помощ

Здравейте!
Отдавна чета тук ,но все не се осмелявах да пиша, защото моят проблем изглежда не е така страшен! Писах и в едно друго клубче ,но там цари повече оптимизъм и вероятно им досаждам! Та ето ме при вас! Ще се помъча да съм максимално обективна! Имам брак от 10г. едно дете . Винаги е имало по някой проблеми, но аз съм ги отминовала ,защото живеем при мен и мислех, че му трябва повече време да свикне с тази ситуация, обаче напоследък нещата взеха да стават по сериозни! Усещам ,че аз и детето пречим на щастието му, винаги е нервен като сме наоколо, все не може да чуе от нас новините, дъщеря му била дебела, защото аз я храня неправилно , аз пак съм кльощава! Казва, че искал да го оставя на спокойствие с неговите си мисли ! Какво съм искала нали ми е дал парите не ме спира да си живея както искам! Напоследък е и много болен - глава го боли, кръвно има и т. н.!Ходи по лекари -те казват, че нищо му няма! Ако опитам да говоря с него казва ,че съм дребнава и си измислям проблеми! За секс и дума не може да става! Чувствам се нещастна и неразбрана! Искам някак си да му помогна да излезе от тази дупка , но не знам как! Сигурна съм, че не ми изневерява - просто си живее в свой си свят! Обичам го , искам да съм с него , но и моето търпение взе да се изчерпва!
Дайте ми съвет как да постъпя?

Виж как детето е зачервило бузки, а ти....! Заприличала си на чирус. Вземи да сготвиш нещо вкусно, че да си го поделите двамката, пък после нека си го боли главата. А за секса - той като не иска секс ти ли ще му се натискаш за тези неща?

===
Сега сериозно.

Нямаш никаква друга алтернатива освен да изчакаш търпеливо да премине или поне да се разбере дали има ясно изразена конкретна причина за неговото състояние. Ако си човек на място ще приемеш всички жертви за да му помогнеш. Но ако му натрапваш видимо повишена загриженост ще постигнеш обратният резултат. Трябва да си много деликатна. Възможно е той да кара нещо като критическа. Може би най-добре е ТИ да си намериш някое хоби и да му демонстрираш своето разбиране и търпение. Но не се отчуждавай от него. Говорете за каквото ви хрумне, само и само говорете, планирайте бъдещето, смейте се...

Късмет и на двама ви!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

От теб очаквах здравата да ме накастриш, но виждам си в добро настроение! А, сега сериозно...!

Честно да си пизная тава положение е доста отдавна и до сега се правех на много силна и над нещата , но усещам, че силите ми са на свършване! Не може да кара критическа- на 37 години е! А, за секса аз не се питеснявам да му се натискам - е не грубо де! Отговорът обикновенно е : не ме занимавай с тези глупости , не искам , това не е най -важно ! кажете ,б е хора кое е важно в живота на мъжете! Опитвам да излизаме - на кафе , на кино , на гости - все не иска! Ще почакам още , но имам чувството , че той вече е решил нещо и просто не знае как да го каже ! Дано да развивам параноя.....!

Как ви минаваха дните?
На кое място в приоритетите ви бяхте един за друг? Спрямо кариера, дете, придобивки, родители и пр.
Ще ти кажа направо - такова е поведението на мъж, който е толкова неудовлетворен от живота си, че го ненавижда. Чувства се нещастен и неразбран - точно както казваш за себе си.
Обикновено до тук се стига когато е отлагано. Кое? Това, което е искал - начина на живот и отношенията каквито си ги е представял и желал, но е нямал смелост (защото нали сме мъже - т.е. носим си неизтриваемия етикет "егоист" и трябва непрестанно да полагаме усилия да го трием) да ги назове на глас. Та така, отлагайки и очаквайки да се получи от самосебеси, постепенно идва до момента в който му просветва че няма какво да очаква, че всеки следващ ден ще е същия както предишния. И вече иска само "да го оставят на мира".

Кто верит в Магомета,кто-в Аллаха,кто-в Исуса,
Кто ни во что не верит-даже в черта,назло всем

... Че тъкмо на тази възраст започват да минават едни мисли, едни помислииии..... да не ти разправям, че започвам да се изчервявам само при мисълта за тях.

Нищо не можеш да направиш освен да изчакваш. Щом има нещо за казване, а не го казва, значи не е взел твърдо решение в себе си. Това ти дава шанс за печелене на време, ако му минават скверни мисли през главата.

Всъшност кой командва у вас парада? Ако си ти защо не му дадеш възможност ТОЙ да се изяви? Ако е той, то ТИ поеми нещата в свои ръце за нещо дребно и очевидно маловажно. Идеята е да разлюлееш малко обстановката. Но без никакво преиграване! Един ремонт на дома от няколко месеца също върши добра работа.

====

Като те чета така все повече се убеждавам, че развиаш параноя. ВЕДНАГА СИ ПРИЗНАВАЙ, че те е страх от мишки!!!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

На депресийка намязва работата
Звънни на КемКем от медицинските клубчета
Момчето може просто да се е преуморило от дивотийте и скудоумието около себеси и не желае да товари и теб със себеси.
Тихичко, кротичко го прикоткай на психолог, да не се стресне, че е пощурясал, щото не е.
Първо разкажи тези приказчици на клиничен психолог и после определете стратегията.
Ти си на ход

Това положение е отдавна? И ти си мислиш, че си се правила на много силна? Ако питаш мен, напротив, правила си се най-вече на много слаба, отказвайки да промениш нещата веднага, да ковеш желязото докато е горещо, а сега върви, че променай формата, която то вече е придобило...Добре, той не иска да излизате, не мисли, че това е особен белег за странна болест, ти го познаваш най-добре, ама като те чета, май все по-малко, ти би трябвало да знаеш какво го влече и какво не. Щом не иска да излизате, останете си двамата в къщи, споделете светът само между вас, повярвай ми, нямаш нужда от други познати или приятели за да преодолееш нещата. даже напротив, сред тълпата продължавате да се въртите в кръг и да се оплитате все повече.
Мъжът ти си е създал свят, в който не те пуска. Защо, сигурно и той не може да ти каже, но със сигурност една от причините е, че не мисли, че ти можеш или искаш да влезеш в него. Какво стана с общите ви планове, мечти, интереси? Все нещо трябва да е още живо, нещо, което пак да ви обедини така, както някога ви е обединило за първи път. Намери го, съживи го. Не винаги това задължително трябва да е свързано със секс. По-скоро с нещо ново, разнообразие. Прогони рутината в живота ви. Това е убийствено за брака. И пак ти казвам, не търси спасение навън, всичко идва най-вече от вас. Говорете, кога за последно сте говорили за друго, освен за това какво яде малката и за сметките за парно?

Кто , чели имаше един перид съвсем в началото в който всичко вървеше добре ! Когато се роди детето някак си аз бях много ангажирана с нея и му обръщах по - малко внимание ! Бях оперирана и трудно се възстанових! Той тогава доста работеше и се виждахме малко - късно вечер! Нямаше време да разговаряме , защото бяхме гроги! По принцип има трудности в общуването! не е много общителен и е доста затворен! Имаше един период в който доста пийваше! Тагава се е случвало да ми каже, че не е мъж за мен , че аз съм направила лош избор с него и такива неща ! Аз обаче , не мисля така - той е свестен , но много неинициативен и трудно се справя с разни критични ситуации!

партньорът ти да е виновен за твоята неудовлетвореност от живота.

Прав си, че това е поведение на човек, който не харесва живота си... в тази част съм съгласна с теб. Но не винаги ключът към палатката е в околните. Мани го ти този мит, че зад всеки успял мъж стояла една страхотна жена - това са сладки приказки за женските списания.

Шибаната истина е, че понякога въпреки всички положени усилия, нещата не се получават така, както искаме... и тогава е нормално на човек да му е криво. Криви са му и всичко около него... особено ако си въобразява, че без тях живота му би бил различен... по-лек примерно.

37 години е идеалната възраст за такава равносметка .
Минали са годините за учене, в които се набираш, за да живееш по-добре след това... минали са първите години след ученето, когато си още млад и обещаващ... след 35 вече нито си млад, нито можеш да обещаеш нещо повече от това, което вече си показал... освен ако не сринеш основите, които си градил до сега и не започнеш от начало.

Още едно доказателство към теорията, че в момента, в който се появи детенце и времето за мъжа се съкрати, започват проблемите. В случай, че покрай раждането има и здравословни неприятности, става съвсем мътна историята. Ако жената пропусне момента, задължително се стига до срив в психиката на мъжа. Дали ще се пропие, дали ще се сдобие с любовница или ще се затвори в собствения си свят... Няма голямо значение всъщност, факт е. Избива по някакъв начин. Дано не е късно при вас, да се опиташ да оправиш нещата. Аз все още се надявам, но както самата ти казваш - силите и желанието са на привършване. Все пак, всеки ден се опитвам да съм позитивно настроена и да не се предавам. Успех и на теб. Надявам се си заслужава и вярвам (все още) в това.

Най-масово разпространената причина, струва ми се е, че когато хората избират партньора си за брак някъде в ранните си двадесет, нямат и най-бегла представа за самите себе си.
В резултат - чиста случайност е десет години по-късно да не са неудовлетворени, нещастни и дори отчаяни или озлобени.
В този смисъл човек може и да не си въобразява че животът му е неудовлетворителен точно с тези хора около него. Може наистина да е точно така.

Кто верит в Магомета,кто-в Аллаха,кто-в Исуса,
Кто ни во что не верит-даже в черта,назло всем

но по-вероятно е човек, който няма и най-бегла представа от себе си, да е нещастен и с произволен друг човек...

Нали се сещаш каква шестица от тотото е да угодиш на някой, който не знае какво иска или как да го постигне?

Каквото и да си въобразява човек, причината за неудачите му е в самият него.

Никак не са малко примерите,когато неудачите не зависят по никакъв начин от човека или случайността.

Колкото за мезе ще те попитам дали в тебе се коерни неудачата да те блъсне кола, когато чакаш автобуса на спирката и не си излезнала на уличното платно?

А какво ще кажеш за неудачата да се родиш в България? Хайде, за младите все ще се измисли някакво обяснения, но за пенсионерите? И те ли да емигрират? А може би да развъртат старчески кокали и да застанат в люта битка с полицаите в опит да превземат парламента?

Не. Хел, такова становище е идеално оправдание на тези, които носят неудачи на другите.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Само че говорим за нещата в движение - от смътното усещане за неудовлетвореност към отваряне за самопознаване. Във всеки случай да си внушаваш че си виновен за това че се чувстваш нещастен и да се фиксираш върху тази "вина", означава да си затваряш вратата към нещо по-добро.

Кто верит в Магомета,кто-в Аллаха,кто-в Исуса,
Кто ни во что не верит-даже в черта,назло всем

Аз не мисля, че да се родиш в България е неудача. Считам го за късмет - климатът е идеален, природата - приятна, войни сме преживели много, но ни една не ни е изтребила до крак... и дори и в най-забутаната паланка бабите са грамотни и могат да си прочетат сами поне вестника.

Ако погледнеш и емиграцията - в чужбина успяват тези, които биха се справили и тук, само че по различен начин. И защо за пенсионерите да е било неудача да живеят тук? Като изключим процента преследвани по политически причини... дори и живота през социализма е носил някакви дребни предимства, от които повечето сегашни пенсионери са се възползвали доста разумно.

И какво според теб биха направили пенсионерите, ако случайно превземат парламента? Същото, което правят и тези, които в момента са вътре - ще си приемат законите, които ги устройват, ще направя поразиите, за които им стигне времето... И ще обвинят предишните за неуспеха си да направят от страна, грабена хиляда години от който мине от тук в процъфтяваща бивша колониална империя, крала от където е минала...

Сега схващаш ли какъв късмет е да се родиш в България?
Това е страната, в която взимаш всичко, което успееш, не даваш нищо, ако не ти го издърпат от ръцете с пистолет на челото... и пак има. От къде има - не знам.

За първият ти въпрос, Тренди... много кофти баш на тази тема ме зачесваш . Да, за мен да ме блъсне кола, докато чакам на автобусната спирка е много лична неудача.
От години пропагандирам за ограничаване на личните автомобили в градовете, за технологично ограничаване на максималната скорост на градските коли, за практичен и комфортен обществен транспорт... и за това да престанем да наливаме с кеф стотинките си в джобовете на петролните държави... при положение, че алтернативи има отдавна. Дори и от трибуната на тези клубове го споменавам по повод и без повод и никога не съм срещала съмишленици.

Не мен да ме блъсне кола... за всяка автомобилна катастрофа с пиян шофьор и превишена скорост се чувствам виновна. Тези, които носят неудачи на другите по нищо не се отличават от мен и теб. И ние можем да сме от тях... ако обстоятелствата ни го позволят.

Щом не искаме да променим обстоятелствата, значи не ни пречат. Тогава за какво мрънкаме?

Извинявайте , че не се обадих вчера , но ползвам служебния нет! Прочетох всичките ви мисли - благодаря! Снощи сие разбрахме с главния герой да си поговорим сериозно в сряда! Ще ви пиша подробно за това! малко се притеснявам от този разговор- хем трябва да не изглеждам като учителка по математика, хем да не съм смачкана и депресирана както се чувствам! Имам гадното усещане, че позакъсня този разговор - той напоследък се държи доста грубо ,а аз се правя, че не виждам за да не става конфликт! и за да е всичко отврат имам ужасно много работа, детето е влюбено , майка ми се пенсионира и тя се тръшка, а аз рева сутрин, рева вечер без специална причина! Ще си взема нещо успокоително за утре ! Ужас.......

Стискам ти палци и успех! Вярвай в себе си и в собствената си сила и значимаст. Не се отдавай на самосъжаление и не прави компромиси, които не си готова да направиш, т.е. компромиси, от които ще се чувстваш потъпкана. Усмихни се и право напред!

Точно! Поздравления.
Колко от нас осъзнават това според теб?
Значи нужно е развитие на собствената ни нагласа от споменатите 20 наивни години , докато проумеем очевидното за вече проумелите го:)
Всичко е поради самите нас. Включително и това да търпим да сме в неизгодна позиция десетилетия.
Здравей

То не че моя не е заплетен но твоя-
Ако разбирам правилно вие го дразните а той си живее там някъде-
Много зависи какви са ви проблемите преди -
Така на прима виста нещата ми изглеждат кофти да ти кажа кое ме кара да мисля така - ми неговите упреци и желанието му да го оставите на мира-
Той няма с каква ситуация да свиква или вече свиква 10 години ако до сега не е свикнал няма и да свикне.А ако е и груб - какво да ти кажа има 2 варианта-
Или се въоръжаваш с търпение и го приобщаваш към вашия живот лека по лека или се разделяте за известно време и всеки с неговите мисли дано стигне до някъде .
Той ми изглежда депресиран но от какво не знам .От друга страна ти не си се намерила на пътя а и дете имаш -
Помисли и за това и за твоя живот проблемите ще стават повече мисля а не по малко -Дано да съм лош пророк

Пренебрежимо малко, ако реша да включа в анализа и последния флейм в този клуб .

Малко встрани от темата... чета си някаква книга с истории за успели личности и майка ми ме пита: "Добре де, мислиш ли, че това, което пишат тук е вярно? То ако ставаше само с четене, всеки щеше да е милиардер..."
Отговорът ми беше крилатата фраза: "Едно е да знаеш, друго е да можеш... трето и четвърто - да го направиш!".
:)))))))))))
Ама първата крачка си е знаенето... добре де, осъзнаването . Щото парашут от чадър всеки самоубиец може да си направи .