vijte kvo izmislix

vijte kvo izmislih.tva sama go sutvorix ma mi kajete dali vi kefi za da napi6a o6te:

НАПУСКАНЕ НА ДОМА-ГЛАВА 1



Хари лежеше на леглото в стаята при леля си и вуйчо си на „Привит Драйв”номер 4 загледан самотно в тавана.Мислеше си за Джини.Знаеше,че я обича,и че тя го обича,но сьщо така знаеше,че не иска тя да пострада.Би дал всичко само и само тя да е добре.За това бе необходимо да се разделят.Тя беше единсвеното нещо за което си струваше да живее.Тя и хоркруксите-трябваше вече да е започнал да ги тьрси,но сьрце не му даваше да изостави наи-добрите си приятели.Само при мисьлта за тях го заболя-не беше получавал вест от тях от много време-какво ли ставаше,защо никои не му пише,а и все още не беше пьлнолетен за да напусне кьщата на семеиство Дьрсли.След смьрта на Дьмбьлдор всичко се беше променило.Хогуьртс отново щеше да отовори врати,а новият Директор беше професор Макгоньгол.Хари се обьрна на другата страна и отново потьна в мислите си.Вече сериозно се замисляше дали наистина да не се вьрне в Хогуьртс,но вече почти бе взел рашение-мислеше да се вьрне,там щеше да научи нови магий и заклинания,които щяха да му бьдат от полза при борбата с лорд Волдемор.Само мисьлта за него го измьчваше и преизпьлваше с гняв и омраза.Мразеше го до дьното на душата си.Стана и отиде до прозореца,беше гореща лятна вечер-вече се свечеряваше.Погледа замислен и видя Хедуиг-неговата красива полярна сова се заврьщаше от лов.Носеше мьртва мишка в човката си и очакваше похвала.Тя пристигна и кацна на рамото на момчето с леко бохукане,Хари я погали тои чакаше само това-остави я да изчде плячката си и прикрепи кьм кракьт и две писма.Те бяха отдавна написани и очакваха своя получател а именно Рон и Хьрмаяни.В тях тои бе излял всичко което го тормози-като се почне от Волдемор и се стигне до това,че те му липсват адски много.
-Занеси тези писма на Рон и Хьрмаяни,ти знаеш кьде да ги намериш.-и тои отнесе совата на прозореца-попьтен вятьр и не се врьщай без отговори.
Беше отегчен не един пьт си сьбираше нещата в куфьра,но стигаше само до вратата-нямаше смелост и кураж да трьгне сам да тьрси хоркруксите,а и не знаеше точното местонахождение на „Хралупата”.Вече бяха минали две седмици от края на учебната година,а той още не бе намерил нито един хоркрукс.Естествено сьбираше информация от книги,но за жалост не бе намерил нищо което да му помогне.Вече се отчайваше не знаеше какво да прави,а и колкото повече се бавеше толкова по зле.Лорд Волдемор набираше мощ и то много бьрзо-за сега нямаше сведеня за починали,може би замисляше нещо огромно и зловещо,точно за това се притесняваше Хари.

* * *

Минаха няколко дни откакто Хедуиг бе трьгнала,а все още я нямаше.Хари бе на закуска,седеше мьлчаливо и лапаше яицата си с бекон.Много рядко разгочаряше с леля си и вуичо си,а и те нямаха голямо желание,особенно Дьдли,които след онази вечер прекарана с Хари и дименторите излизаше от стаята когато Хари влезеше.Беше се отказал от бокса както и от предишните си хобита сега единственото му хоби както обикноженно бе да седи пред телевизора и да нагьва,дори не излизаше вечер сьс старите си приятелчета.Хари изяде закуската и се качи отново в стаята си,напоследьк правеше само това-висеше сам и гледаше самотно и отегчено в тавана.Често мислеше за Джини,но от това само го болеше-мислеше си какво би станало ако не се бяха разделили.Беше сигурен в едно-щеше да е много щастлив,но не можеше да изложи в опастност и нея,вече достатьчно хора бяха пострадали заради него,нямаше да понесе да я загуби.След това се сети,ох боже как е могьл да забрави-предстоеше сватбата на Бил и Фльор и нямаше как да не я види,не знаеше как ще реагира като я види,не знаеше как ще се чувства и какво ще направи тя-в общи линий не знаеше нищо,не бе сигурен в нищо и това го тревожеше.Изведньж Хедуиг влетя в стаята и кацна меко на раклата,като пусна вьрху Хари едно писмо.Той започна да се тревожи,нали бе писал и на двамата си наи-добри приятели,защо тогава получаваше само едно писмо,ами ако се беше случило нещо ужасно и в това писмо бе лошата вест?Тои седеше и гледаше с тревога писмото,което му се струваше като бомба сьс закьснител,най-накрая се престраши и го отвори.Мьлча няколко минути загледан в жьлтеникавия пергамент,след като го прочете вьлна от облекчение заля момчето.В писмото пишеше:

„Скьпи Хари надяваме се да си добре.Ние сме в отлично сьстояние и си прекарваме горе-долу добре,като се изключат лошите новини които татко носи всеки ден от Министерството на магията.Сватбата на Бил и Фльор е след два дни и всичко вьрви по план.Фльор изглежда много ентусиазирана(за голямо сьйаление на Хьрмаяни и Джини).Мама и татко ще те чакат да се магипортираш близо до нашата кьща довечера в 18:00.Няма да изпадам в подробности-довечера като дойдеш ще ти разказваме.

Искрени твои Рон и Хьрмаяни”

* * *

Беше 17:30 имаше още половин час и щеше да види всичките си любими хора останали живи.Нямаше тьрпение бе опаковал багажа си преди една седмица,или по точно не го беше разопаковал.Стана 17:40 и той реши да слезе и да се сбогува с омразното си семеиство Дьрсли,все пак ги виждаше за последно,а и те бяха единствените му живи роднини.Слезе в кухнята кьдето бяха всички.
-Аз...ами...трьгвам си...тоест...за края на ваканцията ще отида в едни приятели,а след края на учебната година...ами...май заминавам...и...май повече няма да се видим.-тои не сьжалваше за това,и за голямо негово учудване вуичо Вьрнвн каза:
-Не говори така,момче,не се знае знае как ще потрьгнат нещата оттук натам.-вьпреки думите му по гласа си личеше,че не сьжалява.
Стана 18:00 и Хари реши че е вече време да трьгва.
-Чао-каза той на семеиство Дьрсли,завьртя се и изчезна оставяйики вуичо си Вьрньн,леля си Петуния и Дьдли в миналото и то с отворени от учудване усти.

Хубаво е,но не пиши Ь вместо Ъ .Малко е дразнещо.И какво,дявол да го вземе, е сьйалиние?!
И това книга7 ли е?Ми чи то Харито не можи да се магипортира,даже и да е пълнолетен.
Айде,не ми обръщай внимание,аз съм си луда глава.Пиши още, че много,ама много се кефя на фенфикшъни,квито и да са.

По най-успешните житейски пътища няма кръстопътни знаци.I love morfin

hubavo e pi6i 4e mnogo obi4am da 4eta takiva raboti:))

Браво, обаче най-добре се регистрирай, за да не се получи като с грешника- фф в/у твоя фф.Продължавай така.

Kakво презираш?От това най-вярно ще проличи какъв си.

a eto i glava 2 dano vi haresa,kato q pro4etete mi kajete mnenieto si:


СВАТБАТА-ГЛАВА 2


След като отново усети гадното чувство при магипортирането,Хари се озова на две крачки от г-н Уизли.
-А,Хари,най-накрая пристигна,чакам те от близо половин час-зарадва се Артър Уизли.
-Здравеите г-н Уизли,но нали трябваше да съм тук в 18:00-притесни се Хари
-Да,да извиняваи,но в тези времена...ами...реших да подраня малко токувиж си пристигнал по-рано,но стига вече да побързаме,всички много ще се радват да те видят-каза весело г-н Уизли.
-Как са всички?-заинтересовано и притеснено попита момчето
-А,добре са,добре са-отговори г-н Уизли,но Хари усети ж гласа му тъга и безпокоиство.
-Да не се е случили нещо?
-Ами не точно,момчето ми,но има малко проблеми възникнали покрай сватбата,нали знаеш състоянието на Бил.
Хари напълно беше забравил,че в края на миналата учебна година върколакът Греибек беше ухапал по-големият брат на Рон.Не знаеше нищо по тази тема и се престраши да попита:
-А той как е?
-Ами горе-долу.Определено е по-добре,но един път в месеца при пълнолуние го водим в една пещера в близката планина и правим непробиваема магия на входа.Малко е подтискащо да ти кажа,но не се оплаквам.Радвам се че се оттърва с малко,като се сетя какво можеше да стане и...-г-н Уизли потръпна при тази мисъл.
Те тъкмо завиха по улицата където се намираше „Хралупата”.Хари съзря любимата си къща-приличаща на свинарник с добавени тук там допълнителни стаи.Чу се силен писък и нещо кафяво и бухнало закри погледа на Хари.
-Здрасти,Хърмаяни-каза момчето щастливо,колко време беше чакал този момент,толкова му се искаше да види наи-добрите си приятели.
След като момичето пусна Хари той ги видя-Рон-които се беше издължил с още около половин педя,госпожа Уизли,която се завтече да го прегърне и заплака от щастие,че тои е жив и здрав,и Джини.
-Д-джини-заекна Хари
-О-Хари-и тя го прегърна със сълзи в очите-толкова ми липсваше-прошепна тя,но така,че само той да я чуе.
-И ти на мен-на свои ред отвърна момчето,искаше му се да я целуне,но знаеше,че няма да е редно.
-Хаиде,хаиде влизайте всички-подкани господин Уизли щастлив
Като пристъпи в кухнята Хари съзря около изтърканата маса да седят Бил и Фльор.Те разпалено обсъждаха нещо-...но на Джини не и отива ррозово,а пък Габрриел...-тя млъкна на сред изречението-О,Харри прритеснихме се много за теб-и тя го целуна по бузата.
-Здрасти Хари-каза Бил изглеждаше доста блед и онил,но в гласа му се долавяше весела нотка-пристигаш направо за сватбата,а?-и той се усмихна
След вкусният и обилен обяд,в които Хари преяде от вкусните гозби на г-жа Уизли,която твърдеше,че Хари много е отслабнал и има нужда от храна,тои Рон,Хърмаяни и Джини се качиха в стаята на Рон.Хари седна на леглото и видя,че Рон и Хърмаяни си шушукат нещо,а Джини ги гледа кисело.
-Хей,какво има кажете и на мен-подхвърли закачливо Хари.
-Ами не знаеме как да ти кажеме-каза притеснено Рон,а Хърмаяни гледаше странно в земята.
-Какво нещо лошо ли?-притесни се Хари
-Не ,не-каза Джини
-Ами тогава какво?-отвърна облекчено Хари
-Ами...-започна Рон-ами ние...ние...ние с Хърмаяни сме гаджета-довърши Рон и притеснено погледна Хари
-Но,това е страхотно!-зарадва се момчето
-Да,за някой хора-каза Джини-не че не се радвам за вас,но ще е много по-интересно ако не се натискахте постоянно.
Хърмаяни и Рон се изчервиха-ами кой те кара да седиш при нас-сопна и се Рон
-Ами при кой да седя,при Фльорца ли?Не мерси писна ми вече винаги когато ме види ми говори за шаферската рокля и как не ми отива розово-завърши тя с досада.
-РОН,ХЪРМАЯНИ СЛЕЗТЕ ЗА МАЛКО-извика г-жа Уизли от кухнята
-Хаиде,ела-каза Рон на Хърмаяни-ей сега се връщаме-обърна се той към Хари и излезна от стаята.
Сега Хари и Джини останаха сами.Настана неловко мълчание,което Джини наруши:
-Хари,наистина не виждам смисъл в това!
-В кое попита неловко Хари въпреки,че се досещаше какъв ще е отговора.
-Ами в това да сме разделени,аз наистина много те оби...-но беше прекъсната от шумното влизане на Рон.
-Да го вземе Мерлин дано-каза той влизайки-знаете ли за какво ме извика?Фльор искала мнение за сватбената си мантия,трябваше да избирам между...-но той млъкна като видя израженията на приятеля и сестра си-прекъсвам ли нещо?-попита той
-Съвсем не-отговори сестра му и излезе от стаята нацупена
-На всички нещо им става-отбеляза Рон сърдито-какъв и е проблема?!Аз съм им виновен на всички.
-А как се получи това между вас с Хърмаяни-бързо смени темата Хари-кога разбрахте,че сте влюбени?
-Ами тя пристигна преди седмица-заразказва приятелят му-беше много разстроена,а аз започнах да я отешавам...е,разбира се тя ме харесва отдавна,сама ми каза,аз също,но нали бях с Лавендър а след като скъсахме само за Хърмаяни мисля...та така стана.да ти кажа наистина съм много шастлив.
Помълчаха известно време и в стаята влезна Хърмаяни.Тя целуна Рон и седна до него.
-Вече е време за вечеря-съобщи тя след около половин час.

* * *

Следващите два дни минаха като секунди,Хари се чувстваше щастлив,но се тревожеше за Джини.Тя изглеждаше много онила след разговора им-избягваше Хари и почти не говореше.
Наи-накрая доиде денят на сватбата.Беше скромно,но много красиво.Всички бяха в официални зелени мантии а проблема с шаферките се реши като носеха бледозелени рокли.Фльор беше в целия си блясък-беше с красива бледосиня копринена мантия,а сребристата и коса беше вързана в странен,но много красив кок на тила.Когато се изричаха клетвите Хърмаяни се разплака,а Рон я утешаваше.Госпожа Уизли също ронеше сълзи,а г-н Уизли изглеждаше много щастлив.За съжаление на Хари обаче Дцини гледаше много тъжно и малко и оставаше да се разплаче,обаче тя упорито се държеше с достоинство.След края на тържеството обаче тя съмнително изчезна.Хари се притесни и понеже никой не му обръщаше внимание реши да провери какво става.Отиде до стаята на Джини,почука и след като чу „влез”отвори вратата и пристъпи плахо в стаята.Видя я как плаче на леглото,отиде при нея и я прегърна.
-Защо плачеш?Недей така-каза той
-Не се прави,че не знаеш-отвърна тя и стана като се изтръгна от прегръдката му-Хари,виж...обичам те и не мога да понеса мисълта,че не си с мен само заради Ти-знаеш-кой.Много добре знаеш,че мен не ме интересува той.Искам да съм с теб,но ти...
-Джини,знаеш,че и аз те обичам,но...
-Ами тогава какъв е проблема?
-Проблема, е че той може да ти стори нещо ужасно ако разбере...ако разбере,че ти си най-скъпото нещо в моя живот и...
Той не успя да довърши,защото разплаканото момиче се метна на врата му и го целуна.Втози миг той разбра-не го интересуваше нищо и никой,освен тя и ако някой искаше да и направи нещо първо трябваше да мине през него.
От този момент те пак се събраха,Рон и Хърмаяни много се радваха за тях,Бил и Фльор също бяха много щастливи и на Хари му се струваше,че всичко отново е както преди.Скоро щеше да се завърне в училище и след като унищожи всички хоркрукси,жсичко щеше да се подреди от самосебе си.За сега просто нямаше смисъл да се притеснява.

any bravo az ve4e go vidqh,no vse pak da izkaja mnenie.....

Главата е мн яка,ама трябваше опишеш по-подробно сватбата.

По най-успешните житейски пътища няма кръстопътни знаци.I love morfin

честно колко пъти всички са коментирали, от ясно по-ясно е, че рончо и хърми ще тръгнат, ама сега като го чета ми е толкова смешно.. пък и начинът, който е описано е странен: "еми, ние с хърми сме гаджета.."
какво да кажа.. а.. да.. уизли със зелено? ааайде сега.. колко си обичкам ".." =))
та.. няма начин.. но иначе като идейка очаквам почти същото и като начало на 7мо книжле..

Sеverus Snape's Slave

ma ina4e kato cqlo kefi li te?sa pi6a produljenie

da ti kaja 4estno dobre eto:kefi me.vidqh 4e ima 1 akash koqto ima po4ti su6toto zaglavie "vijte kvo si izmislix..."ma tvoq razkaz ili tam kvoto e e mnogo po qk ot neiniq 4estno da ti kaja neiniq za ni6to ne stava no ot teb sum dovolna e produljavai v su6tiq dux mnogo se kefq na hora s vkus

koito misli 4e razkaza na akasha ne stava ili ne6to podobno i 4e toq e po dobur neka da pi6e

мен пък ми писна да чета правописни грешки и то от най-ужасните, така че няма този път да си правя труда да чета

а мнението за писаното от акаша koito misli 4e razkaza na akasha ne stava ili ne6to podobno i 4e toq e po dobur neka da pi6e - ми все едно слушам братовчед си, а той е на 8

Warning: mysql_connect(): Lost connection to MySQL....

Лили наистина говориш като дете на 8години,а дори и по-малко.

abe zarejete q taq lili kajete kvo mislite za glavite

Браво!
Обаче се пише унил, а не онил.Относно акаша- всеки има право да пише и побликува. Да го съди по този начин има право само човек, който застава с името си зад мнението си- РЕГИСТРИРАЙТЕ се.

Kakво презираш?От това най-вярно ще проличи какъв си.

znam ma taq lili e tupa zarejete q

Аз пък казвам, че ти си тъпа.

We'll be the worms in your apple pie...

А кога ще има нови глави?

mi sa gi pi6a

Колко време ще ги пишеш ?Вече мина доста