ЗАКОНА!!!

Фарисеите, от всички хора на света Христос най-трудно проникваше в техните сърца. Доведените от тях новоповярвали в църквата не само ставаха законници като учителите си, но според Исус се превръщаха в "два пъти повече рожби на пъкъла" (Виж Матей 23:15). Законническата религия не може никога да доведе души до Христос.
Не е възможно да бъдем спасени чрез спазване на закона. Този, който се опитва да стигне до небето чрез собствените си дела и спазването на закона, предприема нещо невъзможно. "Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона" (Римл. 3:20).
Защо наблягаме на закона, след като не можем да се спасим чрез спазването му? Ако усилията ни да спазваме закона могат да ни попречат да отидем при Христос за спасение, няма ли да е по-добре въобще да не знаем нищо за закона?
Той има няколко важни и неотменими функции. Не може да ни спаси, но може да ни покаже нуждата от спасение. Законът не може да ни промени, но може да ни покаже нуждата от промяна. Павел описва закона като детеводител, който ни води при Христос. Виж Гал. 3:24, 25. Яков нарича закона огледало (Яков 1:23-25). Огледалото ни показва необходимостта от чистота, но не ни почиства. Така е и с Божия закон. Показва греховното ни състояние, за да ни мотивира да отидем при Христос за очистване и възстановяване. Законът поставя диагнозата, но не може да лекува болестта грях.
Законът осъжда. Когато осъзнаем, че сме осъдени, разбираме необходимостта от прощение. Законът разкрива, че сме под проклятие, защото сме закононарушители, и по този начин ни подготвя да приемем добрата вест, че Христос ни е изкупил от проклятието на закона. Виж Гал. 3:13.
Законът предпазва. Пази невинните. Пази и виновните! Когато застанем пред Божия съд, ще можем да знаем със сигурност дали сме грешили. Не бива да се страхуваме, че Бог ще има фаворити или ще ни съди според някаква временна прищявка. Той е изявил съвсем ясно изискванията си и така не само невинните, но и виновните могат да разберат какво е положението им. Хората, приели Христовата праведност вместо собствената си неправедност, ще бъдат оправдани и защитени от закона, който не ги осъжда. Виновните ще разберат, че са отхвърлили Божията благодат и ще знаят, че получават справедлива присъда.
Когато погледнете Божия закон, намирате ли, че ви осъжда? Тогава славете Бога! Все още имате благодатно време. Не е късно да позволите на закона да извърши делото си, като ви заведе при Христос.
Когато Бог даде закона Си сред гръмотевиците на планината Синай, израилтяните бяха убедени в неговата логичност и основателност. "И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: "Всичко, което Господ е казал, ще сторим" (Изх. 19:8). Признаваха, че законът е справедлив, но все още не бяха научили основната му функция. Не бяха научили чрез трудни изпитания истината. Когато погледнете в Божията морална лупа, Неговия свят закон, мерилото за правда, нито за миг не се изкушавайте да мислите, че този закон може да ви очисти.
Какъв бе Божият отговор за израилтяните? Можете да го прочетете във Вт. 5:28-30. "И Господ чу гласа на думите ви, когато им говорехте, и Господ ми рече: "Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха: добре рекоха всичко, що казаха." Добре беше, че разбираха важността на Божия закон. Това обаче не бе достатъчно. Господ продължи: "Дано да има у тях такова сърце, щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденстват вечно те и чадата им!" Почти можете да почувствате сълзите в Божиите очи, защото Господ знаеше нещо, което израилтяните щяха да научат в бъдеще, и то чрез сурови изпитания. Знаеше, че в логиката няма сила. Знаеше, че никой не може да спазва закона със собствени сили. Бог не можеше да им обясни грешката с думи, които те биха разбрали и приели. Можеше само да ги остави да се научат чрез изпитания. Заключението в ст. 30 е: "Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си." Край на уроците за деня! Животът щеше да ги научи. Единственото, което Бог можеше да им каже, бе: "Върнете се в шатрите си."
Много родители се чудят защо децата им грешат. Постоянно им повтарят: "Но ти знаеше какво да направиш." Вероятно децата знаят. Проблемът е, че познанието не е достатъчно. Трябва не само да знаем кое е право, но и как да го вършим. Точно тук възниква конфликтът.
Бог вижда нашата обърканост и разбира безпомощното ни състояние. В голямата Си любов Той не спира при планината Синай, а продължава към друга висока точка - Голгота. Ако приемем Христовата правда за наша, ако общуваме с Него, Той ни дава това, което липсваше на израилтяните - Божия закон, изписан в сърцата. Исус може да ни даде онова, което законът не е в състояние да ни предложи - сила за послушание, прощение на греха, благодат за всяка наша нужда.
Щом стане въпрос за спазване на закона, възникват две крайности в мненията. Първата е: "Ако законът е добър, нека всички се трудим упорито, за да го спазваме." Резултатът е законничество и фалшиво послушание. Втората крайност е: "Ако не трябва да работим упорито, за да спазваме закона, въобще не е необходимо да го спазваме." Резултатът е антиномианизъм и фалшиво послушание. В края на краищата и двете грешки водят до една и съща заблуда.
Правдата, която идва чрез вяра единствено в Христос, носи добрата вест - истинското послушание е възможно, но то не идва в резултат на усилията ни да "произведем" послушание. Ако бъде правилно разбрано, учението за праведност единствено чрез Христос ни предпазва както от законничество, така и от беззаконие.
Чрез непрестанното общуване с Господ Исус започваме все по-пълно да разбираме Неговата любов и доброта към нас. Ако имаме правилно разбиране за Божията любов, няма да проявяваме желание да злоупотребяваме с нея. Христос не е краят на закона. Той е краят на напразните ни усилия да спазваме закона. Неизбежният резултат от вярата и връзката с Него ще бъде истинското спазване на закона - спазване, идващо от сърцето. Добрите дела ще последват като цвят и плод на вярата. Получаването на Христовата правда ще се изяви в добре организиран живот и благочестиво говорене.
Окончателният тест за спазване на Божия закон е животът на вяра и общуване с Христос, който води до изписване на закона в сърцето. Ако признаем изискванията на Божия закон и истината, че не можем да го спазваме, единственият ни избор е да отидем при Христос, за да получим дара на правдата.

П.С. Текстът е събран и обработен от мен а източника на материала за сега ще запазя в тайна.

чакай да опитам и аз.
една госпожица с колата си,пийнала, е спряна от "трафикотo".тя е зведена при съдията,който и налага глобата от 200 евро.
какво става по нататъка.съдията свършва "делата си" и се отегля.преоблича си и на път за дома вижда,че госпожицата го чака в коридора.той я прегръща и отива заедно с нея до касата на съда.плаща глобата от двеста евро и се пребира заедно с дъщеря си у дома.

това ли е?


автора е циганин и това не е тайна за никого...

Ако имаш да кажеш нещо по същество кажи го. Иначе е само спорт за натрупване на брой постинги.

Ето една стойностна тема Санчо, която е препъни камък за едни и изобличение за други и тема, която беше подмината, като „малка крайпътна гара„

обаче виждаш,че аз не съм я подминал.коментара ми с хумoристичен отенък на края /за автора/ е за благодатта.така ли е или не е така.бог е съдията,ако ние живеем според закона.и според закона сме осъдени справедливо.но бог е и баща,когато приемем благодатта му.

не знам,защо у тебе е oстанало чуството,че ХР -ти се спасяват чрез закона.закона се изучава от тях,защото това е институт за подготовка на "офицери и пълководци".това е което липсва в днешните христянски прагматични среди.християнските принципи и функций са основаващи за живота ни тука на земята и на небето.но нашата отговорност да им предадем форма.
разбираш ли за какво става дума.че сме кухи и празни лишени от съдържание.
някой ме обвиниха,че съм станал реконструкционист,за да се подмажа.на кой съм се подмазал?познавам божидар маринов от споровете преди две и повече години и от писанията му.тинчев и жена му само от никовете им.с ивобг ме свързва приятелство,защото ми пишеше на бележки и ми даваше съвети.същото е и никихарис.тука се запознах с джамбазов и съм доволен от това.

да закона е "детоводител" до христа и е "огледало".но в коя къща няма огледало и деца.децата се обичат,но на децата също така е им нужен и закона.аз съм създал децата си от любов,но любовта само не възпитава.трябва и закон - трябват и заповеди.
това го разбрах от казармата.
в началото мразех заповедите,но после разбрах защо е така.въпреки,че ни обичаха и се грижиха за нас това не беше достатъчно.те искаха да станем воини.по-точно както отидем на война да останем живи и да се върнем при родителите си.а на да отидем на война и първият куршум да ни уцели.на никому не е нужен мъртав войн,на никому не е нижен "мъртав християнин".
само мъртвия цигани е добър мъртав.

знам,че няма да ме разбереш,защото си предубеден към мене.но не се тревожи и другите не ме разбират.ако искам да имам приятел ти ще си единя от тях.за мене ще е чест.

Санчо /Бояне/, Чесно казано по едно време, когато пишеше в чърча ми беше малко антипатичен но сега откакто прописа в дира мнението ми за тебе се промени. мисля, че не един път си забелязал, че съм се застъпвал за теб и съм подкрепял някой твои мнения. Аз също мога да кажа, че си мой приятел въпреки естеството на твоите убеждения. Една забележчица само! Езика ти понякога става доста циничен макар, че като се замисля наричаш нещата с истинските им имена но все пак не те оправдавам за езика ти .
Не един път съм казвал, че има някои неща от учението на реконструкционистите, които ми харесват и са добри и в някои отношения трябва да се поучим от тях. Но не мога и да направя компромис с някой други неща, които не са правилни.
Иначе закона е даден за добро на всички хора. Лошото е че много хора не го разбират, както трябва а други злоупотребяват с него.

До скоро друже!

благодар.до скоро и на тебе.