Подлост?

Прекрасен превод си направил.

Същото погледнато с други очи, приеми го като подарък:

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив,
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
ако изчакваш, без да се спотайваш,
наклеветен - не сееш клевети,
или намразен - злоба не спотайваш,
но... ни премъдър, ни пресвят си ти

Ако мечтаеш, без да си мечтател,
ако си умен, без да си умник,
ако посрещаш Краха - зъл предател,
еднакво със Триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
загубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени, да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: "Влезте в крак!",

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях,
ако зачиташ всеки, но не лазиш,
ако от враг и свой не те е страх;
ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж -
светът е твой! Молбата ми е чута! -
И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!

Izprazni mi bankovata smetka do dupka. Zajavi, che ili shte mu dam vsichko ili shte me sasipe. Predpochetoh da dam vsichko, otkolkoto da me izhvarljat ot apartamenta za sistemni scandali. Vednaj veche idvaha s preduprejdenie. Ne mojeh da riskuvam vtoro.
Prez tzjaloto vreme si kazvah, che az pak shte spechelja, a toj nikoga. Bjah ubedena, che Gospod shte mi dade drug proekt i to taka si i stana.

Мда, права си - имах предвид състоянието малко или повече след разгара на събитията...
Докато си във водовъртежа - просто си отваряш очите на четири и се пазиш максимално (най-вече от собствените си фалшиви илюзии...) Абе да, съчувствам ти най-искрено, и знам, че е понякога и непосилно трудно дори да повярваш, че Именно този човек постъпва Именно така и Именно с теб... И въпросното звънче този път си е направо камбана в главата ти, дето повтаря непрекъснато - не може да бъде, не може да бъде, не може да бъде, не е честно, не е честно, не е честно... уф... знам, че никак не ти е леко!
Та дори и в такива моменти се обърни към себе си и си кажи - Напротив, очевидно Може да бъде и очевидно лично аз НЕ мога да очаквам честност от него.
Помня как веднъж си написах (аз обичам да си пиша разни неща, при мен върши работа) един много страшен (за мен) Списък на НЕнадеждите. Ммм, много плаках и подсмърчах и исках направо да мра, като видях що напразни надежди съм имала за какви ли не неща... Ама после ми стана празно и опустошено, а после - лека полека се свестих и ми стана определено трезво и облекчено...
Не съжалявай за нищо, не се упреквай, че си някаква наивна глупачка, която се връзва на очевидни лъжи... постъпила си именно както ти е повелявало сърцето и твоите ценности. Направила си всичко възможно, направила си и най-доброто, на което си способна - доверила си се, дала си шанс - не се е получило. Оттук нататък не можеш да отговаряш за сгрешената ценностна система на някой друг. Приемаш, че той е такъв, какъвто Е, и се защитаваш с всички възможни средства от по-нататъшни (себе)разрушения.
Късмет!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Доведе майка си у дома за една седмица, но забрави да я отведе обратно няколко месеца. Тя се превърна в домашния тартор, контролираше всяка моя стъпка, влизаше по всяко време в спалнята, не ни остави за минута сами. През време на престоя, бабичката разви параноя и виждаше във всяко обаждане любовник, всеки предмет- подарък , всяко закъснение - среща. непрекъснато се карахме и бутахме и з кухнята. Гоних я цял месец докато се изнесе. Нямах подкрепата на близките, защото брат ми се развеждаше и беше в депресия, майка ми се разболя, баща ми беше със сърдечни кризи. Не смеех да им кажа нищо. Срамувах се от прятелите си затова че една дърта маймуна е обсебила дома ми. През цялото това време скъпият е поддържал страстна връзка ви си е уреждал срещи в празния апартамент на майка му. Това е най-голямата подлост. А най-голямата глупост е че още тогава не го изхвърлих заедно с родителката-сводница. Явно подлостта върви ръка за ръка с наивитета и глупостта. Понасяме толкова подлост, колкото заслужаваме заради горните слабости.

И не си я бутнала под някоя кола през това време...?!!!

Е, това вече надхвърля представите ми за търпение. Моята тъща щом пристигнеше в София я посрещах на гарата със закупен от мене обратен билет.

Не вярвам свекърва ти умишлено да е предоставила терен на сина си. Предполагам, че той просто се е възползвал от ситуацията. Абе не трябва да се живее заедно с родителите, ако има друга възможност.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

тоест, времето лекува...
а дали ще можеш да повярваш на друг човек след това?

Да, лекува.
Но не си мисли отсега дали можеш да повярваш на друг - ако се появи и без да се питаш и тормозиш, ще му повярваш, ако е точният.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Времето наистина лекува, особено ако съдействаш за лечението и си пиеш редовно "хапчетата" за щастие от сорта на излизания с приятели, организиране на нов живот, любими стари или нови занимания, поява на нова любов в някой момент...
А иначе споко - пак ще си вярваш, само дето ще бъдеш като ваксинирана с малко здравословна параноя . Ако до този момент си могла да се доверяваш (което за мен си е лично добро качество, а не глупава наивност!) - в един момент, като ти мине, ще се окаже, че ПРЕДПОЧИТАШ да вярваш... и ти харесва да вярваш... само дето няма да се даваш току така...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

E tva naistina e veche neveroiatna istoria. Egati vlechugoto si imala!

Уичкрафта, това, което направиш, ти се връща тройно. Ако не на теб, то на поколенията ти.
Не трупай лоша карма Тренди, щото е за децата ти!

Мразиш я дори и когато е мъртва???Еее,не го разбирам,де.Защо си толкова жесток?

Подлост ли? Хм... нищо не си спомням, ама все нещо требе да е имало, иначе за чий *** ще се развеждаме .

Времето не лекува само онези, които са се вторачили в миналото. За останалите - има една много здравословна склероза... не помним нещата, които са ни депресирали. Само хубавото .

Нещо нередно ли има в това, което съм написал, та те отнесох? Не разбирам фразата отнесе ме и бих искал да ми я обясниш, за да разбера какво искаш да кажеш с нея.

С.Н.В.О.

Извини, че сега отговарям, ама малко щраках по клавито извън клубчето.
"отнесе ме " е жаргон, сленг, наречи го каквото искаш. Значи, че те е обрулил вятъра, че те е отнесло течението, че си спрял да мислиш, че просто съзерцаваш. Понякога времето спира или се точи бавно, щото всичко друго бързо се движи и остава само мисълта. Не можах да обясня. Изчетох и другото на "дарена". Красиви са и двете преводчета. Признавам, че не разбирам нищо от поезия, но това просто ме отнесе.
МълчЪ и гледам

Това беше първият превод на това стихотворение, който прочетох. Беше постнат от Ремиус в 30-40. Тогава той ми метна и английския текст, което ме накара да опитам да направя свой превод, но си давам сметка, че волно или неволно съм повлиян от превода, който съм прочел и макар и да съм се опитал да се откъсна от него все пак донякъде съм следвал модела му.
И понеже е нямало как да знаеш, че съм чел този превод държа да знаеш, че приемам подаръка ти така, както бих го приел и ако виждах този превод за първи път. В отговор на жеста ти поствам нещо, което определено грабна душата ми преди време, и което нещо смятам, че ще бъде актуално, докато на този свят съществува думичката чест.



Войнски код на честта

Кълна се във всички Ейзири и Ванири*, че ще живея живот на честта и ще го/се доказвам с дела и думи.

Кълна се във всички Ейзири и Ванири, че ще почитам идеалите на вярата си и ще задълбочавам братството си с Боговете.

Кълна се във всички Ейзири и Ванири, че ще подкрепям каузата на справедливостта и ще ценя истината над всичко.

Кълна се във всички Ейзири и Ванири, че ще се боря за всичко, което ми е скъпо и ще защитавам до смърт дом и род.

Кълна се във всички Ейзири и Ванири, че ще израствам в мъдростта на Боговете и ще отрека невежеството на лъжливите истини.

Кълна се във всички Ейзири и Ванири, че ще бъда милостив към братята си и ще защитавам по-слабите от мен.

Кълна се във всички Ейзири и Ванири, че ще се притичам на помощ, когато съм най-нужен и ще раздавам от себе си на изпадналите в скръб.

Кълна се във всички Ейзири и Ванири, че няма да прехвалвам делата си и ще възпитавам всеки, който би ценил това.

Изричам тези думи, кълнейки се във всичко, което ми е скъпо, и нека Богавете имат милост над душата ми ако наруша този оброк.


* Ейзири – главните божества от скандинавската митология (Один и др.)
* Ванири – раса от божества от скандинавската митология, която се обединява с Ейзирите

С.Н.В.О.

Благодаря.

Дай поща, ако искаш да ти покажа още нещо.

С.Н.В.О.

Тайс... лепнала си отговора към мен а не към Тренди.

С.Н.В.О.

bisvas@imbm.bas.bg

Пратих ти нещо за четене. Дано ти хареса. Ако не ти хареса - извинявай.

С.Н.В.О.

...човек, независимо от роднинската връзка с него бих оправдал при дадени обстоятелства. За щастие подобни неща се срещат рядко в живота.

Омразата в случая е май-малкото нещо и е като следобеден полъх на вятъра в знойен летен ден. Съвсем друг е въпросът дали човек лично ще си "цапа" ръцете или ще са задоволи да бъде наблюдател на случващото се. Според моите възгледи на този свят сме за да научиме някакви уроци - различни за отделните хора. Изглежда някои от тези уроци са жестоки и ни учат на неща, които като цяло се приемат за негативни.

Когато човек загуби абсолютно всичко (не само материално) по един престъпен и ужасен начин, единственото което може да го крепи са доказателствата, че всичко на този свят се връща - рано или късно. Ако не получава подобни доказателства или не може да ги разбере е много вероятно той сам да започне да раздава правосъдие. Тогава нещата излизат извън контрол. Нова любов, успехи, благополучие и т.н. могат само да смекчат първоначалният гняв и желание за мъст, могат да хармонизират отново живота на човек, но в тази нова хармония явно има място и омразата (по-скоро като констатиращ факт).

Не ме убеждавай дали омразата е хубаво или не. Тя е чувство както любовта. Все едно някой да ти каже:".. Как може да не обичаш този човек? Виж колко е добър и хубав...! Това вече не го разбирам...Защто си толкова жестока?"


Както и да е. Все пак бих посъветвал всеки ако може да обича, вместо да мрази. Любовта е по-добрата емоция.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!