ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
86 отговора
802 прегледа
Заключена
ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
С предистория...
Последните дни
За мен лично Тодоров ден се прецака още предната събота , така де - аз сама си го прецаках .Всичко друго мога да понеса , освен да пия студена вода - пък аз точтно това и направих .Беше топло времето , бях вир - вода и яко жабясала , и направих тази грешка . И уж беуше стояла на стайна температура , ама...За капак , за да е пълна картинката , в неделя дозатвърдих грешката - беше още по - топло и фанелката буквално беше залепнала на гърба ми.
Мога да ходя мокра , с мокри крака , мога да пия "Кола " от фризера и да ям сладолед при минусови температури , но студената вмода просто ме убива . Някога с една алергия си увредих гърлото - и това ми еслабото място . Така де , бях аут .
Спасяваше ме само едно - аналгин хинин , само дето го спряха от производство преди години , а всички съвременни боклуци накуп не стават в моя случай !
И така , от този момент нататък почти не съм спала - легна ли , почвам да се давя , да се душа , като се закашлям , все едно слон ми сяда на гърдите и чак искри виждам...Времето се развали , за капак , в понеделник вятър , студ , заварля дъжд , колкото огтново да разкаля всичко ...Ама там сме , няма как - както жокеите се шегуваха преди - " на чама " .Във вторник заваля сняг , мокър , на парцали , със силен вятър - никой от колегите не изкарва , хванаха се да коват задни крака , само ние бяхме лудите , които изкараха да тренират .Докато чаках Тишо край пхистата , колкото мога - с гръб към вятъра , за да не ми пълни камерата със сняг , едното ми ухо замръзна направо .
Пояздих малко , колкото да раздвижа Голди , на пвечето снимки той беше със затворени очи - мда , неговите са доста големи и със сигурност влиза сняг в тях !
В сряда беше студено , но пекна слънце - въобще , времето се менеше динамично - за разлика от състоянието ми , което бавно , но пък прогресивно се влошаваше .
В четвъртък отново беше слънчево , студено и много кално . След десет минути езда в манежа имах чувството , че ще умра - при този запушен нос въздух не ми стигаше , и ставах вир - вода за нула бройки . Всяко движение биеше като голямо физическо натоварване .Ама не съм свикнала да се давам лесно , далечната 89 -а яздех с гипсирана ръка , та едсно гърло не би ме спряло !
В манежа бяха сложили една тарабка под единия станционат - Голди не ги обича отлятото , реших да я скоча няколко пъти , че не се знаеше каква изненада можеше да сложат в паркура - исках да е като Мери - тя отиваше към всичко , високо до метър и 10 - все едно как изглежда .
Само дето в този момент Мери лежеше на няколко стотин метра от тук , край ж п линията...Нямаше я , а аз трябваше да продължа без нея . С кон , дето има много по - големи възможности - ама ако иска да ги покаже !
Та насочавам Голди къвм станционата с тарабката , след като съм скочила няколко пъти един хикс . Нямам сили , едва му стоя на гърба . Последните дни почти не ям - не мога , защото дишам през устата , и като ям , имам чувството , че ще се задуша ! Та сили нямам , омааквам Голди да спре и да скочи от място - той пък скочи много добре - за разлика от мен ! Още няколко такива скока , при които , честно казано , той ме вадеше . Не го прави често , реално го беше правмил я има , я няма 3 - 4 пъти - този път няколко пъти за една тренировка .
Последно влязох в плаца , имаше две препятствия - едно с легнали варели и едно с покривче , скочих второто два пъти - колкото да видя дали се пързаля , защото терена джвака като тресавище .
Ставаше , виждали сме и по - лошо . В края на краищата , нали цялото лято беше дъждовно ,скачали сме на тоя терен , а и Голди има добра страна - когато тръгне да скача , независимо дали отдалеч или отблизо , даже и да е сбъркал , тръгва и се коригира във въздуха , докато Мери имаше навика да се донамести докато отскача и на няколко пъти ми се е познасяла под препятствие...Единия път на сандък с бариер над него около метър се подзнесе така , скочи вертикално , стъпи със заден крак на бариера , а той в него край се оказа с голям чеп , че се счупи ...
Мисълта ми беше , че отскача стабилно - и така и приземява .Може би последното е заради меките балбки , които поемат тежестта ...Във всеки случай приземява леко , та нямаше опасност от хлъзгане - риска е само ако реши да хуква и пробвам да завия . Траябва дза спомена , че от всички коне само той не беше кован - а терена ни е много гаден - тревен пац , върху който някъде 2002 -а насипаха камиони с талаш и ситни пилки - и това нещо се омеси хубава , задържа влага , лятото на плаца никнат гъби ...Понякога даже и шипове не помагат , то на 20 см навътре стои мокро !
Ама - както дойде ! Ако не завалеше , терена биваше все пак .
Петък , 10 март
В петък отиваме рано , по обяд .Карино е впрегнат в каруцата и разнася стойки и бариери из плаца , паркур - майсторът Илиян Искъров реди паркур , Ивайло , Любчо и Митко,Милен и Коко помагат .Включихме се за кратко и ние , макар и на финала . В интерес на истината- изправи ми се косата . Повечето препятствия бяха оксери , все от завой на дясто - и високи доста ! В уж обявения пхаркур 80 см нямаше нито едно препятствие 80 см - най - ниското беше 85 ! Илиян каза , че няма по - ниски дупки просто - и беше прав . Нарисува ни паркура и аз минах по него , за да наснимам препятствията в посоката на скачане .
Междувременно Ивайло изкара Саркел , а Мури дойде с Магнум и влязоха в манежа да скачат . Печеше слънце и беше почти топло , седнах край манежа да снимам , а по - скоро да се радвам , че още някак си съм жива . Препичах се като стара баба и не ми се искаше да помръдна - бях блзо до манежа и само се надявах някой по - разгорещен кон да не ме прегази .Межддувременно Митка изкара Зумер , а Любчо яздеше Грация по пистата . Илиян и Коко наредиха ловния паркур , а Тишо се замота по плаца да събере и махне една камара кесийки и найлони , довяни от вятъра напоследък .
Саркел и Магнум продължаваха да скачат , оксера го вдигнаха сигурно до 130 см , може и повече да е бил , за мен си е просто високо , като мине 110 см .По едно време Магнум отскочи лошо , предницата му мина , но иначе се изплющя почти по корем върху оксера - нямаше последствия за никого , само препяствието се пръсна .
Приключиха да скачат , Любчо влезе в манежа с Агон , аз му сложих един хикс и тръгнах към конюшнята да изкарам Любка - каруцарската кобилка .Бегачката ни за последната гара - народната кушия . До последно имаше съмнение точно кой ще я язди - аз или Васето , конегледачката ни , накрая се падна на мен . Не беше излизала от не знам кога , изчистих я , оседлахме я с Тишо , за късмет нашия опас не й беше голям - и я изкарахме на корда - ако има да прави щуротии - да си ги направи .Точно в това състояние не исках да си играя на каубой .
И така , само две думи за описание - Любка е тъмно алеста , с бяла звездичка на челото , с тежковозно в нея , и е висока може би към 130 см .Във всеки случай - беше по - дребна от Мери , кято беше 149 см .
Любка напоследък я яздеха деца , ама малко си прави каквото иска с тях , та не бях сигурна какво да очаквам - всъщност , не я бях яздила до сега , само веднъж се бях качила на нея за снимка .
Тишо я поведе навън с кордата - и тогава видях най - шокираната муцуна , която Голди е правил въобще - ококори едни очи и чяк зяпна - ние изкарвахме ДРУГ кон ! Бяхме дошли необичайно рано , обърнахме му малко внимание , а сега и това 1 И почна да цвили като побъркан , даже и когато кордирахме навън . Дори само заради това ях готова да му простя за всички простотии , които е правил . Когато идваме , той винаги цвили за нас - добре , знае , че идваме - и даваме захар . Може и за захарта да цвили -.този път обаче определено беше за самите нас !
Та на корда тя хукна здраво на няколко пъти , метна си веднъж много яко задничето - и с това приключи . Аз отидох до стаята да си взема каската - никога не яздя с каска , ама в събота щеше да ми се наложи , колкото и да мразя - та исках да свиквам да ми е гадно !При главоболието което имах , само каска ми беше кусура , ама нямаше как !
Мятам се на Любка , която вече беше разбрала , че Тишо дава захар и го ухажваше - и поех към манежа .Там яздеха , Ивайло беше изкарал Гигант , Митко - Гидион , Милен - Фарлап , Илиян - Галерия , а Илин , който наскоро се завърна от Австралия , където яздеше бегови коне , беше изкарал Гибсън , с когото щеше да скача на празника по предложение на Ивайло . За масовка .Впрчем , някога с Илин скачахме заедно на първия си Тодоров ден в Щръклево 88 -а
Казах на Ивайло , че ще карам един кръг - половин тръс , от завоя - галоп , и по правата ще пропусна Люлбка , и той каза , че така е добре . Когато тръгнах към пистата , Любчо прибираше Агон .
Тишо отиде на трибуните да ни снима , а ние поехме къмпясъчната писта . Тук Любка показа , че има собствено мнение по въпроса и съвсем не е добричко дребничко конче - взе да ми натиска , да се опъва , да не иска да ходи към пистата , дърпаше към конюшнята , и ако не й давах , пробваше да си подмята задника .А , сефте карам такива коне сякаш . Аз не бях някое детенце , което да мъкне където си реши ! Стигнахме до пистата , там терена прави нещо като праг , и тя се заинати да слезе , но пък реши , че ако го направи , може би ще успее да ме извлачи през пистата и да ме прибере в конюшнята .
Стъпихме на пистата , и вдигнахме тръс . Ако това трпане на място като шевна машина може да мине дза тръс де - мислех си , че докато стигна завоя , бъбреците ми ще са на ушите , и че ако имам камъни , до долу вече няма да ги имам !
Любка на няколо пъти се опита да ме измъкне от пистата , като кръшне на дясно , доколкото мже , я поодпирах с външния крак и не й се получаваше , а и с поводите й блокирах задницата да не може да се гърчи . В движение бая похвати приложих , дето си мислех , че съм ги забравила от години ! Някога , когато купихме Мери , и тя така се натъскаше навън на сйщия завой...
Как да е , стигаме завоя , където традиционна има огромна кална локва . По негласно споразумение минаваме плътно покрай храстите на ходом и вдигаме тръс . Любка натиска почти като 3 годишна чистокръвна кобила , достатъчно е съвсем малко да й пропусна повода , за да вдигне галоп . Не тренирах старт - все щеше да тръгне някак утре !
До правата тупуркахме бавно , мислех си , че докато тя направи 3 маха , Голди ще направи един - и по правата я пропеуснах , но както казват жокейте , капах я " в ръце " - оставих я като за свободен галоп , но я държах .
Вече бях успяла да попитам в движение Митко , когато мина край мен с Гидион , как се спира Любка - едно т важните неща , ако ще бягаш с даден кон .Митко бяга с нея на миналия Тодоров ден , и каза , че спирала кротко .
Спряхме си . Задържах я на място , за да й набутам захар в устата - исках да разбере , че когатто я спреш и не се инати , има награда . После я закарах на поляната до манежа и я въртях на ходом поне 20 минути , за да си почине . Не можах на свободен повод , защото натискаше и, макар да не знаеше накъде , говорех й през цялото време и я потупвах по шията , а когато все пак взе да върви по - спокойно , й показах , че докато върви , може да си откъсва и трева . Това определено й хареса .
Повъртях я още малко и я дадох на Тишо , защото вече едва стоях на гърба й . Нямах сили за нищо .
Междувременно Илиян прибра , а Илин беше успял да падне .
Предложиха му да скочи само веднъж паркура , за да види ще може рли да държи Гибсън - още едно чистокръвно животно като нашето , бързо и темпераметно - а той не беше чак много добър бегач , при това ! Илин мина чисто , като пропусна първо препятствие . След него тръгна Милен , защото се очакваше този парксур да не е във възможностите на белия араб . Факт - скача доста некоординирано на моменти , ужасно рисково , и на станционата бяло , зелено и черлвено не си извади единия преден крак и заора по муцуна , Милен излетя над главата му и се преметна , конят се отъркаля , като на късмет не го затисна ...Екшън отвсякъде ! Аз снимах само как позбира бариера , не очаквах да падне на най - тъпото и лесно препятствие - а и най - нискоко !
Ставаха и двамата , нямаха нищо сериозно и продължиха , после май още веднъж скочиха , губи ми се , на мен вече ми трепереха ръцете .
Всички тръгнаха да прибират , ние отидохме тепърва да изкараме .
Тишо направи стандартните един кръг тръс и един галоп , и се качих аз .Влязох в манежа , нямах вече нито сили , нито вздух , до предния ден се питах дали Голди ще има въздух да скочи цял паркур , като не сме скачали повече от 3 препятствия последователно , но днес се питах АЗ дали ще имам въздух !
Манежната работа я съкратих максимално - направих 4 - 5 кръга тръс в двете посоки - и почнах да скачам , усещах , че коленете няма да ме държат още дълго .
Скочих един хикс няколко пъти - и реших да провокирам Голди -. бяха сложили един бариер върху тарабката - без стойки , той препятствие без стойки не е скачал , или поне не такова точно - варели , гуми и дънерчета - да .Странно , но Голди прие првокацията без са му мигне окото - скочи си . И докато скачах хикса и това препятствие , си се водеше като станр кон - даже и като направихме оксер 90 см - нямаше лабово , тия дни си мислех , че напразно се мятаме чак на 90 см , щом ще е паркум до 80 - после се оказа , че е било добър избор - паркурът се оказа по - висок !
Скочих 2 пъти оксера - и отидох на тревата , при препятствието за загряване - станционат около 85 см .Е , там вече Голди взе да се прави на мъж и да пробва да хукне след всеки скок , та ми се налагаше да го спирам и да го карам да отстъпи . Веднъж даже събори , в стремежа си да се хвърли засилен , защото мина много плоско .
Притесняваха ме само двете букви под първо / съответно и последно / препятствие - бяха взети от матнжа за обездка , дървени ппресчени конуси , същите бяха и като оградка на паркура , плюс жълтите ленти . Голди се опули , когато ги видя - и се втренчи в паркура ...Мисля , че разбра какво ще се прави .
И това беше - казах на Тишо , че минавам паркура - на прима виста - тръгвам и скачам - събори , не събори - това ще е ! Бях решила да не го скачам тази година - миналата година го скочих , защото Голди никога не беше скачал цял паркур , а и там обявените 70 см , ги вдигнаха до 85 ...
Накратко - минахме чисто всички препятствия , с голям аванс , е , по - бързо , отколкото искам , в тоя дух - и не толкова красиво , защото не давам достатъчно повод , а и как , на кон , който щом приземи , и вече е вдигнал темпа , но аз бях доволна - ако и в събота минеше така - нищо друго не му исках !
Тук трябва да спомена , че Голди почти не беше скачал оксери , 90 см беше скачал само няколко пъти , а от галоп на дясно никога не беше скачал толкова !
Спрях го , казах , че сме свършили - и се свлякох от него . Дадох на Тишо , след като все пак отпуснах опаса и натъпках муцуната на Голди със захар - довлякох се до дънерите - първо препятствие от кроса една звезда миналата година , и се проснах до тях почти безжизнена ...Някак си си свалих каската и нямах сили за никщо друго - даже не се питах как ще стигна до конюшнята . Звънеше ми в ушите и бях като замаяна ...
Повэъртяхме Голди на ходом на поляната , като няколко пъти той мина кнрай мен да изпроси захар и да се полигави , и някак си се прибрахме , аз по - скоро се довлачих .Разседлах , смазах амуницията / Ивайло и Митко правеха същото , но вече приключваха и си тръгнаха / , измих опаса и стремената от калта днес , дадох на Голди дажлбата , защото той през това време беше получил само сено - вършех един куп неща , докато той почине още малко и умишлено му забавих вечерята , забърсах му краката с мокра гъба , измих му опашката с една кофа и с шааппоан в бокса , изсуших я с кърпа и я наплетох на плитки . През това време Тишо оправи постела и донесе още талаш . Последно намазах предния крак на Голди , изчистих го от изсъхналия вече пясък и го оставихме да почива , и почти към 20п часа си тръгннахме с кщолата на Илин.Нещото , което направих , когато се прибрах , беше да се изкъпя и да полежа поне малкщо .
После влязох в клуба , умишлено по - късно , но той все едно си беше смахнат - пак много потребителски заявки - ми писна ми да опитвам и към 2 вече легнах - все пак щях да ставам в 7 !
Не ме бяха писали към никой клуб , и в пристъп на шегобийско настроение реших да се обявя от клуб КОНЕ на дир.бг , но след като се ядосах преди лягане , се отказах .
11 март , Тодорв ден
Като бивш спортист / ходех и по пещери , освен , че се занимавах с коне / един - два пъти в годината минавах прегледи в споргтното училище - това тук е задължително . Това кардиграми , кръв , качване и срлизане от едно кубче , опън , напън , не зцнам какво - тестовите ги минавах с лекотата лястовичка и силата на млад бик .Спомиенавала съм , че като дете имах астматимчен бронхит / по при тоя хлор в Русе просто нямаше и как !/, но това не ми пречеше да бягам доста удачно някога - в цялото училище нямаше кой да ме бие на дълга дистанция , а на къса винаги бях в челната тройка .Това - даже и по времето , когато уж бях освободена от физическо . Тогава бях в първите 15 нна общоградкския крос , като даже не бях тренирала ...Както и да е , аз по принцип съм с нисщо кръвно , а пулса много трудно мога да го вдигна при натоварване - но не и ако си мисля за нещо , което ме вълнува силно . Тази нощ заспах трудно - колкото пъти си представях паркура , и пулсът ми скачаше към горрна граница , а сърцето биеше като на голо
свраче ...Накрая направих нещо , което не правя - ударих една глътка ром и заспах . Вече се бях давила към половин час , та това ми стигаше . В 7 като изпод земята ме вдигна звъна на часоввника , малко след него звънна и телефона ми - не обичам да разчитам на едно нещо , бях се презастраховала .
Скочих , сложих вода за чая на Голди , облякох се , събрах багажа , най - после накарах Тишо да стане , без да му дам възможност да ми каже за сто и първи път "ей сега ставам" - той отиде за закуски , аз нагласих чая , взех и захар , повече от всеки друг път - проверих още ведтнъж всичко - и понеже сложих телефона да се зареди , че нямаше ток , го забравих .
В 7 и 30 почна да пръска дъжд и уби всичките ни надежди за хубав празник . Майната му , в края на краищата , времето не зависи отнас !
Стоим на спирката , вали си . Няма 31 - а , хващаме първата 12 -а , стигаме печатницата и от там вече хващаме такси .Бандерас , песента от "Десперадо " , чувам всичко като в сън , а в главата ми играят билярд , за капак ...По стъклото на таксито текат дъждовни капки , чистачките са пуснати ...
Стигаме хиподрума , слизаме . Не помня от кога не сме тодили сутрин на хиподрума .
Не знам дали Голди е изненадан , но ни се зарадва . Дадохме му захар и се преоблякохме . Тишо оправи постела , аз изчистих Голди и го направих на мрежичка . Когато стигнах до там да му заплета бретона на плитка , изпитах желание да го опердаша - пак взе да си мятка главата и да не си дава муцуната - ако имах трета рка , би станало , но ...Тишо го нямаше , сложих оглавника и вързах Голди за халката , а той взе да се държи все едно ще го убивам , взе да се дърпа и да се тръшка - оглавника не успя да скъса , защото го азаптихме как да е , отвързахме го и Тишо го държа за муцуната .
В това време Васето изчисти Любка , всеки мъкнеше амунниция , чистеше коне , навиваше шипове...Абе - лудница .
Направих гривата на Саркел на кокчета , Тишо го държеше , за да не се върти , а аз се бях покатерила на един стол , за да не си държа нагоре ръцете / и особено лявата , която трудно стои в това положение /, Саркел не стоеше чак много , защото просеше захар и се лигавеше максимално на Тишо , като го побутваше и пребъркваше , но поне не беше такъв , какъвто иначе е - не се спускаше да хапе като куче - впрочем , това май го прави само на тия , които ги е страх от него . Обича да шашка . Е , не е конят , когото бих оставила спокойно зад гърба си , без да го гледам , но знам , че няма да ме нарани .
На няколко пъти се събирахме да решаваме дали въобще ще правим нещо - валеше яко , всичко джавакаше , Красимир Искъров каза , че томболата отпада , като и платения вход и разпусна охраната . Бях се облякла под якето за всеки случай , коленете ми вече бяха мокри , както и чорапите , защото първо бях по обувки , а и белия ми брич вече все пак не беше толкова бял ,
Накрая решиха да отложат представянето на коне от различни породи , както и паркура 120 см , и се взе решение да изкараме в 11 и 30 - с надеждата да се посъберат хора и да да поспре дъжда.
Отидох към паркура - казаха , че Илиян бил слжил някакви цветя - всъщност бяха само на препятствията от демонстративния ловен паркур за деца , пък и на всички препятствия да бяха , Голди това не го впечатлява - той щеше да откачи от публиката !
Внезапно казаха да седлаем , почнах да слагам юздечката с шапката , Голди пак се заинати , остави ме да му наглася само лявото ухо , на дясното взе да се трашка , все едно се опитнвам да му изтръгна упото или нещо подобно , сложих само юздечката , Тишо пак беше изчезнал и ме беше оставил да воювам сама . Накрая не издържах , и шляпнах Голди два пъти - просто се лигавеше излишно много !
Както и да е , Тишо дойде , оседлахме , изкарахме . В коридора Голди се наежи , сякаш не излиза от конюшнята , а от старт - машината - с две думи - почна се ! Сложих ръкавиците и каската и стинанах зъби . Не спираше да варли - намаляваше и усилваше , но не спираше . И без друго вече бях мокра .
Когато трябваше да пресечем пистата , Голди се запъна , втренчи се в трибуните и конвете и се напрегна . Как да е , стигнахме до конете , и там той взе да се гърчи , да подскача , да се опита да хукне . Като видеше галопиращ кон , отскачаше встрани - абе все едно беше друг кон - и доста по - лош от миналия Тодоров ден .Не го успокояваше нищо - нито , че му говоря , нито , че го потупвам по шията - бе лудост някаква ! Направих няколко кръга на почти рисашки тръс - и вдигнах галоп . Нищо нямаше да е като хората - нямахме време да загреем , не спираше да вали ...А конят ми беше с психични проблеми на бивш бегач !
Тук видях , че Илиян стои край препятствието за загряване , ниеговите момичета скачат , а той не е облечен и не е изкарал кобилата - той беше първи стартов номер ! При това Галерия единстнвено не беше кована - повечето бяха , че и с шипове - и аз разчитах да видя как ще мине тя !Видях , че вместо с Долон , Коко пък е с Аргон - с другия си кон той беше втори стартов номерр - каза ми , че решил да ги размени , а Илиян нямало да стартира ! Честито от , трети номер ставах втори , и това още ми съкращаваше времето за загрявка !
Скочих няколко пъти препятствието за загряване на тревата , Голди пробва да хуква , та го спирах и го карах да отстъпи , и когато скочи малко по - овладяно , казах на Тишо , че нагазвам в калта - т.е. - в манежа . И цопнахме вътре . Там всеки шляпаше и пляскаше както дойде , когато Ивайло с Гигант мина край нас на галоп , Голди подскочи изплашено и излезе на бордюра на манежа , абе проблеми на килоглам !
Насочих го към тарабката с бариера от предния ден , той се позачуди скаш , намали , даже мислех , че ще спре - а той я прекраячи - на два пъти така . После я скочи де , ама не си дадсе зор въобще . Скочихме и оксера - тук смешното беше , че като викнех "Оксер" на другите ездачи - да не ми дсекат пътя , всъщност беше и сегнал за Голди - мисля , че за 3 - 4 дни научи какво е това .
Нова промяна в движение - детския ловен паркур щеше да е преди нашия .Първа стартира Василена Ботева с Мадона , признавам , че яздех през това време и не я видях , а Тишо не е успял да снима - снимал мен . Втора стартира Вероника Искърова с Дим - при нея видях финала - т.е. въпрлеки строгата трензела Дим я грабна и реши да погалопира още из паркура , отстрани само й викаха да се изправи , да се държи - и конят сам ще спре . Така де , спря си на някоя обиколка , нямаше инциденти .
Тук трябва да спомена , че говорител на състезанието беше бившият шеф на конезавод "Истър" - стефан Рътков , който , между другото , беше водещ и на доста от бяганията , провеждани в Русе . Та още на встъпителните думи , само като го чу , Голди подскочи , все едно го заляха с вряла вода ! Явно свързваше гласа му с друго - и не беше забравил , нищо , че не е бягал от 2002 -а .Беуше ли стрес за него ? Вероятно да - както шума изобщо , публиката , колкото и малобройна да беше , конете , дъжда ...Да не говрим за необичайното дза него сутрешно изкарване . Първите дни , когато го взехме , той реагираше бурно и със съпротива на всичко , което е РАЗЛИЧНО - приемаше го със страх и недоверие .Доста дълго умишлено повтаряхме и повтаряхме едни и същи неща и променяхме само дребни елементи от тях .
И така , викнаяха Коко да стартира с Долон - той излезе с Аргон , но тия неща никой не ги оправи до края . Махнах си якето и останах по сако , после като гледах снимките видях , мче само аз съм била толкова луда - то може би защото само аз бях болна !
Коко мина чисто , влязох аз . Никаква емоция , нямах време да се притеснявам и вълнувам , а и не ми бяха останали много сили от борбата на загрявката .
Обявяват ме , вдсигам галоп , говорителят си говори какъв ярък представител на чистокръвната английска порода е Голд Мен - всъщност - въобще забравиха да ми бият камбана ! Не мой пропуск , можех да се върна обратно към трибуните и да чакам или да правя кръгове на галоп , но Голди и така беше изнервен !А не спираше и да вали . Та насочвам от галоп на ляво към първо препятствие - оксер синьо и червено , с две букни от манежа за обездка в него . Чисто , Голди завива на дясно / да се чудя как успях , аз като хуква , все наляво успявам да го спра !/, и насочваме към втория оксер , пак същия - в червмено и синьо . Голди се пали повече , даже не съм сигурна как ще отиде на третия пореден оксер , пък той май беше най - висок , над 90 см , безцветен един такъв , от борови талпи...За разлика от предния дутн , тоя път поне не се хвърли с 30 см отгоре , но там пробва да припали , и не можах да го завия преди дънера , а и нямаше как да подходя на гтая скорост към четвъртия оксер - брезов .Там Голди се метна по - яко и едва го върнах , за да минем станционата бяло , зерено , червено , на който Млен падна с Фарлап предния ден .Останал сам , среещу манежа с конете , Голд вече драсна както си знае - като чистокръвен кон .Моите обичайни "Бавно ! 4 , дето сега щедро ги сипех , все едно не стигаха до него . Сборих се и успях да завия - пак надясно , разбира се , той почти целия паркур беше така - на завоя Голди поднесе и придрапа , ама след 2 месеца по леда имах опит в равновесите , та го върнах с тяло и го закрепих - поне в това сме се сработили - малко ли съм го яздила без нищо тоя кон ! Усеща ми и най - малкия наклон на тялото ...Та насочвам към варелите , там вече мислех , че ще бутне - не , че е високо , но той скочи много като на майтап - и там вече завихме към ветрилото . Може би 95 см или метър - и за него нявмаше по - ниски дупки , а поаненеже е по - ширпоко от станционат , пак си викам "Оксер " - за всеки слумчай ! И трябваше , Голди се набута и не си даде зор там , подцени го и почукна , успя да измести бариера от скобата , но той се опря на другия бариер и на късмет не падна - споен въпрос , но не ги го преброиха за грешка , защото съборяне все пак нвямаше - и насочих към първия оксер - но в противоположна посока .Пак казвам "Оксер " и тоя път смело давам повод - и да хукне , няма за къде да го задържам вече .Финал , чист паркур , не паднахме , не съборихме - далеч не красиво скачане , но при тия условия - толкова !
Тишо ми викна дали да идва , казах му да си снима там - той стоеше в паркура до второто препятствие някъде .
Казах обичайното "Снвършихме !" и хвърлих поводите на шията , обичайните "Добре " и "Браво " , макар и с половин уста заради превишената скорост ...
Видях , че Тишо вми е сложил якето до сандъка - последсно препятствие от кроса една звезда миналаата година . Пресегнах се и го взех , на сакото ми джобовете са имитация , а захарта беше в якето , взех го , Голди вече се беше отпуснал , а и от вземане на дрехи не се плаши , ама мен краката не ме държаха , слязох и го натъпках със захар , белите ръкавици , подарък от Сияна , отдавна не бяха бели и грухтяха , но ми бяха като залепнали на ръцете , просто идеални - дори икогато бяха вече мръсни и мокри . Цялата бях мокра , усетих , че треперя . Не пия алкохол , ама бих обърнала един малък ром в тоя момент ! Облякох си якето , Голди използваше момента да пасе - сакън , умрял гладен / винаги го прави това !/, дадох му още захар , метнах му се как да е на гърба и взех да го въртя на ходом , че беше мокър - дори нямах шанс да разбера потен ли е - толкова бяхме мокри !
Междувременно Митко беше стартирал със Зумер - Милен щеше да скача само с Марта , Фарлап се отказа да го изкарва в дъжда - Митко не го гледах , видях го към края - той събори на послиедно . Впрочем , него и миналата година го бихме с едно бутане - той пак събори оксер синьо и червено тогава , само дето скача с Любчо .
След него сксача Илин с Гибсън - минаха чисто и доста бързо . Защо ли не ми е странно , кон , дето скача паркури 140 - 150 см , 90 см са му майтап !
Тук трябваше да стартират Вероника с Дим и Василена с Мадона , но те се отказаха - и дойде ред на Коко с Аргон , но той с него вече беше скачал - сега беше с Долон . И той мина чисто ,но и този кон беше с опит в по - високи паркури .
След него скача Милен с Марта - тя като миналата гоадина на тази височина мина чискго и с нвай - добро време - впрочем - то това са й възможностите - и тази , и миналата година вдигнеха ли метър - и почваше да ги нарива .
Предпоследен , не вписан в първоначалния стартов лист , стартира Любчо с Грация - до варелите вървя често , но там му отби два пъти и ги декласираха . Майтапа е , че нещо се бъзикаше с мен тия дни , и аз го заплаших да го бия на малкия паркур - ми бих го !
Последен стартира Ивайло с Гигант , един от победителите в Турнира за Купа "България " миналата есен в Пловдив - не помня дали беше втори или трети , понеже не стигнахме до там . Както и да е , Гигант мина чисто и челната тройка се заформи така-
1.Милен Делев с Марта - "Силвена спорт "
2.Ивайло Любенов с Гигант "Истър "
3.Илин Липовски с Гибсън "истър "
Розетки нямаше , награди нямаше - овес за конете , по една грамота за ездачите . Почетна обикалка , паркура го вдигат на 100 см
Обявяват , че наградния фонд за втория паркур ще е 500 лева - от депеутата от ДПС Райхан Аблекин - името не го запомних , така пише в "Стандарт " от неделя - дано е вярно .
Тръгвам към трибуните , за да кажа на Тишо да снима още малко , а аз да прибирам Голди и да глася Любка , още повече , че вечеме юркат да седлая . Ненужно , защото жокеи ще са ездачите от паркура , който следва , пък те без да приберат конете , с които още не са скачали , да ги разседлаят и оседлаят другите коне , няма как да почне кушията ...
Тишо казва , че няма да стои в дъжда и да снима и тръгва с мен - когато стигаме пистата , Любчо ни настига с Грация - каза , че кушията отпада - тъкмо решили . Да не седлаем ! Е , по - добре , едно каляне и мокрене по - малко , пък и аз вече едва стоя на коня ...
Връщаме се обратно , поне да погледаме .
Изтървахме Милен с Марта , ама май мина поне с две бутания , толкова чух , докато говорехме и помежду си . Ивайло не скочи с Гигант - даде го на Васето , която до тоя момент загряваше Саркел , но с него беше по - заден номер .Втори стартира Коко с Долон , макар , че го обявиха с Долон . Мина чисто , ако не грешаа , защото стигнахме като завършваше вече.
Трети стартира Мури с Магнум - събори само на последно .
Любчо реши да скача с Грация и този паркур , а Самурай не го изкара да го мкри и него . Грация пак му отби на варелите , този път , само веднъж , защото Тодор Любенов се притече на помощ , и тя като го видя , реши да скочи .
Мисля , че иначе не събориха никъде .
След това Илин мина чисто с Гибсън - и доста пъргаво.
След това стартира Митко със Зумер - не го бях виждала на трениронки , казваше , че скачал без проблем оксери 120 - 130 см , тук събори таман 4 по метър ...
Предпоследен стартира Коко с Аргон , макар , че го обявиха за Долон - мина чисто .
И послидно Ивайло мина със Саркел като за стипълчийз - все едно беше бърз паркур .
Крайно красиране-
!.Ивайло Любенов със Саркел
2.Илин Липовски с Гибсън
3.Николай Александров с Аргон
И с това празника свърши . Този път софра нямаше , босовете се скатаха , но пък бяха взели решение парите от наградите за вгтория паркур да отидат за новите препятствия , които ще се правят , само дето на ездачите никой не го беше казал , и стана една ...
Стояхме до 16 часа - аз - със сетни сили .
Почистихме амуницията , разтрихме конете , Голди го завих с попона ...
По някое време народът се разотиде и седнахме в стаята , после още двама - трима се набутаха в конюшнята и аз отидох да хвърля едно око ...Влизах , единият си отворил бокса на Голди и нещо го закача ...Направих му забележка , че не е редно да отваря боксовете , особено като няма никой в конюшнята , пък той нещо наглееше - познавал там едно момче , дето яздеше на чифлика , и той бил бивш ездач ..Обясних му доста възпитано , че тоя кон е жребец , и че има навика да те блъсне и да излиезе , пък доста беля може да стане - имате си представа , няма нужда да ви казвам .Ама той бил ездач бе - нямало такъв риск ! Казах му , че сигурно - аз си познавам коня , Тишо също , и на нас ни го е правил доста пъти , пък той не го познава въобще , ама няма опасност , дето се ника ...Тръгна си , ама изцзлязоох лошаята . Впрпочем - не ми пука . Не мисля , че е редно аз да отида в чужда конюшня и да си отворя нечий бокс , особено ако съм без придружител от местните ! Може да снимам коня през реетките илие да го погаля пак така най - много , но не повече . Има си граници , все пак .Ако искаше да му отворя да погаи коня друг въпрос - даже и със захар щях да му услужа , ама не беше такъв случай ! Ако пък искаше да снима , щях да пазя Голди да не излезе и щях да го оставя да снима колкото си искща - не съм някоя кисела истеричка , ама някои неща ми идват в повече !
Както и да е , напоихме конете , нахранихме ги , оправихме постелите , последно налигаввихме Голди и го натъпкахме с още захар , макар още да мчу бях сърдита , че се правеше на силен , и му казвах , че го мразя и не искам да го гледам даже , нвацелувахме го и тръгнахме .
Върнахме се , изкъпах се , хапнах , защото не бях яла от сутринта , иа вече няколко дне съм почти само на фотосинтеза , и легнах ...Малшанс , тъкмо се унесох , обади се браът на Тишо , после таман бях спала може би час , и се обади един приятел да ни поздрави ...Тишо не се къбуди , ама аз станах , явно нямаше да мога да спя , та почнах от единия край да си глася снимките , а в главата ми продължаваха да играят билярд - ама явно вече бяха финалите , играта еше загрубяла !
После останах да отговаря в клуба до към 5 , за да компенсирам предния ден , и накрая легнах към 6 , като съответно не ми останаха сили за разказ ...
Ами , май това е , дано не съм ви отегчила много с подробности , но не съм писала нещо доста отдавна , та ...
Надявам се тия дни да успея и със снимките - не , че са кой знае какви в дъжда , ама колкото - толкова !
P.S.Предварително се извинявам за печатните грешки !
Последните дни
За мен лично Тодоров ден се прецака още предната събота , така де - аз сама си го прецаках .Всичко друго мога да понеса , освен да пия студена вода - пък аз точтно това и направих .Беше топло времето , бях вир - вода и яко жабясала , и направих тази грешка . И уж беуше стояла на стайна температура , ама...За капак , за да е пълна картинката , в неделя дозатвърдих грешката - беше още по - топло и фанелката буквално беше залепнала на гърба ми.
Мога да ходя мокра , с мокри крака , мога да пия "Кола " от фризера и да ям сладолед при минусови температури , но студената вмода просто ме убива . Някога с една алергия си увредих гърлото - и това ми еслабото място . Така де , бях аут .
Спасяваше ме само едно - аналгин хинин , само дето го спряха от производство преди години , а всички съвременни боклуци накуп не стават в моя случай !
И така , от този момент нататък почти не съм спала - легна ли , почвам да се давя , да се душа , като се закашлям , все едно слон ми сяда на гърдите и чак искри виждам...Времето се развали , за капак , в понеделник вятър , студ , заварля дъжд , колкото огтново да разкаля всичко ...Ама там сме , няма как - както жокеите се шегуваха преди - " на чама " .Във вторник заваля сняг , мокър , на парцали , със силен вятър - никой от колегите не изкарва , хванаха се да коват задни крака , само ние бяхме лудите , които изкараха да тренират .Докато чаках Тишо край пхистата , колкото мога - с гръб към вятъра , за да не ми пълни камерата със сняг , едното ми ухо замръзна направо .
Пояздих малко , колкото да раздвижа Голди , на пвечето снимки той беше със затворени очи - мда , неговите са доста големи и със сигурност влиза сняг в тях !
В сряда беше студено , но пекна слънце - въобще , времето се менеше динамично - за разлика от състоянието ми , което бавно , но пък прогресивно се влошаваше .
В четвъртък отново беше слънчево , студено и много кално . След десет минути езда в манежа имах чувството , че ще умра - при този запушен нос въздух не ми стигаше , и ставах вир - вода за нула бройки . Всяко движение биеше като голямо физическо натоварване .Ама не съм свикнала да се давам лесно , далечната 89 -а яздех с гипсирана ръка , та едсно гърло не би ме спряло !
В манежа бяха сложили една тарабка под единия станционат - Голди не ги обича отлятото , реших да я скоча няколко пъти , че не се знаеше каква изненада можеше да сложат в паркура - исках да е като Мери - тя отиваше към всичко , високо до метър и 10 - все едно как изглежда .
Само дето в този момент Мери лежеше на няколко стотин метра от тук , край ж п линията...Нямаше я , а аз трябваше да продължа без нея . С кон , дето има много по - големи възможности - ама ако иска да ги покаже !
Та насочавам Голди къвм станционата с тарабката , след като съм скочила няколко пъти един хикс . Нямам сили , едва му стоя на гърба . Последните дни почти не ям - не мога , защото дишам през устата , и като ям , имам чувството , че ще се задуша ! Та сили нямам , омааквам Голди да спре и да скочи от място - той пък скочи много добре - за разлика от мен ! Още няколко такива скока , при които , честно казано , той ме вадеше . Не го прави често , реално го беше правмил я има , я няма 3 - 4 пъти - този път няколко пъти за една тренировка .
Последно влязох в плаца , имаше две препятствия - едно с легнали варели и едно с покривче , скочих второто два пъти - колкото да видя дали се пързаля , защото терена джвака като тресавище .
Ставаше , виждали сме и по - лошо . В края на краищата , нали цялото лято беше дъждовно ,скачали сме на тоя терен , а и Голди има добра страна - когато тръгне да скача , независимо дали отдалеч или отблизо , даже и да е сбъркал , тръгва и се коригира във въздуха , докато Мери имаше навика да се донамести докато отскача и на няколко пъти ми се е познасяла под препятствие...Единия път на сандък с бариер над него около метър се подзнесе така , скочи вертикално , стъпи със заден крак на бариера , а той в него край се оказа с голям чеп , че се счупи ...
Мисълта ми беше , че отскача стабилно - и така и приземява .Може би последното е заради меките балбки , които поемат тежестта ...Във всеки случай приземява леко , та нямаше опасност от хлъзгане - риска е само ако реши да хуква и пробвам да завия . Траябва дза спомена , че от всички коне само той не беше кован - а терена ни е много гаден - тревен пац , върху който някъде 2002 -а насипаха камиони с талаш и ситни пилки - и това нещо се омеси хубава , задържа влага , лятото на плаца никнат гъби ...Понякога даже и шипове не помагат , то на 20 см навътре стои мокро !
Ама - както дойде ! Ако не завалеше , терена биваше все пак .
Петък , 10 март
В петък отиваме рано , по обяд .Карино е впрегнат в каруцата и разнася стойки и бариери из плаца , паркур - майсторът Илиян Искъров реди паркур , Ивайло , Любчо и Митко,Милен и Коко помагат .Включихме се за кратко и ние , макар и на финала . В интерес на истината- изправи ми се косата . Повечето препятствия бяха оксери , все от завой на дясто - и високи доста ! В уж обявения пхаркур 80 см нямаше нито едно препятствие 80 см - най - ниското беше 85 ! Илиян каза , че няма по - ниски дупки просто - и беше прав . Нарисува ни паркура и аз минах по него , за да наснимам препятствията в посоката на скачане .
Междувременно Ивайло изкара Саркел , а Мури дойде с Магнум и влязоха в манежа да скачат . Печеше слънце и беше почти топло , седнах край манежа да снимам , а по - скоро да се радвам , че още някак си съм жива . Препичах се като стара баба и не ми се искаше да помръдна - бях блзо до манежа и само се надявах някой по - разгорещен кон да не ме прегази .Межддувременно Митка изкара Зумер , а Любчо яздеше Грация по пистата . Илиян и Коко наредиха ловния паркур , а Тишо се замота по плаца да събере и махне една камара кесийки и найлони , довяни от вятъра напоследък .
Саркел и Магнум продължаваха да скачат , оксера го вдигнаха сигурно до 130 см , може и повече да е бил , за мен си е просто високо , като мине 110 см .По едно време Магнум отскочи лошо , предницата му мина , но иначе се изплющя почти по корем върху оксера - нямаше последствия за никого , само препяствието се пръсна .
Приключиха да скачат , Любчо влезе в манежа с Агон , аз му сложих един хикс и тръгнах към конюшнята да изкарам Любка - каруцарската кобилка .Бегачката ни за последната гара - народната кушия . До последно имаше съмнение точно кой ще я язди - аз или Васето , конегледачката ни , накрая се падна на мен . Не беше излизала от не знам кога , изчистих я , оседлахме я с Тишо , за късмет нашия опас не й беше голям - и я изкарахме на корда - ако има да прави щуротии - да си ги направи .Точно в това състояние не исках да си играя на каубой .
И така , само две думи за описание - Любка е тъмно алеста , с бяла звездичка на челото , с тежковозно в нея , и е висока може би към 130 см .Във всеки случай - беше по - дребна от Мери , кято беше 149 см .
Любка напоследък я яздеха деца , ама малко си прави каквото иска с тях , та не бях сигурна какво да очаквам - всъщност , не я бях яздила до сега , само веднъж се бях качила на нея за снимка .
Тишо я поведе навън с кордата - и тогава видях най - шокираната муцуна , която Голди е правил въобще - ококори едни очи и чяк зяпна - ние изкарвахме ДРУГ кон ! Бяхме дошли необичайно рано , обърнахме му малко внимание , а сега и това 1 И почна да цвили като побъркан , даже и когато кордирахме навън . Дори само заради това ях готова да му простя за всички простотии , които е правил . Когато идваме , той винаги цвили за нас - добре , знае , че идваме - и даваме захар . Може и за захарта да цвили -.този път обаче определено беше за самите нас !
Та на корда тя хукна здраво на няколко пъти , метна си веднъж много яко задничето - и с това приключи . Аз отидох до стаята да си взема каската - никога не яздя с каска , ама в събота щеше да ми се наложи , колкото и да мразя - та исках да свиквам да ми е гадно !При главоболието което имах , само каска ми беше кусура , ама нямаше как !
Мятам се на Любка , която вече беше разбрала , че Тишо дава захар и го ухажваше - и поех към манежа .Там яздеха , Ивайло беше изкарал Гигант , Митко - Гидион , Милен - Фарлап , Илиян - Галерия , а Илин , който наскоро се завърна от Австралия , където яздеше бегови коне , беше изкарал Гибсън , с когото щеше да скача на празника по предложение на Ивайло . За масовка .Впрчем , някога с Илин скачахме заедно на първия си Тодоров ден в Щръклево 88 -а
Казах на Ивайло , че ще карам един кръг - половин тръс , от завоя - галоп , и по правата ще пропусна Люлбка , и той каза , че така е добре . Когато тръгнах към пистата , Любчо прибираше Агон .
Тишо отиде на трибуните да ни снима , а ние поехме къмпясъчната писта . Тук Любка показа , че има собствено мнение по въпроса и съвсем не е добричко дребничко конче - взе да ми натиска , да се опъва , да не иска да ходи към пистата , дърпаше към конюшнята , и ако не й давах , пробваше да си подмята задника .А , сефте карам такива коне сякаш . Аз не бях някое детенце , което да мъкне където си реши ! Стигнахме до пистата , там терена прави нещо като праг , и тя се заинати да слезе , но пък реши , че ако го направи , може би ще успее да ме извлачи през пистата и да ме прибере в конюшнята .
Стъпихме на пистата , и вдигнахме тръс . Ако това трпане на място като шевна машина може да мине дза тръс де - мислех си , че докато стигна завоя , бъбреците ми ще са на ушите , и че ако имам камъни , до долу вече няма да ги имам !
Любка на няколо пъти се опита да ме измъкне от пистата , като кръшне на дясно , доколкото мже , я поодпирах с външния крак и не й се получаваше , а и с поводите й блокирах задницата да не може да се гърчи . В движение бая похвати приложих , дето си мислех , че съм ги забравила от години ! Някога , когато купихме Мери , и тя така се натъскаше навън на сйщия завой...
Как да е , стигаме завоя , където традиционна има огромна кална локва . По негласно споразумение минаваме плътно покрай храстите на ходом и вдигаме тръс . Любка натиска почти като 3 годишна чистокръвна кобила , достатъчно е съвсем малко да й пропусна повода , за да вдигне галоп . Не тренирах старт - все щеше да тръгне някак утре !
До правата тупуркахме бавно , мислех си , че докато тя направи 3 маха , Голди ще направи един - и по правата я пропеуснах , но както казват жокейте , капах я " в ръце " - оставих я като за свободен галоп , но я държах .
Вече бях успяла да попитам в движение Митко , когато мина край мен с Гидион , как се спира Любка - едно т важните неща , ако ще бягаш с даден кон .Митко бяга с нея на миналия Тодоров ден , и каза , че спирала кротко .
Спряхме си . Задържах я на място , за да й набутам захар в устата - исках да разбере , че когатто я спреш и не се инати , има награда . После я закарах на поляната до манежа и я въртях на ходом поне 20 минути , за да си почине . Не можах на свободен повод , защото натискаше и, макар да не знаеше накъде , говорех й през цялото време и я потупвах по шията , а когато все пак взе да върви по - спокойно , й показах , че докато върви , може да си откъсва и трева . Това определено й хареса .
Повъртях я още малко и я дадох на Тишо , защото вече едва стоях на гърба й . Нямах сили за нищо .
Междувременно Илиян прибра , а Илин беше успял да падне .
Предложиха му да скочи само веднъж паркура , за да види ще може рли да държи Гибсън - още едно чистокръвно животно като нашето , бързо и темпераметно - а той не беше чак много добър бегач , при това ! Илин мина чисто , като пропусна първо препятствие . След него тръгна Милен , защото се очакваше този парксур да не е във възможностите на белия араб . Факт - скача доста некоординирано на моменти , ужасно рисково , и на станционата бяло , зелено и черлвено не си извади единия преден крак и заора по муцуна , Милен излетя над главата му и се преметна , конят се отъркаля , като на късмет не го затисна ...Екшън отвсякъде ! Аз снимах само как позбира бариера , не очаквах да падне на най - тъпото и лесно препятствие - а и най - нискоко !
Ставаха и двамата , нямаха нищо сериозно и продължиха , после май още веднъж скочиха , губи ми се , на мен вече ми трепереха ръцете .
Всички тръгнаха да прибират , ние отидохме тепърва да изкараме .
Тишо направи стандартните един кръг тръс и един галоп , и се качих аз .Влязох в манежа , нямах вече нито сили , нито вздух , до предния ден се питах дали Голди ще има въздух да скочи цял паркур , като не сме скачали повече от 3 препятствия последователно , но днес се питах АЗ дали ще имам въздух !
Манежната работа я съкратих максимално - направих 4 - 5 кръга тръс в двете посоки - и почнах да скачам , усещах , че коленете няма да ме държат още дълго .
Скочих един хикс няколко пъти - и реших да провокирам Голди -. бяха сложили един бариер върху тарабката - без стойки , той препятствие без стойки не е скачал , или поне не такова точно - варели , гуми и дънерчета - да .Странно , но Голди прие првокацията без са му мигне окото - скочи си . И докато скачах хикса и това препятствие , си се водеше като станр кон - даже и като направихме оксер 90 см - нямаше лабово , тия дни си мислех , че напразно се мятаме чак на 90 см , щом ще е паркум до 80 - после се оказа , че е било добър избор - паркурът се оказа по - висок !
Скочих 2 пъти оксера - и отидох на тревата , при препятствието за загряване - станционат около 85 см .Е , там вече Голди взе да се прави на мъж и да пробва да хукне след всеки скок , та ми се налагаше да го спирам и да го карам да отстъпи . Веднъж даже събори , в стремежа си да се хвърли засилен , защото мина много плоско .
Притесняваха ме само двете букви под първо / съответно и последно / препятствие - бяха взети от матнжа за обездка , дървени ппресчени конуси , същите бяха и като оградка на паркура , плюс жълтите ленти . Голди се опули , когато ги видя - и се втренчи в паркура ...Мисля , че разбра какво ще се прави .
И това беше - казах на Тишо , че минавам паркура - на прима виста - тръгвам и скачам - събори , не събори - това ще е ! Бях решила да не го скачам тази година - миналата година го скочих , защото Голди никога не беше скачал цял паркур , а и там обявените 70 см , ги вдигнаха до 85 ...
Накратко - минахме чисто всички препятствия , с голям аванс , е , по - бързо , отколкото искам , в тоя дух - и не толкова красиво , защото не давам достатъчно повод , а и как , на кон , който щом приземи , и вече е вдигнал темпа , но аз бях доволна - ако и в събота минеше така - нищо друго не му исках !
Тук трябва да спомена , че Голди почти не беше скачал оксери , 90 см беше скачал само няколко пъти , а от галоп на дясно никога не беше скачал толкова !
Спрях го , казах , че сме свършили - и се свлякох от него . Дадох на Тишо , след като все пак отпуснах опаса и натъпках муцуната на Голди със захар - довлякох се до дънерите - първо препятствие от кроса една звезда миналата година , и се проснах до тях почти безжизнена ...Някак си си свалих каската и нямах сили за никщо друго - даже не се питах как ще стигна до конюшнята . Звънеше ми в ушите и бях като замаяна ...
Повэъртяхме Голди на ходом на поляната , като няколко пъти той мина кнрай мен да изпроси захар и да се полигави , и някак си се прибрахме , аз по - скоро се довлачих .Разседлах , смазах амуницията / Ивайло и Митко правеха същото , но вече приключваха и си тръгнаха / , измих опаса и стремената от калта днес , дадох на Голди дажлбата , защото той през това време беше получил само сено - вършех един куп неща , докато той почине още малко и умишлено му забавих вечерята , забърсах му краката с мокра гъба , измих му опашката с една кофа и с шааппоан в бокса , изсуших я с кърпа и я наплетох на плитки . През това време Тишо оправи постела и донесе още талаш . Последно намазах предния крак на Голди , изчистих го от изсъхналия вече пясък и го оставихме да почива , и почти към 20п часа си тръгннахме с кщолата на Илин.Нещото , което направих , когато се прибрах , беше да се изкъпя и да полежа поне малкщо .
После влязох в клуба , умишлено по - късно , но той все едно си беше смахнат - пак много потребителски заявки - ми писна ми да опитвам и към 2 вече легнах - все пак щях да ставам в 7 !
Не ме бяха писали към никой клуб , и в пристъп на шегобийско настроение реших да се обявя от клуб КОНЕ на дир.бг , но след като се ядосах преди лягане , се отказах .
11 март , Тодорв ден
Като бивш спортист / ходех и по пещери , освен , че се занимавах с коне / един - два пъти в годината минавах прегледи в споргтното училище - това тук е задължително . Това кардиграми , кръв , качване и срлизане от едно кубче , опън , напън , не зцнам какво - тестовите ги минавах с лекотата лястовичка и силата на млад бик .Спомиенавала съм , че като дете имах астматимчен бронхит / по при тоя хлор в Русе просто нямаше и как !/, но това не ми пречеше да бягам доста удачно някога - в цялото училище нямаше кой да ме бие на дълга дистанция , а на къса винаги бях в челната тройка .Това - даже и по времето , когато уж бях освободена от физическо . Тогава бях в първите 15 нна общоградкския крос , като даже не бях тренирала ...Както и да е , аз по принцип съм с нисщо кръвно , а пулса много трудно мога да го вдигна при натоварване - но не и ако си мисля за нещо , което ме вълнува силно . Тази нощ заспах трудно - колкото пъти си представях паркура , и пулсът ми скачаше към горрна граница , а сърцето биеше като на голо
свраче ...Накрая направих нещо , което не правя - ударих една глътка ром и заспах . Вече се бях давила към половин час , та това ми стигаше . В 7 като изпод земята ме вдигна звъна на часоввника , малко след него звънна и телефона ми - не обичам да разчитам на едно нещо , бях се презастраховала .
Скочих , сложих вода за чая на Голди , облякох се , събрах багажа , най - после накарах Тишо да стане , без да му дам възможност да ми каже за сто и първи път "ей сега ставам" - той отиде за закуски , аз нагласих чая , взех и захар , повече от всеки друг път - проверих още ведтнъж всичко - и понеже сложих телефона да се зареди , че нямаше ток , го забравих .
В 7 и 30 почна да пръска дъжд и уби всичките ни надежди за хубав празник . Майната му , в края на краищата , времето не зависи отнас !
Стоим на спирката , вали си . Няма 31 - а , хващаме първата 12 -а , стигаме печатницата и от там вече хващаме такси .Бандерас , песента от "Десперадо " , чувам всичко като в сън , а в главата ми играят билярд , за капак ...По стъклото на таксито текат дъждовни капки , чистачките са пуснати ...
Стигаме хиподрума , слизаме . Не помня от кога не сме тодили сутрин на хиподрума .
Не знам дали Голди е изненадан , но ни се зарадва . Дадохме му захар и се преоблякохме . Тишо оправи постела , аз изчистих Голди и го направих на мрежичка . Когато стигнах до там да му заплета бретона на плитка , изпитах желание да го опердаша - пак взе да си мятка главата и да не си дава муцуната - ако имах трета рка , би станало , но ...Тишо го нямаше , сложих оглавника и вързах Голди за халката , а той взе да се държи все едно ще го убивам , взе да се дърпа и да се тръшка - оглавника не успя да скъса , защото го азаптихме как да е , отвързахме го и Тишо го държа за муцуната .
В това време Васето изчисти Любка , всеки мъкнеше амунниция , чистеше коне , навиваше шипове...Абе - лудница .
Направих гривата на Саркел на кокчета , Тишо го държеше , за да не се върти , а аз се бях покатерила на един стол , за да не си държа нагоре ръцете / и особено лявата , която трудно стои в това положение /, Саркел не стоеше чак много , защото просеше захар и се лигавеше максимално на Тишо , като го побутваше и пребъркваше , но поне не беше такъв , какъвто иначе е - не се спускаше да хапе като куче - впрочем , това май го прави само на тия , които ги е страх от него . Обича да шашка . Е , не е конят , когото бих оставила спокойно зад гърба си , без да го гледам , но знам , че няма да ме нарани .
На няколко пъти се събирахме да решаваме дали въобще ще правим нещо - валеше яко , всичко джавакаше , Красимир Искъров каза , че томболата отпада , като и платения вход и разпусна охраната . Бях се облякла под якето за всеки случай , коленете ми вече бяха мокри , както и чорапите , защото първо бях по обувки , а и белия ми брич вече все пак не беше толкова бял ,
Накрая решиха да отложат представянето на коне от различни породи , както и паркура 120 см , и се взе решение да изкараме в 11 и 30 - с надеждата да се посъберат хора и да да поспре дъжда.
Отидох към паркура - казаха , че Илиян бил слжил някакви цветя - всъщност бяха само на препятствията от демонстративния ловен паркур за деца , пък и на всички препятствия да бяха , Голди това не го впечатлява - той щеше да откачи от публиката !
Внезапно казаха да седлаем , почнах да слагам юздечката с шапката , Голди пак се заинати , остави ме да му наглася само лявото ухо , на дясното взе да се трашка , все едно се опитнвам да му изтръгна упото или нещо подобно , сложих само юздечката , Тишо пак беше изчезнал и ме беше оставил да воювам сама . Накрая не издържах , и шляпнах Голди два пъти - просто се лигавеше излишно много !
Както и да е , Тишо дойде , оседлахме , изкарахме . В коридора Голди се наежи , сякаш не излиза от конюшнята , а от старт - машината - с две думи - почна се ! Сложих ръкавиците и каската и стинанах зъби . Не спираше да варли - намаляваше и усилваше , но не спираше . И без друго вече бях мокра .
Когато трябваше да пресечем пистата , Голди се запъна , втренчи се в трибуните и конвете и се напрегна . Как да е , стигнахме до конете , и там той взе да се гърчи , да подскача , да се опита да хукне . Като видеше галопиращ кон , отскачаше встрани - абе все едно беше друг кон - и доста по - лош от миналия Тодоров ден .Не го успокояваше нищо - нито , че му говоря , нито , че го потупвам по шията - бе лудост някаква ! Направих няколко кръга на почти рисашки тръс - и вдигнах галоп . Нищо нямаше да е като хората - нямахме време да загреем , не спираше да вали ...А конят ми беше с психични проблеми на бивш бегач !
Тук видях , че Илиян стои край препятствието за загряване , ниеговите момичета скачат , а той не е облечен и не е изкарал кобилата - той беше първи стартов номер ! При това Галерия единстнвено не беше кована - повечето бяха , че и с шипове - и аз разчитах да видя как ще мине тя !Видях , че вместо с Долон , Коко пък е с Аргон - с другия си кон той беше втори стартов номерр - каза ми , че решил да ги размени , а Илиян нямало да стартира ! Честито от , трети номер ставах втори , и това още ми съкращаваше времето за загрявка !
Скочих няколко пъти препятствието за загряване на тревата , Голди пробва да хуква , та го спирах и го карах да отстъпи , и когато скочи малко по - овладяно , казах на Тишо , че нагазвам в калта - т.е. - в манежа . И цопнахме вътре . Там всеки шляпаше и пляскаше както дойде , когато Ивайло с Гигант мина край нас на галоп , Голди подскочи изплашено и излезе на бордюра на манежа , абе проблеми на килоглам !
Насочих го към тарабката с бариера от предния ден , той се позачуди скаш , намали , даже мислех , че ще спре - а той я прекраячи - на два пъти така . После я скочи де , ама не си дадсе зор въобще . Скочихме и оксера - тук смешното беше , че като викнех "Оксер" на другите ездачи - да не ми дсекат пътя , всъщност беше и сегнал за Голди - мисля , че за 3 - 4 дни научи какво е това .
Нова промяна в движение - детския ловен паркур щеше да е преди нашия .Първа стартира Василена Ботева с Мадона , признавам , че яздех през това време и не я видях , а Тишо не е успял да снима - снимал мен . Втора стартира Вероника Искърова с Дим - при нея видях финала - т.е. въпрлеки строгата трензела Дим я грабна и реши да погалопира още из паркура , отстрани само й викаха да се изправи , да се държи - и конят сам ще спре . Така де , спря си на някоя обиколка , нямаше инциденти .
Тук трябва да спомена , че говорител на състезанието беше бившият шеф на конезавод "Истър" - стефан Рътков , който , между другото , беше водещ и на доста от бяганията , провеждани в Русе . Та още на встъпителните думи , само като го чу , Голди подскочи , все едно го заляха с вряла вода ! Явно свързваше гласа му с друго - и не беше забравил , нищо , че не е бягал от 2002 -а .Беуше ли стрес за него ? Вероятно да - както шума изобщо , публиката , колкото и малобройна да беше , конете , дъжда ...Да не говрим за необичайното дза него сутрешно изкарване . Първите дни , когато го взехме , той реагираше бурно и със съпротива на всичко , което е РАЗЛИЧНО - приемаше го със страх и недоверие .Доста дълго умишлено повтаряхме и повтаряхме едни и същи неща и променяхме само дребни елементи от тях .
И така , викнаяха Коко да стартира с Долон - той излезе с Аргон , но тия неща никой не ги оправи до края . Махнах си якето и останах по сако , после като гледах снимките видях , мче само аз съм била толкова луда - то може би защото само аз бях болна !
Коко мина чисто , влязох аз . Никаква емоция , нямах време да се притеснявам и вълнувам , а и не ми бяха останали много сили от борбата на загрявката .
Обявяват ме , вдсигам галоп , говорителят си говори какъв ярък представител на чистокръвната английска порода е Голд Мен - всъщност - въобще забравиха да ми бият камбана ! Не мой пропуск , можех да се върна обратно към трибуните и да чакам или да правя кръгове на галоп , но Голди и така беше изнервен !А не спираше и да вали . Та насочвам от галоп на ляво към първо препятствие - оксер синьо и червено , с две букни от манежа за обездка в него . Чисто , Голди завива на дясно / да се чудя как успях , аз като хуква , все наляво успявам да го спра !/, и насочваме към втория оксер , пак същия - в червмено и синьо . Голди се пали повече , даже не съм сигурна как ще отиде на третия пореден оксер , пък той май беше най - висок , над 90 см , безцветен един такъв , от борови талпи...За разлика от предния дутн , тоя път поне не се хвърли с 30 см отгоре , но там пробва да припали , и не можах да го завия преди дънера , а и нямаше как да подходя на гтая скорост към четвъртия оксер - брезов .Там Голди се метна по - яко и едва го върнах , за да минем станционата бяло , зерено , червено , на който Млен падна с Фарлап предния ден .Останал сам , среещу манежа с конете , Голд вече драсна както си знае - като чистокръвен кон .Моите обичайни "Бавно ! 4 , дето сега щедро ги сипех , все едно не стигаха до него . Сборих се и успях да завия - пак надясно , разбира се , той почти целия паркур беше така - на завоя Голди поднесе и придрапа , ама след 2 месеца по леда имах опит в равновесите , та го върнах с тяло и го закрепих - поне в това сме се сработили - малко ли съм го яздила без нищо тоя кон ! Усеща ми и най - малкия наклон на тялото ...Та насочвам към варелите , там вече мислех , че ще бутне - не , че е високо , но той скочи много като на майтап - и там вече завихме към ветрилото . Може би 95 см или метър - и за него нявмаше по - ниски дупки , а поаненеже е по - ширпоко от станционат , пак си викам "Оксер " - за всеки слумчай ! И трябваше , Голди се набута и не си даде зор там , подцени го и почукна , успя да измести бариера от скобата , но той се опря на другия бариер и на късмет не падна - споен въпрос , но не ги го преброиха за грешка , защото съборяне все пак нвямаше - и насочих към първия оксер - но в противоположна посока .Пак казвам "Оксер " и тоя път смело давам повод - и да хукне , няма за къде да го задържам вече .Финал , чист паркур , не паднахме , не съборихме - далеч не красиво скачане , но при тия условия - толкова !
Тишо ми викна дали да идва , казах му да си снима там - той стоеше в паркура до второто препятствие някъде .
Казах обичайното "Снвършихме !" и хвърлих поводите на шията , обичайните "Добре " и "Браво " , макар и с половин уста заради превишената скорост ...
Видях , че Тишо вми е сложил якето до сандъка - последсно препятствие от кроса една звезда миналаата година . Пресегнах се и го взех , на сакото ми джобовете са имитация , а захарта беше в якето , взех го , Голди вече се беше отпуснал , а и от вземане на дрехи не се плаши , ама мен краката не ме държаха , слязох и го натъпках със захар , белите ръкавици , подарък от Сияна , отдавна не бяха бели и грухтяха , но ми бяха като залепнали на ръцете , просто идеални - дори икогато бяха вече мръсни и мокри . Цялата бях мокра , усетих , че треперя . Не пия алкохол , ама бих обърнала един малък ром в тоя момент ! Облякох си якето , Голди използваше момента да пасе - сакън , умрял гладен / винаги го прави това !/, дадох му още захар , метнах му се как да е на гърба и взех да го въртя на ходом , че беше мокър - дори нямах шанс да разбера потен ли е - толкова бяхме мокри !
Междувременно Митко беше стартирал със Зумер - Милен щеше да скача само с Марта , Фарлап се отказа да го изкарва в дъжда - Митко не го гледах , видях го към края - той събори на послиедно . Впрочем , него и миналата година го бихме с едно бутане - той пак събори оксер синьо и червено тогава , само дето скача с Любчо .
След него сксача Илин с Гибсън - минаха чисто и доста бързо . Защо ли не ми е странно , кон , дето скача паркури 140 - 150 см , 90 см са му майтап !
Тук трябваше да стартират Вероника с Дим и Василена с Мадона , но те се отказаха - и дойде ред на Коко с Аргон , но той с него вече беше скачал - сега беше с Долон . И той мина чисто ,но и този кон беше с опит в по - високи паркури .
След него скача Милен с Марта - тя като миналата гоадина на тази височина мина чискго и с нвай - добро време - впрочем - то това са й възможностите - и тази , и миналата година вдигнеха ли метър - и почваше да ги нарива .
Предпоследен , не вписан в първоначалния стартов лист , стартира Любчо с Грация - до варелите вървя често , но там му отби два пъти и ги декласираха . Майтапа е , че нещо се бъзикаше с мен тия дни , и аз го заплаших да го бия на малкия паркур - ми бих го !
Последен стартира Ивайло с Гигант , един от победителите в Турнира за Купа "България " миналата есен в Пловдив - не помня дали беше втори или трети , понеже не стигнахме до там . Както и да е , Гигант мина чисто и челната тройка се заформи така-
1.Милен Делев с Марта - "Силвена спорт "
2.Ивайло Любенов с Гигант "Истър "
3.Илин Липовски с Гибсън "истър "
Розетки нямаше , награди нямаше - овес за конете , по една грамота за ездачите . Почетна обикалка , паркура го вдигат на 100 см
Обявяват , че наградния фонд за втория паркур ще е 500 лева - от депеутата от ДПС Райхан Аблекин - името не го запомних , така пише в "Стандарт " от неделя - дано е вярно .
Тръгвам към трибуните , за да кажа на Тишо да снима още малко , а аз да прибирам Голди и да глася Любка , още повече , че вечеме юркат да седлая . Ненужно , защото жокеи ще са ездачите от паркура , който следва , пък те без да приберат конете , с които още не са скачали , да ги разседлаят и оседлаят другите коне , няма как да почне кушията ...
Тишо казва , че няма да стои в дъжда и да снима и тръгва с мен - когато стигаме пистата , Любчо ни настига с Грация - каза , че кушията отпада - тъкмо решили . Да не седлаем ! Е , по - добре , едно каляне и мокрене по - малко , пък и аз вече едва стоя на коня ...
Връщаме се обратно , поне да погледаме .
Изтървахме Милен с Марта , ама май мина поне с две бутания , толкова чух , докато говорехме и помежду си . Ивайло не скочи с Гигант - даде го на Васето , която до тоя момент загряваше Саркел , но с него беше по - заден номер .Втори стартира Коко с Долон , макар , че го обявиха с Долон . Мина чисто , ако не грешаа , защото стигнахме като завършваше вече.
Трети стартира Мури с Магнум - събори само на последно .
Любчо реши да скача с Грация и този паркур , а Самурай не го изкара да го мкри и него . Грация пак му отби на варелите , този път , само веднъж , защото Тодор Любенов се притече на помощ , и тя като го видя , реши да скочи .
Мисля , че иначе не събориха никъде .
След това Илин мина чисто с Гибсън - и доста пъргаво.
След това стартира Митко със Зумер - не го бях виждала на трениронки , казваше , че скачал без проблем оксери 120 - 130 см , тук събори таман 4 по метър ...
Предпоследен стартира Коко с Аргон , макар , че го обявиха за Долон - мина чисто .
И послидно Ивайло мина със Саркел като за стипълчийз - все едно беше бърз паркур .
Крайно красиране-
!.Ивайло Любенов със Саркел
2.Илин Липовски с Гибсън
3.Николай Александров с Аргон
И с това празника свърши . Този път софра нямаше , босовете се скатаха , но пък бяха взели решение парите от наградите за вгтория паркур да отидат за новите препятствия , които ще се правят , само дето на ездачите никой не го беше казал , и стана една ...
Стояхме до 16 часа - аз - със сетни сили .
Почистихме амуницията , разтрихме конете , Голди го завих с попона ...
По някое време народът се разотиде и седнахме в стаята , после още двама - трима се набутаха в конюшнята и аз отидох да хвърля едно око ...Влизах , единият си отворил бокса на Голди и нещо го закача ...Направих му забележка , че не е редно да отваря боксовете , особено като няма никой в конюшнята , пък той нещо наглееше - познавал там едно момче , дето яздеше на чифлика , и той бил бивш ездач ..Обясних му доста възпитано , че тоя кон е жребец , и че има навика да те блъсне и да излиезе , пък доста беля може да стане - имате си представа , няма нужда да ви казвам .Ама той бил ездач бе - нямало такъв риск ! Казах му , че сигурно - аз си познавам коня , Тишо също , и на нас ни го е правил доста пъти , пък той не го познава въобще , ама няма опасност , дето се ника ...Тръгна си , ама изцзлязоох лошаята . Впрпочем - не ми пука . Не мисля , че е редно аз да отида в чужда конюшня и да си отворя нечий бокс , особено ако съм без придружител от местните ! Може да снимам коня през реетките илие да го погаля пак така най - много , но не повече . Има си граници , все пак .Ако искаше да му отворя да погаи коня друг въпрос - даже и със захар щях да му услужа , ама не беше такъв случай ! Ако пък искаше да снима , щях да пазя Голди да не излезе и щях да го оставя да снима колкото си искща - не съм някоя кисела истеричка , ама някои неща ми идват в повече !
Както и да е , напоихме конете , нахранихме ги , оправихме постелите , последно налигаввихме Голди и го натъпкахме с още захар , макар още да мчу бях сърдита , че се правеше на силен , и му казвах , че го мразя и не искам да го гледам даже , нвацелувахме го и тръгнахме .
Върнахме се , изкъпах се , хапнах , защото не бях яла от сутринта , иа вече няколко дне съм почти само на фотосинтеза , и легнах ...Малшанс , тъкмо се унесох , обади се браът на Тишо , после таман бях спала може би час , и се обади един приятел да ни поздрави ...Тишо не се къбуди , ама аз станах , явно нямаше да мога да спя , та почнах от единия край да си глася снимките , а в главата ми продължаваха да играят билярд - ама явно вече бяха финалите , играта еше загрубяла !
После останах да отговаря в клуба до към 5 , за да компенсирам предния ден , и накрая легнах към 6 , като съответно не ми останаха сили за разказ ...
Ами , май това е , дано не съм ви отегчила много с подробности , но не съм писала нещо доста отдавна , та ...
Надявам се тия дни да успея и със снимките - не , че са кой знае какви в дъжда , ама колкото - толкова !
P.S.Предварително се извинявам за печатните грешки !
в отговор на Oлra Пpaйд
#2
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
Благодаря ти за подробния разказ... Гадно е наистина, когато човек е болен. Не мисля, че има за какво евентуално да се сърдиш на Голди, защото на него му е било още по-притеснено и развълнувано и от на теб, пък и е имало доста случайности, които са добавяли стрес. Надявам се, въпреки лошото време и болестта да е бил един приятен ден...
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
Можеше да ми вярва повече - единственото .Това , което го прави , като го няма стреса .Защото вчера определено не яздех тоя кон , с който мога да скомча и съм скачала паркур на оглавник само !
Аз му се ядосах после ровече за лигавенето в бокса . Не дава да му разплета плитката на челото - а го заплетох заради шапката . Блъска с глава , зъби се ...Викам си , хубаво - ти инат , аз - два пъти . Или идваш и си даваш главата без борба - или захар през крив макарон ! Аз зор нямам - мога един ден да не му давам захар , мога и 10 - абе ядосал ме беше много ! Неговото е инат и лигавщина вече - не толкова страх , макар , че е бил бит по главата - сигурна съм .
След десет минути кандиса . Щом посегна да го разплета и се дърпа , пази се ...И аз стоя , нищо не му искам , ама и захар не давам - стоя с ръцете в джобовете и си играя с бучките захр . И аз мръсница .
И ела гледай умилкване , прозяване буквално в лицето ми и какви ли не гримаси . От мене - нула внимание , говоря си с Тишо през решетката .Горкото животно , само дето не се разплака накрая - мина му и инат , и всичко - дойде и си навря черпатата глава в ръцете ми и седи . Поклаща си главата , ама стои . И аз си му казвам - а си се дръпнал - няма захар !
Днес ми се мъкне и си вре главата в ръцете мие ...Пък аз пак си му казвам "Мразя те " и "Тебе не искам да те виждам " - ама той знае , че не е вярно ...
Иначе още съм болна , за късмет той не е настинал от вчерашния дъжд . а за него сие приетесних , че останахме на плаца ...И днес пак дъжд , не дъжд - ходих да си го видя и да си го изчистя , разплетох му гривата ...Сменя си козината - с шепите падат бели косми !
Аз му се ядосах после ровече за лигавенето в бокса . Не дава да му разплета плитката на челото - а го заплетох заради шапката . Блъска с глава , зъби се ...Викам си , хубаво - ти инат , аз - два пъти . Или идваш и си даваш главата без борба - или захар през крив макарон ! Аз зор нямам - мога един ден да не му давам захар , мога и 10 - абе ядосал ме беше много ! Неговото е инат и лигавщина вече - не толкова страх , макар , че е бил бит по главата - сигурна съм .
След десет минути кандиса . Щом посегна да го разплета и се дърпа , пази се ...И аз стоя , нищо не му искам , ама и захар не давам - стоя с ръцете в джобовете и си играя с бучките захр . И аз мръсница .
И ела гледай умилкване , прозяване буквално в лицето ми и какви ли не гримаси . От мене - нула внимание , говоря си с Тишо през решетката .Горкото животно , само дето не се разплака накрая - мина му и инат , и всичко - дойде и си навря черпатата глава в ръцете ми и седи . Поклаща си главата , ама стои . И аз си му казвам - а си се дръпнал - няма захар !
Днес ми се мъкне и си вре главата в ръцете мие ...Пък аз пак си му казвам "Мразя те " и "Тебе не искам да те виждам " - ама той знае , че не е вярно ...
Иначе още съм болна , за късмет той не е настинал от вчерашния дъжд . а за него сие приетесних , че останахме на плаца ...И днес пак дъжд , не дъжд - ходих да си го видя и да си го изчистя , разплетох му гривата ...Сменя си козината - с шепите падат бели косми !
в отговор на Oлra Пpaйд
#4
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
И тука нашите си сменят козината, пък и навън ги държат постоянно, та можеш да си предствиш... С космите от Тенеси само можех цяла възглавница да напълня... И още една с тези на Пепси...
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
При нас зимата беше станало до минус 20 по едно време ...Смятай , лекарството , дето мажа крака на Голди , е като гел едно такова , в сандъка ми дв отстрещния бокс стои у отивам единия ден - то станало на камък ! Че с една запалка се мъчих да размразя мъничко ...
в отговор на Oлra Пpaйд
#6
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
То си е било подвиг вашето!Заслужавахте си розетката заради всичките преживелици!
А това за участник от КЛУБ КОНЕ на дир.бг ...абе...дали наистина не можем да се регистрираме по някакъв начин...
А това за участник от КЛУБ КОНЕ на дир.бг ...абе...дали наистина не можем да се регистрираме по някакъв начин...
в отговор на Oлra Пpaйд
#7
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
Много хубаво ни разказваш
Браво добре сте се представили.
Той може да те е поядосал,но сте минали чисто.
И след всички тези преживявания и емоции ти се полага заслужена почивка-да обърнеш внимание и на себе си и да се оправяш бързо.
Не си казвала досега,че Голди е толкова ревнив.
Браво добре сте се представили.
Той може да те е поядосал,но сте минали чисто
.
И след всички тези преживявания и емоции ти се полага заслужена почивка-да обърнеш внимание и на себе си и да се оправяш бързо.
Не си казвала досега,че Голди е толкова ревнив.
в отговор на Oлra Пpaйд
#8
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
А дали просто не е усетил ,че си болна и не си във форма,често се случва,дори и човек да не го съзнава.А като прибавиш и лошото време и суматохата...
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
И на мен ми хареса идеята на Рени за клуба!!! Щеше да е много яко!
Рени, много хубаво си го разказала...
П.С.: Дид, има начин за регистрация, разбира се!
Като сдружения с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ (Закона за юридическите лица с нестопанска цел). Т.е. необходимо е да има учредители (няколко), да има Устав, Протокол за учредяването, както и органои на управление на клуба, т.е. юридически е ясно как да стане...
Въпроса е, дали го искаме и по-важното какви ще са ЦЕЛТА, ЗАДАЧИТЕ И ФОРМИТЕ НА ДЕЙНОСТТА му.
Например: развъждането, популязирането и селекцията на различни видове коне, повишава културата на своите членове в областа на коневъдството, отглеждането, грижата, възпитанието на конете и популяризира дейността си сред обществото, работи за подобряване на племенните качества на породата, посредством активна развъдна дейност, внос и износ на ценни екземпляри, използване съвремените достижения на ветеринарната медицина и наука; да организира и провежда клубни изложби и изпитания за качествата на конете, переодични срещи, симпозиуми и др.; да проучва развитието на международните стандарти в областта на коневъдството; да участва в международни огранизации и осъществява обмен на информация със сродни по предмет на дейност, да осъществява свободен обмен на информация, подпомага издаване на литература в тази област, да създава фондове и да ги управлява с цел специализация по коневъдство у нас и зад граница и др. такива и т.н. (това е част от устава на нашето киноложко дружество, но може да се използват някои идеи
)[линк]
в отговор на Oлra Пpaйд
#11
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
Браво на вас! КОлкото и да е-като за второ състезание не е никак зле. Не можеш да искаш от него от рас да забрави всичките си "бегови" навици. Колкото и да ти вярва, вие не сте тренирали с публика нали
За болестта-разбирам те перфекно! Аз съм болна от миналата седмица, още не мога да се оправя, кихам, кашлям, повръщам, дигам температура постояно. Не мога и да спа вечер, изморена съм и без глас....направо оцелих кога да се разболея и аз
Ама какво да се прави.... дано скоро се оправиш, мила
I love...
За болестта-разбирам те перфекно! Аз съм болна от миналата седмица, още не мога да се оправя, кихам, кашлям, повръщам, дигам температура постояно. Не мога и да спа вечер, изморена съм и без глас....направо оцелих кога да се разболея и аз
Ама какво да се прави.... дано скоро се оправиш, милаI love...
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
Нищо!На мен ми върви приказката с дира!Туй ще го оредя!С няколко имела!Вие организирайте останалото ,а аз ще говоря с дира!Наистина ще е супер готино ако си направим клуб!И тези ,които имат коне ще ги включат в клуба...надявам се де....и ще е ....ох,НАПРАВО ЩЕ Е СУПЕР!!!
Ееееех как се размечтах!Карай,нали без такива неща живота е скучен!
ПП:Аз като имам кон задължително ще го включа!
I love Moza!
Вие организирайте останалото ,а аз ще говоря с дира!Наистина ще е супер готино ако си направим клуб!И тези ,които имат коне ще ги включат в клуба...надявам се де....и ще е ....ох,НАПРАВО ЩЕ Е СУПЕР!!!
Ееееех как се размечтах!
Карай,нали без такива неща живота е скучен!
ПП:Аз като имам кон задължително ще го включа!
I love Moza!
в отговор на Oлra Пpaйд
#14
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
Браво на вас ! Поздравления за успехите ! И напълно те разбирам каквото ти е било с Голди ... ( изпитах го на собствен гръб с бившата бегова кобила) !
Сега и двамата си заслужавате почивка - най-вече ти ,за да се възстановиш , че да издържиш на тези натоварвания през последните дни си е било направо геройство !
Скорошно оздравяване и още веднъж поздравления !
) !
Сега и двамата си заслужавате почивка - най-вече ти ,за да се възстановиш , че да издържиш на тези натоварвания през последните дни си е било направо геройство !
Скорошно оздравяване и още веднъж поздравления !
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
Ти да не мислиш,че говоря сериозно?Ха-ха-ха-ха не си представям такова нещо наистина!Малко прекалих с вживяването ама не говорех сериозно!
Пък и ще е много смешно-ще ни обявяват като 'състезател едикойси с кон едикойси от клуб (замалко да напиша едикойси)коне на дир беге' ама си звучи много смешно!
Пък и няма да може да го направим по още една причина-нали всички сме от различни градове-аз си мислих ,че клубовете са на области-примерно клуб Херос може да има коне от Войводиново и пловдивските околности ама не примерно от Шумен,Варна или Русе ,не е ли така?аз не знам де....ако греша не се сърдете!
I love Moza!
Ха-ха-ха-ха не си представям такова нещо наистина!Малко прекалих с вживяването ама не говорех сериозно!
Пък и ще е много смешно-ще ни обявяват като 'състезател едикойси с кон едикойси от клуб (замалко да напиша едикойси)коне на дир беге' ама си звучи много смешно!
Пък и няма да може да го направим по още една причина-нали всички сме от различни градове-аз си мислих ,че клубовете са на области-примерно клуб Херос може да има коне от Войводиново и пловдивските околности ама не примерно от Шумен,Варна или Русе ,не е ли така?
аз не знам де....ако греша не се сърдете!I love Moza!
в отговор на Oлra Пpaйд
#16
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
Поздравления мила! Всичко е добре когато свършва добре, било ви е трудно и на двамата, но сте се справили! Мн целувки и поздрави на Тишо и Голди!
Мн целувки и поздрави на Тишо и Голди!Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
На сайта на Федерацията имаше как става цялата работа - мисля , че има юридическа регистрация в съда , доколкото знам , и първоначалната такса доскоро беше 70 лева за годината ...Не съм чела наскоро , защото не ми е трябвало , но искаха няколко неща , плащаш си и ...Имаш клуб
Re: ТОДОРОВ ДЕН - РУСЕ
Знаеш ли , това кой откъде е , е малък проблем .
Да ти кажа ли защо ? Ами аз , примерно , си имам кон в Русе , но тук зимата замръзва . Ако имам пари , защо , примерно , да не отида да си го тренирам зимата в Шумен , като си плащам бокс и си му нося храна ? Примертно казвам , защото наполовина съм от Шумен . Вариянти много .
Жив пример - в момента Ася Чанева скача в София с няколко РУСЕННСКИ коня от "Силвена спорт ".Тя от София ли се води , или от Русе ? Значи има вратички ...
Да ти кажа ли защо ? Ами аз , примерно , си имам кон в Русе , но тук зимата замръзва . Ако имам пари , защо , примерно , да не отида да си го тренирам зимата в Шумен , като си плащам бокс и си му нося храна ? Примертно казвам , защото наполовина съм от Шумен . Вариянти много .
Жив пример - в момента Ася Чанева скача в София с няколко РУСЕННСКИ коня от "Силвена спорт ".Тя от София ли се води , или от Русе ? Значи има вратички ...