какво да правя?

На 27 години съм. От 8 месеца интимно съм с един мъж на 39 години /разведен от 13 години, с деца на 17 и 20 години вече самостоятелни/, с който се познавам от 2 години. Нашите не одобряват.
Аз не искам деца все още. ПРедполагам, че и той не иска повече.
Обаче пък ако след 1 или 2 години поискам той няма ли вече да е минал възрастта на бащинството и да не може да има. Или пък дали няма да го хване шубето и да ме остави, или пък вече да не му се занимава с деца - той си има две.
Е?

Стресна ме! Говориш за възрастта така, сякаш нейното напредване е опасна болест. Стареенето е естествен процес, който в днешния свят е разтегнат почти до границата от 85-90 години, така че недей го погребва на 39 още млад момък Даже напротив, ако си спомниш една известна фраза, характеризираща мъж към 40те така - на попрището жизнено в средата. Повярвай, той е в най-хубавите си години. Говоря ти от чист опит, и аз съм пред брак с мъж, с който имам 15 години разлика и който скоро ще навърши 40 (ужас, още не съм избрала подходящ подарък!). Какво общо с вас имат вашите? Ти с тях ли ще живееш или с него? А и дори тяхното мнение да е важно за теб, което уважавам, освен в много краен случай, няма къде да отидат и ще кротнат. От обич към теб, от обич към децата ви. Евентуално. И като заговорихме за деца - какво ще рече това предполагам? Не знам ти как виждаш нещата, но аз преди да вляза в нещо сериозно, говоря с човека до мен какво очаквам от живота, как виждам бъдещето ни, какво бих приела и какво не, посочвам компромисите, накоито съм готова. Защото без осъзнаване на основите, нищо не може да се гради. Познавам двойки, разпадна ли се точно защото двамата са оставили някои въпроси на страна, очаквайки, че с времето те ще се разрешат от само себе си. Много рядко, това става, но най-често, тези препъни камъни се връщат и преобръщат колата. Ако след 1-2 години поискаш деца, си мислиш, че той няма да може? Абе мисля си, че тук има по компетентни от мен мъже, прехвърлили 40те, които да ти кажат дали могат или не да създадат деца. Ако не си ги пообидила де
Така че вземи и поговори с него (хм, повярвай ми, не споменавай това за неможенето, в интерес на мира в семейството е) и не мисли, че на 40 животът свършва. Напротив, на 40 един мъж е най-накрая нещо повече от момче, обикновенно е преминал през много бури, оцелял е, постигнал е нещо, разбрал е цената си, придобил е особен екзистенциален опит, който не винаги имаш на 30. И най-вече, не постявай сама на пътя си дракони, които не са нищо повече от миражи и мъгли.

Предполагам, предпочитам, а то представи си!....такава е твоята работа)))

Биологически няма да имате проблеми за създаването на деца. Но идва нещо друго. Представи си едно бебе, когато той е на 41-43 год. възраст. Всичко е добре, но годинките си текат. Когато това дете стане на 20 год. бащата ще бъде вече на 62-63. Това вече е възраст, когато може да се очаква абсолютно всичко с много голяма степен на вероятност. Най-често от тази възраст започват болестите, които докарват човек до легло. Един по-сериозен инсулт вече е травма както за пострадалия, така и за близките около него. В този ред на мисли детето, вече на около 20 години ще се наложи да огроби своята младост за да гледа баща си. Не всички деца биха го направили, но това е естественият ход на нещата. Вместо да има подкрепа от родител, той ще се превърне в тежест. Някак си не е честно спрямо децата.

В този контекст не бих посъветвал да се създават деца на възраст над 35 год. Разбира се, че изложих само хипотетична теза със степен на вероятност но твърде висока вече. Животът може да протече и по съвсем различен начин. Моят баща получи чак преди 2 год. инсулт и сега бачка с пълна сила макар да е на 80 год. Но от него зная, че отдавна вече няма живи съученици, а от приятелите му почти никой не остана.

Ако искаш да живееш с въпросният мъж за постоянно и да имаш деца от него сега е момента. Много сте изчакали. В известна степен твоите родители имат право да не одобряват подобна връзка.

Късмет и щастие на двама ви!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Добре, съгласна съм, след 60те се появяват заболявания, които рядко сме имали преди това, но животът не са дава с гаранции за продължителност и не е сигурно, че децата й няма да останат без баща или с болен такъв, дори ако се омъжи за свой връстник. Тоята гледна точка е може би вярна за пенсионерите сега, но след 20 години, ако е рекъл Бог и Еврипейският Съюз, ще сме със здравен стандарт, подобен на този на Запад, а там, никой днес не мисли, че един мъж на 60 е неспособен за брак, секс или да гледа деца. Напротив, двойките са много солидни, много жизнени и трайни. Така че да се гледа на един човек, преминал 60те, като на някой, който не го чака друго, освен болести и да е в тежест на децата, това просто не мога да го приема.
Но ако младата дама се страхува, че когато тя е на 47 той ще е на 59, по-добре е да си даде сметка какво точно иска сега, а не след няколко години, когато вече ще е наистина късно.

Дай сега "край", животът да спре да се възпроизвежда щото ей на човекът станал на 40??? Знаеш ли колко е гот да си имаш малка мишка около тази възраст! Ей на знаеш кака роди на 39, 2-ро де)))...сега малката е на 3г. 3м. и ми е легнала на сърце , както и кака и не беше...е знам грях е да говоря така,, ама с първата бях на 22 и пълна Вейхайвей)))... Е, гледам ги някои мои приятелки неженени до сега, някои започнаха да "подпират чашките", други го отнесоха на религиозни теми, трети знаят пътя само от тях до офиса...абе кофти картинка, казвам ти...
Та, за това на кой колко му остава, знаеш кой да питаш...)))...а и генетиката е важно нещо!На някои от годините им вади 10 години и ей им я на реалната възраст!

А и като помислиш , че и млад и зелен можеш да се сбогуваш с битието и съзнанието, става ясно, че щом ти се иска и чувстваш, че ставаш за някои отговорни и деликатни работи))), действаш...

А твоето изказване може да е в услуга на някои закостенели егоисти и чудещи се как да избягат от безхаберието си, нежеланието си и куп други оправдания)))/Имам си в пред вид сестра ми,, която на 38г. си бачка, живее с родителите ни и хич не се замисля за семейство...щот така и отърва...ама тя определено би споделила мнението ти...знам го от опит))) А майка ми избягва да контактува с мен и двете си внучета, щото на сестра ми предстви си и било мъчно, че нямала свои деца...!!! - гледаш ли какво означава българска криворазбрана теория за оцеляването и супер егоизма!!)))

Животът не се обуславя на нашите предстви и предположения, а на реално случващите се събития и факти!

Така, че всичко е въпрос на желание и възможности...останалото само ще си покаже!

когато минах 35год. беше :"Ново бебе - нов татко" - тя да си решава....
И тя реши - развод?

"Решавай сложните проблеми докато са още прости!"

защо така реших....Ами просто не мога да си представя жена ми да "дундурка" в една количка , примерно сина си и ..... внучката си...?

"Решавай сложните проблеми докато са още прости!"

Тези неща не се променят като с магическа пръчка. Има натрупване, което трае понякога няколко поколения. Сегашните пенсионери са в много по-благоприятна позиция ит здравословна гледна точка, отколкото следващите ги поколения. Това е така, защото по-голямата част от живота им е преминал в съвсем различни условия. Сегашните са чист геноцид.

Аз съм на 50. Зная много добре какво е на тази възраст. Секс, брак, любов - всички тези неща ги има и на сериозна възраст. Но за деца - ще бъде съвсям безотговорно. Гледал баща ми, когато получи инсулт и зная за какво става дума. Не ти го пожелавам, нищо че си избрала да те наричат Ева Браун.

Е, изключения винаги има. Но на изключенията ли трябва човек да стъпва, когато гради планове за живота си?

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

...ама страшна "услуга" си правиш с подобни изказвания)))...и ти, и аз и всеки би прозрял "истинските причини!")))
А от одисеята ти оставам с впечетление, че жена ти и ти нямате все още дете , дето внуче да ви докара наскоро)))
В едно обаче си супеееер прав! Това за "ново бебе, нов татко!" Е така постъпих и аз, прецизно се спрях на 10 години по-младичък, че и за съпруг го взех))) И аз доволна)))...за таткото да не говорим!!!)))...

А ти продължавай да си решаваш проблемите още в зародиш...даже ако те осени "провидение" , ще се допитваме до теб преди още да сме згазили лука!)))

Приятно е да имаш млад човек до себе си, но дали на него ще му е добре, когато започнеш да се напикаваш? Това са неща, които всеки човек спохождат в една или друга степен.

Бебе се гледа много по-лесно, отколкото възрастен човек. Да са живи и здрави колкото могат нашите родители, но не е все едно дали още на 20 год. ще се наложи да си НЕОТЛЪЧНО край тях или това ще дойде доста по-късно.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

"Гледат ме мама и татко, докато ме поемат децата!" - разбирам, че внушаваш тази мисъл и която е особено типична за българското самосъзнание...обаче не всички живеят по тази максима!
А това, кой кога ще започне да се "олива")))...е божа работа!
Децата винаги ще бъдат благодарни, че ако не друго то поне са имали възможността да се родят и да изпълнят мисията си на земята! И въобще на някой ако е било писано да се роди и оцелее, значи така е трябвало да стане...

Това задвижва машината! А не рутината!
Но не всеки е привилигерован да е в тази категория!

Но в края на краищата ти споделяш твоята изтрадана практика...за това си прав за себе си!

Не е необходимо да си луд, но понякога помага!/както казва чичко Оскар...

Аз пък сготвих второто като бях на 44, а вече бившата на 38. Надах се, че ще издаяна на вече показващата й се проклетия, мислех си, че съм баси жилавото копеле. Да, ама не. Хубостницата почна да играе джига и пачанга едновременно на рошавата ми глава в захлас и чувство за незаменимост. Отръсках се и толкова. Сега си имам добре устроена и платена гувернантка и наййй- накрая малко мир и спокойствие. Е, отвреме на време се развличам помалко.

Първо, благодаря много за подкрепата която получих. Зарадвах се че първото мение беше положително.
Знам, че написах накратко историята си и може би от там някои хора реагират негативно.
Родителите ми не създават, кой знае какви проблеми. През целия ми живот са си траели и са ме оставяли аз да си реша все пак. А пък когато са настоявали аз пак съм си правела това което искам. Понякога съм ги и слушала и много често съм съжалявала за това. Въпреки това ги уважавам, но искам и да ме подкрепят точно сега, което знам че няма да стане. Много често са били и прави.
А, пък казвам, че не съм сигурна дали той иска да има деца след 1/2 години защото, той иска всичко когато е с мен и се съгласява за много неща без да му мисли много. Търпи критиката ми, понякога премълчава когато е ядосан на мен. Понякога крие и притесненията си. Знам че не мисли за деца - всичко което си говорим за бъдещето при него не включва създаване на поколение. И когато го попитам - ако аз искам, ти ще искаш ли - той казва "да". Просто ми се иска понякога да не е така, но уви.
Често се питаме с него - защо се срешнахме - често дори си мислим че това е едно наказание за нас - защото може би и двамата сме възпитани по начин който ни казва че това е грешно - да се харесват, спят заедно и обичат, градят семейство хора с толкова голяма възрастова граница. Но може би е и защото не сме срещали такива хора в живота си. Хора при това щастливо живеещи заедно, създали здраво семейство. Разведените така си мисля, се притесняват и от това. Да не би да се обвърже с мен и после да трябва да ме напуска пак. Много често е казвал, че той ще страда повече при една раздяла.
Май се отплеснах много. Просто мислите ми нахлуват бързо в главата.
Това е.

Може би нещо си се ядосал/а на темата ми. Незнам, но може би и аз не съм написала нещо правилно.
Знам, че написах накратко историята си и може би от там някои хора реагират негативно.
Родителите ми не създават, кой знае какви проблеми. През целия ми живот са си траели и са ме оставяли аз да си реша все пак. А пък когато са настоявали аз пак съм си правела това което искам. Понякога съм ги и слушала и много често съм съжалявала за това. Въпреки това ги уважавам, но искам и да ме подкрепят точно сега, което знам че няма да стане. Много често са били и прави.
А, пък казвам, че не съм сигурна дали той иска да има деца след 1/2 години защото, той иска всичко когато е с мен и се съгласява за много неща без да му мисли много. Търпи критиката ми, понякога премълчава когато е ядосан на мен. Понякога крие и притесненията си. Знам че не мисли за деца - всичко което си говорим за бъдещето при него не включва създаване на поколение. И когато го попитам - ако аз искам, ти ще искаш ли - той казва "да". Просто ми се иска понякога да не е така, но уви.
Често се питаме с него - защо се срешнахме - често дори си мислим че това е едно наказание за нас - защото може би и двамата сме възпитани по начин който ни казва че това е грешно - да се харесват, спят заедно и обичат, градят семейство хора с толкова голяма възрастова граница. Но може би е и защото не сме срещали такива хора в живота си. Хора при това щастливо живеещи заедно, създали здраво семейство. Разведените така си мисля, се притесняват и от това. Да не би да се обвърже с мен и после да трябва да ме напуска пак. Много често е казвал, че той ще страда повече при една раздяла.
Май се отплеснах много. Просто мислите ми нахлуват бързо в главата.
Това е.

Благодаря за полученото мнение.
Много добре сте разбрали притесненията ми в тази насока.
А какво ще кажете - грешно ли ще бъде ако аз все пак реша , че няма да имам деца. Искам просто мнение по въпроса - Децата, те ли ни осмислят живота?
И какво ми е ако кажа че аз все още не знам дали искам деца, не знам дали ще искам някога. Знам понякога само че не ми се занимава с дете, да се грижа за него, да го водя назад напред. А пък друг път плача, че може да изрусна момента да имам дете от желания мъж.
А бе тя стана една.

Ти не си добре,как може сама и доброволно да се откажеш от деца
Аз не мога да си представя живота си без двете си дъщери.
Недей взема такива крайни решения,жестоко е спрямо самата теб.
Никой не заслужава такава жертва-абсолютно никой!

не трябва и да ги раждаш.
Почти съм сигурна обаче, че ще настъпи момент, когато до такава степен ще поискаш, че ще сънуваш бебета и ще усещаш реално как държиш в ръцете си дете, без да го имаш още. Този момент е едновременно превъзходен и страшен, тъй като детето рядко идва точно по поръчка.
Що се отнася до възрастта, според мен особени проблеми няма - за теб има още няколко годинки, а за приятеля ти какво да кажа - ами биологически погледнато, той също не би трябвало да има отклонения. Но всичко е строго индивидуално, знаеш, никой не би могъл да ти каже отсега как и що ще бъде.
Имай предвид обаче, че на млади години деца по-лесно се гледат - най-вече по-спокойно откъм притеснения и треперене, а и после, като попораснат, възрастовата разлика между вас ще е по-приемлива. Но най-важното е отговорността, която не бива да поемаш, докато не си готова да я носиш - детето е доживот. Много взема, но и много дава.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ама говориш пълни глупости! В цял свят тенденцията е дори при майките възрастта да се качва над 35 и то за първо дете, ти ми говориш за късно бащинство на 40! Не се излагай!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.