Аз съм баш алкохолик!

Казвам се Йошко, и съм алкохолик. Благодарение на дружеството на АА и моята Висша Сила, аз съм напълно трезви [не съм и близвал алкохол] от 26 Октомври 1992г.
С удоволствие бих ви разказал моята история, но съм сигурен че повечето от вас сте я чели в сайта на АА. Затуй се надявам, че нямате нищо напротив, ако накратко ви кажа за моят алкохолизъм, разбира се говореки от личен опит и практика.
Бях шестнадесет годинишен кога почнах да пия алкохол - без съмнение бях алкохолик от самото начало. Може би изпитвате любопитство, да узнаете що мисля да съм алкохолик, кога току-що почнал да пия? Ами тогаз и аз незнаех, дори не се попитах защо алкохолът ми се ослади толкоз от самото начало, е, имах си малка "но погрешна представа", обаче днес мога да си обесня този феномен.
Още от малък се чувствах различен, изпитвах симтомите на алкохолизъм отдавна преди да бях запознат с алкохола, разбира се не по-начина, когато го опитах кът 16-ет годишен младеж. Тогаз, за годините си, аз бях много срамежлив и малчалив юноша. Липсваше ми увереност, смелост, и постоянно страдах от изгубена индентификация. Възможноста да бъда отхвърлен ме сковаваше от ужас!

Ето защо изпитах страхотно увлекчение, когато изпих първата чаша алкохол, която ме изпълни с блажени чувства. Някак си прогледнъх чрез други, нови очи; светът се изпъстри в цветове. Почувствах се свободен, и изпълнен с увереност заговорих с конфиденция гледайки хората в очите. Щастие извираше и ме проливаше, и, както се кефеф на новото ми откритие "мисъл мина на ум", туй е, "алкохола е отговорът на мойте проблеми", значи, една или две чашки и всичко ще бъде ОК!!!
Туй бе моето начало и история на един алкохолик, който в продължение на 16 години бе напълно престрастен и зависим от алкохола. Алкохолната мания бе толкоз упояваша и силна, че, след безброй несполучливи проби да я пречупя, аз изгубих напълно надежда да преудолея и възвърна онези времена, когато пиех с густо. Дори туй бе заблуда, че вярвах да е било време, кога съм пиел с густо. Но туй е друга история, ако имате желание да я чуете бих продължил с удоволствие?

Бъдете здрави, трезви и добри един към друг! [namigam

Не знам защо се получи така, но ми се наложи да пиша втори пост вярвайки че първият бе изгубен, а сега ги имам два?

Здравей Алки,
аз съм журналист, работя във вестник Телеграф. Един от основните проблеми, с който се занимавам е масовата употреба на алкохол сред населението. Смятам, че алкохолизмът е един от най-страшните бичове на българското обществото днес. За съжаление много и особено малолетни не знаят вредата от употребата на алкохоло и в последствие мнозина попадат под властта на опасния опиат.
Ето защо търся човек, който има проблеми с алкохола и е готов да сподели пред вестника своята история, за да се разпространи знанието за тази опасност. Според мен сред медиите присъства твърде оскъдно тази информация. Най-вече се интересувам от такава личност, която е успяла да се справи с проблема. Искам да те питам следното : дали би споделил открито своята история пред вестника?

Здравей Иване! Радвам се че имаш интерес, дори показваш стремеж да помогнеш на страдащите от алкохолизма в България. Напълно съм съгласен с теб, че алкохолизмът е един от най-страшните бичове, и, за съжаление много малко се знае за тази болест.
Бих желал да помогна, но немога да си позволя и самоволно да противоча на Традицийте на АА, който ограничават личните интереси на всеки член, като винаги трябва да поддържаме личната анонимност пред пресата, радиото и телевизията.
Иначе съм сигурен, че след консултация с приятелите на АА, може да намерим неутрална територия и, да ви снабдим с нужната информация за българското общество. Аз лично, не бих отхвърлил твоят приятелски подзив, дори мисля че е нужно да се възползваме от случая и възможноста да рекламираме АА и сбирките на АА, както се прави толкоз свободно на запад.
Засега бих ви предложил, да се обърнете с молба към АА и официално да ги помолите, да ви снабдят с нужната информация за алкохолизмът. Сигурен съм, че след публикуването на сбирките и сайта на АА в България, всеки би имал достатъчно информацията, включително и достъп на личните историй закчени в сайта на АА.

Адреса на АА: [email protected]

Благодаря ви за вниманието!

Йошко

ТРАДИЦИЯ EДИНАДЕСЕТА

“Нашата политика във взаимоотношенията с обществеността се основава на привлекателността на нашите идеи, а не на пропагандата; ние сме длъжни винаги да съхраняваме анонимността във всички наши контакти с пресата, радиото и киното”.

Без цяла армия съчувстващи на нашето движение ние никога не бихме могли да придобием такива размери. Широкото благоприятно представяне на нашата дейност по целия свят беше главното средство за привличане на алкохолици в Сдружението. В щаб-квартирите, клубовете на АА, в домовете на нашите членове постоянно звъни телефонът. Един глас казва: “Вчера прочетох във вестника статията за...”, втори: “Вчера ние чухме по радиото...”, още един: “Гледахме филм за...” или: “ Гледахме предаването за АА по телевизията...” Няма да бъде преувеличение, ако кажем, че половината от нашите членове дойдоха в АА благодарение на средствата за масова информация.
Тези, които ни звънят, не са задължително алкохолици или членове на тяхното семейство. Лекари четат публикации за АА в медицински журнали и молят за допълнително информация. Религиозни деятели намират статии за нас в църковни публикации и също задават въпроси. Предприемачи признават, че крупни корпорации одобряват нашата дейност и искат да знаят какво може да се направи, за да се намали алкохолизмът в техните предприятия.
Затова върху нас лежи огромната отговорност да създадем най-добрата възможна политика по отношение на външните връзки на нашето Сдружение АА. Минавайки през трудни изпитания, ние, както ни се струва, съумяхме да създадем такава политика. В много отношения тя се явява пълна противоположност на обичайната рекламна практика. Ние разбрахме, че наш главен принцип трябва да стане привличането, а не пропагандата.
Да видим как изглеждат на практика тези два противоположни принципа. Когато политическа партия иска да победи на изборите, тя рекламира достойнствата на своя лидер, за да привлече към него избиратели. Някое благотворително общество иска да събере необходимите средства, впоследствие то с големи букви печата имената на всички известни хора, чиято материална поддръжка му се е отдало да получи. Политическата, икономическата и религиозна дейност на което и да е обединение по целия свят сериозно зависи от това колко известно е неговото ръководство. Това, че хората стават символи на движението и идеите, се явява важна психологическа потребност, скрита дълбоко в недрата на съзнанието. Ние в АА не се съмняваме в това. Но ние трябва трезво да оценим този факт, че да бъдем винаги обект на внимание е рисковано, особено за нас. По темперамент всеки от нас е бил неукротим пропагандист, но идеята за организация, състояща се само от такива хора, изглежда плашещо. Отчитайки, този взривоопасен фактор, ние разбрахме, че сме длъжни да проявяваме сдържаност.
Резултатите от тази сдържаност бяха наистина поразителни. Тя ни донесе много благоприятни отзиви в пресата за Анонимни Алкохолици, отколкото ние бихме могли да се сдобием с помощта на нашите най-способни рекламни агенти. Разбира се, някаква реклама на нас все пак ни е нужна, затова ние решихме, че ще бъде по-добре, ако това правят за нас нашите приятели. Оказа се, че това действително е прекрасна идея. Опитни сътрудници на вестници, закалени скептици, правеха всичко, което зависеше от тях, за да обяснят нашите идеи. За тях ние не сме просто източник на интересни сюжети. Представителите на всички средства за масова информация, мъже и жени, станаха наши много добри приятели.
Отначало пресата не разбираше нашия отказ за лично участие в рекламата. Те искрено се учудваха на желанието ни да съхраним анонимността си. След това те разбраха в какво се състои същността на въпроса. Рядко се случва нещо подобно в нашия свят – организация, която иска да рекламира своите принципи, но не и своите членове. Пресата беше във възторг от такова отношение. Оттогава нейните репортажи за АА бяха винаги проникнати от такъв ентусиазъм, който с труд можеше да се открие дори и в най-ревностните членове на АА.
Имаше един период, когато американската преса беше в по-голяма степен привърженичка на нашата анонимност, отколкото някои от членовете на АА. Веднъж около сто наши членове решиха публично да нарушат своята анонимност. С най-добри намерения те заявиха, че принципът на анонимността се отнася към времената, когато хората са се придвижвали с помощта на коне, като нещо и че този принцип е вършел добра работа при зараждането на АА. Те били уверени, че делата на АА биха тръгнали по-добре, ако организацията се възползва от съвременните методи на реклама. Та нали АА е имало в своите редици лица, известни в своя град, страна и даже по целия свят. Ако те поискали, а много искали – защо да не заявят публично своето членство в нашето Сдружение и по този начин да привлекат нови членове на АА? Тези аргументи звучали убедително, но за щастие, нашите приятели-журналисти не се съгласили с тях.
Щаб-квартирата разпратила писма практически до всички пресс-агенции на Северна Америка с разяснение, че нашата политика по отношение на обществеността е основана на привлекателността на нашите идеи, а не на рекламата, подчертавайки при това принципа на лична анонимност като най-важен елемент на защита на нашата дейност. От тогава редактори и коректори нееднократно са премахвали от вестника имена и фотографии на членове на АА. Не веднъж те напомняли на честолюбците за политиката на АА по отношение на анонимността. Заради този принцип те са пожертвали много прекрасни публикации. Нашето сътрудничество се оказа много успешно. Понастоящем останаха малко членове на АА, които преднамерено нарушават принципа на анонимността на публично ниво.
Такъв беше процесът, който доведе до създаването на Единадесета Традиция. За нас, обаче, тя представлява нещо повече, отколкото разумна политика по отношение на обществеността. Това не е просто отказ от лична изгода. Тази Традиция постоянно напомня, че в АА няма място за лични амбиции. Всеки член на АА трябва активно да защитава интересите на Сдружението.

Благодаря за отговора Алки!:)
Разбирам позицията на АА, но според мен анонимността не е съвсем оправдана. Свидетели сме колко често страдащите от наркотична зависимост, особено тези пристрастени към хероина излизат пред обществото и споделят своите проблеми и желания. Вероятно на изключително красноречивата черна картина, която рисува един хероинов наркоман за своя живот се дължи и категоричното обществено мнение относно този проблем. За съжаление според мен пристратените към алкохола нямат подобен поглед върху нещата макар, че алкохолната зависимост е много тежка, ако не и по-тежка от хероиновата и нанася значителни щети на индивида и обществото.
Парадоксално според мен е, че зависимите към алкохол са в пъти повече от зависимите към хероин, но техните обществени изяви са много по-малко, което в известна степен благоприятства неглижирането на алкохолния проблем.

През есента на 1998 година прочетох една статия на Миролюба Бенатова за Анонимните алкохолици във вестник 168 часа. Запазих статията и след три месеца се реших да отида на сбирка на АА. Преди това не съм посещавала лекари и психолози, криех алкохолизма си от всички (поне така съм си мислила), дори от себе си. Това, което ме накара да отида на първата си сбирка е думата "анонимност" и разбира се професионално написания материал.

Съгласен съм, че АА трябва да запазят своята анонимност. Но смятам, че определено ще е от полза обществото да бъде запознато с проблемите на алкохолизма чрез личността на един пострадал.

Очевидно е, че разсъждаваш кът журналист, лошо няма де, но, ако бе на наше място нямаше да развяваш байряк хвалейки се за алкохолизмът си!
Аз ти предложих да се обърнеш с молба към АА? Сигурен съм, че приятелите на АА, ще организират история, която би помогнала обществото в българия да разбере за опасноста на алкохолизмът.

Успех!

Привет на журналиста,ама ...
Последното ,с което можеш да помогнеш ,е вестникарската статия!
Спокойно,по пътя!
Избери си друга тема или послушай Алки как да постъпиш,ако не търсиш сензация,де !

Мисля, че обществото трябва да има повече информация за АА. Друг е въпросът как тя трябва да се осигури на медиите.
Не малко хора са дошли на сбирки на АА благодарение на вестникарски статии. На сбиркие съм виждал няколко пъти журналисти, които подготвят материали за АА. За съжаление не всички статии удовлетворяват общността на АА.
Мисля, че би трябвало да се сформира група от няколко човека, която да подготви предварително някаква информация, която да включва основните принципи на програмата и която се придържа към традициите ни.

И аз мисля,че трябва да има повече информация за АА.Когато аз тръгнах да търся помощ с месеци се ровех докато стигна до адреса на АА.Разбира се принципа на анонимност е добър,защото ако аз отида утре на интервю за работа и започна с думите:Аз съм алкохолик няма да ми е от полза нали!Принципа е добър защото по този начин аз не мога да поставя себе си пред другите,да се възгордея,че аз,а не организацията е постигнала нещо за другите.
Според мен може да се напише една статия,която да опише симптомите на алкохолизма,това,че има хора,кото имат сходни проблеми/материали за това има много/,може и няколко истории със сменени имена и т.н.
Целта е не да убедим обществото в необходимостта от АА,а да посочим един път на нашите събратя,които търсят помощ,а не знаят къде да се обърнат
Трябва да се подчертае,че АА не държи да е непременно единственото решение на алкохолизма и всеки е свободен да избира.

Здравей приятелю, предложението ти да бъде дадена повече АА информация на мидийте е добро. Аз също мисля че българското общество се нуждае от повече информация на АА, и поразяващата сила на алкохола.
Мисля, че ще направите добре кът организирате специялна статия за болеста "алкохолизъм", адреси на сбирки - сайта и др., и помолите нашият приятел "журналиста" да се побликува.
Анонимна история, прикривайки лични данни, също може да се побликува.

Намирайки се в чужбина, моята възможност да помогна е ограничена, иначе ви пожелавам успех!

Йошко

Нали си искрен с намерението, и не се интересуващ на сензации? Абе, аз съм почти сигурен на сърдечеността ти, и желанието да помогнеш на българското общество да разбере за бича на алкохолизмът?

Може да ми пишеш на адреса, за да намерим подходящо решение

[email protected]