Живот с чужденец

Скъпи дами, омъжени или в сериозна връзка с мъж от друга култура, предстои ми важен избор и съм малко объркана. Имам връзка с едно момче, която взе да се задълбочава и на мен това ми харесва. Той иска да се оженим и май и аз така, но има едно червейче в мозъка ми, което ме гложди с въпроси за това дали по-нататък няма да се появят прекалено големи разлики между нас от разликите в културите ни, в навиците, във възпитанието, в изразяването дори ако щете....? При вас появи ли се такъв проблем и ако да, как се справяте с това? Още повече той има желание да отидем да живеем в неговата страна....

А коя е неговата страна? От чужда култура до чужда култура има разлика.
В ислямска страна ли иска да те води, ако е така по-добре не се съгласявай, не че ще вземеш под внимание съветите от форума, пак ще направиш каквото си намислила, но ако е някоя арабска държава не си и помисляй, че ще е това което ти описва.

да поживеете пробно в неговата страна преди да сключите брак?

Виж тайпана

А пречи ли нещо да му отидеш на гости в страната за месец-два, да видиш как е... пък си решавай.
Пък за другите ти въпроси - аз съм върл фен на известен период съвместен живот преди брака - вижда се кой, какво...

Това, че той има желание да живеете в неговата страна как да го разбираме? Ти имаш ли желание да отидеш там? Или това е условие, поставено от него?
Ако е славянска страна, няма да има проблем. Поне за мен не е имало - живяла съм в такава.
Но ако е мюсулманска (а ти пишеш за различни култури), внимавай много. Променят се сред своите, не са вече такива, каквито са тук. Приятелката ми го изпита лично.

Ако не си много влюбена,
остави чужбина на чужденците:)

Мерси на всички отзовали се!
САЩ, за Америка става въпрос
Била съм вече там (там се запознахме, но тогава и той и аз си имахме други връзки) и не ми хареса начина на живот (поне в щата, където бях)
Не е поставил такова условие, но той има дете там (не е разведен, просто никога не се ожениха с приятелката му, която сега е омъжена за друг) и нормално иска да е близо до него. България много му харесва иначе, дори обмисляме да създадем бизнес тук и ако стане така да заминем за Щатите, ще идваме много често.
Въпросът е, че наистина не се чувствам на място там, и колкото и да ми е близък той, нямам никакви приятели там и близките ми тук ужасно ще ми липсват. Освен това професията ми е по-специфична и едва ли ще мога да я практикувам там, защото е свързана с България и нещата, които се случват тук. Това като че ли най-много ме спира засега.
И както вече казах, културните им особености, които в него ги понасям, но отида ли там, ще ми дойдат в повече.

Хехе, аз друго си мислих и добре че го изтрих.

Ами. В Америка може да се живее стига да проумееш няколко неща, а именно:

- за да не надебелееш трябва да си купуваш скъпа храна
- да се примириш, че няма да имаш съседи, а просто хора на които вечер ще казваш Hi..
- да осъзнаеш че там демокрация няма и трябва да живееш по техните правила

А за културата няма какво да кажа. Аз тук я нямам, та там ли

Красотата е въпрос на светлосянка.

Е, точно такава позната имам,
не са се развели, обаче от няколко
години тя физически си е тука
Ако това не те притеснява,
можеш да пробваш,
за опит пари не вземат

Напълно е възможно, писнало й е на момичето и айде в къщи. Но може и да пробвам, засега се забавляваме страхотно, пък ще видим.

Това че е чужденец само по себе си не е проблем. И моят мъж не е българин, но това не ни пречи - по повечето съществени въпроси сме на едно мнение. Вярно е че като деца сме живели в една и съща страна и по тази причина разликата във възпитанието не се усеща и това сигурно спестява някои проблеми, но не знам дали е най-същественото....

По мои наблюдения в наше време социалните разлики между хората са много по-важни от националните. Ако човекът, за когото става дума, е от твоя социален кръг, от твоята среда, ако има сходна професия, не би трябвало да е много рисковано да се обвържеш с него....

А за Щатите не мога да ти кажа нищо - не съм била там.

Благодаря, има хубава логика в това, което казваш

Абсолютно правилно - социалните различия са непреодолими даже ако става въпрос за брак с българин
.
Националните различия са от значение, ако става въпрос за сблъсък между коренно различни религии и култури.

според мен въпреки всичките подробности и пояснения само ти си тази, която може да прецени как да постъпи. Има разлика от чужденец до чужденец. Може дори да почувстваш чужденец по-близък от българин. Аз съм женена за чужденец, но ми харесва страната му. Изобщо нямаме проблеми, освен езиков. И то не защото не се разбираме, а защото не можеш да си приказваш така сладко на чужд език както на майчиния. За мен любовта и семейството бяха и си остават най-важни. Заради тях съм готова да пожертвам и професия и приятели и съм го направила и не съжалявам. Всичко е въпрос на приоритети. Прави това, което те кара да се чувстваш щастлива

az sa6to imam vrazka s 4ujdenec, katolik, jiveem v izvan BG, tam se zapoznahme. Ima razlika taka e, moite priatelki koito sa tuk hodiat s balgari i vijdam razlikata. Ima zna4enie osobenno po Koleda mnogo mi lipsva6e tova da sam s balgarin, moje bi s vremeto tova 6te se opravi, samniavam se. Parvo hodihme v negovata carkva, posle v pravoslavno hristianska, reduvahme gi, Toi ne moje da razgovaria s roditelite mi, te ne govoriat angliiski, i po tozi na4in me otdale4ava ot tiah, dori da go zaveda v BG 6te gleda kato iztarvan, i niama pove4e da iska da hodi. Drugo koeto me pritesniava nai-mnogo sa bade6tite deca oy nego, ta te niama da govoriat balgarski, kak moite roditeli 6te razgovariat s vnucite si ??? I az vse o6te imam goliama dilema otnosno tozi vapros. Mnogo mi lipsva sa govoria na moia roden ezik sa6to. Abe kofti si e, no ima i polojitelni ne6ta kato me iadosa zapo4vam da go yvikvam na balgarski, a toi kakvo kaza, i az ami nau4i balgaski

Станиславе, ти кога прекара два месеца в дълбоката тексаска провинция, кога ти почервеня врата, ако въобще знаеш за какво говоря.

Изказването ти е меко казано наивно. Но едва ли има смисъл да ти обяснявам защо. Спи спокойно в мекото си пловдивско легло, но не се напъвай да даваш съвети за страна, животът в която очевидно си е останал загадка за теб.

На момичето, което пита, мога да кажа, че нещата зависят от мотивацията и способностите й. Ако обича човека достатъчно и е достатъчно интелигентна и адаптивна и ако той е мъж на място, ще живее в пъти по-добре отколкото в България. Ако не, винаги ще използва "носталгията" и "липсата на близките" като оправдание за неспособността си да се справи с предизвикателството, наречено успешен живот в Америка.

като ти гледам начина на мислене недоумявам как си се хванала с чужденец. Не си за такава връзка. Според мен рано или късно връзката ви ще се разпадне. За да имаш успешна връзка с чужденец, трябва да си отворена и адаптивна. Избираш или мъж или мама и тати. Комбинация е почти невъзможна. Английския е проблем на родителите ти, да са учили. И не разбрах защо детето ти да не говори български? Кво ти пречи да го научиш? Изобщо се не мъчи - хващай си българин и се радвай на живота, че нема за кога

само дето на Америка основният проблем не и е, че е отдалечила хората от родители и приятели. Не всеки може да понесе американския начин на живот. Ако целта и щастието ти са в парите - да. Но един нормален човек има и други естествени, човешки нужди, които Америка не може да задоволи

Не, НикиФин, няма такива "естествени, човешки нужди, които Америка не може да задоволи." И въобюе не говорех за пари. Хората са еднакви навсякъде по света, макар че отнема време човек да го разбере. Особено в Америка, където има такова разнообразие по отношение на климат, манталитет и култура + много по-високо ниво на толерантност към чужденците, отколкото където и да е в Европа, да се оплаква някой е нелепо. Кои са тези нужди, дето Америка не може да ги задоволи? Приятели - тяхното качество не зависи от националността, любов - ditto. Хората, които мрънкат, че в Америка нямаш съседи са просто тези, за които идеята за топли добросъседски отношения се свежда до това да се напиете вечер в кварталната бирария-гараж и да се псувате, но въпреки това утре вечер да сте готови да го направите пак.

Не искам повече да говоря, защото не съм била там. Това, което знам е от други хора и мисля, че тамошния начин на живот не е за мен. Имам нужда освен да работя и да мога да се радвам на живота, да съм спокойна за бъдещето моето и на децата ми. Но има и много на които там им харесва.