Помощ след раждане

Здравейте,майчета!
Мисля в момента по въпроса как ще мине раждането/вече съм в деветия месец/ и как ще се чувствам здравословно, за да се оправям с бебето и семейството/таткото е на работа, сина е на училище/. С първото раждане бързо се възстанових, сега не знам как ще е. Искам да попитам - вие майчета имахте ли някаква помощ в къщи след като се върнахте от родилния дом и колко време траеше,ако е имало? Какво бихте ме посъветвали?

Здравей!

Притесненията ти са нормални.
Бих те посъветвала да отправиш тези питания към таткото, според нагласата му към предстоящото събитие. В смисъл, ако е съпричастен и със желание очаква бебето, няма от какво да се страхуваш. Мисля, че каквото и да ви коства (финансово), в случай, че не си в състояние да се справяш в началото, таткото би могъл да си вземе болничен за гледане на болен близък роднина или поне отпуск.
Или да помислиш за помощ от други близки роднини или дори приятелки. Дори да си мислиш, че няма как да ти помогнат твоите роднини (стига да ги има), не пречи да поговориш с тях. Най-малкото ще чуеш различната им гледна точка или може да предложат вариант, за който ти не си се сетила. Помисли също и за приятелките си! Със сигурност знай, че повечето хора със желание биха се отзовали на помощ на една нова мама и нейното бебче!

Успех, леко раждане и здраво бебче!



Елица-28/04/2003

Ако се чувстваш добре след раждането и успяваш да се справяш само с помоща на таткото, ще е най-добре. Не ти трябват други помощници, които ще се месят и ще дават "ценни" съвети. Аз нямах избор и за това приех помоща и на двете баби, но психическото натоварване с тях е голямо. Ако бях само с едно бебе, нито една от двете баби нямаше да търпя повече от седмица. Но ти си преценяваш и се съобразяваш с конкретната ситуация. Успех

Да, добре е до теб да има някой, който да ти помага, НО ДА НЕ ТЕ ИЗНЕРВЯ и да се чувстваш добре.

Здравей,

и аз съм в сходно с теб положение - през април очакваме бебето, а баткото е на почти пет години и не ходи на детска градина. Лично аз мисля да ползвам помощ евентуално докато съм в родилния дом и седмица-две след това - само като крайна мярка. Иначе се надявам да се оправяме сами вкъщи. Честно казано, помощ от таткото мога да ползвам само в домакинството - пазаруване, чистене и т.н., но едва ли ще го моля за отпуска, понеже имам чувството, че трима мъже ввкъщи ще ми дойдат в повече.
Може би моите родители, които още са млади и работят, ще се отбиват за по няколко часа на ден, колкото да изведат баткото, ако бебето още не може да се извежда. Но все се надявам, че към средата на април времето вече ще е подходящо за разходки и ще се оправяме и сами.
Свекър ми и свекърва ми работят и живеят в провинцията- и слава богу! Добри хора са, но с тях ще ми е по-притеснено, независимо от помощта.





Koko - 06.05.2001

Здравей!
Моето положение беше същото, с тази разлика, че бебето вече е на 5 месеца. В деветия месец не можех да спя от притеснения кое как ще мине и как ще се оправям после.
Мога да ти кажа, че всичко се нарежда с времето. Ето как аз реших проблема: 2 седмици преди да родя изпратих каката (3 г.) при свекърва ми, която живее в друг град. Така имах време да изчистя и да подготвя всичко за бебето. Свекъра и свекърва ми доведоха дъщеря ми за изписването и след това я взеха за още две седмици. Като минаха и те, я взе майка ми, която обаче е в същия град. Така че събота и неделя тя беше с нас за да може да свикне с бебето и така цял месец. След като отпуските и на двете баби свършиха, вече си я гледах аз. Тогава тя още не ходеше на ясла. Обаче с двамата вкъщи беше много трудно, тя си искаше развлечения, разходки, които аз не можех да й осигуря. Затова я записах на ясла и мога да кажа, че тя се адаптира сравнително бързо. Лошото е, че като ходи една седмица, на следващата е болна, но като й кажа да не доближава много брат си, слуша. Вкъщи никой не е идвал да ми помага и така си бях много по-спокойна (за разлика от първото ми раждане). Може би е парадокс, но се възстанових много по-бързо от първия път.
Дано съм ти била полезна. Поздрави и леко раждане!

Мисля да предложа на таткото, ако може два-три дни да си остане в къщи/много е заангажиран/, докато влезнат нещата в ритъм. Приятелките ми са добри, но всички са на работа.

Едната баба/живее далече/ предварително е предупредила, че не може да разчитаме на нея/свекърва ми/.Майка ми живее наблизо, но с нея имам страхотно психично напрежение.

Сина е на 11 години и сам се оправя перфектно.Моля се да съм добре, за да си гледам бебето сама и да не опирам до помощта на бабите, защото психичното напрежение е страхотно.

И аз бя пред дилема - с или без помощник, но нещата се наредиха сами. Родих преждевременно тъй, че никой не беше готов да "цъфне" в къщи, но все пак взеха баткото за една седмица, защото беше хремав. Въпреки, че бях оперирана се чувствах добре /на 6-ия ден ме изписаха/ и се справих добре. Таткото беше в къщи 2 дни, но като се прибереше ми помагаше много и ме пращаше на "разходки" за да се срещам с приятелки и да избегна следродилната депресия / за щастие съдбата ми я спести /!
Леко раждане, ще се справиш блестящо!

Най -добре е сама да се справиш с помощта на таткото,така ще си най- спокойна.А с второто е много по лесно,сякаш всичко се нарежда от само себе си.Аз имах голяма помощ главно от таткото-взе си 20дни отпуск,а после 6месеца той къпа бебчо,сам изяви желание,така беше и с първото.А майка ми помагаше само ако се наложи да се купи нещо,не и позволявам да ми се бърка,че веднъж без да видя му намаза със сода директно дупето,при положение,че имах 3вида мазила,ужас докато успокоя бебчо и от тогава нищо не давам да прави...

Здрасти!
Аз когато бях бременна /много скоро / бях заявила, че не искам никаква помощ от бабите и те не се бъркаха, но когато Борис се появи /първо дете/ бях в паника. Не знаех дали се справям и дали това, което правя е най-доброто за детето ми. Таткото се връщаше късно вечерта и освен за къпането на Борис, за друго не оставаше време. Тогава много съжалих за решението си да откажа помощта, която ми предложи майка ми. И половин месец след раждането вече бяхме у тях. Е, караме се, ама таками е по-добре, отколкото да съм сама и с всичко да се справям. Надявам се другият месец / живот и здраве/ вече да си се приберем у дома и тогава да се справям вече сама! Все пак ще са минали 3 месеца. А, между другото - докато бях сама и в депресия ми спря тотално кърмата и сега сме само на АМ.
Успех и леко раждане!

Здравей! Аз след като родих бях пълен аут и съм много доволна, че свекърва ми дойде за 1 седмица-аз се занимавах само с бебето-т.е. само с храненето, а тя с всичко останало! Да ти кажа много добре ми дойде и следващата седмица пък дойде моята мама, но вече нямаше нужда! Та ако ще е така-по-добре да имаш някой поне първите дни. Ама от друга страна една приятелка пак така свекито дошла след раждането и искала тя да се занимава с бебето и не и помагала в домакинството-за какво и е тогава??? На всичко отгоре и свеки да бавиш
Та-зависи.

аз съм голяма късметлийка с мъжа ми. взе си 1 месец отпуска, за да ми помага. наистина беше много ценна помощ, аз не се възстанових бързо...
пожелавам ти безценна помощ, независимо от кой! и леко раждане!