Изповед!

Имах нужда да споделя как се чувствам. След този развод...
Нищо не остана от мен! Боли от студа в гърдите ми. Сякаш през тях е минал ураган и е отнесъл всичко. Не чувствам нищо, не мога да обичам. Отричам любовта, а някога обичах силно. Сама определям състоянието си като пълно душевно опостушение. Коя бях? За какво мечтаех? Нямам илюзии, мечти, вяра, стремеж...нищо не ми остана. Страхувам се от утре. Още един ден на осъзнаване на загубата.

S i bez razvod -ti si sushiaj chovek -razlichna ot vseki drug , krasiva ,sposobna da obichash ,sposobna da mechtaesh ,lubov ima na tazi zemaj -hora mnogo ...Najma chovek , kojto ne e bil depresiran i naranen -trajbva da si jivajl v pustinajta ,ako ne si minal prez tezi sustoajniaj. Pregrusham te ,makar i da sum na hilajdi kilometri i mnogo okeani dalech ot teb!

... сега ти е най-трудния период.
Чувствата, които изпитваш в момента ще останат незабравими за цял живот, ще те бележат и ще те променят.... дай боже, промяната да е към добро!
Ще дойде обаче ден, когато същите тези чувства вече няма да ги има - само ще си спомняш за тях и ще видиш, вече погледнато от далечината на времето, че отновната болка си си и причинявала САМА.
Няма да ми повярваш, но дори в момента е достатъчтно само лека промяна на гледната точка и болката би намаляла силно...

Празнотата в душата ти, не е краят на "всичките" ти мечти, вяра и стремежи...тя е начало - на нови - РАЗЛИЧНИ ....неща
Не се страхувай от утре, защото утре може да е друг ден - ден за осъзнаване на задържаното и спечеленото.
Замени думата " ние" / ние с мъжа ми/ с думата "аз"/ аз , самата или аз и детето/ - във всичко което правиш и чувстваш и светът около теб отново ще почне да приема форма.

Non nova, sed nove.

Ще поболи известно време. Това е нещо, което не може да се избегне ако си обичал партньора си. Страха за утрешния ден няма да ти помогне. Имаш ли деца?

Добавка: Пиши ми на пощата - severous_snape@abv.bg.

С.Н.В.О.

Хиляди хора минават през това и...оцеляват. При това говоря не само за физическо, но и за психическо оцеляване.
Сега се чувстваш опустошена, измамена, изплашена. Но това ще мине, повярвай ми. Разбира се, най-добре е ако си помогнеш сама да ускориш този процес. Просто се бори със себе си. Дай си сметка, че нещо, което е свършило толкова болезнено за теб, не е нещо, за което трябва да страдаш. И се опитай да гледаш смело напред.
Има любов и щастие. Просто понякога е нужно да минем през изпитания, за да ги постигнем. Повярвай ми! Имам опит в това!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Сетне се поосвежи с един приятен душ. Напарфюмирай се, нагласи се и излез някъде без цел просто да те види слънцето - това хубаво пролетно слънце, което вече започна да ни се плези. Не се притеснявай да му се изплезиш и ти.

Чак, когато се прибереш напиши тука дали пак се мислиш за ТЪПА ОВЦА. Ако все пак продължаваш с подобни самоунищожителни мисли да пишеш, то повтори на следващият ден това, което те посъветвах. Тази птоцедура се продължава докато овцата не се превърне в човек или пък другите хора не се превърнат в по-тъпи от тебе овци.

Нямам време да ти пиша повече. Отивам да си се плезиме със слънцето.


=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Не се самоопределяй като тъпа овца. Ще пуснеш сто съобщения под това име и ще се превърнеш в такава . Напиши се например хитра овца, умна овца, вече свободна овца . И не си позволявай самоунищожителни мисли. Захвани се здраво за работа, или се разхождай на слънце, или пробвай шопинг терапия, или чети Удхаус... прави това, което те вади от депресията. Успех!

Всички тук знаят, как се чувстваш. И всички тук знаят, че ти не знаеш, че ние знаем. Звучи объркващо, но всъщност е много просто. Ти си във фаза, в която не искаш и не можеш да допуснеш, че някой друг е изпитал това, което изпитваш ти. Мислиш, че твоят случай е различен и разбира се, донякъде си права. Но и грешиш. Малцина са онези, които не са минали по пътеките, които ти обхождаш сега, малцина са онези, които не са се превивали от болка и не са виждали само страх и отчаяние късно в полунощ. Но както всички останало и емоциите си имат своите закони и етапи и ти си в най-важния, най-основния, но и най-самоятния такъв от целия процес. Каквото и да ти кажем днес, ти няма да го чуеш. Колкото и да те уверяваме, че слънцето е красиво (а то е!), ти няма да ни повярваш. Това, от което ти имаш нужда в момента е друго, много по вътрешно, насочено само към теб самата. И единственото, което ще допуснеш са негативните емоции около теб. Така че единственото, което мога да ти кажа, е следното. Нека те боли, нека ти е студено и нека те е страх, нека си мислиш, че си сама, отричай любовта. Защото това е единственото, което можеш да правиш сега. Но едновременно с това, без да си даваш сметка, прекалено наранена и вторачена в болката, ти правиш и нещо друго - оцеляваш. Трябва да изживееш всичко това до край за да почнеш да се изкачваш към слънцето. Трябва ти време, време, за да сложиш голямо разстояние между онова тогава и бъдещото днес, време, което трябва да печелиш на всяка цена. А цената, което можеш са платиш е само страданието. И когато един ден разбереш, че животът не свършва, както си мислиш сега, тук ще има много хора, които ще могат да ти помогнат. А ти вече ще можеш да ги чуеш.

А защо гледаш на развода като на загуба? Щом сте го докарали до там ... значи нещата на са били както трябва. Ако този човек не те е обичал и си е тръгнал ... какво точно си загубила ... „загубила” си някой, който не му пука за теб. Ако сте се карали – „загубила” си раздорите и скандалите. На теб нали не ти трябват подобни истерични сценки.
Напротив ... погледни го така – имаш нов шанс да започнеш живота си отново ... и да го направиш такъв какъвто на теб ще ти хареса. Ще бъдеш по-зряла, по-мъдра и най-лошото е вече зад гърба ти.
И всичко си имаш – и вярата, и стремежите, и мечтите – те са си в теб. Те не зависят от това дали си семейна или не, дали мъжа ти те обича или не те обича. Това са си твоите мечти и те нямат нищо общо с никой друг! Крият се някъде дълбоко в теб и чакат да се поуспокоиш, за да се покажат ... Не ги оставяй много да чакат
А за „утре-то” не мисли. То така или иначе идва ... и с мисли и без мисли ... то пак идва.
Още един ден на осъзнаване на всички хубави шансове, които ти предстоят.

Пращам ти нещичко:

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи съм стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последният до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов