление. И ако от време на време се сещам за него, се надявам да се щастлив и да е намерил спокойствие. Е, случва се и да се надявам, че никоя друга жена не е успяла да го кара да се чувства така, както го карах да се чувствам аз. Но тук вече говори егото, не сърцето

предаде ме, унизи ме по най-долния начин
вече само я мразя

уви, така е ,изпитвам го ден и нощ, сутрин в самотата и тишината на събуждането и вечер в самотата и тишината на безмълвната стая, където само малкият телефон е връзката ми с другия свят

Разделяхме се спокойно,
което ще рече - окончателно.
И вече бяха излишни
заобиколните думи и погледи.
Затова...

Очи в очи додънно за пръв път
се срещнахме на прощаване.
Бе късно и все пак с един-
единствен миг разполагахме -
достатъчно...

За да надникнем
отвъд любовта
и да видим стъписани,
че отвъд любовта
е пак любов,
тъй както отвъд хоризонта
е пак хоризонт.

И още по-необятен.
И още по-миражно
непостижим.
******

аз се спрях и затворих очи вереятно за да те преживея

Правилно,не е омраза а как да бъдем- като по Европата разведат се и после с новите семейства си се срещат и весели и щастливи. А да не говоря от името на всички но нямам познати които са разведени и да продължат да си се срещат сякаш нищо не е било.При тебе как ?[plezq se

Едно нещо не мога да си обясня в отношението на бившия към мен -хем иска отново да живеем заедно (аз го напуснах),хем ужасно ме мрази.Е това да ме убият не го разбирам.
Дъщеря ми казва ,че само ако живеем заедно той може да ми отмъсти с цялата насъбрала се злоба в него, че съм дръзнала да го напусна и да живея дори по-добре отколкото преди с него.
Може и да е права...

Хехе
Права е дъщеряти. Точно отмъщение иска. Бившата се цепи из махлата как ще ме върне и после ще ми даде да разбера, а пред мен е като тъжно, изоставено и припи....о мушкато.
Не се хващай на приказки, ами бързо забравяй и хубаво и лошо. На бившите затова им казват "бивши". Защото са история от друг живот.

Неизбежно е,обичах и все още не мога да забравя щастливите моменти-как да бъда с жената ,която ме отдели от дъщеря ми и да не бъда краен не-може!!!

Как ли е наранил детето за да мисли така за баща си ум не ми го побира

Въпроса беше отправен към друг, но ще си позволя да вммъкна-дали не ни кара присъствието на жената която не е до нас да съжаляваме по някакъв начин и това да ни кара повече да се отдръпваве-можеби?