Иглу-town отчет
34 отговора
3080 прегледа
Иглу-town отчет
Както се изразиха всички присъстващи: "Получи се цял град от иглута". По предложение на кмета на града Стоян ефенди в четвъртък в Дон Вито на ХМС ще се състои "официалния отчет". Канят се не само участници.
Все пак накратко:
Мероприятието бе проведено образцово!
Аз преброих 9(девет) иглута, още две пещери и едно кучешко иглу. Имаше десетки акредитирани и неакредитирани фоторепортери и една телевизия. Очаквайте наскоро фото- и видеорепортажи. Повечето от участниците си спаха в иглутата и слава богу, защото хижа Чакър войвода се пукаше по шевовете. По думите на Иван хижаря, той не е имал такава посещаемост и на "най-официалните" празници.
И така "До четвъртък!"
Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!
Все пак накратко:
Мероприятието бе проведено образцово!
Аз преброих 9(девет) иглута, още две пещери и едно кучешко иглу. Имаше десетки акредитирани и неакредитирани фоторепортери и една телевизия. Очаквайте наскоро фото- и видеорепортажи. Повечето от участниците си спаха в иглутата и слава богу, защото хижа Чакър войвода се пукаше по шевовете. По думите на Иван хижаря, той не е имал такава посещаемост и на "най-официалните" празници.
И така "До четвъртък!"
Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!
Пуснете поне някоя снимка на Иглутаун, да добием представа за какво иде реч, ама не много хубава, защото още ме е яд , че не дойдохме
Иглу-town: забравен трион и чифт ръкавици
Отчет за състезанието
"Официалния отчет" и класирането ги пускам сега, така и така са подготвени, а в четвъртък ще е раздумка
Веско, молбата ми е да запазиш предварително необходимия брой места в "Дон Вито", защото при последните бирени срещи имаше проблем с местата.
---
На 18 март на хижа Чакър Войвода в Рила проведохме първото в България състезание по строителство на иглута.
Организирахме го екип на сайта [линк] /аз – Стоян, Альоша и Слави/ с любезното съдействие на хижарите – Иван и Елена.
Целта на състезанието бе да подготви участниците как да си построят подслон през зимата, чрез опит в реални условия. Този опит е полезен при екстремни обстоятелства, като нужда от организиране на бивак в планината през зимата, за да се оцелее през нощта.
От друга страна е отличен модел за стиковане на екипи и форма на организация на тиймбилдинг мероприятия за в бъдеще.
И не на последно място разбира се – невероятна емоция и забавление за всички, които участваха.
И така – в хижата по обяд се събрахме около 45 души. Изчакахме и последните, които дойдоха към 14,10 ч. Двамата с Альоша направихме показно и кратък инструктаж как се строи иглу. В същото време Слави записваше отборите. Екипът на телевизия “Здраве” включи камерата и започна да записва за подготвяния от тях кратък филм. Поради качеството на снега решихме отборите да бъдат по 5 души.
В 14,30 свирихме старт на състезанието.
Отборите бързо заеха позиции на поляната пред хижата и се заеха да разриват пресния, около 40 см сняг на повърхността, който не ставаше за строителен материал.
Под него имаше пласт от около метър слегнал сняг, подходящ за изрязване на тухли за иглутата.
Шест отбора с общо 31 участници. Останалите 10-ина души влезнаха в ролята на наблюдатели. Ние тримата със Слави и Альоша – комисия по провеждане на състезанието и оценка на иглутата. А тримата души екип на телевизията снимаха неуморно и интервюираха участниците.
Дори хижарското куче прояви завидно любопитство и си навираше носа навсякъде за да разбере – какво става тук?
В началото решихме с Альоша да довършим набързо малкото учебно иглу, докато отборите наберат скорост.
После, като хора с двегодишен опит в строителство на иглута, се заехме с наблюдаване как вървят строежите и “даване на акъли” на отборите.
Твърде любопитни неща ставаха наоколо – отборите започнаха взаимно да се разузнават и да ползват ноу-хау от другите. Примерно “Млад огнеборец” ползаха вода за да поливат редовете от тухли с цел по-добро слепване. Някои от другите отбори веднага копираха тази практика.
Почти всички отбори се възползаха от дебелината на снежната покривка и издълбаваха пода на иглутата си с цел постигане на по-голям диаметър на основата /основен критерий за оценяването/.
Липсата на опит у участниците си казваше думата – в началото строежите вървяха трудничко, с доста умуване от типа – така ли трябва да бъде?, как да го направим по-лесно и по-добре?
Постепенно добрата организация на работа започна да си казва думата и един отбор видимо дръпна пред останалите.
Два от отборите /“Млад огнеборец” и “Ябълка и черешки”/ правеха отлични тухли и строяха добре, но не спазваха наклона на строежа и срещаха трудности.
След средата на състезанието някои от строителите “хванаха цаката” и подобриха строежите си, работата им потръгна.
Някои обаче се поизмориха и поседваха за почивка или прескачаха до хижата за топъл чай.
На втория час, малко след края на контролното време отборът “ФМИ” завърши купола на своето иглу и проби отвора за вход. Чудесно иглу се получи. 5 ухилени физиономии, прегърнали тела пред готовото си иглу, позираха пред множеството фотоапарати.
Този момент се оказа критичен за останалите отбори – на някои им подейства мотивиращо и ги провокира да ускорят работата си, но на други обратно – демотивира ги, загубиха вяра, че ще се справят в рамките на състезанието, т.е. оставащия един час до пределното време.
Все пак в края на третия час още два отбора /”Ескимоси” и “Млад огнеборец”/ завършиха своите иглута и влезнаха в класацията.
В 17,30 свирихме – край на състезанието. Двамата с Альоша решихме да подпомогнем други два отбора – “Ябълка и черешки” и “Зюмбюл” за да довършат своите иглута и да има достатъчно места за нощувка в снежните подслони.
Единствено отборът на “Файв старс” се отказаха да довършат иглуто си, но твърдо решени да направят добър строеж догодина.
Към 19 ч. хижата буквално се пукаше по шевовете. Беше пристигнала и още една група от 15-ина души – хората на Румен Грънчаров.
В столовата нямаше място за всички, затова след като всички се навечеряхме и след като връчихме купата “Златно иглу” на отбора победител решихме да пренесем купона в най-голямото иглу.
Само за протокола ще спомена, че купата представляваше бутилка френско шампанско, опакована в златисто фолио и през целия ден стоеше върху купола на малкото учебно иглу, за да мотивира отборите.
И така – към 22 часа вечерта 10 – ина души и една китара се намърдахме върху няколко шалтета в иглуто на победителите. Цвети задрънка по струните и извиси глас меден загорски. Много песни се изпяха. По-късно още 5-6-7 души успяха да влезнат в иглуто. Аз бях в дъното и нямах видимост към входа, но някой беше броил и каза, че вътре сме били 17 души. 17 души на площ от 5,5 кв.м.!
Нарочно изгасихме челниците, само две малки свещички осветяваха иглуто отвътре.
Атмосферата и купонът в иглуто бяха уникални. Тая картина ще я помня цял живот.
Половин – един час след полунощ се разпределихме по иглута и подготвихме чувалите за нощувка. 16 души в иглута и още двама в снежна пещера облекчихме препълнената хижа. Хижарят Иван беше доволен, че сме увеличили капацитета на хижата.
За завършек ще спомена, че това бе едно невероятно преживяване. Не само за мен. Прочетох го в очите и на останалите присъствали на състезанието.
Още няколко седмици снежния град ще привлича вниманието на посетителите на хижа “Чакър войвода”, но вярвам, че Георги – синчето на хижаря не ще се умори да им обяснява какво е ставало тук, защото и той непрекъснато обикаляше около иглутата и се учеше как да строи.
И понеже основният въпрос, който ми задаваха беше – “Догодина нали пак ще направите състезание по строеж на иглута?”, отговорът е – да, разбира се.
Стоян
[линк]
Веско, молбата ми е да запазиш предварително необходимия брой места в "Дон Вито", защото при последните бирени срещи имаше проблем с местата.
---
На 18 март на хижа Чакър Войвода в Рила проведохме първото в България състезание по строителство на иглута.
Организирахме го екип на сайта [линк] /аз – Стоян, Альоша и Слави/ с любезното съдействие на хижарите – Иван и Елена.
Целта на състезанието бе да подготви участниците как да си построят подслон през зимата, чрез опит в реални условия. Този опит е полезен при екстремни обстоятелства, като нужда от организиране на бивак в планината през зимата, за да се оцелее през нощта.
От друга страна е отличен модел за стиковане на екипи и форма на организация на тиймбилдинг мероприятия за в бъдеще.
И не на последно място разбира се – невероятна емоция и забавление за всички, които участваха.
И така – в хижата по обяд се събрахме около 45 души. Изчакахме и последните, които дойдоха към 14,10 ч. Двамата с Альоша направихме показно и кратък инструктаж как се строи иглу. В същото време Слави записваше отборите. Екипът на телевизия “Здраве” включи камерата и започна да записва за подготвяния от тях кратък филм. Поради качеството на снега решихме отборите да бъдат по 5 души.
В 14,30 свирихме старт на състезанието.
Отборите бързо заеха позиции на поляната пред хижата и се заеха да разриват пресния, около 40 см сняг на повърхността, който не ставаше за строителен материал.
Под него имаше пласт от около метър слегнал сняг, подходящ за изрязване на тухли за иглутата.
Шест отбора с общо 31 участници. Останалите 10-ина души влезнаха в ролята на наблюдатели. Ние тримата със Слави и Альоша – комисия по провеждане на състезанието и оценка на иглутата. А тримата души екип на телевизията снимаха неуморно и интервюираха участниците.
Дори хижарското куче прояви завидно любопитство и си навираше носа навсякъде за да разбере – какво става тук?
В началото решихме с Альоша да довършим набързо малкото учебно иглу, докато отборите наберат скорост.
После, като хора с двегодишен опит в строителство на иглута, се заехме с наблюдаване как вървят строежите и “даване на акъли” на отборите.
Твърде любопитни неща ставаха наоколо – отборите започнаха взаимно да се разузнават и да ползват ноу-хау от другите. Примерно “Млад огнеборец” ползаха вода за да поливат редовете от тухли с цел по-добро слепване. Някои от другите отбори веднага копираха тази практика.
Почти всички отбори се възползаха от дебелината на снежната покривка и издълбаваха пода на иглутата си с цел постигане на по-голям диаметър на основата /основен критерий за оценяването/.
Липсата на опит у участниците си казваше думата – в началото строежите вървяха трудничко, с доста умуване от типа – така ли трябва да бъде?, как да го направим по-лесно и по-добре?
Постепенно добрата организация на работа започна да си казва думата и един отбор видимо дръпна пред останалите.
Два от отборите /“Млад огнеборец” и “Ябълка и черешки”/ правеха отлични тухли и строяха добре, но не спазваха наклона на строежа и срещаха трудности.
След средата на състезанието някои от строителите “хванаха цаката” и подобриха строежите си, работата им потръгна.
Някои обаче се поизмориха и поседваха за почивка или прескачаха до хижата за топъл чай.
На втория час, малко след края на контролното време отборът “ФМИ” завърши купола на своето иглу и проби отвора за вход. Чудесно иглу се получи. 5 ухилени физиономии, прегърнали тела пред готовото си иглу, позираха пред множеството фотоапарати.
Този момент се оказа критичен за останалите отбори – на някои им подейства мотивиращо и ги провокира да ускорят работата си, но на други обратно – демотивира ги, загубиха вяра, че ще се справят в рамките на състезанието, т.е. оставащия един час до пределното време.
Все пак в края на третия час още два отбора /”Ескимоси” и “Млад огнеборец”/ завършиха своите иглута и влезнаха в класацията.
В 17,30 свирихме – край на състезанието. Двамата с Альоша решихме да подпомогнем други два отбора – “Ябълка и черешки” и “Зюмбюл” за да довършат своите иглута и да има достатъчно места за нощувка в снежните подслони.
Единствено отборът на “Файв старс” се отказаха да довършат иглуто си, но твърдо решени да направят добър строеж догодина.
Към 19 ч. хижата буквално се пукаше по шевовете. Беше пристигнала и още една група от 15-ина души – хората на Румен Грънчаров.
В столовата нямаше място за всички, затова след като всички се навечеряхме и след като връчихме купата “Златно иглу” на отбора победител решихме да пренесем купона в най-голямото иглу.
Само за протокола ще спомена, че купата представляваше бутилка френско шампанско, опакована в златисто фолио и през целия ден стоеше върху купола на малкото учебно иглу, за да мотивира отборите.
И така – към 22 часа вечерта 10 – ина души и една китара се намърдахме върху няколко шалтета в иглуто на победителите. Цвети задрънка по струните и извиси глас меден загорски. Много песни се изпяха. По-късно още 5-6-7 души успяха да влезнат в иглуто. Аз бях в дъното и нямах видимост към входа, но някой беше броил и каза, че вътре сме били 17 души. 17 души на площ от 5,5 кв.м.!
Нарочно изгасихме челниците, само две малки свещички осветяваха иглуто отвътре.
Атмосферата и купонът в иглуто бяха уникални. Тая картина ще я помня цял живот.
Половин – един час след полунощ се разпределихме по иглута и подготвихме чувалите за нощувка. 16 души в иглута и още двама в снежна пещера облекчихме препълнената хижа. Хижарят Иван беше доволен, че сме увеличили капацитета на хижата.
За завършек ще спомена, че това бе едно невероятно преживяване. Не само за мен. Прочетох го в очите и на останалите присъствали на състезанието.
Още няколко седмици снежния град ще привлича вниманието на посетителите на хижа “Чакър войвода”, но вярвам, че Георги – синчето на хижаря не ще се умори да им обяснява какво е ставало тук, защото и той непрекъснато обикаляше около иглутата и се учеше как да строи.
И понеже основният въпрос, който ми задаваха беше – “Догодина нали пак ще направите състезание по строеж на иглута?”, отговорът е – да, разбира се.
Стоян
[линк]
да добавя и от мен няколко думи
Искам да изкажа благодарности към хижаря Иван за гостоприемството и уютната атмосфера, за това, че ни осигури 5 лопати, за безплатния чай по случай мероприятието, за осигурените безплатни нощувки на отбора победител (понеже отбора спа в иглуто имената им бяха записани за да могат да се възползват от тях при следващото си пребиване на хижата).
пп
Стояне, това не беше хижаското куче. Тръгна с нас от Боровец. На другия ден беше потеглило с първата група в посока мусала през в. Шатър и тн...
[линк]
пп
Стояне, това не беше хижаското куче. Тръгна с нас от Боровец. На другия ден беше потеглило с първата група в посока мусала през в. Шатър и тн...
[линк]
Re: да добавя и от мен няколко думи
Беше ми много приятно да разглидам снимките, защото не можах да се явя на мястото:)
А с това трионче (на снимката) явно доста тухли са направени - съвсем без зъби е останало!
пп
А кучето щом не е било хижарското и щом е тръгнало с първата група нагоре, явно е било от планинарските;)
Преди време една овчарка ни следваше в Пирин няколко дни, докато едно хижарче си я хареса и я върза. Не знам дали я е опитомил, но много жално скимтеше добичето вързано...
Да посадиш дръвче...
А с това трионче (на снимката) явно доста тухли са направени - съвсем без зъби е останало!
пп
А кучето щом не е било хижарското и щом е тръгнало с първата група нагоре, явно е било от планинарските;)
Преди време една овчарка ни следваше в Пирин няколко дни, докато едно хижарче си я хареса и я върза. Не знам дали я е опитомил, но много жално скимтеше добичето вързано...
Да посадиш дръвче...
А пък аз видях Боровец ношем от високо!
Много, наистина много се надявам за Четвъртък да успея да се прибера в София, понеже сега съм в Бургас и имам още доста много работа. Няма как да опиша колко съм щаслив че успяхме да станем номер 2, защото и сега ме боли гърлото от "Кой сега е Номер Едно"
За първо правене на иглу - усещането е невероятно - пожелавам на всеки който не е опитал тази магия - да се пробва
И една голяма благодарност (бира) на Стоян - избраното място за строеж ми позволи на мен и другите да си тръгнем в 18:30 (преди официалното награждаване) за да може в 20:15 да сме в Боровец (невероятна гледка са осветениет писти и самият курорт ношем) и след това изведнъж в 21:00 си бяхме в София. Е чух малко прикази колко "бързо" карам, но аз все още ги отричам. И така - ако имам късмет - в Четвъртък ще се видим.
П.П. За съжаление няма къде да кача и моите снимки, а имам еда-две мноооооогооооо вълнуващи ;-)
Усмивки !!!
Усмихни се, остават бръчки, но какво от това!
За първо правене на иглу - усещането е невероятно - пожелавам на всеки който не е опитал тази магия - да се пробва
И една голяма благодарност (бира) на Стоян - избраното място за строеж ми позволи на мен и другите да си тръгнем в 18:30 (преди официалното награждаване) за да може в 20:15 да сме в Боровец (невероятна гледка са осветениет писти и самият курорт ношем) и след това изведнъж в 21:00 си бяхме в София. Е чух малко прикази колко "бързо" карам, но аз все още ги отричам. И така - ако имам късмет - в Четвъртък ще се видим.
П.П. За съжаление няма къде да кача и моите снимки, а имам еда-две мноооооогооооо вълнуващи ;-)
Усмивки !!!
Усмихни се, остават бръчки, но какво от това!
в отговор на Cмexopaнчo
#15
Re: А пък аз видях Боровец ношем от високо!
Метни ги тука - [линк]
Безплатно е, правиш само една бърза регистрация в горания край на екрана -вляво, после прочиташ на две на три в долния край в "Помощ" как да качваш снимките и каквото те интересува и си готов.
Малко е дражнещо дето си слагат логото на всяка снимка, макар и със защитни функции ама как беше - не може и ....................... и душата в Рая.
Безплатно е, правиш само една бърза регистрация в горания край на екрана -вляво, после прочиташ на две на три в долния край в "Помощ" как да качваш снимките и каквото те интересува и си готов.
Малко е дражнещо дето си слагат логото на всяка снимка, макар и със защитни функции ама как беше - не може и ....................... и душата в Рая.
Завършихме си иглуто!
Държа да уточня, че всички тук споменати иглута като незавършени, всъщност бяха ЗАВЪРШЕНИ! (май само с едно изключение). Всички признаха, че нашето иглу е най-голямо 
. Абе малко мегаломански ни излезе проектът, ама нали и Цецо трябваше да може да се разхожда прав вътре, няма да го караме да се гърби човека . Завършихме го с много мерак и с още по-много инат.
Сигурно всички са забелязали лавинния слой сняг, който излезе по едно време. Сипе се като захар. Аз даже видях мини-демонстрация. Като изрязах поредното блокче, без да го подрязвам отдолу, то се хлъзна напред по този съвсем неустойчив слой.
Да ми бяха казали, че съвсем доброволно и даже с кеф ще изчистя половината квартал след като е паднал 50 см сняг, ... хм, щях да си помисля разни нещица.
Това, играещият човек, е голяма работа!
... започва път от моя праг ...
. Абе малко мегаломански ни излезе проектът, ама нали и Цецо трябваше да може да се разхожда прав вътре, няма да го караме да се гърби човека . Завършихме го с много мерак и с още по-много инат.
Сигурно всички са забелязали лавинния слой сняг, който излезе по едно време. Сипе се като захар. Аз даже видях мини-демонстрация. Като изрязах поредното блокче, без да го подрязвам отдолу, то се хлъзна напред по този съвсем неустойчив слой.
Да ми бяха казали, че съвсем доброволно и даже с кеф ще изчистя половината квартал след като е паднал 50 см сняг, ... хм, щях да си помисля разни нещица.
Това, играещият човек, е голяма работа!
... започва път от моя праг ...
Неделята
Здравейте,
Понеже обещах, ето няколко думи и от мен...
Първо две думи за иглутата. Беше наистина забавно и свалям шапка на победителите. Как го построиха това иглу за 2 часа така и не разбрах. И все пак, нашето иглу беше по-хубаво, въпреки че го зидахме почти 5 часа... Да, ама награди за красота не раздаваха!
В неделната сутрин потеглихме с Ники (nnn) към вр. Мусала. Идеята беше да минем по билото от Сладката вода до вр. Мусала. За няклко минути излязохме на горната поляна с бунгалата и свихме на дясно, за да излезем на билото под вр. Шатър. На това място е хубаво да се нацели просеката на лятната пътека, защото клека е бая гъст и човек може доста да се полута, по иначе късото разстояние до целта. Пътеката ни отведе до Сладката вода, където клека оредя и ние завихме наляво. Постепенно набрахме височина и преминавайки през малко безименно връхче, достигнахме вр. Шатър. След кратка фотосесия в компанията на вятъра, който ни брулеше, се спуснахме до голямата каменна пирамида, където се събират летните пътеки от х. Чакър войвода за х. Мусала, съответно през Сладката вода и Саръгьолските езера. Пред нас се извиси вр. Дено с огромния си масив. Ръбът, който се спускаше от него бе осеян с каменни блокове, които снега не бе успял да затрупа. Движението ни доста се забави, а снегоходките ми започнаха да стенат, драскайки скалите под новонавалялия пухкав сняг. Имах чувството, че склона няма край и когато най–накрая се добрахме до върха ми беше ясно, че Малка Мусала и Трионите ще трябва отново да почакат. Ники още таеше надежди и решихме да отидем до Иречек и там да решим какво да правим. По пътя хапнахме набързо до Сфинкса и поехме нагоре. Доста бавно качихме, иначе гостоприемния (от тази страна) склон на Иречек и това ни подсказа, че няма да го бъде мечтания траверс. Аз определено не бях в добра кондиция, а и Ники беше поуморен от вчерашните изпълнения по иглуването. На гости у Иречека постояхме точно един час, наслаждавайки се на прекрасната панорама. Гледахме със завист и уважение към Малка Мусала и Трионите и си казахме, че рано или късно и на тях ще им дойде реда. Време имахме достатъчно, но формата ни и състоянието на снега не предразполагаха към едно такова по-екстремно начинание. От върха се спуснахме по назъбения рид, спускащ се на запад и не след дълго бяхме на Палеца и оттам на х. Мусала.
Поздрави на всички,
Павел
Понеже обещах, ето няколко думи и от мен...
Първо две думи за иглутата. Беше наистина забавно и свалям шапка на победителите. Как го построиха това иглу за 2 часа така и не разбрах. И все пак, нашето иглу беше по-хубаво, въпреки че го зидахме почти 5 часа... Да, ама награди за красота не раздаваха!
В неделната сутрин потеглихме с Ники (nnn) към вр. Мусала. Идеята беше да минем по билото от Сладката вода до вр. Мусала. За няклко минути излязохме на горната поляна с бунгалата и свихме на дясно, за да излезем на билото под вр. Шатър. На това място е хубаво да се нацели просеката на лятната пътека, защото клека е бая гъст и човек може доста да се полута, по иначе късото разстояние до целта. Пътеката ни отведе до Сладката вода, където клека оредя и ние завихме наляво. Постепенно набрахме височина и преминавайки през малко безименно връхче, достигнахме вр. Шатър. След кратка фотосесия в компанията на вятъра, който ни брулеше, се спуснахме до голямата каменна пирамида, където се събират летните пътеки от х. Чакър войвода за х. Мусала, съответно през Сладката вода и Саръгьолските езера. Пред нас се извиси вр. Дено с огромния си масив. Ръбът, който се спускаше от него бе осеян с каменни блокове, които снега не бе успял да затрупа. Движението ни доста се забави, а снегоходките ми започнаха да стенат, драскайки скалите под новонавалялия пухкав сняг. Имах чувството, че склона няма край и когато най–накрая се добрахме до върха ми беше ясно, че Малка Мусала и Трионите ще трябва отново да почакат. Ники още таеше надежди и решихме да отидем до Иречек и там да решим какво да правим. По пътя хапнахме набързо до Сфинкса и поехме нагоре. Доста бавно качихме, иначе гостоприемния (от тази страна) склон на Иречек и това ни подсказа, че няма да го бъде мечтания траверс. Аз определено не бях в добра кондиция, а и Ники беше поуморен от вчерашните изпълнения по иглуването. На гости у Иречека постояхме точно един час, наслаждавайки се на прекрасната панорама. Гледахме със завист и уважение към Малка Мусала и Трионите и си казахме, че рано или късно и на тях ще им дойде реда. Време имахме достатъчно, но формата ни и състоянието на снега не предразполагаха към едно такова по-екстремно начинание. От върха се спуснахме по назъбения рид, спускащ се на запад и не след дълго бяхме на Палеца и оттам на х. Мусала.
Поздрави на всички,
Павел
Редактирано от Пaвeл на