Паническо разстройство

Здравейте! Има ли изобщо някой, който се е избавил от паническо разстройство и нервно - вегетативна дистония? Без медикаменти? 8-ми месец е тоя ад! Т.е. след силен стрес се отключи и е проблем предимно в градския транспорт. Благодаря за мненията предварително!

Но не паническо, а стомашно-чревно. И при мене е проблем градският транспорт. Но не изпадам вече в паника. Просто приемам действителнсотта без никакви медикаменти. Градският транспорт също приема нещата - свикнаха вече. Аз също свикнах.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Така започва -първо градския транспорт,след това магазините,после вече не можеш и да излизаш.
Вземи мерки бързо,че колкото минава времето толкова по-трудно е лечението.
Мисля,че първо трябва да решиш проблема с фактта,който е провокирал състоянието ти.Освен това,трябва да си наясно,че при започване на пристъпа това е страха,знаейки това си намери нещо,което да ти отклонява вниманието.Всичко това го казвам от опит,не съм медицинско лице.Знам,че е много трудно,който не е изживял този ужас,няма да ти повярва.За медикаментите-те помагат да подтиснеш временно стреса,но не лекуват първопричината,така че по- добре да съчетаеш двете неща-медикаменти плюс твоята мотивация.Едва ли ще ти помогне много това,което ти пиша,но споделих накратко,това което научих борейки се с това състояние.
Не се притеснявай да питаш,не се притеснявай и от състоянието си пред познатите,броя на страдащите в света нараства всеки ден.Ако се върнеш назад в клуба,ще видиш колко пъти е писано за това.Заболяването,ако може така да се нарече,е лечимо,не се страхувай.
Желая ти успех!

За градския транспорт: ментов бонбон под езика, бавно и ритмично дишане и броене наум. За нищо друго не мислиш, само броиш. Изпитан метод

Според мен за да излезеш от това състояние е нужно да намериш сама вратата. Ако приемем че твоята паника е тъмна стая, тогава опитай се да я изследваш, намери ключа на лампата, светлината ще ти даде яснота. Важна е и твоята лична мотивация. Помисли какви ползи ти носи и какви негативи.

Е това е отговора...

Да, търсете светлината!
Колкото и да е банално, но е факт всеки иска да сияе ама без да е бръкнал в щепсела

Всичко ,което те съветват може и да помогне,зависи докъде си стигнала...,аз бих ти препоръчала да пробваш и с хомеопатия, но в никакъв случай "хапчета" предписани от алопатичен лекар -само ще задълбочиш нещата,а може и да си докараш и други неприятности.Вариант е и разговор с психолог.Помни нищо не се случва просто"хей така" причината ,за това състояние може да се окаже много различна от това ,което първоначално смяташ ,затова ти е необходим специалист,защото ти сам не можеш да се" видиш" и да си помогнеш.Не се отчайвай .....много хора са минали през "това" и са оцеляли включително и аз,Слава Богу беше за кратко..."сега вече имам друга патология" ха-хаа...Успех с теб съм !!!

Твои думи:"...Помни нищо не се случва просто"хей така" ..." Звучиш ми като Sahib Да, нищо не е случайно, обаче имаш късмет, че проблема ти е бил за кратко. Аз със моя дълъг 10-годишен опит в сферата на паническото разстройство мога да давам мноооого съвети, но не и да се справя напълно с проблема. Кой беше казал:"Това,което не ме убива, ме прави по-силен"?Тоя не е бил много в час, поне със сигурност не е имал предвид паническото разстройство.

какво трябва да се прави, трудно ли е сама да спазваш съветите ?

Съветите ги спазвам и аз, но не е там работата.

Много съжалявам ,за това което преживяваш,за мен и"краткото време " в това състояние бе нещо непоносимо, представям си цели 10 години,но явно ти се справяш някак си..., за това наистина се иска сила .Не знам ,но досегащният ми житески опит ме научи да "виждам " някои нещица,и ако не ми се бяха случили "някои неприятности" и до сега щях да си тъна в блаженно невежество и предполагам ,че щеше да ми е много гот-спя,ям ...,но в крайна сметка не за това сме тук, нали?Рано или късно всеки го разбира/сега вече съм сигурна ,че ме зачисли към този...Сахиб/ Така ,аз не знам нищо за всеки един ,който страда от това си състояние, мога единствено да споделя моят опит и ако поне на един човек помогне ще си заслужава...Но както и сама знаеш всеки човек е различен и лечението ще му е различно . А относно това ,защо не можеш да се справиш докрай с проблема- различни теории , една от тях е да се замислиш , какво ти дава това състояние,защото няма само лоши и само хубави неща .Защо ти е необходимо да си в това състояние?Бях чела някъде, че" дебелината" при хора ,които постоянно се опитват да отслабнат е вид защита от околният свят..Не казвам ,че при теб е така.Можем много да си говорим и ...Предполагам,че за този дълъг период си минала през, какви ли не лечения.Знаеш ли ,когато се усетих ,че имам проблем ,а аз много добре зная , за какво става въпрос си помислих ,че е свършено с мен,наясно бях и какви лекарства трябва да пия...В този момент не можех дори и със специалист да се свържа...Никакво лекарство не съм пила и за малко повече от три месеца" се оправих",през какво минах аз си знам и колкото и да не ти се вярва научих много за себе си. Не съм кой знае колко вярваща ,но тогава в този момент"случайно" моя приятелка ми даде да си чета молитви преди лягане, не знам от това ли се излекувах или от едно хомеопатично лекарство ,което на своя глава реших да пия /никога ,човек не трябва сам да си предписва/, но един ден се събудих и разбрах ,че някакси от доста време нямам такива неприятни усещания.Даже бях пропуснала момента,кога точно съм се излекувала.Сега две години от тогава,осъщесвявам мечтата на живота си и съм наистина щастлива.Не ,че нямам проблеми -друг на мое място щеше да е"на хапчета",но не им придавам такова значение.Радвам се на живота си такъв какъвто е.Те, това е.

Като последица от цяла поредица стресиращи събития и на мен ми диагностицираха нервно-вегетативна дистония. И въпреки, че почти месец пих Ксанакс, а от половин месец съм на Тритико, нямам никакво подобрение. Напротив - имам чувството, че тавам все по-зле. Получавам толкова неприятни пристъпи на паника, че направо се страхувам за себе си. Вече не знам аккво да правя... Много ме плашат и променените ми усещания - усещам слабост в мускулите, потя се и какво ли още не... Напарвих си цял набор от изследвания, в които няма нищо обезпокояващо, но аз продължавам да се страхувам все така...

Здравейте. имам паничаско разстройство от 15 месеца, предполагам знаете с какво се характеризира то и какъв ужас е да живееш в непрекъснат страх. използвал сам медикаменти, но ефекта им е временен. някой подлагал ли се е на терапия? каде? помага ли тя? и има ли някакъв алтернативен метод за лечение на паническия страх?

Има многоначини за лечение -например хипноза ,хомеопатия ,йога ,медитация ,спорт ,но най-важната е силната воля .Когато усетя ,че страхът се заражда започвам да си повтарям нещо ,което съм учила ,стихотворение ,тема .За по- тежки ситуации си нося валериан и сироп мента и глог ,имам си антистенокардин ,само мисълта ,че го имам ме успокоява .Понеже пристъпите ми са свързани със сърцебиене и задух ,търсих Нитроглицерин - няма го в аптеките от април месец
Имам Линден метода на английски ,мога да го пратя -ако някой го иска .

здравеите аз имам паническо разтроиство от около една година .преобарна ми се живота .никаде не мога да хода имам чуството че немога да дишам сарцебиене паника болки вав сарцето страх когато отидаа ниакаде по далеч и се почва паниката страха и искам да се прибирам веднага направо незнам какво да правя

Леле, колко хора имало като мен! А аз до скоро дори не знаех как се казва заболяването ми, камо ли, че и други страдат от него. Много е неприятно, аз вече почти постоянно се страхувам от кризи в рейса или магазина, макар че се опитвам да го преодолея. В момент на криза се чувствам сама сред всички, и ми се струва, че всички ме гледат и ми се чудят... а аз потъвам все по-надълбоко... Наистина само който не го е изживял, той не знае какво е. Нямам още опит в разрешаването на проблема, засега пия леки медикаменти и уж съм добре, ама как ще е занапред... не знам...
Между другото капките от мента, глог и валериана ми помагат, или поне така ми се струва. Валидолът - само понякога, но при много силна криза, както беше веднъж в автобуса, и три валидола не ми помогнаха. Но наистина още при зараждане на страха трябва да се опитваме да се преборим с него, защото после става по-трудно. Отвличане на вниманието е най-добрият метод, например се обаждам на някой от близките ми по телефона и след разговора се чувствам по-добре.

Валидолът - само понякога, но при много силна криза, както беше веднъж в автобуса, и три валидола не ми помогнаха

Имай предвид, че валидолът понижава кръвното. Аз веднъж колабирах след като бях изсмукала няколко валидола наведнъж. Докторът, който ми премери кръвното, каза че силно са се доближили горната и долната граница, нещо такова.
Валидолчетата , сладки са и ги взимах като бонбони, но вече не ги ща .