Весели случки.

Колеги, просто трябва да споделя с вас еднма история, която ми се случи днес в работата:

Значи седим 6 човека строители в стаята, всеки е вглъбен в работата си - чука си на компютъра, но въпреки това тече изключително съдържателен разговор:
- Знаете ли американците какъв опит направили? Пуснали лазерен лъч през стъклена сфера с някакви кобалтови газове (?!?) и измерили, че лъчът се движил 300 пъти по-бързо от теоретичната скорост на разпространение на светлината във вакуум!
За няколко секунди чукането на клавиатурите и цъкането на мишките затихва, всеки се опитва да асимилира новата информация. След това започват коментарите:
- Това само американци не могат да го направят, гаранция, че е имало и руски учен между тях!
- И колко е била голяма тази сфера?
- Еба му макята, как са я измерили тая скорост??
- Еееей, ако се движиш толкова бързо, къде можеш да идеш?
Всички се замислят, наистина - къде можеш да идеш, ако се движиш 300 пъти по-бързо от светлината? Един колега, който не откъсва очи от монитора и изобщо не е разбрал за какво става въпрос, но е чул последната фраза, решава да се включи в разговора:
- Къде... на майка си у (сещате се) ще идеш, къде ще идеш...

Замислихме се и - какво? Всъщност точно това се оказа верният отговор! Ако Айнщайн е прав и приемем, че при скорост, по-голяма от светлинната времето се връща обратно, наистина точно ТАМ трябва да идеш в такава ситуация!

Хайде и вие кажете някакви свежи истории от инженерната практика!

The storm is coming...

ха ха.
това беше велико.

Първото нещо, което правеше впечатление у него беше носът.

А знаете ли каква е максималната скорост на котка с вързана тенекия на опашката?
Отговор- скоростта на звука. След като котката я достигне няма да чува дрънченето на тенекията отзад

Преди години бях технически ръководител на няколко обекта, един от които беше "Благоустройство на ..." градинката пред едно държавно (тогава) предприятие. Имах доста грижи с другите обекти и може да се каже, че на този не му обръщах достатъчно внимание, бях го оставил на бригадира да го движи. Същият решил, че градинката се нуждае от "вертикална планировка", докарал един булдозер и го накарал да мине през терена, уж да го подравни. Обаче трактористът нещо объркал и пуснал дъската по-дълбоко, оставяйки половинметрова бразда след булдозера. Някъде в средата на градинката булдозерът нещо се прецакал и угаснал фатално. Буквално след дни рукнаха първите есенни дъждове и аз окончателно "охладнях" към обекта...

Но веднъж ми се наложи да мина оттам, при което попаднах право в ръцете на директора на предприятието. Човекът ме засипа с укори, съвсем оправдани, като се има пред вид, че "градинката" представляваше кално тресавище, в средата на което ръждясваше строшения булдозер. Аз стоя с наведена глава, въртя в ръцете си папката с проекта и се чудя как да се оправдая, когато внезапно погледът ми падна на заглавието. Имаше малка правописна грешка, вместо "г" беше чукнато "т" и заглавиято гласеше "Работен проект за блаТоустройство на ...". Ухилен показах папката на директора и го попитах какво повече иска, след като съм изпълнил проекта и кога ще актуваме. Човекът имаше чувство за хумор и ми се размина. Разбира се, напролет изтеглихме булдозера (така и не успяха да го оправят), аз напуснах строителната фирма, а предприятието фалира, така завърши историята.

The storm is coming...

"Мяу" - това е "бау" на котешки.

хайде и аз да се разпиша...

Като съвсем новоизлюпен инженер започнах в Главболгарстрой като технически ръководител. За шефа ми там, опитен кадър още от социалистическото строителство, се разправяха легенди как всичко минавало през него и как зоркото му око нищо не пропускало, та да внимавам с месечното актуване. Не беше лъжа, от собствен опит мога да потвърдя... Но най-много ме забавляваше историята за един кранист от соц времето.
По онова време кранистите добри часове са си изпросвали отгоре от всеки технически ръководител, при който са имали работа през деня - "Пиши, началник, един - два часа отгоре, за душата..." и прочее..Само че тоя се олял един ден и събрал в карнета 25 часа. Няма как да не го забележи нашия зорък началник и го извикал на разговор, който протекъл по следния начин:
" Ти тия часове оня ден как ги направи ? "
" Ма аз, другарю началник, ставам рано..."
" ?? Ти имаш време и да спиш ли, бе?"

Та, научиха ме да проверявам по сто пъти и мене...

хайде със здраве

Сенокос. По ливадите влезли косачи - косят. Техникът ще плаща вечерта на дка. Преди мръкнало мерят, обаче малко излиза...
- А, бе, умножихте ли по 3.14? - пита един.
- Защо по 3.14? - пита техникът.
- Ами нали се въртим в кръста като косим...

вадя темата "от нафталина", но в последните дни ми се случи един свеж майтап:

В нашия отдел работи сравнително отскоро един експерт, човекът има необходимото образование, но доста години не е работил по специалността си. Аз участвах в комисията, която превеждаше събеседването и в края на крайщата го избра между няколко кандидата за това работно място. Чел съм молбата и автобиографията му и помня, че човекът беше декларирал "владеене на английски език". Същият е доста едър, весел и енергичен, поне с десетина години по-възрастен от мен и поддържаме добри колегиални отношения.

Оня ден го виждам в коридора пред кабинета на Шефа, държи една дебела папка и я разглежда с доста съкрушен вид - нещо нетипично за него. Минавам покрай него и подхвърлям на майтап (диалогът се води на типичен северозападен диалект, подобен на шопския):

- Какво става бе, що си се сдухал?
- Па те, Шефа ми даде некакъв доклад на английски, требва да пишем становище за него...

Аз усещам какъв е проблемът, но се правея на ударен:

- Еее, голема работа, че го прочетеш за един ден и си готов. Нали го владееш английския ...
- Абе за владеене - владеем го, ама чак да го четем...

The storm is coming...

Една студентска случка:

На лекции сме по бетон...През две стаи от нашата се провеждат тренировки по китайска лечебна гимнастика Чи-Гун.
По средата на лекцията се отваря вратата и влиза една рошава и объркана жена и пита:
- Тука ли е лекцията по Чи-Гун?
Ама професора като не знае и вика:
- Какъв Чугун бе, няма такава дисциплина във ВИАС, аз преподавам тук бетон!

е стар кадър от строителството на централата в Козлодуй, бил е началник на строежа на Реакторно отделение на 6-ти блок. Разказва, че имал няколко технически ръководители на обекта, един от които - Пешо Акулата. Според неговите разкази, тогава за разходите изобщо не се е държала никаква сметка, кражбите са били нещо нормално, а падането на кулов кран се е приемало просто като досадно недоразумение. Случвало се е по невнимание да заровят цял булдозер при обратния насип на нулевия цикъл или да взривяват почти готов бетонен канал, защото геодезистите са сбъркали котата на дъното му с половин метър.

Та веднъж въпросният Пешо Акулата си взел отпуск и тръгнали цялото семейство на море със семейния москвич. Естествено, резервоарът е напълнен до капачката с "държавен" бензин, човекът има десетки камиони на разположение и никога до момента не се е унижавал да зарежда на бензиностанция. Но някъде към Варна бензинът все пак свършва и трябва да се зареди. Пешо влиза в някаква бензиностанция, но се затруднява коя колонка да избере, няколко пъти мести москвича от една колонка на друга. Бензинджииката вижда, че клиентът е затруднен и се опитва да му помогне:

- Какъв бензин търсите, другарю?
- Ами ... зилов...

The storm is coming...

Хайде и вие кажете някакви свежи истории от инженерната практика!

Моите истории са по старички от "свежи" но и аз да се разпиша. Предварително се извинявам че не ползвам точните български термини, 40 г да не говориш български се отразяват.

В чужбина започнах като чертожник защото я нямах дипломата от ИСИ, а и доста приравнителни изпити взех за да се регистрирам. Та първия ми бос ми каза съвсем не на майтап - като чертаеш плановете на ребриста стоманобетонна плоча трябва да начертаеш всеки блок и да ги номерираш, включително и крайните 1-2 (обърнати по дължина). Гледам го учудено а той ми казва - в бранжа са останали тъпаците, де що по умен човек има е отишъл да учи я автомонтьор, я електроника, или отварят бакалница, в бранжа работят най тъпите!

След 2-3 години видях с очите си какво е имал предвид. Като конструктор който премина в "изпълнение" бях много педантен по отношение на мястото на арматурата - долната не на кофража а на 2 см. от него, и особено "горната", дето дори и да я поставят правилно пак "слиза" с 3-4 см до височината на блока след като я газят. По тази причина изисквах под "горната" арматура да се слагат...ммм...едни "\П/" образни "кончета" и то не от 6мм желязо а от 8мм, а на 'долната" поне един пластмасов клипс (спейсер) в средата на реброто или по често на плоските греди. На всеки строеж инструктирах предварително и бригадира, и арматуристите за тези "кончета" специално и ги добавях на ръка в работните чертежи...

В една черно-африканска държава веднъж ме вика туземския бригадир и ми казва - абе имам нови арматуристи и те нещо не разбират за тези кончета, ела да помогнеш. Отивам аз на място, поглеждам монтираната арматура и...почвам да се смея като откачен - доставената предварително огънатата арматура на ребрата монтирана НАОПЪКИ - "горната" долу а "долната" горе, барабар със спейсерите, и прилежно завързана за мрежата да не падне случайно!!! Корите също монтирани наопъки!

Оказа се че "грамотния" бригадир скъсал на две чертежа за по удобно, половината в която са корите дал на още по неграмотните "арматуристи" да вържат плоските кори, а с другата половина (с плана на плочата и арматурата на ребрата) нареждал блоковете и после я оставил на арматуристите да монтират арматурата на ребрата.

П.п. И аз не съм от най грамотните май, дето си написах ника инжИнepИH в другата тема за обърната Т-образна кора, ама за наказание не го поправям

Специалист по несвойствени въпроси

Беше братовчед на директора (соц време) и по цял ден се разхождаше из завода с една детска енциколпедия под мишница:

1. Да унищожим капитализма - спрете въртенето на земята. Ние от слънчевата страна, те на тъмната страна. Ами как да я спрем? - Вие сте инженери вие ще кажете.

2. Търсим под дърво и камък дебелостенни тръби за парно отопление. Оказа се, че нашия приятел умножавал по 3 резултатите на всякакви изчисления.

3. Обеща на учениците от местното училище да построи малък космодрум със заводски средства за полети до луната.

4. Веднъж трябваше да отиде до окръжния град да докара изотопите за проверка на заварки. Така го навихме, че е опасно и няма да има деца след това, че отиде и купи сумати марципани за да вземе фолиото отвътре за да екранира чатала си.

Всеки новопостъпил инженер го пращахме да донесе вагрянката (за топене на чугун) и "услужливо" му предлагахме парче вестник за да не се изцапа.

Веднъж като млад електротехник направих късо с една стълба на главните шини и оставих цялото предприятие на тъмно за няколко минути. Енергетика дигна врявата в столовата, ревейки "Знаеш ли какво е това да отпадне главния пекъсвач?" Нямах друг отговор освен да му кажа - Значи е наред. Хвърлената по мене чиния прелетя на косъм от главата ми.

Бях проектирал едно къще (нещо като битово помещение до един голям склад). Покривната плоча имаше няколко обратни греди (не помня защо така я бях направил) и за да съм сигурен, че няма да стане грешка, изрично ги бях надписал на кофражния план "ОБРАТНА ГРЕДА". По едно време техническият ми се обажда, че са монтирали армировката и се канят да бетонират. Отивам и какво да видя - скелетите на гредите обърнати с носещата армировка нагоре (монтажната - в плочата), при това самата плоча вече е бетонирана (обратните греди нали се кофрират и наливат след като плочата "дръпне")!! Хващам техническият за врата и започвам да му крещя - къде си гледал бе, идиот, сега трябва да я взривяваме тази нещастна плоча, как можа да оплескаш така нещата?!? Човекът с обиден вид ми подава моя собствен чертеж - Нали си писал "обратна греда" бе, учения, щом е "обратна", значи всичко е на обратно, нали така?

В моя сектор има една група "Пробивна техника" и в нея трима спецове, които съм въоръжил с най-съвременни диамантени и ударно-пробивни машини, пробиват дупки всякакви въс всякакви материали и при най-различни условия. През януари тази година ги бях изпратил да прекарат някакъв кабел в администрацията. Хората са съвестни, но съвсем случайно уцелили някакъв мостови кабел под мазилката и спрели тока в ЦЯЛАТА административна сграда, напълно! Угасват всички компютри и сървъри, асансьорите засядат, осветление, СОТ-ове, автоматични ключалки, комуникации, пожароизвестяване, охранителни камери - всичко OUT! Настава страшна паника и само за няколко минути захранването се възстановява, след което започва разследване. Оказа се, че този кабел бил някаква "нула" от командната верига на главния прекъсвач. Та от тази история имаше и някакъв положителен ефект - преправиха инсталацията така, че прекъсването на един кабел да няма такива фатални последици.

Имахме една колежка, която беше (меко казано) много доверчива и ние не пропускахме да си направим майтап с нея. Една сутрин един от нас ходи намръщен и тя го разпитва какво се е случило.

- Абе вчера гледах едно предаване за Шварцвалд, откъдето извира Дунава. Ами това е едно ей такива изворче, какво им пречи на тези германци да докарат един миксер и да пляснат върху него няколко кубика бетон? И край с Дунава, какъв Динав, като му запушиш извора? И тогава, щем - нещем, ще трябва да спираме 3-ти и 4-ти Блок, нали централата се охлажда с дунавска вода...

Минават няколко секунди, докато колежката асимилира информацията, след която очите й стават като понички и тя се хваща за сърцето.

- Ама наистина ли могат да направят това? Боже, как е възможно, срам нямат ли тези хора?! Колежката ни оглежда един по един с уплашен поглед, явно търсейки подкрепа и утеха в този критичен (за нея) момент. Всички бавно кимаме с мрачни изражения - като нищо тези гадове от ЕС ще ни извъртят този номер, какво им пречи. Ходи после се оплаквай в Страсбург, ако си нямаш работа...

Същата колежка се появава на един 1-ви април и обявява тържествено:

- На слива на топлия канал ще се направи ВЕЦ! (Става въпрос за канала с топлата вода, която е минала през кондензаторите на турбините и се връща в Дунава. Каналът е с нулев наклон (хоризонтален) и се намира малко по-високо от нивото на реката. Та на мястото, където водата от него се излива в Дунава, щяла да се прави ВЕЦ).

Ние даже не се смеем на тази глупост - Колежке, можеше да измислиш нещо по-достоверно, и най-големият идиот няма да се хване на такава глупост. Оценяваме опитите ти да ни развеселиш, ама поне си направи труда лъжата да звучи що-годе разумно, например, че в Машинна зала Блокове 1 и 2 ще правят оранжерия или нещо подобно...

Обаче какво излезе? Колежката изобщо нямала намерение да пуска първоаприлски шеги, информацията била напълно достоверна. От няколко години вече ВЕЦ-ът на топлия канал си работи...

The storm is coming...

та се сетих за Обратен Мост. В Ню Йорк има един мост, който се казва Triboro Bridge. Моста и подстъпите са около 3.5 мили. По голямата част от подстъпите са на пилони поне 10-20 метра високи.

Получавам една записка, с която ми съобщават, че всички комуникации, високи напрежения, пожарогасителни инсталации и осветителни стълбове трябва да се преместят от медианата в двете страни на пътя за около 2 месеца със нашият вътрешен персонал (около 50 човека).

Отговорих на колегата, че ако намерят начин да обръщат моста нагоре с пилоните по време на нощната смяна , можем да спестим правенето на скели и двата месеца са напълно реални.

Познай - това беше през 1999 година. Сега минавайки оттам гледам, че почти са завършили проекта. А мен тогава ме мъмриха, че съм бил груб. Глупоста ходи по хората.

Пич, ходих командировка преди няколко години в АЕЦ. Като видях това съоръжение, питах придружителите - Абе, пичове, кво си имате тука бе?
- Ми как кво, ВЕЦ!
Ченето ми щеше да падне на земята
- И за какво ви е ВЕЦ, за бога?
- Абе не знаеме точно, ама като се скъсаха две жици и паднаха у водата, колко риба излезна....
Оказа се, че преди години, по линия на самозадоволяването зарибили канала със шаран и толстолоб...

за какъв ВЕЦ става дума до АЕЦ-а ,тва сериозно ли?

...И все пак се върти..

имаме си малък ВЕЦ на топлия канал, от няколко години работи. Сега има проект за много по-голям на целия топъл канал, който освен за производство на електроенергия, ще изпълнява и функция на енергогасител.

Наистина развъждаме риба в каналите, но това не е самозадоволяване. Идеята е тревопасните риби да ядат водораслите и по този начин да почистват стените на каналите и да предпазват смукателите на помпите от задръстване. Пускат се и хищни риби, които да поддържат в добра кондиция популацията, сещате се - да ядат болните шарани, естествен отбор един вид... В каналите риболовът е забранен, защото рибите (както казах) изпълняват важна функция. Понеже след като достигнат някакъв размер, те вече нямат естествени врагове, в каналите се срещат наистина ОГРОМНИ екземпляри. Един сом се беше набутал в аванкамерата на едно ЦПС, едва го извадиха с крана, беше дълъг над 3 метра!

Често действителността е по-куриозна от вицовете и майтапите, колеги...

The storm is coming...