Кой кой е във форума???
2 отговора
165 прегледа
Кой кой е във форума???
Това го срещам из много от клубовете, чудех се кво толкоз ми се навира пред очите навсякъде, и като не се сещам да е поствано тук... реших че не е зле да го има и тук, може някой да не го е виждал 
:
Прочетено в Portal.bg
1. Спамерът - за него е въпрос на чест никога да не напише мнение, което е смислено, по-дълго от едно изречение или пък изобщо има нещо общо с темата. Любимият му препинателен знак (а често и единствения, който ползва) е "". Еволюирала разновидност на спамера е мистър Постинг - потребителят, който явно цели да влезе в книгата на Гинес, отговаряйки денонощно и систематично на абсолютно всяко чуждо мнение, а често и на собствените си.
Противодействие - Също както и хлебарките, спамерите и спамът не могат да бъдат премахнати. Смята се, че продуктите на RAID (BAN), могат поне да облекчат проблема.
2. Тролът - обикновено публикува само едно явно провокативно мнение и след това просто се наслаждава на последвалата верижна реакция. Така например във форум за автолюбители той ще изтъкне колко е полезно ходенето пеша, а във форум за компютърни игри ще обясни, че геймингът е детинско и откровено малоумно занимание.
Противодействие - решението е учудващо просто - игнорирайте го и той ще си тръгне разочарован.
3. Модераторът - подобно на босовете в компютърните игри, той има уникални способности и точно това го право особено страховита заплаха. Твърди, че съблюдава за спазването на правилата на форумите, но реалната му и очевидна за всички цел е да наложи режим на терор и диктатура, в който никой потребител да не смее да поства под страх от смъртно наказание.
Противодействие- ако нищо друго не работи, пробвайте да спазвате правилата. Може да не ви се вярва, но помага.
4. Адвокатът (на дявола) - той е замесен във всеки спор и винаги е прав, дори когато твърди, че черното е бяло. Никога не мирясва, аргументите му не се изчерпват и най-голямата радост за него е да си намери друг адвокат, с който да си спорят. Чете чужди мнения избирателно и само по диагонал.
Противодействие - съгласете се с него, че черното е бяло. Това ще го обърка и направи безобиден.
5. Патриотът - това е човекът, който на трети март поства задължителна тема - "DA SE GORDEEM 4E SME BALGARI BRATIA!", през останалата част от годината недоволства от това в колко скапана държава живее и от какви идиоти е заобиколен (обикновенно също на латиница с главни букви).
Проводействие - публикувайте националният химн - той ще изпадне в патриотически екстаз и временно ще спре да се оплаква.
6. Интелектуалецът - за да каже това, което другите изразяват с две-три изречения, той изписва поне страница и половина освен това използва думи, които само той разбира (например - "патина", "ктитор" или "полиандрия"). Това не води до проблеми тъй като и без това никой не чете мненията му. Обича да цитира прочути личности, независимо дали цитатите имат бегла връзка с дискутираната тема.
Противодействие - като цяло е безвреден и няма нуйда от противодействие, само не се опитвайте да четете публикуваните от него мнения.
7. Хлапето - възрастта, описана в профила му, е някъде 12-13, но реално е на 5-6, тъй като е от онези, на които им липсват първите 7 години. Много обича да си общува с други хора и утроява комуникацията при какъвто и да е признак за обратна връзка. Представлява идеална илюстрация за недостатъците на реформите в образователната ни система.
Противодействие - също както Уили Койота, хлапето се завръща с подновени сили, независимо какво ще му причините.
8. Хакерът - говори на езика на L33T (1=i; 7=t и т.н.) и най голямата радост за него е да научи или да налучка паролата ви и да направи куп глупости от ваше име. Реалните му познания за компютри са от минимални до никакви.
Противодействие - за щастие има осигурен начин да се предпазите от атаките му. Той е **deleted/2 @ #Teh L33t h4x0R W4S h3R3_23@I 0wnZ0r j00 l4m4ZZ!***
9. Лъркерът - той се е регистрирал, но стои в сянка, никога нищо не казва и няма как да разберете какво ви крои, преди да е станало твърде късно. Изключително опасен, защото изненадващо може да почне да поства и да се окаже, че принадлежи на някой от другите типове.
Противодействие - не е известно.
10. Сърдитко Петко - този потребител винаги се засяга, приема всичко като лична нападка срещу себе си и переодически си тръгва завинаги от форума. В неговия случай "завинаги" означава период от 2 до 6 дни.
Противодействие - сложете нещо в подписа си подобно на - "Мненият ми нямат за цел да нападат и унижават другите потребители на форума."
ТОЗИ ТЕКСТ ПРЕДСТАВЛЯВА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗМИСЛИЦА, КОЯТО НЕ ЦЕЛИ ДА ОБИДИ НИКОГО. ВСЯКАКВА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И ФОРУМИ Е СЛУЧАЙНА И НЕИЗБЕЖНА
Daughter of the Night
:
Прочетено в Portal.bg
1. Спамерът - за него е въпрос на чест никога да не напише мнение, което е смислено, по-дълго от едно изречение или пък изобщо има нещо общо с темата. Любимият му препинателен знак (а често и единствения, който ползва) е "". Еволюирала разновидност на спамера е мистър Постинг - потребителят, който явно цели да влезе в книгата на Гинес, отговаряйки денонощно и систематично на абсолютно всяко чуждо мнение, а често и на собствените си.
Противодействие - Също както и хлебарките, спамерите и спамът не могат да бъдат премахнати. Смята се, че продуктите на RAID (BAN), могат поне да облекчат проблема.
2. Тролът - обикновено публикува само едно явно провокативно мнение и след това просто се наслаждава на последвалата верижна реакция. Така например във форум за автолюбители той ще изтъкне колко е полезно ходенето пеша, а във форум за компютърни игри ще обясни, че геймингът е детинско и откровено малоумно занимание.
Противодействие - решението е учудващо просто - игнорирайте го и той ще си тръгне разочарован.
3. Модераторът - подобно на босовете в компютърните игри, той има уникални способности и точно това го право особено страховита заплаха. Твърди, че съблюдава за спазването на правилата на форумите, но реалната му и очевидна за всички цел е да наложи режим на терор и диктатура, в който никой потребител да не смее да поства под страх от смъртно наказание.
Противодействие- ако нищо друго не работи, пробвайте да спазвате правилата. Може да не ви се вярва, но помага.
4. Адвокатът (на дявола) - той е замесен във всеки спор и винаги е прав, дори когато твърди, че черното е бяло. Никога не мирясва, аргументите му не се изчерпват и най-голямата радост за него е да си намери друг адвокат, с който да си спорят. Чете чужди мнения избирателно и само по диагонал.
Противодействие - съгласете се с него, че черното е бяло. Това ще го обърка и направи безобиден.
5. Патриотът - това е човекът, който на трети март поства задължителна тема - "DA SE GORDEEM 4E SME BALGARI BRATIA!", през останалата част от годината недоволства от това в колко скапана държава живее и от какви идиоти е заобиколен (обикновенно също на латиница с главни букви).
Проводействие - публикувайте националният химн - той ще изпадне в патриотически екстаз и временно ще спре да се оплаква.
6. Интелектуалецът - за да каже това, което другите изразяват с две-три изречения, той изписва поне страница и половина освен това използва думи, които само той разбира (например - "патина", "ктитор" или "полиандрия"). Това не води до проблеми тъй като и без това никой не чете мненията му. Обича да цитира прочути личности, независимо дали цитатите имат бегла връзка с дискутираната тема.
Противодействие - като цяло е безвреден и няма нуйда от противодействие, само не се опитвайте да четете публикуваните от него мнения.
7. Хлапето - възрастта, описана в профила му, е някъде 12-13, но реално е на 5-6, тъй като е от онези, на които им липсват първите 7 години. Много обича да си общува с други хора и утроява комуникацията при какъвто и да е признак за обратна връзка. Представлява идеална илюстрация за недостатъците на реформите в образователната ни система.
Противодействие - също както Уили Койота, хлапето се завръща с подновени сили, независимо какво ще му причините.
8. Хакерът - говори на езика на L33T (1=i; 7=t и т.н.) и най голямата радост за него е да научи или да налучка паролата ви и да направи куп глупости от ваше име. Реалните му познания за компютри са от минимални до никакви.
Противодействие - за щастие има осигурен начин да се предпазите от атаките му. Той е **deleted/2 @ #Teh L33t h4x0R W4S h3R3_23@I 0wnZ0r j00 l4m4ZZ!***
9. Лъркерът - той се е регистрирал, но стои в сянка, никога нищо не казва и няма как да разберете какво ви крои, преди да е станало твърде късно. Изключително опасен, защото изненадващо може да почне да поства и да се окаже, че принадлежи на някой от другите типове.
Противодействие - не е известно.
10. Сърдитко Петко - този потребител винаги се засяга, приема всичко като лична нападка срещу себе си и переодически си тръгва завинаги от форума. В неговия случай "завинаги" означава период от 2 до 6 дни.
Противодействие - сложете нещо в подписа си подобно на - "Мненият ми нямат за цел да нападат и унижават другите потребители на форума."
ТОЗИ ТЕКСТ ПРЕДСТАВЛЯВА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗМИСЛИЦА, КОЯТО НЕ ЦЕЛИ ДА ОБИДИ НИКОГО. ВСЯКАКВА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И ФОРУМИ Е СЛУЧАЙНА И НЕИЗБЕЖНА
Daughter of the Night
Редактирано от Lanfear* на
Re: Кой кой е във форума???
А това е един блестящ текст на Катерина Огнянова от "Капитал", публикуван преди 2-3 години, и досега се препоства къде ли не:
Тайният живот на форумите
Катерина Огнянова
И се появява на бял свят един съвсем нов форум.
И е празен, чист и подреден, и в него цари тишина и спокойствие. По замисъл е посветен на нечия любима идея - средновековна литература или отглеждане на декоративни рибки например. В началото адреса му знаят само тримата ентусиасти, които са го създали. Някой от тях през ден започва нова тема, в която детайлно описва болестите на обикновената скалария или творчеството на сър Томас Малори. Въпреки несъмнената си важност съобщенията му остават без отговор. Точно преди тримата съвсем да се отчаят от всеобщата липса на интерес, във форума един по един започват да се появяват нови участници.
На втория месец вече се е оформила малка сплотена групичка, в която се водят разгорещени дискусии за рибешки храни. Всички са развълнувани и проверяват поне три пъти на ден дали някой е отговорил на последното им съобщение. След много часове писмено общуване членовете на компанията се поопознават и дори започват да се събират през петък в някоя бирария. Неизменно двама от форумистите (двойката обикновено - но не задължително - е разнополова) безкрайно си допадат и решават да съберат рибките и съдбите си.
Дискусиите бавно, но сигурно се разводняват. Каквато и да е основната тема, покрай нея се промъкват „защо не дойде на последната среща", „днес ми е много лош ден, приятели, шефът ме замери с телбод" и „третата матрица за нищо не става".
По това време стават ясни титулярите на няколко ключови форумни позиции.
В наличност са един или няколко Авторитети, които (мислят, че) знаят всичко за всичко и добронамерено отговарят на зададените в клуба въпроси с многостранични трактати. Авторитетите редовно организират помежду си спорове на високо ниво, в които оборват един друг с дълги цитати от древни мислители.
Друга отговорна длъжност е тази на Форумния шут. Ако на компанията u провърви, той е участник с приятно, остро чувство за хумор, който вечно излиза с нетрадиционен поглед към класически теми.
Ако форумът е преследван от лош късмет, Шутът си пада по плоски шеги и редовно пита „а от тоя вид декоративни рибки става ли добра супа".
Безспорно ключова фигура е Вечната опозиция. Заемащият поста е длъжен да проявява несъгласие с всяко публикувано становище (включително на моменти със собствените си) и любезно да обяснява на околните в каква голяма и мрачна заблуда са изпаднали. Така или иначе всички се чувстват добре в своя приятен малък онлайн клуб, разказват за него на познати и го хвалят навсякъде из интернет. Точно в този момент се случва онова, за което създателите на форума са мечтали - той става популярен. Ама наистина. И това е началото на края.
Внезапно в подреденото малко общество нахлуват тълпи нови хора. И започват да пишат на поразия. Задават въпроси, които вече са обсъждани в подробности преди месец. Задават въпроси, които нямат нищо общо с темата на форума. Задават въпроси, които са безумни, безсмислени или написани на хинди. Пускат рекламни съобщения. Подиграват се, иронизират, откровено се заяждат. Намира се някой, чието особено чувство за хумор го задължава да отговаря на всяка тема с поздрав в стил „така ли, а защо да нямам аз интимни отношения с твои роднини от женски пол". Мирните обитатели на клуба пропищяват и настояват някой да се заеме с чистене на подобни изказвания. Първият от оплакалите се получава модераторски права и започва да затрива наред всичко, което не му хареса. Половината форумисти му ръкопляскат, другата половина недоволстват, че това си е жива цензура. Всяка втора тема в клуба завършва със скарване. Първоначалният малък сплотен колектив се предава и си отива. Част от останалите си правят нов клуб. Другите спорят, докато съвсем си омръзнат, после и те си тръгват.
И става тихо, кротко и пусто. Месеци покъсно малка групичка интернет обитатели един по един случайно попадат в клуба и го събуждат за нов живот.
И се появява на бял свят един съвсем нов форум.
[линк]
Тайният живот на форумите
Катерина Огнянова
И се появява на бял свят един съвсем нов форум.
И е празен, чист и подреден, и в него цари тишина и спокойствие. По замисъл е посветен на нечия любима идея - средновековна литература или отглеждане на декоративни рибки например. В началото адреса му знаят само тримата ентусиасти, които са го създали. Някой от тях през ден започва нова тема, в която детайлно описва болестите на обикновената скалария или творчеството на сър Томас Малори. Въпреки несъмнената си важност съобщенията му остават без отговор. Точно преди тримата съвсем да се отчаят от всеобщата липса на интерес, във форума един по един започват да се появяват нови участници.
На втория месец вече се е оформила малка сплотена групичка, в която се водят разгорещени дискусии за рибешки храни. Всички са развълнувани и проверяват поне три пъти на ден дали някой е отговорил на последното им съобщение. След много часове писмено общуване членовете на компанията се поопознават и дори започват да се събират през петък в някоя бирария. Неизменно двама от форумистите (двойката обикновено - но не задължително - е разнополова) безкрайно си допадат и решават да съберат рибките и съдбите си.
Дискусиите бавно, но сигурно се разводняват. Каквато и да е основната тема, покрай нея се промъкват „защо не дойде на последната среща", „днес ми е много лош ден, приятели, шефът ме замери с телбод" и „третата матрица за нищо не става".
По това време стават ясни титулярите на няколко ключови форумни позиции.
В наличност са един или няколко Авторитети, които (мислят, че) знаят всичко за всичко и добронамерено отговарят на зададените в клуба въпроси с многостранични трактати. Авторитетите редовно организират помежду си спорове на високо ниво, в които оборват един друг с дълги цитати от древни мислители.
Друга отговорна длъжност е тази на Форумния шут. Ако на компанията u провърви, той е участник с приятно, остро чувство за хумор, който вечно излиза с нетрадиционен поглед към класически теми.
Ако форумът е преследван от лош късмет, Шутът си пада по плоски шеги и редовно пита „а от тоя вид декоративни рибки става ли добра супа".
Безспорно ключова фигура е Вечната опозиция. Заемащият поста е длъжен да проявява несъгласие с всяко публикувано становище (включително на моменти със собствените си) и любезно да обяснява на околните в каква голяма и мрачна заблуда са изпаднали. Така или иначе всички се чувстват добре в своя приятен малък онлайн клуб, разказват за него на познати и го хвалят навсякъде из интернет. Точно в този момент се случва онова, за което създателите на форума са мечтали - той става популярен. Ама наистина. И това е началото на края.
Внезапно в подреденото малко общество нахлуват тълпи нови хора. И започват да пишат на поразия. Задават въпроси, които вече са обсъждани в подробности преди месец. Задават въпроси, които нямат нищо общо с темата на форума. Задават въпроси, които са безумни, безсмислени или написани на хинди. Пускат рекламни съобщения. Подиграват се, иронизират, откровено се заяждат. Намира се някой, чието особено чувство за хумор го задължава да отговаря на всяка тема с поздрав в стил „така ли, а защо да нямам аз интимни отношения с твои роднини от женски пол". Мирните обитатели на клуба пропищяват и настояват някой да се заеме с чистене на подобни изказвания. Първият от оплакалите се получава модераторски права и започва да затрива наред всичко, което не му хареса. Половината форумисти му ръкопляскат, другата половина недоволстват, че това си е жива цензура. Всяка втора тема в клуба завършва със скарване. Първоначалният малък сплотен колектив се предава и си отива. Част от останалите си правят нов клуб. Другите спорят, докато съвсем си омръзнат, после и те си тръгват.
И става тихо, кротко и пусто. Месеци покъсно малка групичка интернет обитатели един по един случайно попадат в клуба и го събуждат за нов живот.
И се появява на бял свят един съвсем нов форум.
[линк]