настроение

една такава странна,
нелюбовна,
непоезия,
където думите
все нямат имена -
горчи в ръцете ми
и не е песенна,
а търся път
до себе си,
ела -
ще ти покажа как
започва времето
в напуканите длани
на нощта
и колко изгреви умират
непосрещнати,
ела -
ще ти покажа хоризонтите
тържествено
застанали
и другата страна -
отвъд,
която все ни мами,
ела -
да видиш
тези празни океани,
изплакали сълзите си
по нас,
да видиш вярата,
която разпиляхме -
останала е само
шепа прах
в ръцете ми
и тези странни думи -
непоезия.

hubavo e

Наистина е хубаво.Защото докосва душата.Защото описва онази,другата,обратната на щастието страна,където много думи започват с НЕ:непоезия,нелюбовна,не е песенна...Хареса ми и времето,започващо в напуканите длани на ноща,и хоризонтите отвъд,от другата страна...Питам се:вярата,или по-скоро липсата на вяра , превръща любовта в нелюбов и поезията в непоезия...

забелязва се различното настроение. Дали е трайно?
Поздравления за стиха, много е хубав

Нежно.
Тази музика,
която ми подари -
сякаш всичките инструменти
пеят името ти
и се усмихват като теб...
Нежно.
Този танц,
който измислихме заедно
нищо, че е за двама -
танцувам го
в тихото...
Нежно.
Навън е ужасно студено
вятърът стърже по улиците,
чупи прозорци
и вие срещу луната,
навън има смърт
и умиране, а крилете
на птиците
се подхлъзват в дъжда
и спирачките не издържат -
после плачат деца
над вкочанените
птичи трупове...
Нежно.
Един бездомник
си търси дупка
в земята -
два метра - доверие,
където е топло
и няма съмнения...
Нежно.
Тя има рани
по себе си
и кръв във устата,
но никой не знае,
тя винаги се усмихва
приятелски,
топло,
помагащо...
Нежно.
Има думи,
които никога
няма да кажа:
"Обичай ме",
"Остани",
"Не забравяй".
Има стъпки,
които не мога
да чуя
и врати,
които не се отварят...
Нежно.
Тази музика...
Помня ръцете ти,
помня твоите пръсти
по нотите
и сълзите
по мъртвите струни.
Пея твоето име.

... обичай ме ...

Очите й са кървави слънца.
Ти помниш ли
въпросите
за края
на всичките сънувани
неща,
които си забравил
да разкажеш?..
Очите й са тъмни небеса
и дом
за скитащите птици -
ела в очите й,
за миг ела
и виж как дълго
е събирала сълзите си
и как е пазила
последната усмивка
за теб
преди да дойде
вечерта.
Очите й са тихо изкупление
и грях -
олтарите
събират смърт.
Тя вярва в "утре",
"днес" е без значение -
очите й чертаят
древен кръст
и се усмихва тайно,
само в себе си
и знае -
ще намериш път
към нея,
а очите й ще светят
във небесата ти -
звезди.

Моля, пиши още

Мие чиниите
от последната им вечеря
заедно.
Не плаче.
Отдавна знае,
че сълзите
нямат смисъл,
че са израз
на слабост...
А тя е силна.
Бавно ще бърше
чиниите -
една по една
има толкова много
мигове
във всяко движение
на завършване...
И толкова много вещи,
които ще я запомнят...
Да не забрави
цветето на перваза,
което й подари
и блузата, напоена
с парфюма й...
Вече трябва да тръгва.
Пет стъпки са до вратата
и после - цялата вечност
зад нея.
Очаква я свят,
в който има място
за всичко,
освен за едно.

Любовта е парчета
от счупена чаша
в ръцете
и купища спомени,
които не са нужни
никому.

Вървя към теб
и стъпките са
все по-бавни
и все по-често
падам -
трудна си,
но лесните неща
не мамят.
Вървя.
Сънувам
красотата ти
и зная,
че тя е само миг
и другото е важно...
Болиш.
Защото те разказвам
на странници,
а в себе си
те няма...
Вървя.
И ти измислям имена:
любов,
надежда,
вяра,
осъзнаване...
И всъщност ти
не си това,
но думите не са
достатъчни.
Вървя към теб.
И питам непознатите
дали са чували гласа ти
и кога
са те изгубили...
Понякога
те виждам в тях -
очите ми са влюбени...
И зная, че посоката
е вярна.

Всяка дума си е с име Неточица, а твоята непоезия си е страхотна поезия. Спокойно и леко написана. Горчива понякога, но красива! Докосваш хоризонти според мен.

много обичам да се изгубвам в недумите и неточките ти.

Ей така просто да се изгубиш по вятъра;
после някак не ти пука дали ще намериш пътя за обратно, щото си намерил други пътища...съвсем други..

"Вървя към теб
и стъпките са
все по-бавни
и все по-често
падам -
трудна си..."

страхотно е..
не ми се коментира просто ...
Трябва да се усети . тва е

За пети път тази вечер,след онова отвратително съобщение за многото потребителски заявки,се опитвам да ти кажа:прекрасно е това,което пишеш:)Не зная как и защо ,но докасва душите на тези,които те четат...Пожелавам ти да получаваш много бележки като тази,която прочетох по-горе:"Моля,пиши още":)И зная,че посоката е вярна!
П.П.Много се надявам нетът да приеме моята заявка и да не се налага за шести път да възстановявам по памет мнението си :(

за добрите думи. хубаво е когато знаеш, че това, което пишеш има някакъв смисъл за някой
окуражаващо е поне

благодаря!

Днес за последен път
съм себе си -
след утре
няма да е същото,
от огледалото
разплакано мълчат
очи
и няма повече
да те прегръщат
ръцете ми -
ще бъде друга...
Днес за последно
си изписвам името
в тетрадката,
където съществувах
до този миг
и трудно си намирам
буквите
и невъзможно се усмихвам
за довиждане.
Днес за последно
ще съм себе си -
наистина -
азбучно си подреждам
мислите
на рафта,
до прочетените книги,
до извървените си дни
и до годините...

Днес за последен път...
И така се умирало -
лесно е,
ако вярваш в магия
за феникси.
Всяко "днес"
е така неизбежно.