...

Не знаеш как да преглътнеш
последната глътка надежда,
нали?
Не ме гледай учудено –
и аз разплитам същата прежда.
И аз си кърпя дните с усмивки
и си крада нежност по разни
богозабравени спирки...
Все едно...
Нощите пак са свирепи.
Уморих се да си обяздвам
без жал ветровете...
Ала все ме задавя
последната глътка надежда.
И после...на кого да оставя
тая кукувича прежда,
тая топка резливи проблеми?
Изподра ме отвътре
това дяволско стреме...
Знаеш ли, всъщност,
ние сме виртуози –
гениално играем в спектакъла
вторите, по-трудните роли.
Стегни се!
Сенките плачат без сълзи.
Подпирай с гърба си слънцето,
докато се изронваш
на просяка в шепата...

[линк]