Писна ми

от приказките за Висшата сила и т.н. Звучи ми като секта с тия идиотски 12 стъпки. Не вярвам в тия чудеса. Кажете нещо конкретно.

Имаме участник, познал отговора! Откачени сектанти са! Под предлог, че помагат ти пият мозъка!

Ако нямаш нужда от мозъчна промивка, кво търсиш тук?
Иначе си писни-ку-вай, хе-хе-хе!!! Дай време на времето, че не 12 стъпки, но бога си под дърво и камък ке търсиш

Po- dobre da si promivash mozyka v sekta, otkolkoto s alkohol. Pone ne e tolkova samotno.

Poznavam edin chovek, deto mormonite mu se otraziha mnogo dobre. ot obyrkan mladej s tejko minalo i strah ot vsichko , sega e sjena , dete i sobstven biznes. Neka e mormon pri tova polojenie. Toj se chuvstva dobre i ne mrazi sebe si kakto edin alkoholik .

Имам един приятел, който от три години си стои вкъщи и почти не излиза, което ми се струва като крайност, но все пак си мисля, че е това е далеч по-добре, отколкото ако беше започнал да пие отново... Лично аз не се сещам за зависимост, която да е по-тежка от алкохолизма... Предпочитам каквото и да е, само да не се връщам към зависимостта си от алкохола.
Lady Vodka, не знам какво да ти кажа - никой не е длъжен да приема този метод за отказване от алкохола насила. Ако пиенето наистина ти пречи да живееш нормално, вярвам, че ще откриеш начин да се справиш с пролема си. Надежда има!

Когато имах проблем с алкохола, потърсих АА и ме отблъсна точно това, за което говориш. Намерих си своя път за справяне и нямам проблеми вече. Но е много по-трудно сам да търсиш, отколкото да вървиш по утъпкан път, по който има други, които да ти помагат и подкрепят. Въпрос на избор.

[линк]

"Намерих си своя път за справяне и нямам проблеми вече."
Можеш ли да разкажеш?

Не ми се смейте, моля, но от утре и аз това ще направя - ще търся моя път1

За сега си вярвам ...

Здравей Приятелю! Сигурен съм, че всеки засмян алкохолик се смее на себе си, от колкото на други. Надявам се, да не отхвърляш моя приятелски подзив, но, ако си изкрен и имаш желание за промяна, ние (приятелите на АА) бихме ти помогнали?

Ако имаш нужда от информация или някакви въпроси, ще те помоля да ми пишеш. Изобщо не се съмнявай, но знай че аз с удоволствие ще ти отговоря на всеки въпрос. ОК?

[email protected]

Пия, но не се напивам.
"Покривам" всички тестове, но явно не ми стиска да кажа - да! алкохолик съм!

Пие ми се всеки ден! Щом си тръгне слънцето и дойде края на работния ден - само това си мисля ...

Така бях и аз, пиех по-цял ден а едвам се забелязваше - поне тъй си мислех! Помня, когато полицайте ме хванаха да возя колата пиян, те неможеха да повярват на собствения си апарат, който показваше 3.1 алкохол в кръвта
Толкоз бяха скептични, че ме закараха в болницата да изследват кръвта ...., а в болницата според доктора, аз съм бил клинично мъртав. Иначе помня да правя шеги с медицинските сестри. Но в повечето случая бях пиян кът пън, дори в пълно бесъзнание!

А ти приятелю, сам избирай - хорската пиячка не е мой бизнес.

Аз избирам достоен, трев, и свободен от алкохола живот.

Бъди здрав!

Мисля, че в тези два линка съм описала подробно, ако имаш още въпроси, питай

[линк]

[линк]

[линк]

Забравих да кажа и още нещо:

Оказа се в края на краищата, че мога да пия чашка-две, без никакво последващо хлътване - и така е повече две години. Знам, че това противоречи на всички идеи и представи на АА, обаче е факт. Само че има изключително интересен и важен детайл - същевременно се оказа, че както мога, така и не ми харесва. Просто не ми харесва като усещане. Допреди две-три години обичах да пия концентрат и по-точно да се опиянявам и напивам с концентрат. След като с мен се случиха нещата, които съм описала в посочените по-горе два линка, открих, че когато сега по някой социален повод (рожден ден, фирмено парти и подобни) се налага да изпия чашка концентрат, това не ми харесва и затова го избягвам, правя го само прикрайна необходимост (подканяния и въпроси от типа на "еее, с една чашка няма лидасе чукнеш?"). Избягвам, защото, концентратът ми предизвиква неприятни усещания на замътване на ясното, чисто и ведро съзнание, което придобих след личностовата си промяна. Цял живот допреди две-три години съм живяла с едно болезнено, подтиснато, объркано Аз, което в последните 10-тина години "лекувах" с алкохола. Когато намерих своя път за истинско излекуване, алкохолът и ефектите му се оказаха тотално ненужни, даже вредни за новото ми Аз. Сега пия само бира, но какво значи "пия"? Два-три-четири пъти в месеца се случва с приятели да излезем на кръчма и пийвам една, понякога две бири с картофки и мръвки. Не мога да пийна и глътка бира без хубаво и стабилно като количество хапване в приятелска компания, т.е. бирата я възприемам като храна - част от удоволствието на хапването с приятели. А като си спомня само, че преди това подобни случаи за мен бяха социално приемлив и оправдателен повод да се насмуча като смок с концентрат...

Далеч съм от мисълта да твърдя, че това е за всеки, защото биохимията на човешкия мозък и на алкохолната злоупотреба е изключително сложно нещо и няма двама души с идентични алкохолни проблеми. Някои успяват като мен, други успяват по пътя на АА. Не може да се отрече нито единия път, нито другия, важното е човек да намери своя. АА не беше моят път, но за милиони хора по света е. В крайна сметка всичко е въпрос на личен избор и лични усилия.

[линк]

Поздрави за блога.Много интересни неща,добра гражданска позиция и добро житейско виждане.
Колкото за контролираното пиене-щом можеш какво пък.Аз откак съм започнал да пия на около 14 никога не съм можел да контролирам пиенето си.Дори не знам какво е това да пийнеш за настроение без да се осереш.
Извинявай за израза!
По едно време започнах да се опитвам да се контролирам,гледам другите колко пият,следя да пия колкото тях.След известно време вече загубих вече желание да се следя и пиех докато свърши бутилката на масата.Когато бях на гости и изпиех чашата си цялото ми същество крещеше и искаше да ми налеят още.Като бездънна яма.
Просто не мога да пия нормално к'во да правя.
Не ми липсва особенно алкохола,нито ме дразнят хората,които пият.Мога дори да кажа,че през последната година откак не пия гледам по ведро на живота.Някога за да постигна подобно оптимистично настроение ми трябваше 1 диазепам с 50 гроздова ,сега ми трябва свежа утрин и цъфнало дърво.
Е понякога се самосъжалявам и овайквам.Това ми проблем от малък/черноглед съм бил винаги/,но гледам да се изкарвам от ямата.
Лошото е,че и най малкия провал може да ме тикне пак там.Май съм доста нестабилен емоционално.
На това се опитвам да се науча-да не обвързвам настроението си,емоциите чувствата и най-вече трезвеността си с неуспехите или неприятностите.

За човек,който е мислил основно негативно е трудно да мисли позитивно.

За човек,който винаги е мислил,че не му върви,че се е провалял е трудно да повярва,че този път ше се справи,че дори и лошо стеклите се обстоятелства не са причина да се предава.Депресивното мислене е като един затворен кръг.
Има още работа...Доста....

Един приятел скоро ми писа,че страхът от провал е преди всичко липса на вяра.
Мисля да се съглася...
Преди година повярвах на Анонимни алкохолици,че мога да спра да пия и ето ме сега седя си трезвен пред компютъра,пия безалкохолно от круша и слушам готина песничка...
Не е зле...Можех досега да съм пукнал в делириум...Ура!
Светът си мислеше,че се е отървал от мене,но мисля още да го тормозя с присъствието си:)))
Много се отнесох,но ми беше приятно да си чукам клавишите и мисълта ми да тече...
Поздрави

Приказките за Висшата сила имат за цел да те накарат да повярваш в собствените си сили и да отстраниш проблема. Поне си мисля, че това е замисъла.

---

"Целият СМИСЪЛ може да се събере в едно едничко дихание"- ..