лоша кмпания

Здравейте! Синът ми е на 13г. До миналата година беше пълен отличник и много добро дете. разговаряла съм с учителите му и всеки казва че той е много умен, упорит и добре възпитан. Самоче напоследък излиза с една компания в която всички пият и пушат. Започна и той.Лъже ме намали си успеха почна да пие и пуши. Отначало мислех че с много търпение нещата ще се оправят. Разговаряли сме много пъти и всеки път ми обещаваше че ще се поправи. Опитах се да бъдем първо приятели но не се получи.След последното напиване което беше 4то поред му забраних да излиза с тези момчета.Дали не прекалих? лошо ли постъпих? Моля ви дайте ми съвет ПОМОГНЕТЕ Немога да се спавя сама. Баща му почина преди 3г. и няма с кого да споделя. Ще ви бъда благодарна

Щом не вдява сам и се напива, значи трябва да има наказание. А между другото, защо не го запишеш да тренира нещо? Добре действа.

Стига простотии бе, тате!

Опитах и това но се отказа . един път ходи пет не итака нататък. Вчера говорих с майката на неговия приятел. тя ми каза че на рождения ден на сина си купила водка и бира за да ги почерпи. Потози начин искала да ги спечели.Самоче на този рожден ден беше и моето дете. Тогава за първи път се е напил. Спомням си че към 22ч тя ми се обади и ме попита дали може да остане да преспи у тях защото били се заиграли и било много хубаво . И аз разреших.А той тогава е бил толкова пиян че чак е посинял и му спряло дишането.Та той е само на 13г. А тя нито е извикала бърза помощ нито пък ми каза нещо. Чак сега когато аз я потърсих. Е кажи сега не съм ли права че компанията му е лоша?

Компанията съвсем определено е лоша, а майката на онова момче е за бой!
На колко е години че, че е направила такова нещо?! Постъпката и е като на 12-годишна

Не знам какво да те посъветвам. Опитай се да рзбереш с какво тази компания е толкова интересна на детето ти, какво намира там, какво му липсва иначе, какво го привлича.
Не го записвай насила на нещо, с което няма желание да се занимава, а виж от какво се интересува и така се опитай да се сближиш с него.
Иначе решение на проблема... не знам. Мога само да ти съчувствам и да се надявам, че ще намериш начин да излезеш от тази ситуация. Доста е неприятна наистина

Нищо странно няма, на 13 години е все пак. Но пиенето и пушенето... Особено трябва да се внимава с пушенето, тъй като към него лесно може да се пристрасти. С пиенето - трябва да знае, че за всичко си има мярка. А после и трева ще пропуши, това е 100% сигурно, така че поне за това няма място за притеснение. Тревата е далеч по-безобидна от цигарите, но трябва да е ясно, че другите забранени неща са забранени с основание. Всъщност алкохолът и цигарите са неоснователно разрешени.

You must defeat Sheng Long to stand a chance.

Uchudvash me! Chetvurto napivane na 13-godishna vuzrast i produljavash s dobro, puk i se kolebaesh dali e pravilno...

Edin hubav boi i neshtata shte si doidat na miastoto! Sлед това е ред на ограни4енията:

- по-малко ТВ
-по-малко излизане навън
- ве4ерен 4ас
- изисквания за резултати в у4или6те

СЕГА АКО ГО ИЗПУСНЕ6, КАКВО 6ТЕ СТАНЕ НА 17?

МНОГО СИ МЕКУ6АВА! РАЗБИРАМ, 4Е ИСКА6 ДА СИ ДОБРА, НО С ДОБРО НЕ ВИНАГИ МОЖЕ! И ТО НЕ ЗА6ТОТО НЕПРЕМЕНО ДЕТЕТО Е ЛО6О - ПРОСТО ВЪЗРАСТТА Е ТАКАВА.

НО АКО НЕ НАЛОЖИ6 СВОЕТО СЕГА, ПРОСТО СЕ ПРОВАЛЯ6 КАТО РОДИТЕЛ И МОМ4ЕТО ЗАТЪВА!

АКО ЗНАЕ6 КОЛКО МНОГО ОТЛИ4НИЦИ ДО 13-ГОД6НА ВЪЗРАСТ СЪМ ВИДЯЛА...НО БИВАХА ПРОВАЛЕНИ ОТ БЕЗГРЪБНА4НИ РОДИТЕЛИ

Много ви благодаря за съветите. Много съм ви благодарна за подкрепата. Сега вече съм сигурна че не съм сбъркала като го наказах.Имам нужда от вашата подкрепа защото от тук нататък ще ми бъде много трудно. Снощи например пак се скарахме защото не му разреших да се срещне с приятелите. Този път няма да отстъпя. Но лошото е че той ме заплаши че ще си сложи край на живота или ще избяга. Много ме е страх.

Бъди честна с него. Не му "наливай" акъл какво е лошо и какво е добро, защото каквото е научил за доброто и лошото е било до към 10 години. Дай му примери напр. заведи го в клиника с алкохолно зависими или при анонимните алкохолици. А защо не при аутопсия на заклет пушач (по-добре се консултирай с доктор до къде може да се стресне)... Като е толкова упорит защо се опитва да стане зависим (в случая от алкохола и цигарите)? Вместо той да си управлява живота, алкохолът и цигарите ще го водят за носа, а утре компания ще са му кварталните пиячи... Не го жали и му постави ежедневни битови задължения вкъщи, ако желае да живее с едно домакинство с теб. Защо да не му предложиш да "избяга" от дома щом иска, но да помисли като как ще се издържа... Дай му свобода да решава. Поощрявай го да носи отговорност като възрастен във вашия съвместен живот при отделни малки битовизми дори и да сгреши... Обсъждайте заедно бюджета. Хубаво е да има близък пример на мъж и диалог в трудни ситуации - дядо, чичо, нормален модерен свещенник...

Благодаря ти за съвета. Аз също мисля че му липсва мъжкото присъствие и като не го намира у дома го търси сред приятелите. Те обаче за нещастие не го учат на нищо хубаво. Иначе връзката между него и баща му беше много силна. И сега много му липсва. Ще се опитам да бъда посилна. Друг избор нямам.И още веднъж ти благодаря. Наистина ми помагаш

Съчувствам ти, но и аз съм в подобно положение. И дори много по-лошо на мо менти. Синът ми е на 15 години-9 клас. Точно от 6-ти клас започнаха подобни проблеми, когато си сменихме жилището и той попадна в компанията на кварталните калпазани. АПремести се и в по-близкото училище и тъй като новите съученици си имаха изградени трайни контакти, с него контактуваше само едно момче, което редовно бягаше от часове, пушеше, биеше децата и т.н. Но по една или друга причина, не го изключваха от училище благодарение на добрата класна. Синът ми се научи да пие и пуши, но ние разбрахме много по-късно. До някъде този контакт му беше от полза, защото видя, че така до никъде няма да стигне. Когато вече бях сигурна какво става, взех драстични мерки. Върнах го втория срок на 7 клас в старото училище, където беше в много хубав клас с усилено изучаване на математика. Веднага нещата се промениха, успехът му се повиши и беше приет в елитна гимназия по първо желание. А от въпросните деца той сам се отдръпна, но постепенно. Просто видя, че не му е мястото с тях. Но всички мои опити да говоря против тях, да го вразумявам, бяха безуспешни. Насила не можем да постигнем нищо. Те сами трябва да се убедят в това, което искаме да им внушим. В много опасна възраст са и ние трябва да сме много внимателни. Защото всичко могат да ни сервират.
Не бъди крайна! Опитай с разговор, но без натякване, без тормоз и забрани. Само така може да има ефект. Имай търпение и всичко ще се подреди, но не от ряз. Човек сам не се ли опари, не може да проумее много неща.
Никое дете не обича да се говори лошо за приятелите му, независимо какви са те. Те за него в момента са авторитети, а ти можеш да му намериш други само ако той ги приеме. До този момент всичко, което съм постигнала, е било само с добро и с разговори. Но не продължителни. Просто трябва подходът да е такъв, че той да остане с впечатлението, че не го съветваш, а просто си говорите. Всяка нотка на налагане на мнение и забрана, ще се обърне срещу теб и ще загубиш доверието му.
Аз също съм възмутена от родители, които разрешават на децата си да пушат и пият с тях. На последния рожден ден, на който синът ми беше поканен, родителите на рожденика са си били вкъщи и са купили водка, ракия и бира, като количеството, което е можел да изпие един гост е било около 400-500 грама концентрат. Бях изумена - военен и учителка. В магазините им продават всичко, в заведенията им сервират алкохол, просто не можем да се преборим с обстановката. Затова трябва да ги научим сами да преценят.
Желая ти успех! Не се отчайвай! Наистина детето има нужда от мъжки пример, постарай се да му помогнеш в тази насока. Ние, майките, може да се стараем много, но на тази възраст те стават мъже и искат да разберат как.

Благодаря че споделяш опита си с мен. Наистина е отчаиващо да гледаш как собственото ти дете се превръща в пианица и пушач. Що се касае за мъжкия пример не мога да направя нищо по въпроса,но ще се опитам да дам всичко от себе . Не че не съм го правила до сега ,но явно някъде сбърках, отървах конците и сега страдаме и двамата. Надявам се че ще се спавя

Компанията на сина ти със сигурност е лоша и ти трябва да направиш и невъзможното,за да го откъснеш от нея.Иначе и двамата ще съжалявате по-късно,но може би ще бъде непоправимо!Естествено е на него да му липсва общуването с баща му,особено в тази възраст,но подобни неща днес се случват нерядко и с тийнейджъри с пълни семейства.Според мен трябва по-категорично да наложиш правила,които той да спазва,колкото и трудно да е това.Като майка разбирам колко се страхуваш за него, но ако не направиш нещо сега,наистина може да се стигне до лош край.Убедена съм,че той знае страховете ти и се опитва да те манипулира.Познавам добре тази възраст и като майка (имам 15-годишен доста буен син),и професионално.Наистина бъди по-твърда,за да го спасиш,докато все още може!От сърце ти желая успех!

работата е сериозна. както и повечето хора тук казаха.
вече няма деца 7 клас които да не пият. едно момиченце каза: ама как така няма да пием. та те всички пият. а дори някой да не обича - пие защото го е срам от другите... и така и той пие.
каузата е почти загубена, но поне се опитай да не намери смисъл в това. да има по смисленни неща за които да живее и да се бори. Защото остане ли до пиенето ... край. Дори и да го спреш да пие .. и с тази компания - другата ще почне на 14 или 15 да пие. Няма начин. Просто няма. В такова време живеем.
Това че е без баща може да му действа като стимул да не пие. Преживял го е и му дава някаква сила. Но трябва да има нещо което да го накара да се бори. Спокойно може да му измислиш че са ти намалили заплатата и че парите не стигат и трябва да се пести от ток, от храна, от дрехи, ... да стоите по на студено, ... ако трябва и да гасите лампите вечер .. да му намериш някаква рабта - да се чувства полезен.
С 4 напивания .. наистина няма да стане алкохолик, но щом му е харесало ... няма да спре току така.
Трябва да го пратиш на "самотен остров"
но във всички случаи за да се избавиш от тези хора - трябва да се случи нещо генерално.
А срещу майката на въпросното момче - може да подадеш жалба в полицията - по закон упойването на малолетен е престъпление. Тогава може другите деца да отблъснат твоето от компанията...
има вариянти доста но най вече гледай да прекарваш повече време с него, да го целуваш повече и да му казваш постоянно че го обичаш. да е сигурен че има гръб в твое лице. това ще ти даде още по силни позиции спрямо него.
а освен спорт - можете да помислите и за наука "макар че вече май няма такива кръжоци" или изкуство - пеене, танци... нещо.
аз загубих майка си на 14 а баща ми пиеше доста. тогава започна да пие още повече .. и така останах сам. работих, учих ... може би ми е било за урок но до сега не съм близнал нито капка дори бира нито цигара. смятам че ще успея да науча на това и мойте деца някой ден.

а за пример: един ден бях в един спешен център когато в противошоковата зала докараха 13-14 годишно момче изпило 600 грама водка ...
е това беше гледка. майката плаче отстрани, детето се гърчи цялото... не могат да му сложат системите и разни доктори търчат околу него с легени, тръби и спринцовки. казвах си - защо сега нямам видеокамера да заснема това и да се показва на ВСИЧКИ деца в 5-6 клас за да видят до какво води алкохола.
Сигурен съм че което и дете на 13-14 години види това - поне няколко години няма да си помисли, не да близне алкохол.

а за това че ще се самоубие ... помисли какво го кара да говори така. смърта на баща му има голяма роля в това но .. има нещо което му дава смелост да го говори.

има една книга: "как да възпитаме положителни личности с много любов но и с твърдост". книгата е писана от американски автоеи и не е приложима за бг теен-ове но може да ти даде добри идеи за реакция при дадени ситуации .. просто като идея и като различен поглед за възпитание на детето.

успех.
ако ни разкажеш тук различни случки и твои наблюдения - ще пробваме да ти дадем съвет. можеш да напишеш дори разговори между вас.

Хиляди благодарности на всички които ми помагате!
Що се касае до въпросната майка няма да подавам жалба,но смятам да поговоря с родителите на другите деца.Те вече идваха да го търсят но аз не им разреших даже да говорят с него. А на сина ми му казах да избира или мен или тях.По погледчето му обаче разбирам че щом има дори и малка възможност ще ги потърси.За сега няма такава опасност защото съм вкъщи, а той е наказани не излиза . Но аз пак съм лошата майка защото видетели въпросната леля ............ е добра защото им разрешава алкохол, пушат си с нея чигари и са "големи мъже".
Представяте ли си тя ми наза че на този рожден ден едно от момичетата е било толкова пияно че колабирало в тоалетната и че тя накарала другите деца да го изведат и че не знаела къде са го завели.Затова си мисля че трябва да гворя с дугите родители. Те може и да не знаят какво се случва с децата им. А пък това също може да отблъсне другите деца от моя син. Вие какво мислите ? Правилно ли ще постъпя? Пишете,моля!

Въобще не се връзвай на шантажи от най-елементарен тип! Ще се самоубивал...То ако така лесно ставаше да си отнемеш живота...Знае, че номера действа безотказно и се гаври с майчините ти чувства - след някоя друга година ще се срамува от казаното и ще видиш, че сам ще дойде да ти се извинява за скъсаните нерви!

Просто детето ти има огромна жажда за живот на ръба, която на тази възраст се отключва. Естествено - досега отличник, ама я колко лесно било само да се шляеш, да си лафиш и да си поркаш без ниакакви задължения и усилия. Еми всеки на неговата възраст ще предпочете последните неща! Не му е уврял акъла, пък и сега е времето на първите предизвикателства - алкохол, цигари, мацки - така де - дали ще се хареса на мацки, на приятели.

Нали знаеш какви са момченцата пубери - най-важното е да си непокорен, да си в лоши отношения с родителите и да не си отличник - инак си лепват взаимно етикета "зубрач" или "задръстеняк"

Само дето като мине филмчето, по-отраканите влизат в правия път, а останалите затъват и си остават в блатото. Твоето дете е явно умно и от теб до голяма степен зависи влизането в правия път!

БАЛАНС! ТОВА Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО! МЕЖДУ ЗАБАВЛЕНИЕ И ЗАДЪЛЖЕНИЕ!

Не изживявай толкова драматично нещата! Според мен с това, че се опитваш да го откъснеш изведнъж със забрани от въпросната компания, би могло да го настрои срещу теб и всъщност да го откъснеш от себе си като майка, с която би споделил всичко. Предразположи го да споделя с теб! Не го предавай! Това, което можеш да постигнеш като негов приятел, никога не можеш да му внушиш като майка. Просто не е в теб причината, а в периода и възрастта. Синът ми споделя с мен всичко, което става около него - за учителите, за децата в училище, за глупостите, които правят в междучасията ... и знае, че аз няма да му натрапвам мнението си, но ще се опитам да анализирам всичко, а извода оставям за него. Системата работи, уверявам те! За твоето дете тази забрана ще е много тежка, още повече през погледа на другите деца! Помисли какво става в главичката му, той със сигурност сега се страхува повече от това, какво ще си помислят за него, за това, че майка му го е затворила вкъщи и не го пуска да се вижда с тях и т.н. Едва ли забраната ще му подейства да стане съзнателен и да осмисли поведението си. Те са във възрастта, в която искат да опитат всичко. Да се надяваме, че няма да стигнат до крайности. Аз на твое място бих го пускала да излиза, но с условие, че ако се случи пак, ще има конкретни по-тежки наказания. Постави се на негово място и си помисли как би постъпила ти самата. А колкото до последиците за онази майка - аз бих говорила с моето дете за това, че тя е безотговорен родител и бих му обяснила причините за това. Но в нашата действителност просто няма кой да се заеме с решаването на тези проблеми глобално. Та доскоро дори в интернет залите се пушеше. Децата именно от там започнаха. Едва преди година забраниха. Малчугани на по 8-9 години стоят по 2-3-4 часа и повече и дишат дима, само защото им се играе на комп.игра. А собственикът си печели на за сметка на здравето им. Всички знаем какво е навсякъде, но никой не иска да поеме инициативата и да започне пръв борбата с тези проблеми.

на тази възраст и при нормални битови условия (както и нормална родителска грижа) сценарият за бягство е следния:

- Има къде да отиде (т.е. уговорка с приятел, съученик и т.н. да преспи у тях) - т.е. относително безопасно е, ще ти го върнат на другия ден потърпевшите родители. Или ако не го открият, ще си дойде сам... защото чистите дрехи, компютъра, зарядното за телефона и мамините манджи са в къщи. От свикнало на удобства дете уличник лесно не става.

- Или нищо не е планирал, бяга спонтанно... след едно здраво мръзнене по пейките, страх, глад и схванат кръст/врат ще ти го върнат шамаросан или поне стреснат здраво от полицията.
При този случай е малко вероятно да повтори (добър урок за цял живот е), но пък и рискът от нещастни случаи е доста по-голям.

Има си деца, дето ако не си задоволят този глад към живот на ръба (както го наричаш) овреме... на по-зряла възраст правят по-големите бели. Лошото е, че на която и да е майка ще й побелеят косите след 1-2 такива истории... дори и когато завършват съвсем благополучно.

Това с условията вече го минахме. Затова и наказанието този път е поголямо.
Днес разговарях с майката на друго дете. Беше шокирана. Тя не знаеше нищо.Обеща да вземе мерки. Дано.

абе хора вие не сте ли били деца?
Всеки минава през трудни периоди и има право да се поомаже малко!
А и когато родителите спират децата си да вършат нещо което им е интересно те само повече го озлобяват срещу себе си и правят въпросното интересно нещо ооооще по-интересно.Когато позволиш на детето си да направи нещо,било то добро или лошо, в даден момент то разбира дали това щв му помогне или напротив.
Крайно време е някои консервативни родители да сханат тва нещо,защото иначе няма нищо да постигнат със възпитанието на децата си.

Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.

Ако поомазването беше малко нямаше да плача и да натоварвам хората с мойте проблеми. Но разбирам че поради ред причини той продължава да се маже вкалта. Той просто не иска да излезе от там. Ами аз опитах и с добро. Ние с него винаги сме били много добри приятели. Но сега нещата се промениха. Не искам и не мога да приема това че до преди 6 месеца детето ми беше толкова отговорно, съзнателно и добро , а сега изведнъж- цигари и алкохол, не иска да ходи на училище.Е разбирам че в пубертета всички се променят. Но пък чак толкова? Много съм отчаяна. А сега му предстои да кандидатсва. Та той няма никакъв интерес . Това ме отчайва . Затова плача. Ако беше посредствен щях да се примеря. Ама той не е. Просто му хареса там долу в калта. Искам да излезе от там. Затова се обръщам към вас за съвет