ти си отдиде...

Ти си отиде и светът опустя. .. Няма какво да направя. Няма с кого да се боря... Останах тъжна и сама... Зная че много и дълго ще боли... Колко крехко е щастието и колко бързо ни връхлита лошото. Изплаках тонове сълзи, молих се на бога и на дявола. А когато болката стане нетърпима ще потъна в безразличие, но защо съм жива.

бе какви са тия самосъжаления?
отишъл си щото така искал, негова си работа

Колко познато ми звучи... Незнам какво точно си преживяла,но и аз бих искала
да върна времето назад.Да се науча да живея бързо,защото нищо няма да се повтори.А е и толкова страшно да се чувстваш ограбен,без душа, като бродеща сянка...
Когато любимият сам си тръгне,някак си е възможно да се примириш,но когато съдбата отнеме голямата ти любов е наистина страшно...

Да,много е страшно и жестоко,когато съдбата те лиши от някого.От някого,когото много си обичал и не си и подозирал,че от един момент няма да
можеш вече да го виждаш,нито да го почувстваш.Ако сам си тръгне,сигурно не е лесно,но е по-добрият вариант за всички и вероятно по-лесно се пре-живява.

Напротив - има какво да направиш - бори се със себе си! Че ще боли е вярно, но от теб зависи доколко ще е дълго. Стани ортак и с Господа, и с Дявола. Вгледай се в лицата на усмихнатите хора и си "заповядай" да станеш една от тях. Не си мисли, че всички, които изглеждат щастливи са наистина такива - по грима истината е друга. Не си ли забелязала, че са чести случаите на разводи и раздяла на двойки, които са смятани от другите за идеални и "целунати от Господ"? Край мен лично има доста примери. Струва си да живееш, защото всеки ден е уникален сам по себе си и ти си част от тези неповторими мигове. Кажи си, че можеш, отиди в църква и си запали една свещ, отвори прозорците да влезе чист въздух, напръскай къщата си със светена вода и почувстай как Господ е край теб и няма да те забрави.

какво да ти кажа изпитвала съм го хиляди пъти мислех че няма да го преживея но някак си успявам за сега