Рицарството

РИЦАРСТВОТО
Първоначална цел - Една идея за запазване и разпространение на християнството ражда сдружението на Свещения граал, чиито членове твърдят, че търсят съда на истината, който някога е съдържал кръвта на Спасителя. Ако оставим настрана метафоричния език, истинският замисъл е да върнат обратно християнската Църква във времената на Апостолите, към истинското съблюдаване на предписанията на Евангелието. Край Кръглата маса - една съвършена метафора за абсолютното равенство - седят рицарите, които могат да достигнат до това звание само след многобройни и жестоки изпитания. Първоначално техните степени са три, след това са увеличени на седем, а накрая в епохата на предполагаемото им сливане с албигойците, тамплиерите и гибелините достигат 33, като може да се каже, че основните степени са: 1. Паж; 2. Оръженосец; 3. Рицар. Трите най-важни военни ордени по това време са Орденът на тамплиерите, Орденът на рицарите хоспиталиери на св. Йоан от Ерусалим, които след това са наричани Рицарите от Родос, а напоследък са известни като Малтийския орден, и на трето място - Орденът на тевтонските рицари.
Рицарите - военните апостоли на религията на Любовта - Рицарите преди всичко са гордо семейство от апостоли и мисионери на Религията на любовта, военни трубадури, които под знамената на справедливостта и правдата се борят срещу чудовищните злини на теократичния режим, утешават "вдовицата" (вероятно се има предвид Гностичната църква), защитават "синовете на вдовицата" (последователите на Мани) и побеждават великани и дракони, т.е. инквизиторите и църковните служители. Мощният глас на яростния Роланд, който пробива гранитните скали в планината, е гласът на така наречената ерес, която намира пътя си към Испания, изпреварвайки казаното от Луи ХIV: "Вече няма Пиренея" (В смисъл, че няма граници между Франция и Испания). Това твърдение може да звучи странно, но въпреки всичко е вярно. Разбира се, тук не говорим за рицарството от времената на феодализма, а за това, което съществува още преди XI в. - рицарство, родено от утробата на манихейството и катарството, което е изцяло враждебно към Римската църква. Но дори и през този период Папската църква действа по принципа, който по-късно е буквално приложен от йезуитите - да манипулира тези, които не може да потисне. Тъй като няма от какво повече да се страхува освен от спиритуализма, независимо дали е мистичен, платоничен или рицарски, Рим вместо да се противопостави на течението, хитро го насочва в руслото, в което, вместо да бъде разрушително за папството, то става неизмеримо полезно за него.
Убеждения и учения - Тези, които съставят рицарските романи за Кръглата маса и за Свещения граал, са добре запознати с галските Триади, с тайните на теологичните учения на бардовете и с келтските митове. В тези рицарски романи са закодирани явленията на заобикалящата ни природа, а Свещения граал е само един умален Ноев ковчег. От произведението на Чосър (Заветът на Любовта), което вероятно е изградено върху Утешението на философията от Боеций, се предполага, че любовта на рицарството е любовта към жената в нейния най-висш, най-благороден и най-духовен аспект. Но любимата на рицаря от ранния период е Девата София или персонифицираната философия. Фразеологията, която се използва при ритуалите за посвещаване, религиозните клетви, тонзурата, приемана от рицарите, заедно с много други обстоятелства, достатъчно добре показват, че непрекъснато споменаваната любов няма нищо общо със земната любов. Това се отнася особено за рицарите, които могат да бъдат наречени Рицари доброволци, чийто устав е любопитната книга Las Siete Partidas (Кодексът на Седемте части) от Алфонсо ХI, крал на Кастилия и Леон. Техният устав до голяма степен съвпада с тези на тамплиерите и хоспиталиерите, те са религиозен орден повече от всеки друг; водят много строг живот; дрехите им са само в три цвята и - странно съвпадение - са същите като тези, с които Данте вижда облечена Беатриче и с които той описва трите кръга в края на Рай. Те се хранят два пъти на ден и пият само вода - режим, подходящ за милиция, чиито задължения не са само духовни, тъй като освен специалните си задължения те се подчиняват на всички правила на рицарството и са обвързани с клетва да защитават слабите, да възстановяват мира там, където е нарушен, да служат на своя отряд (Ложата) и да защитават религията (евангелската). Твърди се, че те жигосвали десните си ръце в знак на братството си, но това вероятно е само символ на кръщението с огъня и Духа - един от най-съществените ритуали в Религията на Любовта. Един съд от зелено стъкло, за който се говори, че е истинският Свещен граал, се съхранява в катедралата на Генуа и се смята за толкова ценен, че е необходимо специално разрешение от общината, за да бъде видян. Някои "авторитети" твърдят, че съдът е издялан от единствено по рода си гигантско парче изумруд, но безбожните французи, които по времето на Наполеон I отнасят съда в Париж, го подлагат на химически анализ и доказват това, което казахме по-горе - че съдът е просто от зелено стъкло.

dei gloria intacta

Под претекст за разпространяване на християнските идеи, рицарството е начин за изпълнение на икономически цели. Рицарите са сган плячкосвала и унищожавала всичко по пътя си. Банда разбойници, но прикрити зад високо моралните си изблици....
Времето за което говориш е спорно - т.е то е граница между смъртта на една епоха и раждането на нова. Хората са недоволни, с двойствен морал и ценности (пазят старото, но и гледат към новото) и това ги прави до някаква степен неосъзнати. Цинизмът на Чосър е пример за това.
Самият Данте пък е още по объркан. Вергилии (прототип на образ в Ад) е негов учител, но недостоен да продължи към Рая.
Мисля, че хората тогава не са били особено щастливи!

Е, е... Чекой малко... рицарството е сложен феномен, и връзката му с християнството е доста опоспредствена. Има една чудесна книга на известния итал. историк Фр. Кардини "Произход на средн. рицарство". Който иска, може да я потърси. Предполагам, че по библиотеките я има на някакъв език (защото е преведена на разл. ез., с изключение на бълг.).

Ако търсим корените, то те са в старите индо-европ. военни дружини (не само в келтските, но най-вече в германските), в старите Mannerbund (мъжки съюзи), и то не само германски, но и ирански. Чрез членовете на иранските (скито-сарматски) съюзи в Европа прониква и идеята за тежко въоръжения конник, защото подобни "степни рицари", членове на съотв. манербунд, са съставяли дружините на скитските и сарматски "царе".

Тат так... Триделната структура е характерна за цялата индо.европ. дохристиянска култура. В по-ново време се е запазила напр. структурата на занаятите (чирак-калфа-майстор), а степените в овладяване на воен. из-во са същите...

Ролята на рицарските ордени е по-различна. Освен споменатите три ордена много важна е била ролята на испанските ордени, които са също толкова стари и са имали много голямо влияние в цяла Европа.

както и да е, не мисля, че това е "друг поглед" върху рицарството. За тези неща са изписани бая страници...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

не друг като новаторски и различен, а по-различен от този на автора на темата. Като, че ли останах с впечатлението, че той смята рицарството за нещо положително....

за нещо, което е "положително" в нашия свят, светът на противоположностите, наречен от Хегел "диалектика"?

dei gloria intacta

Не бяха ли рицарите тези, които плячкосаха християнския Константинопол преди 8 века?!

Рицариство е имало много преди Рицарско -християнските ордени на Тамплиерите, Хоспиталиерите, Тевтонците, на Св. Яго и т.н. Ричард Лъвското сърце не е бил от нито един от тези ордени и пак е бил рицар. Рицарстото е започнало сред феодалите земевладелци и е било създадено като код за поведение. Нещо като кода на Самураите.

Да, едно време го пишеше в учебника за VІ-ти клас.

Прочее... Рицарството, в относително "изчистен" вид се появява ок. 200 г. преди началото на Кръстоносните походи и съотв. възниквмането на въпросните ордени. Разбира се, християнството и Кръст. походи са изиграли определена роля във формирането на рицарския идеал. Но рицярството (millies воините), въпреки че официално е обявено за съсловие-защитник на Св. Майка Църквата, си е едно военно съсловие.

Разбира се, трябва да се прави разлика между духовния идеал на рицаря и истор. действителност. Но в този духовен идеал са се намесили далеч не само християнски, но и множество дохристиянски идеи, при това не само от Зап. Европа.
Ако някой иска да научи нещо повече, май най-добре ще бъде да отиде тук, в ДИР-а в клуб "Средновековна кръгла маса" или на форума на Modus vivendi

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

dneshnoto ricarstvo e kato Last Roman moderator ezicheskij i terorist hristianskij

а,ти виждал ли си новите рицарски брони.
гол с един малък "меч" и "две тон клони"...