Шостакович

Софийската филхармония започна чевстването на 100 годишнината от рождението на Шостакович на 09 март с концерта за виолончело и оркестър № 1 и симфония № 13.
В програмата чета, че концертът за виолончело е посветен на Мстислав Ростропович. А за тринадесетата симфония за бас и хор от баси, разбирам, че е написано по стихове на Евганий Евтушенко.
Следните думи в програмата, съставена от Милена Божикова ме въодушевиха: "Тринадесетата симфония продължава идеята на Бетовеновата Девета симфония за братство между хората, за силата на човешкия дух, но и за човешките престъпления и геноцида, както и за вярата и оптимизма".
И " Заради творческото си присъствие - изключително като мащаб, в морален и професионален аспект, - Шостакович е сред най-великите личности на ХХ век. "
Бих добавил, че Шостакович е сред най-великите личности в историята на музиката.
Неотдавна ми попадна статията на Николай Бахъров " Загадката Шостакович Размисли по повод 100-годишнината от рождениеот на композитора
Впечатляваща статия! Според автора "Тайната е в противоречието между видимото и съкровеното. Отвън - конформизъм и пълно подчинение на съветския модел, а в дълбините на творческото съзнание - самостоятелен и оригинален творчески процес, който преодолява всякаква външна съпротива и ражда магията на неговата музика, опиващата смес от безизходен трагизъм, хумор, самоирония, нежна мелодичност и амбициозен авангардизъм".

Статията показва формирането на твореца, неговото политическо обкръжение. Дядото на композитора е поляк и участник в борбата за независимост от Русия. Митя се ражда и расте в семейство на интелигенти, което и не толкова богато, може да води добър живот и да осигури музикалното образование на талантливото дете. Отначало семейството симпатизира на социалистическите идеи, но скоро настъпва отрезвяване:
гражданска война, милиони безмислени жертви, пълен крах на държавата и на човешките ценности. След смъртта на бащата Митя е принуден да свири в студени киносалони по време на прожекция на неми филми. Заболява тежко и майка му продава вещи и едно от двете пиана на сина си.
Но благодарение на упорит труд и на таланта си , на 19 години Шостакович пише първата си симфония. Режимът съзира възможност за пропаганда. Диригенти като Клемперер, Валтер, Тосканини си оспорват европейската премиера.
Шостакович е притиснат от режима и пише "халтурни произведения" - втората и трета симфонии. Той се затваря в себе си, защото вместо общество на братство и равенство в Русия се възцарява Адът. Около Шостакович изчезват хора и за тях е опасно да се говори. Славата на Шостакович му гарантира една относителна безопасност, но същевременно и подчинение на най-големия тиранин -Сталин.
Операта "Нос" по Гогол е снета от сцената. Сталин не харесва и "Лейди Макбет от Мценска губерния". Излиза статията в "Правда" "Хаос вместо музика" . В тези мрачни години Шостакович пише шедьоври като четвъртата и пета симфонии. Отстъпвайки на властта, той заявява, че петата симфония е самокритика след "справедливите изобличения".
Предполага се, че Сталин е пощадил Шостакович, заради умението на последния да пише филмова музика. И Композиторът "се изхитря" и е написал музика към 40 филма. А "Бащата на народите" е бил голям почитател на седмото изкуство.
Разбирам от статията, че най-известната, може би творба , симфония № 7 е замислена от по-рано , била вдъхновена от Псалмите Давидови и е написана в обсадения Ленинград. Чух, че по съвсем шпионски начин чрез микрофилми нотите на тази симфония са отишли на Запад, където Тосканини, Стоковски и Орманди са спорели кой да дирижира задокеанската премиера.
Осмата, също "военна" симфония е била забранена заради закодирания в нея смисъл. А музиковедът Борис Асафиев казва: Осмата симфония на Шостакович е величав трагичен епос на преживяното от човечеството страшно време".
След войната терорът продължава и Шостакович заедно с Прокофиев са обвинени като формалисти. Музиката на Шостакович не се изпълнява в Русия.
След войната се появява темата за борбата за мир. И Властта в СССР решава да прати именития композитор в Ню Йорк на Международната конференция за защита на мира. Лично Молотов-министър на външните работи приема Шостакович в кабинета и му съобщава за това. Шостакович отказва под предлог на недобро здраве, непоносимост към пътувания.
Тогава се намесва лично Сталин по телефона и Шостакович направо казва, че не знае как да обясни в чужбина защо произведенията му не се изпълняват в Съветския Съюз. Сталин се прави на учуден, но обещава да се разпореди да се премахне забраната. Шостакович пътува за САЩ, но е подложен на атаки на журналисти, пред които "с горчивина и стоицизъм дава формални, конформистки отговори".
В годината на смъртта на Сталин се изпълнява може би най-вълнуващото произведение на Шостакович - неговата десета симфония, както и неговия Осми квартет.
В последните години от живота си Шостакович не може да се съпротивлява на властта. Тя поставя името му под документи, за които той няма представа. Става въпрос за изказвания срещу дисиденти като Сахаров, Солженицин, Ростропович.
Шостакович е имал в лицето на Соломон Волков един блестящ биограф, пред когото е диктувал и своите "Мемоари". "Педантична" негова биографка е Елизабет Уилсън.
Бахъров заключава: " Да, той е донякъде подобен на юродив, защото изобличава властта и я подлага на безмилостна музикална сатира, без това да е главната му цел.Шостакович е устремен към друго - към абсолютната, от нищо неограничавана себеизява в музиката чрез осъществяването на дарения му свише талант"

Именитият руски диригент Сергей Кусевицки казва за Шостакович: " Аз съм дълбоко убеден, че от времето на Бетовен, не е имало такъв композитор, който би могъл с такава сила на внушението да разговаря с масите".

Мисля, че това е интересно:

Зашифрованная любовь Шостаковича

За съжаление, не знам езика достатъчно, за да я преведа, но следния откъс относно Десетата му симфония ме изкуши:

... често интерпретираме музиката му [на Шостакович] съвършено неправилно. При това дори най-известните му произведения. Например, съществува устойчив мит, че Десетата симфония (1953 г.) – това е в отговор на смъртта на Сталин, на "размразяването"[...] А печално известният Соломон Волков взе, че откри в симфонията музыкален портрет на Сталин!
Такова твърдение звучи твърде ефектно. Но в действителност по това време, през 50-те години, композиторът бил увлечен по студентка на име Елмира Назирова. И в Allegretto на симфонията чуваме един романтичен зов на валдхорните, в който е закодирано името й: E – l(а) – mi – r(e)- a… Така че никакъв Сталин. Любов!

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Руиз, съжалявам за това, че текстът, който предлагаш е фалшив и манипулативен. Политиката у нас, в България, е занимание за слаби и недостатъчни не само за себе си, хора. В този клуб пък съвсем излишна. Авторът на въпросната статия признава ли кога за първи път е чул Шостакович? Поне.
Защото аз знам.

Бих я превел, но спрях да чета дотам, че Втората джаз сюита била в кюпа на неизвестните. После била възстановена от газетни публикации. Ами, майната им.

Уважаеми Облак, би ли ми обяснил кое точно е "фалшиво" или "манипулативно" в моята статия? Шостакович започнах да слушам преди около 10 години - достатъчно време, за да оценя гения му. Междувременно се снабдих с десетки оригинални дискове с негова музика. Би ли споделил колко диска с негова музика могат да се открият в твоята фонотека?
P.S. Дали си чел книгите на Волков, Уилсън, Фей? А случайно да ги притежаваш?

Съжалявам, не исках да те засегна лично. Нещо повече, с удоволствие разбирам за усилията ти в популяризирането на Шостакович.
Но ми писна през последните години да слушам и чета за репресирани мъченици. Кой от кой по-велик. В най-добрия случай до един посредствени. А тук става дума за гений, нали?! На когото животът не е преминал единствено в социални или политически мъки...Защото не аз съм бил доброволен партиен член, не аз съм получил безброй ленински и сталински награди, не аз съм плюл Сахаров...Или конформизмът е присъщ само на Големите? Ето това си изпуснал може би случайно в твоя материал. Не исках да го казвам, но ти ме попита.
По този повод, колкото и спорни моменти да има в него, погледни отново интервюто с Лазар Николов и ще разбереш какво имам предвид.

Разбирам какво имаш предвид, но ми се струва, че не аз, а ти политизираш темата. В статията съм се опитал да разкажа как Шостакович е успял със средствата на музиката да разкрие на целия свят ужасите на съветския комунизъм, да оплаче жертвите, при това без самият той да приема позата на мъченик. В спомените си "Свидетелство", диктувани на Соломон Волков/за които лично аз смятам, че са автентични/ Шостакович заявява относно Сахаров, че не приема уроци по морал от човек, който е разработвал водородна бомба за Съветското правителство. Единият е писал музика, а другият е създавал чудовищни оръжия; първият е уж официална културна икона на режима, а вторият е уж враг на същия този режим (след като преди това се е постарал режима да разполага с най-мощното оръжие). Истината не се разкрива толкова лесно, просто не е на повърхността...

Като не четеш докрая, поне слушай

Симфонии 10(Allegtretto) и 5(Moderato)

И двата записа са на живо: 10-тата е на 03.03.1976; 5-тата е на 04.04.1984 в голямата зала на Ленинградската филхармония, със същата тази Филхармония. С Евгений Мравински. (Ама то последното уточнение беше излишно.)

Сложих тук първата част на 5-тата, защото докато я слушах преди време с един приятел, прекарал по-голямата част от живота си там, чух от него: "Човек трябва да е роден в този град, да е израснал там, за да почувства истински ТОВА". Бил съм там само веднъж за няколко часа, но мога да му повярвам.

А 10-тата... ами заради онзи "романтичен зов" на валдхорните...

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Az puk slucham Shostakovich ot 20 godini (sega sum na 36) i nikoga ne sum se interesuval ot politikata togava. Sluichal sum go samo ot gledna tocka na genialnata mu muzika. Mitenka e vupros na usechtane,ne slucaino go naricat "Beethoven na 20 vek"!
A otnosno statijata na Baharov, az sum j procel zjalata (6 str) i tj e absolutno pravdiva. Mislj,che moge da se vjarva na cocek,koito e procel 3 biografii na Shostakovich,nali?
Otnosno politikata togava ima mnogo mnenij. No za muzikata mu to e samo edno- GENIALNA!

Пробвай редактиране от латиница на кирилица на този адрес:

[линк]

успех:)

Музиката не се политизира. Тя трябва да се слуша и ако ти харесва, добре, ако не ти харесва- нищо лошо, въпрос на вкус.
Музиката на Шосаткович за мен е вълнуваща, тя е типична за него.
На мен ми харесва и вълнува и симфония № 11, посветена на революцията от 1905 година. Музиката е гениална. Не виждам в нея никъкв политически цвят. Изобщо музиката на Шостакович е гениална. Това е критерият.

Наистина статията, която бе посочена съдържа компромисна информация, която може и да се оспорва , но Облак, прав си. Още повече, че тази сюита (Втора Джазова), както и финската (По Фински теми), която автора на публикацията посочва за скорошна премиера също не е в рамките на достоверното. Тя бе свирена преди около 5 години и си стана събитие!, тъй както "Черьомушки" в средата на 90-те (с подкрепата на БиБиСи).

Не знам защо са се премълчавали тези произведения на Шостаковиш, имам предвид онези, носещи доста по-популярен и непринуден отенък, но от естетична гледна точка съвсем пълноценни, макар влизащи в категорията ПОП-музика. Нищо лошо не влагам в това, напротив. Примери бол: Хендел - Музиака на водата, Фоерверкова музика, Моцарт - дивертменти, менуети, ... за най-комерсиалния от всички Й.Щраус и фамилия пък да не споменаваме, чиято музика със своята ефектна и ефективна повърхностност весели приветливото бюргерско общество по нова година и само толкова. Но да не сведем темата надолу, другите да не ги изброявам, също са имало произведения в общ тон, както едно време се казваше и идваше да рече - "Да, да, познато ми е. Става. Като дойдат гостите - може..." :)))

Спомнете си времето, когато Джеймс Ласт правеше обработки на парчета на Бетовен, Моцарт, Брамс, и да не изреждам. Шостакович също минаваше измежду тях. Той в по-комичен контекст остава популярен сред някой анализатори с аналогията за "руския филм" в който задължително имало влак или коне, а в неговата музика тромпет с акомпанимент на щрайх. (В академичните среди има и по-пиперливи аналогии, но тъй като във форума участват и любители, не бих желал да накърнявам предпочитанията им към този автор). Аз лично не бих го нарекъл гениален по ред причини, а освен това имам достатъчно основания да считам, неговата популярност у нас че си носеше и определено идеологически отенък , освен клюките за неговото "разкяние" и паралела с всеядния в стилистично отношение Пендерецки.

Музиката си е музика. Тя е имагинерна. Емоционалните образи слушателят може да ги приеме или развие по свой начин или ако бъде образован, предубеден или просто подготвен за това което би му случило докато чете за автора или слуша.
Има и една такава истина, че в контактите си с музиканти от чужбина, отношението към Шостакович е сравнително уравновесено. Какво искам да кажа с това резервирано обобщение. Просто по времето на т.нар. "перестройка" в политико-новинарските рубрики на Запад не слизаха новините за това какво става в Съюза. Стана модерно да се говири за неща, които никога не са били приоритет за хора, чужди на тази тематика освен по душевност, но и по интерес или друг тип обвързаност. Спомням си колега, който в момента е препопдавател в Германия в престижно висше учебно заведение, който при дипломирането си по пиано избра да свири някои от клавирните произведения на Щостакович. И за да останем в темата, на въпроса ми след повече от 15 години "защо" точно Щостакович избра тогава - отговорът бе прост и ясен - "Беше интересно, модерно и екзотично, малко или много провокативно към утвърдениете репертуарни листи, а и малко "фалшиво" от гледище на естетиката за западноевропейската култура от времето на неговите съвременници, а също и доста назад в сравнение с авангардизма или експресионизма (в обратен ред). Уж по средата, но не съвсем. Русия беше тема и всичко произтичащо от тов, както и ученето на руски. Беше модерно да преоткриваш непознатите или непреекспонирани неща."

Аз самият оставам на определена дистанция от мнението на колегата ми поради факта, че в раговор с Лазар Николов в един момент когато стана дума за Шостакович той присви очи и сам като че ли се пренесе в онези времена. Наблегна на сивотата наоколо във всякакъв план, което неизбежно дава отглас на твореца. Трудно ми е да кажа че Лазар бе позитивно настроен към Щостакович, автор, който и до днес в анализите по оркестрация заено с Шуман е пример за посредствено боравене с оркестрацията. Всеки, който е учил музикален анализ и оркестрация би могъл да го потвърди.

Но ако трябва да се върна в началото, тъй като повода дойде от "II Джазова сюита" - бих казал - хубаво е да се чуе отново. Привкуса на джаза в нея е колкто сходството на кока-колата в руския квас. Т.е. аз поне не намирам такова. Но да не вторачваме в имената.

Запролетява се все пак и в "Борисовата градина" нищо чудно Софийската духова музика да я опъне на някоя от неделните седенки докато човек се разхожда с по някое питие.

Да не забравяме, че темата на Валса от нея стана в последните 2 години доволно популярна покрай рекламата по тлевзията на "Кайлъшка гроздова".

Може музиката на Щостакович да има сантиментално значние за някои, за други - просто само музика, за трети разбирането да се вмества в окомплектоването й с политичската обстановка, в която авторът я е създавал.

Мисля си, че е прав този, който бе посочил че за да я разбере човек тярбва да я усети в средата на тогавашния Ленинград.

"Трудно ми е да кажа че Лазар бе позитивно настроен към Щостакович, автор, който и до днес в анализите по оркестрация заено с Шуман е пример за посредствено боравене с оркестрацията. Всеки, който е учил музикален анализ и оркестрация би могъл да го потвърди".

Браво на Веско! Хвала! Ако и така пишеш ноти...

шостакович - посредствен оркестратор?!
мисля, че колкото и да уча анализ и оркестрация, никой няма да може да ме убеди в това! не знам какво става и какво се говори в лекциите по оркестрация, обаче това твърдение просто не ми го побира акъла и звучи като абсолютно недоразумение! изказвам се крайно, защото нямам нищо против да се опиташ да ме убедиш в обратното!
за шуман съм по-съгласен

валса от джаз-сюитата стана популярен покрай 'широко затворени очи' на кубрик, после стана лайтмотив на едно от изданията на киномания или филм-феста, и чак след това някой от отдел 'реклама' на 'кайлъшката гроздова' се е сетил за този валс, така мисля

!!!

Шостакович е Велик оркестратор! Освен всичко останало...

Cheta temata i mi stava mnogo interesno. Parvo zashtoto sega zapochvam da ucha negovata zigulkova Sonata, kojato shte svirja na turneto mi v Latinska Amerika na 7 koncerta, zaedno s Tri Fantastichni piesi, aranjirani za zigulka i piano. Poradi tazi prichina si kupih disk na Sonatata (posvetena na 60 godishninata na Oistrah) v izpalnenie na samijat Oistrah i Shostakovich. Kato chuh za parvi pat sonatata se izplashih...zashtoto mi se struvashe mnogo mrachna, i v parvata i tretata chast vse chuvah stapki na smartta i v dvete partii....Sega sled kato prochetoh istorijata na sazdavaneto veche imam drug podhod kam tazi muzika. Blagodarenie na diskusijata se setih za atmospherata v St. Petersbug, koito posetih predi dve godini (uchastvah v festival za moderno izkustvo) koeto mi pomaga da projavja po-goljamo razbirane za haraktera na tazi muzika.

Po otnoshenie na statiite az sam na mnenie, che muzikata na Shostakovich e daleche ot avangardisma. Kato se zamisla gore dolu po sashtoto vreme sa jiveli i tvorili Olivier Messiaen, Edgard Var?se i Iannis Xenakis i ako ne bjaha te dnes njamashe da ima Karlheinz Stockhausen, Pierre Boulez, Philip Glass i Steve Reich. Znam, che spored biografistite Shostakovich e prejivjal avant-garde period, no kato cjalo toi se razviva kato kompozitor, koito pishe v taka narechnia romantichen "idiom".

Za tova dokolko toi e genialen, az lichno sam na mnenie, che vseki koito moje da pishe po tozi nachin, e poveche ot talantliv...

I posledno, predi pone 10 godini chuh po radioto za parvi pat izvan Bulgaria aranjimenrta na Shostakovich "Tea for Two" i bjah porazena, zashtoto razkazaha istorijata za orkestriraneto na tozi foxtrot. Dokolkoto si sponjam, Shostakovich se beshe hvanal na bas s drug izvesten ruski kompozitor i muzikant (ne se seshtam veche koi) i napravil aranjimenta za njakolko chasa. E tazi orkestracia e prosto genialna!!!

Nepremenno cui Zigulkovij konzert s Perlman ot EMI zaedno sus spomenatite ot teb 3 fantasticni piesi. Genialen e!

az imam edin disk s dvata koncerta na shostakovich v izpalnenie na Perlman i kato bonus duetite za dve zigulki Perlman i Zuckermann. CD za koito mi govorish go tarsih usileno v internet, no ne go namiram, koja godina e izdaden?

Шостакович е починал от едно доста рядко неврологично заболяване (спинална мускулна атрофия, който се интересува точно). То се изразява в нарастваша, неумлимо прогресираща мускулна слабост, която в течение на година две обездвижва болния и накрая го парализира. Някои от последните снимки на Ш, изпит, "хлътнал" в костюма си, с немощно отпусната глава дават да се разбере състоянието му. Да го консултира и лекува е поканен един от най-известните американски невролози по него време, тъй че не може да обвиним властта в неангажираност.
Да не казвам голяма дума, но ми се струва, че програмните симфонии на Ш са писани с убеденост, не за да се "отбие номера" (идеологически).