Каква ирония...

83 отговора 2991 прегледа Заключена
#1

Каква ирония...

На днешния ден преди една година моят съпруг ми каза, че е влюбен в друга. На същия ден, току-що, прочетох писмо от адвокатката си, с което ми съобщава, че решението за развода ни е вече влязло в сила. Не е ли странно, че узнавам за това не ден преди и не ден след, а точно днес?...

Не знам дали е нормално да искам да отбележа подобна тъжна годишнина. Имам абсолютна лична свобода. Която ми харесва. Но ако нещо му се случи, ще прелетя тристате километра до там. Нямам фантазии за връщане, просто така, си е същият човек, половината ми живот в дванайсет години. Мислех, че когато навърша една година сама, ще се случи нещо. Различно. В мен. Не чаках, движа се, живея. Но разчитах тази граница да означи някакъв действителен край, а усещам как броя утре-то си като първи ден от втората година. Сигурно не трябва.

Не пиша, за да говорим как хората се обичат и как се разделят, просто да споделя, че съм вече разведена. Ще ми е трудно да съобщавам това поотделно на всеки въпрос как съм.



- - - - -
lionfish siren
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #2

Falling out of love

Нямам никаква представа за какво говориш и честничко, не желая да имам.
Надявам се с малката да сте добре и усещането за независимост на духа и кесията да не ви напуска при никакви обстоятелства.

Както брака, така и развода ще да е състояние на естеството.

Затва,
смело и напред.

Аз опитвам една нова, стара биричка на Фулърс и казвам Наздраве.

Manahmanah
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #3

за теб...

... макар и с риска да изпадна в поп арт кич:


Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.
Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".


esto no es tan simple como parece
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #4

Re: Каква ирония...

след една година ще те попитам,
'как е да си разведена?'

========================
пък на днешният ден - преди един месец
и преди една година и един месец имаше Р.Д.

Валя, моля те, не прихващай от Аними и тям пододбни питони
нещата от живота просто се случват
кво значение има през колко милисекунди е цикълът на повторение
и да знаеш, и да не знаеш - все те удря в епицентъра

Редактирано от npocmak на

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #5

Re: Каква ирония...

добре е да познаваме самите себе си, но не заради външни за нас събития,
а чрез нещо което ни изразява...

развода е нещо което не е от теб, не ти отива... така мисля.

Но пък може да ти хареса...

Редактирано от Kpъr на

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #6

Re: Каква ирония...

и на мен 14 март ми напомня за едно събитие от преди 2 години , което ще трябва да забравя. кога ли ще стане това- забравянето

честито / малко странно поздравеление /.... видяла си края на едно крайно неприятно събитие . дано занапред да имаш само добро.

все пак често се случва ' всяко зло за добро '

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #7

Re: Каква ирония...

Welcome to the club

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #8

Re: Каква ирония...

знам, боли от всяка загуба, но умрели няма нали?
радвай се на живота, той не е вечен; нито нашия, нито на близките.

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #9

Re: Каква ирония...

Няма ирония, няма годишнини от развода, и не е странно.
Нещата просто се случват.
Честита абсолютна лична свобода.

On the night of December 20th 1849, a violent hurricane raged over Mompracem....
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #10

Re: Каква ирония...



Това е път



това също



Има хора за които си и оставаш част от тях.

Отговор
в отговор на npocmak #11

Re: Каква ирония...

a se pojasni sa a?
neshtata prosto se bili sluchvali v jivota a?!!!
i kvo?
kaji go de!
che jivota bil niz ot sluchainosti !
tva sa gluposti.

Отговор
в отговор на PYTHON #12

Re: Каква ирония...

ми аз съм си го написал
кво ме караш да ти се обяснявам =))
щом съм писал че няма значение през колко време е цикличността, начи че не са случайни
и кво значение има кога ще те удари
и да знаеш и да не знаеш кво можеш да направиш?
ти като знаеш, кво правиш
ходиш та се скриеш у най-дълбоката дупка и пиеш докат отмине =))
та тава й казвам, да не се занимава с непотребни астро-глупости ми да си живее живота
щот като знаеш че нещо ще става и все си гледаш часовника
и повече се притесняваш
бахти живота е тва!
предпочитам да съм простак и нищо да не знам

пък снощи и днес е пълнолуДие
така че не ми се връзвай чак толкова

кога ще ходим да пием?

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #13

Re: Каква ирония...

Недей да тъжиш твърде дълго, Безсънна..
Аз съм затънала в липса на свобода и илюзии и мисля,че това е по-тежко от припонянето на едно събитие, което всъщност е довело до един добър край за теб...помисли за това..
И- да,случайни неща няма.
Ние си ги правим едни или други нещата, добър или лош живот...
Само да имаме сили да променяме онова,което все пак зависи и от нас..
Сили..докато ги имаме..

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #14

Re: Каква ирония...

Безсънна..пожелавам ти този ден да е последния от едно отминало време..нека след него в живота ти да настъпи една прекрасна промяна..но за да стане..пожелавам ти много сили и желание за промяна..усмихвай се,и бъди щастлива:)

Само в смъртта има живот.Само в мрака светлина.Само в мълчанието-слово.
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #15

Re: Каква ирония...

Да, права си-не трябва. Имаш твой живот за живеене, имаш дъщеря си, свободата, 3 дживотни в колата, клуба, приятелите си и нейде там някой, заради които си струва да поставиш новото начало на един нов етап от живота си.
Остави миналото зад гърба си и се радвай на това, което имаш сега

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #16

Действителният край

- може би тогава, когато си кажем: "Животът си е мой" (не нечий).

И 12-те години мечти, планове и усилия - без да бъдат изхвърлени - бъдат нежно прибрани в най-чистото чекмедже, надписано "архив".
Но, да не са все пак върху бюрото. Чекмеджето да е заключено.

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #17

Наскоро

един приятел които 3 години правеше изкуствено дишане и отчаяни опити да спаси брака си най вече заради детето накрая махна с ръка и ми каза "Повече щети могат да бъдат нанесени при опит да се хване падаща ваза отколкото да я оставиш да се счупи"

Казват свободата била най-сладкото нещо

Редактирано от Mandalay на

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #18

Re: Каква ирония...

Po na4ina, po koito ponasia6 razdialata, mislia, 4e vrazkata vi e bila dosta obsebva6ta, pone ot tvoia strana. Ne komentiraiki drugite vazmojni pri4ina za razdialata vi, mislia, 4e tova e dosta obremeniava6to za edna vrazka mejdu hora sas svobodoliubivi harakteri. Napravi si izvod za bade6tite si vrazki, a i za otno6enoeto ti kam deteto/detsata/ ti, ako e v podoben stil.
Ot vsiako ne6to triabva da 4erpim opit!! Ni6to ne idva slu4aino!!

Pozdravi i Svetal den

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #19

Re: Каква ирония...

за иронията не знам, но на мен такива съвпадения ми правят впечатление. не мисля, че има случайни неща. просто някои неща ние ги разбираме, осъзнаваме, осмисляме и т. н. по-късно от други

може би там и тогава друга съм била...
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #20

Re: Каква ирония...

Миналата година, малко преди да се регистрирам приключи моята 5 годишна одисея по съдилищата и моята 5 годишна депресия. Не по същия повод, по друг.
През цялото време си повтарях : Мисли позитивно и гледай философски на нещата.
Очаквах, че ще чувствам нещо, но не чувствам.
Знам, че съм се променила, че смехът ми понякога е истерия, но и знам кое е най-важното - здравето. Всичко останало е бял кахър.

Отговор