Левски Европейски

Реваншът протече на две скорости и 3 части. В първата скорост бяхме забравили да пуснем ръчната и не се получаваше. Жабарчетата мигнеовено усетиха това и ни натиснаха. Вкараха и гол, първи от 6 мача, който бе по-скоро подарък от Ричард.
Йовов изтърва на 5 метра, за да потвърди че не са в час целия отбор. Незнам защо беше това одървяне.
Второто полувреме Мъри явно е показал къде е ръчката на ръчната и им е казал като излязат да я пуснат.
И какво стана:
Мачкане и газене, падане на лавина. Синята лавина. Който незнае да е гледал.
После отново минахме на първа, обаче с мерак и майсторлък.
Можеше и още, но все пак има още 5 мача в турнира, нали така?!
Още сега ако покажем всичко.
Всяко нещо с времето си.
Свинете по Коледа.

ДАВАЙ СТОЙКО, САМ СИ!
Разгеле бон-соар, уважаеми зрители!

Не влязохме добре в мача. Започнахме притеснено и явно бяхме респектирани.На почивката явно Мъри им е казал, че няма какво повече да се губи и второто нашите излязоха като за битка. Хвърляха се здраво в единоборствата и се бореха на живот и смърт, което даде и нужният резултат
Дай боже лек жребий и да напишем историята


Walk on, walk on
With hope in your heart
And you'll never walk alone

Издънката на Ричард и уникалния пропуск на Йовов (еби му мамата, тва да го накарам, няма да го направи) идват да покажат, че и на най-добрите се случва да сгрешат. Предлагам да не ги хулим, тия момчета достатъчно са се раздали за Левски. На всеки може да се случи да няма ден. Както и да има ден. Ей го - кой е вярвал, че Томашич (сутринта го слушах по радио Гонг в колата, шапка му свалям, на обезболяващи инжекции е играл пича) ще ни прати на 1/4 финал, а?
Тая работа с изкуствените засади нашите е по-добре да я избягват и да не ми се правят на белгийци. Не само Ричи, виновни са всички за гола в нашата врата - че изобщо им мина през акъла да я правят тая глупост и то срещу жабари. Дано момчетата са си извлекли необходините поуки. Иначе за второто полувреме - поклон! Друга дума нямам!
За жребия - като гледам кои останаха, май Базел е най-добрия вариант, въпреки че за мен Севиля биха били изключително любопитен съперник. Справихме се с италианци, защо да не го направим и срещу испанци ...

Честито на всички Левскари! Страхотно усещане е да победиш в такъв мач. Когато Ицо Йовов изчисти топката в аут на празна врата си помислих, че съм попаднал в една лоша вечер. И все пак! Браво на Мъри, четох, че на полувремето им е казал, че дотук мачът е загубен и повече само могат да станат герои! Същото нещо си мислех и аз на почивката! И съм страшно щастлив, че отново видях непримирим Левскарски дух и воля за победа! Страхотно се радвам, че въпреки двете уникални грешки през първото полувреме, футболистите намериха сили и не се скриха, а покриха пропуските! Прекрасен мач!
САМО ЛЕВСКИ!!!

Velik evroma4 za poreden pyt tozi sezon. Prosto ne znam kakvo da kaja ot radost!tezi mom4eta zaslujavat vsi4ki pohvali,koito moga da izmislq! s tazi igra samo nebeto e tavanyt- davai LAVINAAAAAAAAAAAAAAAAAAAA!

САМО ЛЕВСКИ

Добър ден, познати и непознати фенове! И нека всички дни на отбора ни бъдат все по-добри. Като вчерашния - толкова необикновено красив и опияняващ, така щастлив и неповторим, син, син до заслепяване. Честито на всички! Бях отпътувала, но този мач ме върна.
Усещате ли колко силна е тягата вече и как всяка победа зарежда акумулатора на отбора с най-ценното гориво – вяра в себе си и възможността да бъдеш най-добрият. Спомнете си мъката и съмненията миналата година по това време и всички грешки, които допуснахме в преценките, в присъдите си. Да не забравяме, че и отборът, и ние, съществуваме на принципа на скачените съдове и колкото повече доверие и подкрепа наливаме, те няма да се разлеят напразно. Ще ни ги върнат победите. А грешките са част от всеки истински успех и именно те го правят още по-скъп. Естествено беше в това напрежение Йовов да вдигне топката, вместо да я хлъзне по най-късата права. Убедена съм, че в тоя миг е усещал пулса си като часовников механизъм преди взрив. Точно това са, според мен, психологичните ситуации върху които трябва да се работи, но съгласете се, тая работа е възможна само в реални условия, а не в часовете на тренировка. Ще сбърка един път, два пъти, пет пъти и ако не загуби самоувереността си, после ще играе като машините на Европа. С грешки или без грешки, ние сме на четвърт европейски финал, ей, това не е следствие на късмет, а на печеливша работна система. Точно това искахме от Мъри. И той расте ведно с отбора.
Айде и дано се видим на финала! Гледайте отгоре.