Под дъгата
14 отговора
922 прегледа
Под дъгата
Питали ли сте се какви бихте били, ако бяхте от другия пол? Как биха реагирали хората на вас? Дали биха ви харесали хората от вашия пол? Какво е усещането като правите секс? Искало ли ви се е да си смените пола само за няколко минути?
Аз експериментирах теоретично, поради липса на лаборатория за временно минаване под дъгата.
Публикувах в един форум следващата история. Не съм си начесала обаче екшибиционизма, а тук някак си влизат повече хора.
Предупреждавам, че е малк одългичко. Публикувах го на части, уж, че се развива във времето. (Извинявам се на който се чувства засегнат и благодаря на Сарфчо за търпението му. На това място се изчервявам.)
Който все пак хвърли един поглед, какво мислите, минавам ли за добър мъж?
Аз експериментирах теоретично, поради липса на лаборатория за временно минаване под дъгата.
Публикувах в един форум следващата история. Не съм си начесала обаче екшибиционизма, а тук някак си влизат повече хора.
Предупреждавам, че е малк одългичко. Публикувах го на части, уж, че се развива във времето. (Извинявам се на който се чувства засегнат и благодаря на Сарфчо за търпението му. На това място се изчервявам.)
Който все пак хвърли един поглед, какво мислите, минавам ли за добър мъж?
Re: Под дъгата
Нина!
Аз съм Кико, нисък, с очила, аз лично се намирам за симпатичен, въпреки че вече оплешивявам, въпреки крехката ми възраст, освен това съм доста тренди. Най-добрият ми приятел се казва Еди, от 13-годишни си делим всичко, храна, мадами, живеехме в съседни къщи, ходихме заедно на училище, после в университета, сега живеем в една квартира и работим (ъъъ, поработваме..) за един и същи шеф. Еди е вискок и снажен, мацките го харесват и общо взето той отговаря за заговарянето. На него никогане му отказват. Аз съм ок, ако не беше той щях да си седя в ъгъла и да си ги представям голи.
Та един ден Еди заговорил Нина. Не можете да си представите що за късмет, карахме се пред магазина кой да влезе да пазарува, щото и двамата мразим. В крайна сметка влезе той, иначе никога нямаше да я срещнем. Тя си пазарувала някви много странни неща, джинджифил, минджифил, джиджи-биджи, и Еди да не повярваш, взел че се впечатлил. Попитал я какво е това, тя казала, че като тъй или иначе си губела времето за готвене, поне да е нещо шик. И се разприказвали (докато аз седжах отвън и псувах, че тоя бастун се бави толкова време). Попитал я за приятеля си ли готви, дали може да и ползва количката и направо кво ще прави днес в шест и половина (беше събота). А тя казала:
- Аз не винаги изглеждам така.
Погледнало я другарчето: разчорлена, без грим, комбат панталони, армейска канадка, а тя една мъничка и цялата се губи в нея. Казал си "че то по-лошо няма да стане" и се усмихнал чаровно както само той си знае. На касата получил едно повдигане на рамене, придружено с "от мен да мине, ще дойда, ако дотогава не съм размислила". На излизане от магазина Нина е минала на сантиметри от мен, но изобщо не съм я видял, тя мен също, но по свой си начин ме забелязала, защото казала на Еди:
- Тука още някой мирише като теб.
Тогава не знаехме как да го тълкуваме, но после разбрахме, че тя имала свръхразвит обонятелен нерв, а пък на Еди тоя ден му се беше свършил автършейвът и се обслужил с моя.
Нина дошла и даже била супер точна. След срещата я доведе у нас. Беше мъничка и хубава, много шик. За първи път видях как мадама държи Еди на дистанция и то много рафинирано (май тогава почнах да си мисля, че си е паднала по мен), обаче което беше по-впечатляващо, той не беше почнал да се изнервя, въпреки, че беше дванайсет и половина и още не беше почнал да се натиска с нея. Беше много весело, аз се присъединих и установих, че никога не бяхме познавали такова момиче.
От този ден нататък почнахме да се срещаме с Нина често. Ходихме на кино на театър на клуб, ходихме на нашите купони, ходихме на нейните купони (обаче нейните познати се оказаха по-скоро от типа "лаптопът ми е кислородният апарат и тоя пич Гучи не го знам кой е, ама тоя костюм си го купих, щото е много хубаво качество, пипни", така че по-скоро тя идваше на нашата планета). През цялото време Еди си мислеше, че се свалят, въпреки че бяха на целувчици по бузката, които и аз ги получавах. Нина беше супер. Умна, хубава, стилна, саркастична, приятно надменна, но не с нас, което ни караше да се чувтваме привилегировани. Печелеше повече от нас двамата взети заедно, но и работеше три пъти повече. Имеше супер яка квартира и чистачка на име леля Таня, която била според нея развенчана буржоа. И тя научи някои неща от нас, но пък ни светна за хентай-порното, испанското кино, П. Г. Удхаус и как се пишат данъчни декларации и как се готвят азиатски манджи.
Един ден, когато пак беше у нас, останахме сами в стаята и аз нещо се бях разкиснал и и казах, че я обичам. В първия момент се уплаших да не получа един от онези нински погледи, дето значат "дреме ми на шапката", но тя се смути и измърмори нещо от рода на "не знам" или "ще видим". Еди влезе и я спаси от неловкостта, а тя набързо си намери обяснение да си тръгне.
Затова реших да говоря с Еди.
- Отстъпи ми Нина - помолих го.
- Ти луд ли, тва да не ти е циганска баница, че да ти я отстъпвам, аз я видях първи.
- Е ти всички мадами виждаш първи, ама за тая те моля да ми я оставиш.
И така нататък, всеки имаше своите аргументи защо Нина повече му се полага, затова решихме да я оставим тя да реши. Което ме поставяше в малко неизгодна позиция, ама аиде.
Обаче сме си правили сметките без данъчното. Един ден на един купон Еди чул разговор между Нина и някаква джофра, която я попитала дали им нещу с Еди и тя казала, не споко, дала и зелена светлина един вид. И Еди попитал Нина:
- Как така ме подари, без да ти мигне окото?
Тя го погледнала една такава гузнена и измърморила:
- Е, ние сме си приятелчета, с теб и Кико.
И той, понеже тогава и той беше лапнал гипса, нищо че иначе е ербап, почнал "ама какво, ама защо, ама как така", пък тя му обяснила, че и е много гот с НАС (т.е. и с мен, йес!), всичко било супер, готвенето, излизанията, гоститата, порно-вечерите, ама да не се обижда, той гледал малко лековато на нещата, а тя... била Нина, най-общо казано. Не можело ли да се виждаме тримката въпреки всичко? А тоя смотлЬо и казал, не може, или всичко, или нищо, аз да не съм де да знам къв си, та да ме разиграваш. И си тръгнал от купона като Джеймс Дийн.
Няколко седмици изкарахме без Нина. Виждахме се с други жени, обаче ни беше тъпо. Те не разбираха от музика, нямаха чувство за хумор, нямаха стил, щото бяха фешън и ъндърграунд, учеха по сто години в университета, тяхните им даваха пари и светогледът им се определяше в зависимост от това, което си вкараха през носа. Е не всички тези качества на веднъж, но по няколко у всяка. Липсваше ни Нина. На мен тя малко ми напомняше на песента Лола, нали знаете, дето един се влюбил в травестит. Де да знам защо.
И един ден не издържахме и решихме да я видим. Едо я даде тая идея да купим продукти за пица и вино и да се изтърсим у тях. Звъннахме на вратата и казахме, че ни е домъчняло за нея и нямаме нищо против да готвим, да си ходим на гостии и прочие изрази на това да сме "приятелчета". Най-накрая да ги видя и аз тея легендарни комбат-панталони. (и развисната фанелка, под която се очартаваха две гърди, на които сутиенът би им бил враг) Пък и с очила беше и с хваната коса и каза, че в момента по принцип работи, но...
- Ама как така? Вкъщи? Като си си вкъщи пак ли работиш? - попитах и честно не разбирах какъв е тоя срамен порив за труд.
Все пак тя ни покани и пихме вино, за да разхлабим запека на ситуацията. После готвихме, както винаги, тя отстрани даваше наставления "Кико, нарежи това, Еди, запържи това", а ние изпълнявахме, представяйки си я с камшик и лачени жартиери. После хапнахме, слушахме Фишърспунър, поразкършихме се, пихме джин с тоник след виното. Приказвахме си простотийки както винаги, и в един момент един от нас двамата малоумници реши, че трябва да каже, че би направил всичко за нея. Сигурно е бил тоя лешпер Еди, на него тестостеронът му действа като психеделични гъби. И тя няма да си поиска друго ами:
- Искам да се целунете двамата с език.
?!
Еди ми е най-добрият приятел и го познавам по дълго от всички приятели, които имам, живеем в едно жилище и си делим всичко. А тя седи срещу нас с чаша джин в ръката и с мръснишка усмивчица и ме кара да го целувам с език без да и мигне окото.
- Забрави, няма да стане!
- Защо, това ми е единственото желание, искам да го направите за мен.
- Аз за нея бих го направил - отговори тоя загубеняк и аз се почувствах мизерно и предаден и сам срещу двама извратени психопати.
- Аиде, Кики, не ти ли харесвам - беше видиотен и нямаше спасение.
- Абе ти луд ли си бе! Няма да стане и пистолет да ми опрат в главата, да го е...
И тогава забелязах нещо, от което ме побиха тръпки. Нина вече не се усмихваше, гледаше ни надвесена над нас с премрежен поглед и дишаше тежко и учестено през полуотворени, зачервени от виното уствни. Всички пердета ми паднаха и целунах най-добрия си приятел. Приглушената въздишка, която я чух да издава ме спаси от погнусата. Изпих глътка джин, да се дезинфицирам от омерзението. Само за секунда се разсеях, нито повече, нито по-малко, а когато се обърнах, тоя натопорчен арменец сондираше с език белия дроб на Нина. Сръгах го:
- Ей, Еди, чакай, Еди, не е честно!
- Кво бе, пич?
- Ами тя е пияна и няма трезва преценка, утре може да съжалява и да те мраз!
- Не се бой, миличък - отвърна тя и целуна мен.
Знам, че не е гот да се изтърсиш у някое момиче, да го напиеш и да почнеш да му скочиш, обаче тя почна първа, пък и за това нещо откога си бях мечтал.
После се случи нещо, което няма как да бъде оценено еднозначно. Представял си бях как прекарвам нощта с Нина по трилион начина, но в никой от тях не присъстваше Еди.
На другата сутрин само тя нямаше от какво да се срамува. Не е ставало нищо хардкор между мен и Еди, много ясно, но ако искате да изпробвате, ще разберете, че когато става въпрос за най-добрия приятел, границата е много по-фина. Не можех да го погледна на закуска, знаех, че и на него му е спечено, но се правеше на пич, въпреки че единственият пич на масата беше Нина. Слушаше му логореята и отвръщаще адекватно, дойде с мен до тоалетната и ми държа ръката докато повръщах.
Проведе се един идиотски разговор, в който се въздържах да участвам. Еди твърдеше, че ние тримата сме били перфектната двойка, що не, като родителите на Фиби от приятели. Тя каза, че било абсурд, че сме били чудесни, но грешката ни била, че сме двама, тоест с един в повече и тя отказвала да участва в двойка от повече от двама човека. Не можела да си избере никого от нас двамата, би било ужасно, защото все щяла да се вижда с другия и да и е неловко.
След това с Еди, най-добрия ми приятел от адски много време, взаимно се съгласихме да се избягваме. Аз си седях в стаята, той си седеше в стята, ходехме на различни купони и по различно време на работа. Чувахме се с Нина от куртоазия, но не се срещахме с нея, защото би било измама спрямо другия, пък да се срещнем тримата би било върха на сконфузността. За нас де, не за нея. Трудно ми беше да преглътна ролята на Еди в единствената ми нощ с нея, защото от време на време си я представях гола и той моментално изплуваше, също гол.
Тя наскоро замина за една година за Лондон, Концернът-майка дойде и си я прибра. Нашият живот също се нормализира, но като на Джоу ни се наложи да спим с много жени, за да забравим случката.
Обаче аз се разкиснах. Тайно си мечтая Нина да се върне и да ми каже, че е осъзнала, че ме обича и не може да живее за мен. Затова и промених имената в тая история, защото ме е срам, че някой ще ме разпознае.
Пост-Нина-изъм или Сончето
За мен по принзип жените са или "да", или "не" и тези,които са "не", трудно могат да бъдат ъпгрейднати в "да"-то. Всъщност не може изобщо.
С изключение на Сончето. Сончето е една позната, която чат-пат це появява на купони и не знаеш точно към коя компания е, защото е малко на всяка манджа мерудия. Ха външен вид: висока, руса, универсална мацка, стил: ок. Само за това може да е "да". Обаче е от тези, които като нарисуват някое смайли в някой кенеф, решават, че с хора на изкуството и почват да бръщолевят някви глупости, които трябва да минават за супер интелектуални, оригинални, ъндърграунд и де да знам оше кво. А пък кажеш ли и "Сонче", те заварява с един хладен изкуствоведски поглед и ти казва "аз не съм Сонче, аз съм Соня" и така се приземи в графата "не".
В последно време (откакто Нина я няма) бяхме почнали да се засичаме доста често и на едно две мероприятийца немерихме обща приказка. Тя нещо взе да ми четка поопърпаното самочувствие с лафове от рода на "ти си остроумен, чувствителен, дрън-дрън" (аз общо взето предимно в тия моменти внимавах какво ми казва, щото мацката мноооого приказваше). Разказа също, че хякакъв грубиянин наскоро и наранил нежната творческа душа и заминал за кой знае къде, сигурно Тамбукту. Оп-па.
След два-три дни взаимно се утешихме в моето легло. В живота си имам немалко основание да съм благодарен на грубияните, които разбиват женски сърца.
Когато Еди я срещна в банята (тя изпищя и каза "що не чукаш"), влетя в стаята ми и със загрижена физиономия съобщи:
- Е, ся си вкара таралеж в гащите мой човек.
Еди има сериозен регистър от жени, в който всяка бива оценена по няколко основни критерия, и общо взето може да му се вярва. Обаче аз си казах, не бе, що. Сончето е лежерна мадама, казах си. Искаш Сонче - има Сонче, не искаш Сонче - няма. Никой на никого внищо не се е клел.
Е, имаше си някои недостатъци. Чести истерии: "къде ме прекара, счупих си тока на супер скъпия ботуш, тука е пулно с долни селяндури, защо пътуваме с трямвая, мирише гадно, тая музика е тъпа, ква е тая дрисла, дето ме зяпа така, този коктейл не е мохито, мохито се прави със свежа мента" и т.н. Обаче като изглежда така, човек може мисловно да и изключи звука и да си я гледа. Освен това фотосинтезира ли, какво прави, не знам, ама с изключение на две-три листа не съм я виждал да яде.
Общо взето ми беше гот и след като Нина за пореден път ми писа няква боза от рода на "лейбър-партията не може да се справи със здравеопазването, а при положение, че никой не иска да прави секс с консерватори, не знам как влизат в парламента", взех да я филтрирам като спам. Съжалявам, ама ме боли г**а за английската политика.
Еди ден грубиянът се върна от Тамбукту (примерно, ама май беше Варна). Сончето ми се обади и почна, нали съм знаел, ние с тебе така, онака, ама той, ама аз, ние, вие, те. Прав ти път, викам си. Е, тъпо ми стана де, а Еди вика:
- Дай да отворим една бутилка, отърва се безболезнено.
Да. Друг път.
Минаха ден-два, де да знам колко. Телефонът звъни. Сончето. Трябва да ме види, липсвам и, тинтири-минтири. Отварям си устата да кажа "еби се в гъза", ама излиза "ела след около час".
- В таксито съм, идвам след няколко минути.
Еми. Добре.
Осъзнала, че е влюбена в мен и иска да се виждаме. Дрън-дрън, мрън-мрън. Аз не чувам да иска да къса с Тамбуктиеца, колкото и внимателно да слушам. Ами не, сега не може да му го причини, той е тежко болен.
- Кво, да няма глисти? - питам аз.
И тя се разрида. Аз дотогава не бях разплаквал мацка, по ме бива да утешавам тези, които Еди ги разревава. Ама то аз ли я разревах? Де да знам. Отвориш си устата да кажа "виж ся кво, като ти е болен пичът, отивай си при него, аз за кво съм ти, глисти нямам, айде духай си сополите и да ти викаме такси", ама нищо не излезе, взех, че я прегърнах.
И дискусията продължи в леглото.
- Ебати мухлЬото дет си, втори като тебе няма! - каза Еди като разбра и ми преименува всички файлове в общижа ни компютър на МУХЛЬО.
Сега ще кажете, че и това вече се е случвало в някоя книга, някой филм, знам ли. Пардон, ама животът ми не е много оригинален, адски трудно е в днешно време да направиш някоя уникална простотия, която никой не е правил преди теб.
Та който го е гледал тоя филм да каже:
1. От какво е болен тъпкачът на Сончето? Хемороиди?
2. Как Еди разбира коя мадама е готина, въпреки, че е с немита коса и размазан грим и коя е сопол, въпреки че е като братовчедка на Кейт Мос?
3. Мога ли да го накарам да разкара Сончето от мое име и
4. Ще стане ли това без рев и без пак да трябва да я утешавам?
Кво ви става, дами?
Егати, колко съм забутан на стр. един милион. Обаче историята продължава, затова ще си я дръпна напред.
По едно време, както бях писал, се спекох, защото сест%F
Аз съм Кико, нисък, с очила, аз лично се намирам за симпатичен, въпреки че вече оплешивявам, въпреки крехката ми възраст, освен това съм доста тренди. Най-добрият ми приятел се казва Еди, от 13-годишни си делим всичко, храна, мадами, живеехме в съседни къщи, ходихме заедно на училище, после в университета, сега живеем в една квартира и работим (ъъъ, поработваме..) за един и същи шеф. Еди е вискок и снажен, мацките го харесват и общо взето той отговаря за заговарянето. На него никогане му отказват. Аз съм ок, ако не беше той щях да си седя в ъгъла и да си ги представям голи.
Та един ден Еди заговорил Нина. Не можете да си представите що за късмет, карахме се пред магазина кой да влезе да пазарува, щото и двамата мразим. В крайна сметка влезе той, иначе никога нямаше да я срещнем. Тя си пазарувала някви много странни неща, джинджифил, минджифил, джиджи-биджи, и Еди да не повярваш, взел че се впечатлил. Попитал я какво е това, тя казала, че като тъй или иначе си губела времето за готвене, поне да е нещо шик. И се разприказвали (докато аз седжах отвън и псувах, че тоя бастун се бави толкова време). Попитал я за приятеля си ли готви, дали може да и ползва количката и направо кво ще прави днес в шест и половина (беше събота). А тя казала:
- Аз не винаги изглеждам така.
Погледнало я другарчето: разчорлена, без грим, комбат панталони, армейска канадка, а тя една мъничка и цялата се губи в нея. Казал си "че то по-лошо няма да стане" и се усмихнал чаровно както само той си знае. На касата получил едно повдигане на рамене, придружено с "от мен да мине, ще дойда, ако дотогава не съм размислила". На излизане от магазина Нина е минала на сантиметри от мен, но изобщо не съм я видял, тя мен също, но по свой си начин ме забелязала, защото казала на Еди:
- Тука още някой мирише като теб.
Тогава не знаехме как да го тълкуваме, но после разбрахме, че тя имала свръхразвит обонятелен нерв, а пък на Еди тоя ден му се беше свършил автършейвът и се обслужил с моя.
Нина дошла и даже била супер точна. След срещата я доведе у нас. Беше мъничка и хубава, много шик. За първи път видях как мадама държи Еди на дистанция и то много рафинирано (май тогава почнах да си мисля, че си е паднала по мен), обаче което беше по-впечатляващо, той не беше почнал да се изнервя, въпреки, че беше дванайсет и половина и още не беше почнал да се натиска с нея. Беше много весело, аз се присъединих и установих, че никога не бяхме познавали такова момиче.
От този ден нататък почнахме да се срещаме с Нина често. Ходихме на кино на театър на клуб, ходихме на нашите купони, ходихме на нейните купони (обаче нейните познати се оказаха по-скоро от типа "лаптопът ми е кислородният апарат и тоя пич Гучи не го знам кой е, ама тоя костюм си го купих, щото е много хубаво качество, пипни", така че по-скоро тя идваше на нашата планета). През цялото време Еди си мислеше, че се свалят, въпреки че бяха на целувчици по бузката, които и аз ги получавах. Нина беше супер. Умна, хубава, стилна, саркастична, приятно надменна, но не с нас, което ни караше да се чувтваме привилегировани. Печелеше повече от нас двамата взети заедно, но и работеше три пъти повече. Имеше супер яка квартира и чистачка на име леля Таня, която била според нея развенчана буржоа. И тя научи някои неща от нас, но пък ни светна за хентай-порното, испанското кино, П. Г. Удхаус и как се пишат данъчни декларации и как се готвят азиатски манджи.
Един ден, когато пак беше у нас, останахме сами в стаята и аз нещо се бях разкиснал и и казах, че я обичам. В първия момент се уплаших да не получа един от онези нински погледи, дето значат "дреме ми на шапката", но тя се смути и измърмори нещо от рода на "не знам" или "ще видим". Еди влезе и я спаси от неловкостта, а тя набързо си намери обяснение да си тръгне.
Затова реших да говоря с Еди.
- Отстъпи ми Нина - помолих го.
- Ти луд ли, тва да не ти е циганска баница, че да ти я отстъпвам, аз я видях първи.
- Е ти всички мадами виждаш първи, ама за тая те моля да ми я оставиш.
И така нататък, всеки имаше своите аргументи защо Нина повече му се полага, затова решихме да я оставим тя да реши. Което ме поставяше в малко неизгодна позиция, ама аиде.
Обаче сме си правили сметките без данъчното. Един ден на един купон Еди чул разговор между Нина и някаква джофра, която я попитала дали им нещу с Еди и тя казала, не споко, дала и зелена светлина един вид. И Еди попитал Нина:
- Как така ме подари, без да ти мигне окото?
Тя го погледнала една такава гузнена и измърморила:
- Е, ние сме си приятелчета, с теб и Кико.
И той, понеже тогава и той беше лапнал гипса, нищо че иначе е ербап, почнал "ама какво, ама защо, ама как така", пък тя му обяснила, че и е много гот с НАС (т.е. и с мен, йес!), всичко било супер, готвенето, излизанията, гоститата, порно-вечерите, ама да не се обижда, той гледал малко лековато на нещата, а тя... била Нина, най-общо казано. Не можело ли да се виждаме тримката въпреки всичко? А тоя смотлЬо и казал, не може, или всичко, или нищо, аз да не съм де да знам къв си, та да ме разиграваш. И си тръгнал от купона като Джеймс Дийн.
Няколко седмици изкарахме без Нина. Виждахме се с други жени, обаче ни беше тъпо. Те не разбираха от музика, нямаха чувство за хумор, нямаха стил, щото бяха фешън и ъндърграунд, учеха по сто години в университета, тяхните им даваха пари и светогледът им се определяше в зависимост от това, което си вкараха през носа. Е не всички тези качества на веднъж, но по няколко у всяка. Липсваше ни Нина. На мен тя малко ми напомняше на песента Лола, нали знаете, дето един се влюбил в травестит. Де да знам защо.
И един ден не издържахме и решихме да я видим. Едо я даде тая идея да купим продукти за пица и вино и да се изтърсим у тях. Звъннахме на вратата и казахме, че ни е домъчняло за нея и нямаме нищо против да готвим, да си ходим на гостии и прочие изрази на това да сме "приятелчета". Най-накрая да ги видя и аз тея легендарни комбат-панталони. (и развисната фанелка, под която се очартаваха две гърди, на които сутиенът би им бил враг) Пък и с очила беше и с хваната коса и каза, че в момента по принцип работи, но...
- Ама как така? Вкъщи? Като си си вкъщи пак ли работиш? - попитах и честно не разбирах какъв е тоя срамен порив за труд.
Все пак тя ни покани и пихме вино, за да разхлабим запека на ситуацията. После готвихме, както винаги, тя отстрани даваше наставления "Кико, нарежи това, Еди, запържи това", а ние изпълнявахме, представяйки си я с камшик и лачени жартиери. После хапнахме, слушахме Фишърспунър, поразкършихме се, пихме джин с тоник след виното. Приказвахме си простотийки както винаги, и в един момент един от нас двамата малоумници реши, че трябва да каже, че би направил всичко за нея. Сигурно е бил тоя лешпер Еди, на него тестостеронът му действа като психеделични гъби. И тя няма да си поиска друго ами:
- Искам да се целунете двамата с език.
?!
Еди ми е най-добрият приятел и го познавам по дълго от всички приятели, които имам, живеем в едно жилище и си делим всичко. А тя седи срещу нас с чаша джин в ръката и с мръснишка усмивчица и ме кара да го целувам с език без да и мигне окото.
- Забрави, няма да стане!
- Защо, това ми е единственото желание, искам да го направите за мен.
- Аз за нея бих го направил - отговори тоя загубеняк и аз се почувствах мизерно и предаден и сам срещу двама извратени психопати.
- Аиде, Кики, не ти ли харесвам - беше видиотен и нямаше спасение.
- Абе ти луд ли си бе! Няма да стане и пистолет да ми опрат в главата, да го е...
И тогава забелязах нещо, от което ме побиха тръпки. Нина вече не се усмихваше, гледаше ни надвесена над нас с премрежен поглед и дишаше тежко и учестено през полуотворени, зачервени от виното уствни. Всички пердета ми паднаха и целунах най-добрия си приятел. Приглушената въздишка, която я чух да издава ме спаси от погнусата. Изпих глътка джин, да се дезинфицирам от омерзението. Само за секунда се разсеях, нито повече, нито по-малко, а когато се обърнах, тоя натопорчен арменец сондираше с език белия дроб на Нина. Сръгах го:
- Ей, Еди, чакай, Еди, не е честно!
- Кво бе, пич?
- Ами тя е пияна и няма трезва преценка, утре може да съжалява и да те мраз!
- Не се бой, миличък - отвърна тя и целуна мен.
Знам, че не е гот да се изтърсиш у някое момиче, да го напиеш и да почнеш да му скочиш, обаче тя почна първа, пък и за това нещо откога си бях мечтал.
После се случи нещо, което няма как да бъде оценено еднозначно. Представял си бях как прекарвам нощта с Нина по трилион начина, но в никой от тях не присъстваше Еди.
На другата сутрин само тя нямаше от какво да се срамува. Не е ставало нищо хардкор между мен и Еди, много ясно, но ако искате да изпробвате, ще разберете, че когато става въпрос за най-добрия приятел, границата е много по-фина. Не можех да го погледна на закуска, знаех, че и на него му е спечено, но се правеше на пич, въпреки че единственият пич на масата беше Нина. Слушаше му логореята и отвръщаще адекватно, дойде с мен до тоалетната и ми държа ръката докато повръщах.
Проведе се един идиотски разговор, в който се въздържах да участвам. Еди твърдеше, че ние тримата сме били перфектната двойка, що не, като родителите на Фиби от приятели. Тя каза, че било абсурд, че сме били чудесни, но грешката ни била, че сме двама, тоест с един в повече и тя отказвала да участва в двойка от повече от двама човека. Не можела да си избере никого от нас двамата, би било ужасно, защото все щяла да се вижда с другия и да и е неловко.
След това с Еди, най-добрия ми приятел от адски много време, взаимно се съгласихме да се избягваме. Аз си седях в стаята, той си седеше в стята, ходехме на различни купони и по различно време на работа. Чувахме се с Нина от куртоазия, но не се срещахме с нея, защото би било измама спрямо другия, пък да се срещнем тримата би било върха на сконфузността. За нас де, не за нея. Трудно ми беше да преглътна ролята на Еди в единствената ми нощ с нея, защото от време на време си я представях гола и той моментално изплуваше, също гол.
Тя наскоро замина за една година за Лондон, Концернът-майка дойде и си я прибра. Нашият живот също се нормализира, но като на Джоу ни се наложи да спим с много жени, за да забравим случката.
Обаче аз се разкиснах. Тайно си мечтая Нина да се върне и да ми каже, че е осъзнала, че ме обича и не може да живее за мен. Затова и промених имената в тая история, защото ме е срам, че някой ще ме разпознае.
Пост-Нина-изъм или Сончето
За мен по принзип жените са или "да", или "не" и тези,които са "не", трудно могат да бъдат ъпгрейднати в "да"-то. Всъщност не може изобщо.
С изключение на Сончето. Сончето е една позната, която чат-пат це появява на купони и не знаеш точно към коя компания е, защото е малко на всяка манджа мерудия. Ха външен вид: висока, руса, универсална мацка, стил: ок. Само за това може да е "да". Обаче е от тези, които като нарисуват някое смайли в някой кенеф, решават, че с хора на изкуството и почват да бръщолевят някви глупости, които трябва да минават за супер интелектуални, оригинални, ъндърграунд и де да знам оше кво. А пък кажеш ли и "Сонче", те заварява с един хладен изкуствоведски поглед и ти казва "аз не съм Сонче, аз съм Соня" и така се приземи в графата "не".
В последно време (откакто Нина я няма) бяхме почнали да се засичаме доста често и на едно две мероприятийца немерихме обща приказка. Тя нещо взе да ми четка поопърпаното самочувствие с лафове от рода на "ти си остроумен, чувствителен, дрън-дрън" (аз общо взето предимно в тия моменти внимавах какво ми казва, щото мацката мноооого приказваше). Разказа също, че хякакъв грубиянин наскоро и наранил нежната творческа душа и заминал за кой знае къде, сигурно Тамбукту. Оп-па.
След два-три дни взаимно се утешихме в моето легло. В живота си имам немалко основание да съм благодарен на грубияните, които разбиват женски сърца.
Когато Еди я срещна в банята (тя изпищя и каза "що не чукаш"), влетя в стаята ми и със загрижена физиономия съобщи:
- Е, ся си вкара таралеж в гащите мой човек.
Еди има сериозен регистър от жени, в който всяка бива оценена по няколко основни критерия, и общо взето може да му се вярва. Обаче аз си казах, не бе, що. Сончето е лежерна мадама, казах си. Искаш Сонче - има Сонче, не искаш Сонче - няма. Никой на никого внищо не се е клел.
Е, имаше си някои недостатъци. Чести истерии: "къде ме прекара, счупих си тока на супер скъпия ботуш, тука е пулно с долни селяндури, защо пътуваме с трямвая, мирише гадно, тая музика е тъпа, ква е тая дрисла, дето ме зяпа така, този коктейл не е мохито, мохито се прави със свежа мента" и т.н. Обаче като изглежда така, човек може мисловно да и изключи звука и да си я гледа. Освен това фотосинтезира ли, какво прави, не знам, ама с изключение на две-три листа не съм я виждал да яде.
Общо взето ми беше гот и след като Нина за пореден път ми писа няква боза от рода на "лейбър-партията не може да се справи със здравеопазването, а при положение, че никой не иска да прави секс с консерватори, не знам как влизат в парламента", взех да я филтрирам като спам. Съжалявам, ама ме боли г**а за английската политика.
Еди ден грубиянът се върна от Тамбукту (примерно, ама май беше Варна). Сончето ми се обади и почна, нали съм знаел, ние с тебе така, онака, ама той, ама аз, ние, вие, те. Прав ти път, викам си. Е, тъпо ми стана де, а Еди вика:
- Дай да отворим една бутилка, отърва се безболезнено.
Да. Друг път.
Минаха ден-два, де да знам колко. Телефонът звъни. Сончето. Трябва да ме види, липсвам и, тинтири-минтири. Отварям си устата да кажа "еби се в гъза", ама излиза "ела след около час".
- В таксито съм, идвам след няколко минути.
Еми. Добре.
Осъзнала, че е влюбена в мен и иска да се виждаме. Дрън-дрън, мрън-мрън. Аз не чувам да иска да къса с Тамбуктиеца, колкото и внимателно да слушам. Ами не, сега не може да му го причини, той е тежко болен.
- Кво, да няма глисти? - питам аз.
И тя се разрида. Аз дотогава не бях разплаквал мацка, по ме бива да утешавам тези, които Еди ги разревава. Ама то аз ли я разревах? Де да знам. Отвориш си устата да кажа "виж ся кво, като ти е болен пичът, отивай си при него, аз за кво съм ти, глисти нямам, айде духай си сополите и да ти викаме такси", ама нищо не излезе, взех, че я прегърнах.
И дискусията продължи в леглото.
- Ебати мухлЬото дет си, втори като тебе няма! - каза Еди като разбра и ми преименува всички файлове в общижа ни компютър на МУХЛЬО.
Сега ще кажете, че и това вече се е случвало в някоя книга, някой филм, знам ли. Пардон, ама животът ми не е много оригинален, адски трудно е в днешно време да направиш някоя уникална простотия, която никой не е правил преди теб.
Та който го е гледал тоя филм да каже:
1. От какво е болен тъпкачът на Сончето? Хемороиди?
2. Как Еди разбира коя мадама е готина, въпреки, че е с немита коса и размазан грим и коя е сопол, въпреки че е като братовчедка на Кейт Мос?
3. Мога ли да го накарам да разкара Сончето от мое име и
4. Ще стане ли това без рев и без пак да трябва да я утешавам?
Кво ви става, дами?
Егати, колко съм забутан на стр. един милион. Обаче историята продължава, затова ще си я дръпна напред.
По едно време, както бях писал, се спекох, защото сест%F
Re: Под дъгата 2
Кво ви става, дами?
Егати, колко съм забутан на стр. един милион. Обаче историята продължава, затова ще си я дръпна напред.
По едно време, както бях писал, се спекох, защото сестра ми и Еди, този простак, казвах си тогава, взеха че се чифтосаха. И защо ми лазеха по нервите: Тази история се корени още в гимназията. Сестра ми е една година по-малка от мен и тогава бяхме като абсолютни близнаци, което хич, ама хич не беше от полза за нея. Като я видех, си представях какво щях да представлявам, ако се бях родил мъж, и всеки ден изпитвах благодарност за хромозома си Y. Беше трътлестичка, с очила, алергична към повечето неща, които доставят удоволствие и какви ли не още нещастия. Всичко това се отнасяше и за мен, Ho като си мъж някакси не ти прави впечатление. Като си момиче обаче, и то в тая мелачка гимназията, общо взето нямаш никакво самочувствие, в следствие на което почти никакък социален живот, с изключение на една-две приятелки с акне и екзистенциални проблеми. Повечето си познанства дължеше на мен, включително и познанството си с Еди, койдо доста често висеше у нас. Естествено, като всички депресирани тийнейджърки сестра ми (която за напред ще наричам само така, понеже фантазията не ми стига за измислени женски имена, пък и ми трябва едно за по-нататък) естествено си падаше по Кърт Кобейн, Джим Морисън и други умрели пичове и цялата детска стая беше облепена с техни снимки. А пък Еди беше тогава един такъв с голяма къдрава арменска коса и кожено яке и едни такива протрити тесни дънки, абе един такъв имидж на мъртъв рокаджия... И тя естествено, понеже никое клише не и беше чуждо, тайно беше влюбена в него. Що се отнася до нашия герой, тя изобщо не му беше в контингента, понеже той като хоби редуваше личните руси мацки на випуска, включително и тези с приятел. Подозирам даже, че имаше и нещо с моята приятелка, но се правех, че нищо не подозирам. Обаче какъвто си беше надървен експериментатор, явно беше решил, че още не е пробвал ексцентрична тийнейджърка-интелектуалка със самоубийствени наклонности. Предупредих го, понеже го надуших, накъде му сочи проектилът, че ако се забърка със сестра ми, спукана му е работата, обаче той имаше навика да не слуша много-много кво му се говори, пък и като се замисля каква заплаха бях, чак ме досрамява. И взе, че я дефлорира. Тайно, завел я, еди си къде си и почнал да и разправя как ще го пазят в тайна от мен и целия свят и на малката пикла и се видяло супер романтично. Не спрял дотам, мошеникът, продължил да се вижда с нея. Забавмо му било сигурно да се занимава с изперкала мадама с разни фикс идеи, изкуствоведски такива и т.н. Пък тя повярвала, че той едва ли не е лапнал по нея, изобщо кашата пълна. Аз разбрах за тая работа, чак когато я видях да реве няколкo дена подред и да говори някви несвързани глупости и изобщо съвсем да изперква. Иначе на рева нямаше да обърна много внимание, защото тя чат-пат си ревеше, колкото да не си изгуби имиджа на екзистенциалистка. Обаче след като една седмица не можеше да се говори с нея, реших да я поразпитам и кашата излезе наяве. На него естествено бързо му омръзнало и се върнал към хобито си да експериментира върху репрезентативна извадка от женския пол, без да се съсредоточава върху конкретна индивидка. Утешавахме се с нея дни наред, водих я по разни купони и тинтири-минтири, не успяхме да си клъцнем вените. А на него реших, че тоя път няма да му се размине и му се разсърдих. Чудих се дали се очаква от мен да защитя семейната чест и да го пребия, но само при мисълта ми се обръщаше стомахът. На един купон се опитах да му фрасна един, обаче нещо не даде търсения ефект... И тоя простак ми се изсмя и вика: "аре бе, дребен, толкоз ли те бива", обърна се и отиде в другата стая. Е тогава вече съвсем му се издразних и бяхме скарани чак до университета, като разбрахме, че сме приети една специалност и ще трябва да делим квартира. Надявам се и той да е разбрал, че сме скарани де. Та това беше за тогава.
Сега обаче нещата стоят съвсем другояче. Сестра ми е слаба и хубава, облича се стилно и носи контактни лещи, освен това е научила едно-друго за живота. Поне така си мислех, докато един ден не дойде в София на интервю за работа и не спа у нас. И имаше "Еди втора част". И аз и казвам, "ама, патко заспала" (не и казах "патко заспала", аз така на сестра си не говоря, само тука така пиша за подсилване на емоциите), "ти не се ли научи, че не трябва да се забъркваш с такива типове?" "Научих се", казва тя. "Обаче ми е приятно с него." И аз си викам, втасахме я, като почнат да приказват, че им е "приятно с него", ясна е работата. Почнах да не ги забелязвам, реших, да не са малки, да се оправят.
Спичах се няколко дни, но после срещнах Ева. (Да знам, тъпо смотано клише с жената на име Ева, но не ми хрумва друго, пък и, ако някой не е забелязал, аз не умея да измислям фалшиви имена. Който не вярва да прочете първа и втора част. Примерно Еди-Педи, Сончето-Слончето, Кико... френската болонка. (То и това куче, ако му е чиста работата, хем френско, хем от Болоня.)
Та така, срещнах Ева. Не, глупости, въобще не я срещнах. Ева всъщност е ривайвъл от едно време. Пак от гимназията, кво да направя, не съм много оригинален. Тогава бях изневерил на първата си приятелка с нея, защото си мислех че се заглавиква с най-добрия ми приятел ( знаете кой) и после щях почти да се гътна от гузна съвест.
Ми да я опиша. Ева е като извадка от осемдесетте, така се облича, луда е по Джими Самървил, диско-миско и такива ми ти работи. Примерно облича някаквафанелка с изрязани ръкави на която пише Електроклаш, някви такива оранжеви гети на ръцете (де да знам как се казват) къси панталонки, ботуши, работи, абе нали ви казвам, че мацката е ривайвъл. Леко пълничка е, но много и отива, някак равномерно закръглена, едно такова сластно и душеугодно. Въпреки, че се чудя как може да се поддържа такава, като е толкова свръхенергична, че си мисля, че някой я е натрил с люта чушка, на някои таини места. Направо няма спирачка. Само клубове и танци са и главата. Пък как танцува! Никога не съм виждал жена да танцува така. Изобщо не като тия джофри, които сластно поклащат цици и задник, особено ако им пуснеш фифти сент и мятат ръцете във въздуха и се гърчат като влечуги с епилепсия. И тва на всяка музика. Или пък тия хаус-роботки, които подскачат от един-крак на друг и после в другата посока от втория крак на първия. Ева танцува на всяка музика различно, освет това супер оригинално, свръхкоординирано и като я гледаш, си мислиш, че всичко това го е репетирала до смърт. Много яка гледка. Възвърна ми желанието за нощен живот, събуди в мен дълбока любов към диското, към Джими, обичам те, пич, нищо, че си гей и изобщо като я гледам, мастурбирам душевно.
Обаче. Както винаги, без тази мръсна дума не може. Излизаме значи с нея в един клуб, аз иначе за пенсионерски го мислех, но онази вечер пееше една мадама, готино пееше, някакви кавъри и ставаше шоу. Малко задръстена публика, ама и те са хора, трябва да си имат клубче, където да се дръстят.
Та въпросната певителка запя "Пърпъл рейн" на Принс. Верно, хубавичка беше и много добре я правеше песента, ама чак пък... Гледам си придружителката, нещо тежко диша и гледа едно такова... като цапардосана. Пък и спряла да танцува, една такава вцепенена... Пийнала си, казвам си, човещинка, макар че не е от хората-смоци, случва се. И тогава госпожицата изстенва:
- Ох, като я гледам тая певица, направо ще се прехвърля в лявото крило на парламента...
К'во говориш, yе?
Сега някой е пуснал тоя долен слух, че е модерно мацките да са бисексуални и т'ва течение в човешката олигофрения дотолкова е набрало последователи, че някои девойки се възбуждат сами от мнимата си перверзност. Пардон, ама на мен такива лигни яко ми лазят по нервите, освен това ми навяват някои лоши спомени за едни определени девойки в гимназията. Щото тогава пак се беше развълнувала нещо тая вълна. Да го е** в ривайвъла.
Както и да е, тя така се беше възбудила от себе си, че нямаше как да я оставя да си ходи вкъщи да се справя сама. Прибрах си я и и помогнах.
Обаче друго питане имах аз към обществената съвест. Кога женската мания за оригиналност най-накрая ще отстъпи на разума? По-точно, кога успя дотолкова да го превземе, че позЬорството да се превърне в смисъл на същесвуването на цяла една човешкa раса? Има ли край всичко това?
(И защо се възбуждам като слушам Джими Самървил? Да не съм сменил и аз парламентарната група?)
Егати, колко съм забутан на стр. един милион. Обаче историята продължава, затова ще си я дръпна напред.
По едно време, както бях писал, се спекох, защото сестра ми и Еди, този простак, казвах си тогава, взеха че се чифтосаха. И защо ми лазеха по нервите: Тази история се корени още в гимназията. Сестра ми е една година по-малка от мен и тогава бяхме като абсолютни близнаци, което хич, ама хич не беше от полза за нея. Като я видех, си представях какво щях да представлявам, ако се бях родил мъж, и всеки ден изпитвах благодарност за хромозома си Y. Беше трътлестичка, с очила, алергична към повечето неща, които доставят удоволствие и какви ли не още нещастия. Всичко това се отнасяше и за мен, Ho като си мъж някакси не ти прави впечатление. Като си момиче обаче, и то в тая мелачка гимназията, общо взето нямаш никакво самочувствие, в следствие на което почти никакък социален живот, с изключение на една-две приятелки с акне и екзистенциални проблеми. Повечето си познанства дължеше на мен, включително и познанството си с Еди, койдо доста често висеше у нас. Естествено, като всички депресирани тийнейджърки сестра ми (която за напред ще наричам само така, понеже фантазията не ми стига за измислени женски имена, пък и ми трябва едно за по-нататък) естествено си падаше по Кърт Кобейн, Джим Морисън и други умрели пичове и цялата детска стая беше облепена с техни снимки. А пък Еди беше тогава един такъв с голяма къдрава арменска коса и кожено яке и едни такива протрити тесни дънки, абе един такъв имидж на мъртъв рокаджия... И тя естествено, понеже никое клише не и беше чуждо, тайно беше влюбена в него. Що се отнася до нашия герой, тя изобщо не му беше в контингента, понеже той като хоби редуваше личните руси мацки на випуска, включително и тези с приятел. Подозирам даже, че имаше и нещо с моята приятелка, но се правех, че нищо не подозирам. Обаче какъвто си беше надървен експериментатор, явно беше решил, че още не е пробвал ексцентрична тийнейджърка-интелектуалка със самоубийствени наклонности. Предупредих го, понеже го надуших, накъде му сочи проектилът, че ако се забърка със сестра ми, спукана му е работата, обаче той имаше навика да не слуша много-много кво му се говори, пък и като се замисля каква заплаха бях, чак ме досрамява. И взе, че я дефлорира. Тайно, завел я, еди си къде си и почнал да и разправя как ще го пазят в тайна от мен и целия свят и на малката пикла и се видяло супер романтично. Не спрял дотам, мошеникът, продължил да се вижда с нея. Забавмо му било сигурно да се занимава с изперкала мадама с разни фикс идеи, изкуствоведски такива и т.н. Пък тя повярвала, че той едва ли не е лапнал по нея, изобщо кашата пълна. Аз разбрах за тая работа, чак когато я видях да реве няколкo дена подред и да говори някви несвързани глупости и изобщо съвсем да изперква. Иначе на рева нямаше да обърна много внимание, защото тя чат-пат си ревеше, колкото да не си изгуби имиджа на екзистенциалистка. Обаче след като една седмица не можеше да се говори с нея, реших да я поразпитам и кашата излезе наяве. На него естествено бързо му омръзнало и се върнал към хобито си да експериментира върху репрезентативна извадка от женския пол, без да се съсредоточава върху конкретна индивидка. Утешавахме се с нея дни наред, водих я по разни купони и тинтири-минтири, не успяхме да си клъцнем вените. А на него реших, че тоя път няма да му се размине и му се разсърдих. Чудих се дали се очаква от мен да защитя семейната чест и да го пребия, но само при мисълта ми се обръщаше стомахът. На един купон се опитах да му фрасна един, обаче нещо не даде търсения ефект... И тоя простак ми се изсмя и вика: "аре бе, дребен, толкоз ли те бива", обърна се и отиде в другата стая. Е тогава вече съвсем му се издразних и бяхме скарани чак до университета, като разбрахме, че сме приети една специалност и ще трябва да делим квартира. Надявам се и той да е разбрал, че сме скарани де. Та това беше за тогава.
Сега обаче нещата стоят съвсем другояче. Сестра ми е слаба и хубава, облича се стилно и носи контактни лещи, освен това е научила едно-друго за живота. Поне така си мислех, докато един ден не дойде в София на интервю за работа и не спа у нас. И имаше "Еди втора част". И аз и казвам, "ама, патко заспала" (не и казах "патко заспала", аз така на сестра си не говоря, само тука така пиша за подсилване на емоциите), "ти не се ли научи, че не трябва да се забъркваш с такива типове?" "Научих се", казва тя. "Обаче ми е приятно с него." И аз си викам, втасахме я, като почнат да приказват, че им е "приятно с него", ясна е работата. Почнах да не ги забелязвам, реших, да не са малки, да се оправят.
Спичах се няколко дни, но после срещнах Ева. (Да знам, тъпо смотано клише с жената на име Ева, но не ми хрумва друго, пък и, ако някой не е забелязал, аз не умея да измислям фалшиви имена. Който не вярва да прочете първа и втора част. Примерно Еди-Педи, Сончето-Слончето, Кико... френската болонка. (То и това куче, ако му е чиста работата, хем френско, хем от Болоня.)
Та така, срещнах Ева. Не, глупости, въобще не я срещнах. Ева всъщност е ривайвъл от едно време. Пак от гимназията, кво да направя, не съм много оригинален. Тогава бях изневерил на първата си приятелка с нея, защото си мислех че се заглавиква с най-добрия ми приятел ( знаете кой) и после щях почти да се гътна от гузна съвест.
Ми да я опиша. Ева е като извадка от осемдесетте, така се облича, луда е по Джими Самървил, диско-миско и такива ми ти работи. Примерно облича някаквафанелка с изрязани ръкави на която пише Електроклаш, някви такива оранжеви гети на ръцете (де да знам как се казват) къси панталонки, ботуши, работи, абе нали ви казвам, че мацката е ривайвъл. Леко пълничка е, но много и отива, някак равномерно закръглена, едно такова сластно и душеугодно. Въпреки, че се чудя как може да се поддържа такава, като е толкова свръхенергична, че си мисля, че някой я е натрил с люта чушка, на някои таини места. Направо няма спирачка. Само клубове и танци са и главата. Пък как танцува! Никога не съм виждал жена да танцува така. Изобщо не като тия джофри, които сластно поклащат цици и задник, особено ако им пуснеш фифти сент и мятат ръцете във въздуха и се гърчат като влечуги с епилепсия. И тва на всяка музика. Или пък тия хаус-роботки, които подскачат от един-крак на друг и после в другата посока от втория крак на първия. Ева танцува на всяка музика различно, освет това супер оригинално, свръхкоординирано и като я гледаш, си мислиш, че всичко това го е репетирала до смърт. Много яка гледка. Възвърна ми желанието за нощен живот, събуди в мен дълбока любов към диското, към Джими, обичам те, пич, нищо, че си гей и изобщо като я гледам, мастурбирам душевно.
Обаче. Както винаги, без тази мръсна дума не може. Излизаме значи с нея в един клуб, аз иначе за пенсионерски го мислех, но онази вечер пееше една мадама, готино пееше, някакви кавъри и ставаше шоу. Малко задръстена публика, ама и те са хора, трябва да си имат клубче, където да се дръстят.
Та въпросната певителка запя "Пърпъл рейн" на Принс. Верно, хубавичка беше и много добре я правеше песента, ама чак пък... Гледам си придружителката, нещо тежко диша и гледа едно такова... като цапардосана. Пък и спряла да танцува, една такава вцепенена... Пийнала си, казвам си, човещинка, макар че не е от хората-смоци, случва се. И тогава госпожицата изстенва:
- Ох, като я гледам тая певица, направо ще се прехвърля в лявото крило на парламента...
К'во говориш, yе?
Сега някой е пуснал тоя долен слух, че е модерно мацките да са бисексуални и т'ва течение в човешката олигофрения дотолкова е набрало последователи, че някои девойки се възбуждат сами от мнимата си перверзност. Пардон, ама на мен такива лигни яко ми лазят по нервите, освен това ми навяват някои лоши спомени за едни определени девойки в гимназията. Щото тогава пак се беше развълнувала нещо тая вълна. Да го е** в ривайвъла.
Както и да е, тя така се беше възбудила от себе си, че нямаше как да я оставя да си ходи вкъщи да се справя сама. Прибрах си я и и помогнах.
Обаче друго питане имах аз към обществената съвест. Кога женската мания за оригиналност най-накрая ще отстъпи на разума? По-точно, кога успя дотолкова да го превземе, че позЬорството да се превърне в смисъл на същесвуването на цяла една човешкa раса? Има ли край всичко това?
(И защо се възбуждам като слушам Джими Самървил? Да не съм сменил и аз парламентарната група?)
Редактирано от шизoпpeн на
Баси дългото писание!
Мразя да чета толкова дълги неща от екран, та затова през ред карах.
Позьорство викаш, било харесването на жени от жени. Може пък и да е отегчение от полумъжете, знаеш ли... Ако трябва да избирам между нещо, дето прилича на мъж и жена, що да не избера това, което поне е естествено.
Стига простотии бе, тате!
Позьорство викаш, било харесването на жени от жени. Може пък и да е отегчение от полумъжете, знаеш ли... Ако трябва да избирам между нещо, дето прилича на мъж и жена, що да не избера това, което поне е естествено.
Стига простотии бе, тате!
Re: Под дъгата
Твоят безспорен талант ще остане неоценен точно тук, миличък сладур...ти СИ мъж, факт!
Много ми харесаха твоите писания, макар да имат дъх на розов роман, но са безспорно талантливи. И оригинални, спор няма. Възбудих се....май ме напада пролетно разгонване. Де живее викаш тоя Еди?
Много ми харесаха твоите писания, макар да имат дъх на розов роман, но са безспорно талантливи. И оригинални, спор няма. Възбудих се....май ме напада пролетно разгонване. Де живее викаш тоя Еди?
в отговор на rainy_season
#8
Re: Под дъгата
$mo nqk cMomaH? BRpHo, a3 6ux Lo nponycHa^a, Ho MucLR, 4e e LomuH. uMa xLR6 B HeLo.
Re: Под дъгата
Абе, сега да си втвърдявам или омекотявам китките нещА, квото съм дете на майката Природа - тва е, харесвам си се - уникат
п.п. Много дълго пишеш, тук имаме работа и повечето говорим, а не четем
Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце.
п.п. Много дълго пишеш, тук имаме работа и повечето говорим, а не четем
Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце.
Re: Под дъгата 2
Това за описанията е много ценен коментар, благодаря. Истината е, че все пак съм ползвала прототипи и много мъже се изразяват наистина така. Кико нямаше да е завършен персонаж, ако постоянно говореше за цици. Обаче ти си прав, може би е най-сигурно да стоим на топло при клишетата.