Любопитно ми е ...

Преди месец бях на едно интервю за работа и ми задаваха много готини въпроси. Та един от тях беше "куче или котка" .... на секундата казах котка, но когато ме попитаха защо .. се запънах и не можах да дам смислен отговор. Изтърсих нещо от рода, че имам две котки вкъщи и са ми слабост.

След като се прибрах почнах да си мисля по-сериозно защо всъщност харесвам котките .... Никога не съм имала куче, не съм и искала...На мъжа ми родителите имат кокер на 1 година. Толкова е мила, добра, обичлива .... просто им говори с поглед, разбира всичко, никога не ги ядосва или да им прави на пук. Страшно готино куче, много обичам да си играя с нея и да я разхождам ... но, никога няма да поискам такова вкъщи. На улицата храня няколко бездомни песа ... но не съм се и замисляла да прибера някой от тях, явно просто нямам нужда от куче вкъщи :) Докато за котки - ако можех да прибера 10, със сигурност щях ....

Просто се чудя какво е това в котките, което ме привлича толкова ? Та те са пълни егоисти, мислят само за пълното си томбаче, пухкавата козинка и за някое местенце, на което да спят цял ден необезпокоявани. Преди да си взема малката котка пък мога да кажа, че нищо не съм получила от Наньо ... просто той е такъв темерут, че не дава да го пипнеш, никога не е идвал да се гушка или пък да спи на одеалото при нас. Живееше си сам за себе си и се сещаше за нас само като огладнее :) Сега се е променил малко, покрай бебето. Идва да сяда в мен, мърка повече ... А малката е доста по отворена, спи ми на главата и се гали постоянно. Но въпреки това не са като кучето - едно куче никога няма да те захапе зверски защото си го побутнал без да искаш ....

И въпреки това си мислех, че и 1 000 000 да ми предложат (не че някой ще го направи, но все пак), никога няма да си дам котките !!! Защо са ми толкова скъпи ? И защо не мога да изпитам същото към някое друго животно ?

п.с. и един въпрос, който няма общо с темата - защо козинката им мирише толкова готино ? Умираме си и двамата с мъжа ми да си заврем носовете в котките и да ги душим :)

Извинявам се за темата, може да е малко тъпа, но ми стана интересно и ще се радвам да споделите мнения :)

моите пухчета

аз също обожавам котки, ама въобще не обичам кучета. не мога да ги храня, не искам да ги доближавам... може би ме е страх, баба ми един пес я беше ухапал по ръката, и то - куче, което тя е хранила и не я лае, после два месеца й биха инжекции и беше с превръзки. аз съм галила непозната питбулка! добре, че не ме изяде. оххх, не обичам кучета.
котките са ми слабост, обожавам мъркането им, обожавам характера им, обожавам начина, по който се движат, обожавам начина по който те гледат. и не че съм голяма чистница, обаче много ми допада, че са страшно чисти животни. също - самостоятелни са, могат спокойно да си седят самички по цял ден, без да си проличи, че е имало бясно лудеещо животно вкъщи... (поне не много)... "the smallest feline is a masterpiece", това е мисъл на микеланджело ... и моя

Може би защото ти е писнало от лицемерие и искаш малко истински неща?
Може би защото обичаш свободата и красота?
Може би защото не искаш сляпа преданост, а обективен коректор на поведението си?

А за козинката - и ние обожаваме да ги миришем. Особено когато тъкмо се събуждат. Тогава козинката им е просто неустоима

А за темерутчето :))))) И Тери не обичаше да се гушка и да го държим. Ама никак даже. Обаче като се върнах декември месец от дълго гостуване на братчето му (а Табчо е безкрайно гальовно коте) и го погледнах този черен темерут си казах: "Айде стига толкова си се правил на живо чудо. Сега няма не искам. Ще те гушна да те видя". И беше много интересен как в първия момент протестираше и се дърпаше, после като взех да му галя коремчето (нали знаеш, гушкаш ги все едно гушкаш бебе) си зарови сам муцуната в мен и почна да мърка и меси като за световно. И от този момент започна да става все по-гальовен. Вече няма отърване от него. Размина майка си. Та - пробвайте и вие веднъж да му нарушите свободата - може пък да му хареса

А за кучетата - ако имах къща с двор вероятно бих се замислила да си прибера кучката и сина и, които са ни пред блока, но иначе... хич не се и сещам.

Хмм... и на мен ми е любопитно какво ме кара да обожавам котките. Наистина са егоисти, но.....само като сетя за моето божество в къщи и направо ме облива вълна на блаженство. Човек може само да се учи от тях как се влиза под кожата на някого.

Хич не ти е тъпа темата

Котката е уникално животно - толкова е независимо и самостоятелно, но и същевременно крехко и чувствително същество. А за това, че е най-красивото живо същество на Земята, спор няма

И аз не знам защо толкова ги обичам, може би, защото както казва Пантерката, няма фалш у тях. Хитрички са ни, но за дивотии. Иначе когато показват любов наистина се чувстваш специален, обичан, уникален... Разкошно е, когато някой свободолюбко показва привързаност и обич... по негово желание, не по задължение.

Колкото до козинката - и на мен много ми харесва как мирише. Мислех си, че е перверзно, защото всички, които нямат котки твърдят, че миришели гадно!!! Нищо подобно

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along

А аз не мисля, че са егоисти. Поне не гледам така на нещата. Те са просто такива, каквито са. Истински.
Това, че понякога не отговарят на моите желания не значи, че са егоисти. За това пък когато имам нужда от тях винаги са там. Винаги идват.
Понякога от своя страна те искат нещо, пък на мен не ми е до тях.
Не, не са егоисти. Истински са. Отговарят ти според това какъв си ти и как се държиш с тях. Ако ги обичаш - и те те обичат. Ако се грижиш за тях и те се грижат за тях.
Взаимоотношенията са много честни. Без фалш. Без лицемерие. При тях няма - о, ти си ми приятел, значи ще те прикривам. О, ти ме храниш, значи ще ти угоднича.
Прекрасни са.

Е, чак пък егоисти... Самостоятелни са, няма спор, но това го правят, защото са по-умни! Накарай една котка да се прави на умряла или да се претъркулва при команда. Няма да стане! Независими и самостоятелни.

Маца сега мяука и иска да излезем на терасата, така че ще трябва да изпълня желанието й!

When the cup is half empty - make it half full!

Да-а--а Ухаят супер. По-точно не ухаят. Почти не се усеща мирис от козината им, за разлика от кучетата, които винаги миришат. И аз обичам пухкав корем и то точно след като се е събудил или още спи. Топъл, мек, ниустоим
Обичам и кучета. И рано или късно ще си взема.

Харесват ти и на всички нас ни харесват(котките, де :-))) ) сигурно точно заради това, че са така независими. Излъчват гордост и царственост, която никое куче не може да "докара" А колко са грациозни и какви ловци са....Не е истина просто. Родени убийци. Дори и в най- опитомената котка можеш да съзреш дивата и първична природа. Разбираш колко гениален е бил създателят. Всичко в тях е изваяно до съвършенство, до най-малката подробност, до последното косъмче....
Прекрасни създания



All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

Как да ви се нарадвам на всички тук?

навън е адски студ и вали гадно ... тъкмо се прибирам и страшно много се зарадвах, че сте се включили в темата ;) Докато пиша това Наньо обърна една чаша с вода на масата (в опитите си да пие от нея), така че отивам да забърша ;)

моите пухчета

От няколко дни сме една аварийна помпа на аквариума(нормалната се развали) Та преди няколко часа сънът ми се обади да ме информира, че рижия успял да влезе в стаята и когато ученикът се прибрал от училище, намерил помпата на земята. Това днес. Вчера, пак по някакви неведоми начини Саймън успял да се вмъкне при изкушението и явно е успял да бъде достатъчно време насаме с аквариум и периферна техника към него. Резултатът-изчекната тръбичка на помпата (тази за възбуха. Тя влиза през една малко дупчица в капака). Надъвкана и изплюта. После на мама майсторчето(син ми тва) се занимавало с ремонт на помпи.
Поради гореупоменантите случки и други подобни, рибите се съзерцават само и единсвено в наше присъствие

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

интересно, а аз никога не съм имала проблеми с аквариума и Наньо ;) мисля че го приемаше просто като мебел и не проявяваше никакъв интерес. Само че с появяването на Мая почнаха проблемите - гледаше го по цял ден, как се движат рибите вътре, правеше какви ли не стойки, за да се качи на секцията и ако може да скочи в аквариума. А той беше 80 литра и поставен на не много стабилна маса ... и за това го подарих :( сега ми е малко мъчно за рибоците, но хората, на които го дадох са ми близки, а и цял живот са гледали риби, имат 2 други аквариума. Така, че предотвратих евентуален инцидент и наводнение вкъщи ;)

моите пухчета