бил съм се бил напил...

всъщност само малко съм пийнал...

както и да е

разни езици, на разни големи братя ги хвалят колко били готини и богати щото лесно се словообразувало и лесно си давали нови значения на думите.

а забелязали ли сте колко лесно се правят нови глаголни времена и нови връзки между думите в българския. и то такива, дето всеки на който му е роден ще ги разбере, въпреки че ги няма в граматиката.

Чи това ново време в българския ли е, че на мене ми се чини никак да не е ново...


ЛОл

забелязал съм че доста глаголи (но не всички) имат форма, която изразява многократно повтаряне на действието в миналото а също се ползват и за преразказване. например чертаел и чертал, строял и строил, ебял ебал и така нататък. никаква идея обаче нямам за общо правило кой глагол има тая форма и кой не.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Веднага ти казвам - всеки глагол си има форма във всяко време. Независимо дали може логично да й се намери употреба по смисъл. Но форма си има.

И ето за твоите примери:

чертая - сег.вр.; чертах - мин.св.вр.; чертал - мин.св. активно/деятелно причастие; чертаех - мин.несв.вр; чертаел - мин.несв. активно/деятелно причастие; еба - сег.вр.; ебах - мин.св.вр.; ебал - мин.св. активно/деятелно причастие; ебях - мин.несв.вр; ебял - мин.несв. активно/деятелно причастие.

А пък когато преизказваме, не използваме друго, ами именно тези активни/деятелни причастия - и свършени, и несвършени.

Дръж се естествено!

добре, ами как тогава ще ми напишеш тия същите форми на глаголите "наливам", или "летя" ?




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

наливам - сег.вр.; наливах, налива, налива, наливахме, наливахте, наливаха - мин.св.вр. - наливал - мин.св.деят.прич. ОТЛИЧАВА СЕ ОТ МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ПО ФОРМИТЕ ЗА 2. лице ед.ч. и 3. л. ед.ч. При говорене е добре да се отличава чрез ударение на ПОСЛЕДНОТО А.
наливах, наливаше, наливаше, наливахме, наливахте, наливаха - мин.несв.вр. (с ударение на И); наливал - причастието.

За летя дори и разлика по ударение няма между двете времена: само ти летя, той летя - мин. св.вр., и ти летеше, той летеше - мин.несв.вр., са различни.

От всичко това следва да те върна на факта, че форми има за всички глаголи във всички времена, въпросът е дали винаги има логика в употребата им при съобразяване на вид (свършен / несвършен) на глагола, глалоглно време, глаголно наклонение. Естествено, ако една форма е парадоксална като "дойдеше" - свършен глагол в несвършено време, тя се използва твърде рядко, но пък казва много.

Дръж се естествено!

мин.несв. активно/деятелно причастие.
Абе кво тва... каква разликата със стандартното минало причастие?

... No words ...

Ами миналото свършено деятелно/активно причастие е ХОДИЛ, ЧЕЛ, СПАЛ, ЯЛ, ГОВОРИЛ, РАБОТИЛ: точно тогава в миналото бил работил - например
От 6 до 8 РАБОТИЛ като луд, за да излезе точно навреме. Снощи ХОДИЛ на опера - тоя па!

А миналото несвършено деятелно/активно причастие е ХОДЕЛ, ЧЕТЯЛ, СПЯЛ, ЯДЯЛ, ГОВОРЕЛ, РАБОТЕЛ: бая дълъг период или рядко, но редовно, или пък често, ама някъде си в миналото:
Като живеел в Краков, ХОДЕЛ всеки две седмици на театър. През 2002 РАБОТЕЛ на две места, а сега - никъде.

Няма никакво значение дали им знае човек названията, важното е да си ги цели при употребата. Ако, разбира се, не е лингвист, журналист, преподавател, офис мениджър или нещо подобно, дето изисква РЕДАКТИРАНЕ.

Дръж се естествено!

Като живеел в Краков, ХОДЕЛ всеки две седмици на театър. През 2002 РАБОТЕЛ на две места, а сега - никъде.

Ама защо несвършено време, като действието е приключило и не е фон на друго действие?

... No words ...

Несвършено заради повторяемостта и продължителността.

да ке да ке ама неке

Хм...

... No words ...

Аз такива форми не използвам, и в двата случая бих казал "ходил/работил".

да ке да ке ама неке

Ами и аз.

Ама граматически неправилно ли е?
Ако и двете са правилни няма никакъв смисъл от подчертаването на повтаряемостта на действието, щото на такива детайли съвсем никой не би обърнал внимание...

... No words ...

Ами и да не е правилно все ми е тая. В смисъл казвам ти че не знам, това едва ли единственото правило, което съществува само на книга.

да ке да ке ама неке

Ами да.

... No words ...