говоря си

ох незнам от къде да започна... имам ужасното чувство че не съществувам... тук съм но това тяло което ме носи насам на там не е мое, имам чувството че нямам личност , упорна точка с която да се идентифицирам. настроенията ми се менят толкова бързо че нямам вяра на себе си понякога. целият ми живот е някакъв цикъл, първо самосъжаление, след това гняв, и накрая чувство за вина, понеже съм физически здрава и има хора които ме обичат. а понякога искам да съм абсолютно сама, без контакт, без задължения. от една седмица не съм излизала от апартамента си и не искам. сърцето ми започва да бие и се чувствам некомфортно от мисълта че трябва да излезна и да общувам по какъвто и да е начин с когото и да е. единствената мисъл която ме успокоява е мисълта за самоубийство, сърцето ми се успокоява и ме залива една еуфория... не че някога бих го направила, нямам сили, и това би убило майка ми, макар че явно няма същото чувство за отговорност, понеже един много много далечен ден преди много много години и помогнах да отиде до тоалетната, защото беше наrлтала две опаковки с хапчета и не можеше сама. баща ми се предполага че е паранойчен шизофреник, май че така се пише, до колкото може да се вярва на психиятрите в БГ, нормата когата израствах беше насилие, викове, кръв, и страх. обичам майка си защото е добър човек и откакто напусна баща ми прави всичко което е по силите и за да ни е добре на мен и на брат ми. и нямам сили да и кажа че не ми е добре, и че колкото повече време минава ми става по зле. всеки си носи кръста нали.

Тичай бързо при психиатър,и да не му пиеш хапченцата,поне ще поговориш с него.....все пак специалист е

vsorry, доста ексхибиционистично е прозвучало

Понякога не ми се говори с хората - просто искам да си помълча, да почета книга или да си шия гоблена, да гледам телевизор, да слушам музика, да мечтая за бурен секс или готин мъж. Понякога искам да съм сама - да си направя нещо хубаво за ядене, да се излегна на леглото си, може и да маструбирам пред някоя снимка / обикновено на жени /. Понякога и аз си мисля че ми има нещо / а ми няма / или това което ми има се нарича характер, възпитание, низ от обстоятелства които ме карат да страня от хората.
Според мен е важно да се съсредоточа върху моментите през които не ми се стои сама, колкото и малко да са те. Да ги използвам максимално. Сего имам приятел. В началото можех да го виждам / т.е. исках / само 2 дни в семдицата. После станаха повече . Е сега понякога пак се виждаме 2 дни в седмицата, но пък е имало и 5 дни да сме заедно всеки ден.
Страхувам се че ще ми омръзне и с него. Доста неща ми омръзват, а някои и необратимо. Да, от това ме е страх най много. И колкото повече се страхувам, че нещо ще ми омръзне толкова по-рядко го правя / предполагам това ми е логиката/ Искам нещото да ми прави кеф като го правя / секс например / искам да изгарям в него - да се разтапям от желание.
Е не винаги това го постигам с други хора / за общуване вече говоря/ А ми се иска да се смея с тях, да ми е весело, да съм забавна, да се забавлявам. Е не може все ки да има всичко и да е идеален / та какво е това идеален / За всеки е различно предполагам.
от казаното от теб разбирам че си малка / може би / НЕ знам какво да ти кажа.
Опитай се да излизаш с някаква определена цел от къщи - отиваш до магазина, до аеробик клеба, до работа, до една колежка от университета / ей така само за малко 10 мин да я видя / Не се затваря по цели седмици в къщи . после е още по-трудно да излезеш навън
опитай се да мислиш позитивно
Че ти си приказлива и можеш да говориш
че си можеш да общуваш с хората
но и си намери някой който е искал или иска да общува с теб
и бъди откровенна с него
успех

Според мен имаш психичен проблем, което не е нищо страшно! За такива проблеми има лекари-психиатри и специалисти -психолози, така както за болестите на тялото ни съществеват лекари- офталмолози , гинеколози, пулмолози, уролози, ендокринолози, и т.н! Проблемат ти ще започне да се разрешава, когато ти решиш да го разрешиш.Отиди на психиатър, така както би отишла на гинеколог или на очен лекар! Ако е необходимо ще пиеш лекарства, ако е необходимо ще посещаваш някакви курсове или Бог знае какво, но нещо ще правиш, за да се лекуваш! Това което си го написала във форума го кажи пред лекаря, това което ти тежи на душата го кажи на приятелката си или на когото решиш-просто го кажи.Не се отнасяй безотговорно към живота си, действай, съсредоточи силите си и просто действай-Лекувай се!!!!

Забравих- в БГ има добри психиатри! Не се отчаивай!!!

Говори си,това не е проблем...
За да получиш правилен отговор, задай правилен въпрос?

Имаш чувството,че не съществуваш?
Може да се опиташ да се докажеш-но пред кого,за какво и каква е цената на твоето съществуване?
Втория начин е да не се доказваш,да не вярваш в себе си,да не съжаляваш и дас не се самоубиваш защото може и да не успееш да се самоубиеш.Когато се самоубиеш ще си доказала нещо,ще си доказала,че мошеш да се самоубиеш,ще има такива които ще съжаляват, че си успяла да направиш едно последно и отново безсмислено нещо.

Споделям задравословното разбиране!!!

И аз имам проблем и сега ще го споделя с теб.
Като отида на доктор усещам простотата му и това е проблема.
Като се нагълтам с хабчета кого лекувам,себе си или психическия си проблем?
Разболявам тялото си и така лекъвам душата си?
За тази цел има духовни неща!

Когато отида и приказвам врели некипели,нелигични,безцелни и духовни нужди на психиятър!

Все едно да си вържа здрав пръст!

Тък не е клуб психиятрия!
И ти се лекувай!

Споделям задравословното разбиране!!!

Може ли да попитам БГ-психиятрите майките им обичат ли да правят секс?

Споделям задравословното разбиране!!!

според мен трябва да отидеш на психолог, проблема ти според мен по-скоро е депресия, що се отнася до самоубийството и аз съм го искала , но не можех да си представя че ще нараня така родителите си и хората , които ме обичат. аз също имам проблеми с общуването, в смисъл не винаги се получава. аз също си говорих като малка направо на глас, колкото и смешно да звучи, после опитах друго и честно казано помогна-когато ми е зле пиша на лист хартия всичко , което чувствам и така ми олеква, пък и се получават доста добри неща. аз пия хапчета за проблеми с общуването и се чувствам добре, така че нищо не ти пречи да опиташ още повече че няма как да не ти се е отразила болеста на баща ти. успех и повече оптимизъм и узмивки!

o4akvai vsi4ko ot vsi4ki daje i ot sebe si