Копнеж!

Здравейте!
Не знам дали от пролетта, но напоследък доста се замислям за човешките взаимоотношения в глобален план, и в личен ..... И ми се иска да бъда обичана безусловно, което май досега не се е случвало.
Дали е възможно според вас да обичаш човек, който не познаваш - не знаеш какво работи, колко печели, има ли хоби, но го обичаш! Не очакваш нищо, но знаеш, че получаваш безусловната му любов! И ти му отговаряш със същото!!!
Май твърде много се размечтах, но това е, за което мисля напоследък
Имам и утеха - идва пролет!!!

Възможно е

това за което говориш май е платоничната любов - преди да се е стигнало до размяна на последствия...

Много се радвам на хора като теб! Възможно е естествено!

.

И аз мисля, че е възможно

---
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не безобразничи, не държи сметка за зло

Иска ми се и вярвам, че е възможно и след размяната на "последствия".
Представям си го и си мисля, че е доста вдъхновяващо /особено ако откриеш и човека/

много мечтаеш, при това нездравословно - а когато разбереш какви са му интересите, какво работи, колко печели, какви са му плановете за бъдещето - например е активист на някаква организация, която бойкотира създаването и раждането на деца - ще го обичаш ли, ъм?
както обичам да казвам - нещата увисват във въздуха, когато са без контекст. всъщност обичаш една празна илюзия. а дали на човека ще му хареса, когато илюзията се размине с реалността и той изведнъж се окаже недолюбен и подведен?
като заключение - ако си мислиш, че обичаш "така", най-вероятно е да се заблуждаваш.
ама ти май искаш тебе да те обичат така, ах колко удобно.
според мен повече си струва любовта, за която си се преборил, която си заслужил.

...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...>

Извинявай, не разбрах как обичаш човек, когото не познаваш и си убедена, че притежаваш безусловната му любов.
Виж, копнежа - го разбирам.

Всъщност, невъзможно е Любофта да зависи от това, какво работи, колко печели, има ли хоби. Като се замисля, май не зависи и от това да го/я "познаваш". И наистина, би трябвало да е безусловно. Лошото е, че тичам към 40така, а и аз не знам, дали съм бил обичан така. Как се разбира такова нещо?

Опитаи веднъж и ще разбереш че не е възможно.
Опитаи два пъти и пак ще разбереш същото и така докато се убедиш в обратното но то ще бъде за винаги.

Вижте, имах тежка седмица и това ми остана, "копнеж"...!
Имам предвид, че не бива чувствата да зависят от това кой какво работи, колко печели и къде членува. Не е ли наистина хубаво някой да те обича, защото смята, че си готин /и на външен вид/, и мил, и с чувство за хумор и т.н. качества, които той цени у теб?!!!
Вярвам, че всеки има положителна страна!
Не може ли някой да те обича, заради това, че си просто ти?
И.... пиша това, защото не зная дали ме обичат защото съм готина, страхотна майка, и работя, при това здраво....
А искам да ме обичат защото имам чувство за хумор, и съм внимателна към другите, и съм ранима, макар че това май никой не го подозира....
Да живее безусловната любов!
Започнах да разбирам какво значи това наскоро....
Хубав уикенд на всички!

възразявам, протестирам даже. въпросът "кого обичаш" е въпрос, който предполага минимална индивидуализация... иначе как ще оправдаеш любовта си към Х пред липсата на такЪвЪ към просяка, попадналия наркоман или лигльото У?
и трябва да ти кажа, че когато знаеш кого именно и защо - тогава е и по-трайно.

...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...

ето един човек, който е живял.

...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...

опитай да "имаш чувство за хумор, и да си внимателна към другите, и да си ранима" и в същото време да не си "готина, страхотна майка, и да не работиш, при това здраво" бе с една дума опитай се да живееш само на фалшиви лаври и виж тогава кой и колко хора ще те "обичат". като изключим някои субективни фактори, природни дадености, етцетцетц.... при равни други условия готините ти вътрешни качества, на които се опитваш да наблегнеш, трябва да се отразят и във външен успех. така че на пръв поглед няма противоречие, не се напрягай да го мислиш, нужна е само вяра. но теорията ти меко казано намирисва на незрялост.

...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...

Възможно е в приказките

Танцувай с мен...

Аз и ти отговаряме на различни въпроси. Ти - на "кого" аз - на "защо" Връзка, все пак има, защото май, май, най- честия случай е да знаеш кого именно, но да не знаеш защо...

Ма те са обвързанииииии.....

Изглежда само аз мисля, че за да отговориш на въпроса "кого", първо трябва да има отговор на въпроса "защо", /именно индивидуализацията/ дори и отговора да е несъзнателен. Даже най-често е такъв.

Разбираш ли, "Защо-ТО" съществува още преди да се усетиш, че някой човек ти допада - "ЗАЩО-То" не е обяснение, че обичаш "еди си кого", то е предпоставка. Не е постфактум, а е предиктум, причина, независимо дали се признава.

нда, предпоставено е на първично ниво, във възпитанието ти, във възприятията ти, в идеалите ти. няма друг начин "да посочиш". учи се да вникваш в подсъзнанието си.

...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...

Ами дали... е оптимистично,
че всичко е лесно постижимо,


опознаеш ли човека вече няма да е някой който не познаваш,
и дали вече ще си способна да продължиш да обичаш непознатото - с
някой друг,
или ще престанеш 'да обичаш човек, който не познаваш'
както писа в началото...

престанеш ли да правиш това което правиш сега, едва ли може да се разчита на теб и на вярността ?

човек винаги гони мечтата, но дали няма да избяга от реалността... като се е засилил в бягането...

Mila, Mila, ti javno si pila:)))))))))))))))))))))))))))))