Очакване

Очакването най-много изнервя?
Какво мислите за последния етап - почти края на бременността. Вече съм в болничните, които дават преди раждане и може би защото наближава момента, минал си един път по този път и знаеш горе-долу какво те очаква, чувствам се много изнервена./сякаш губя почва под краката си,плаче ми се, не знаеш нищо за развръзката и това те подлудява, опитваш се да насочваш вниманието си в други посоки, но само като видиш закръгления си корем и се връщаш пак на същото,обичаш живота в теб и в същия момент се задушаваш/
Каква е нагласата и психиката според вас?

Аз по скоро се плаша не от раждането, а от после. Миналия път изживях голям стрес, бах м следродилна депресия и сега това ме плаши повече. Отвикнала съм да съм ангажирана нон0стоп с дете и това може и да ме депресира. В други моменти много искам вече да се е родило и само здравия разум ме спира да не мисля за това.

За мен единственото решение беше да си намирам работа, затова и не ползвах полагащата ми се отпуска, а ходех на работа до последния ден, преди да родя ...
Леко раждане


София 16.08.2004г.

Сега като се сетя и при мен последният етап беше много лошо изживян. Като начало бях цялата бременност болнични на легло в къщи (това ме скапа тотално психически) и като завършек трябваше последният 1м. да лежа в болницата в очакване ... От една страна страхът от неизвестното, както казваш ти, от друга страна меракът да си гушнеш бебето и да си "свободна" От цялата ми гежка бременност последните няколко седмици бяха кошмарни

При мен нещата бяха малко различни, защото цялата бременност си изкарах вкъщи. Още като видях двете чертичка ми дадоха болничен и така откарах до края. Трудното беше в началото, защото бях свикнала на съвсем друго темпо и ежедневие. После свикнах и даже ми хареса. Имах нужда от почивка и времето до раждането мина неусетно.
Може би, ако ходех на работа и чак последните 45 дни бях почивка, щеше да е много по-тежко. Доста трудно е да отвлечеш вниманието. Освен, че си вкъщи, вече си с корем, усещаш бебето, тресе те треската за раждането, за после, за подготовката за бебето и т.н.
Трябва си спокойствие, увереност, че всичко ще бъде наред и много дребни нещица, които да създават положителни емоции. Също разходките много помагат!
Пожелавам леко раждане и скоро да си гушнеш бебчето

различно е, аз изкарах от 5 месец в къщи и в началото лежах защото прокървих , после дойде зимният студ и пак лежах, но защото ве4е бях като ме4ка,но и мен не ме подминаха нито тревогите , нито очакването,нито рева и паниката. а като дойде момента и водите ми изтекоха преди 20 дни ми беше много странно . от една страна такова спокойствие ме обхвана, 4е в колата до болницата се майтапех нпрекъснато, а от друга гърлото ме беше стегнало. не се притеснявай залисвай се в разходки, в мрежата , в подготовки за бебо, угаждай си и по4ивай 4е после няма как :)успех и леко раждане