* * * * *

Венците с тръните ще дойдат после...
Първо трябва да сме ги посяли.
Първо трябва дълго да сме постили
и ризите си до една да сме раздали.
Да сме нахранили приятели и враг
с две риби и с хляба на душата си.
Да сме пречистили със обичта си свят
на чисто, за да могат...да ни дялат кръстове.
А после да ни обличат като мисъл,
несмогваща да стопли но горяща
конопената риза на тъгите им,
до кръв протрила надеждата за щастие.

[линк]

Исках нещо да кажа, но забравих какво. А сетих се: мисълта не може да те направи щастлив, нито едно стихотворение само по себе си. Не и ако не ги споделиш с някой друг. Иначе стихотворението е хубаво, макар и авторът му да не познава христос, за когото си позволява да пише (или по-скоро дебело да намеква). Разбирам да пишеш срещу религията, но не и за нещо, което не познаваш. То за теб е само една мисъл, измислена, илюзорна, почти като любов измислена от човека. Мисълта идва и си отива, но някои неща остават вечно да живеят. Хубаво е когато откриеш някои от тези неща и ги запазиш. Още по-хубаво и когато ги споделиш с някого.

Благодаря ти за мнението.
Все пак, аз мисля, че една мисъл може да ни направи щастливи. :)

А ти познаваш ли Христос?

[линк]

И аз,бих искал да ти кажа нещо:
Мога само да завиждам (единствено) на твоето наивно самозалъгване!
Безспорно е,че сме устроени вечно да вярваме в собствените си измислици и фантазии.

Тъжно,но е факт!
Съвсем друг е въпросът за ползата!