Писма до блатата(не флудете темата!)
11 отговора
136 прегледа
Писма до блатата(не флудете темата!)
Първото от писмата и всъщност точно писмо до блатата
Скъпи татко,
Надявам се баните в блатото да са ти се отразили добре, защото с Луи доста пари и кръв хвърлихме за да ти доставим това удоволствие-освен това имаш ли идея колко трудно стигнах кухнеския нож, пък да не говорим за лауданиумът....Малко са онези които без бой(смърт) дават лауданиум на малки, сладки момиченца, а?
Разбира се, мой скъпи обични ми татко, всичко което направих с толкова труд сама(защото любимия ми Луи беше прекалено несигурен) беше само за твое добро.Блатото беше специално избрано сред много други прекрасни и привлекателни предложения, които аз скромно реших да пренебрегна.Предпочетох и избрах точно това поради някои привилегии-екзотична крокодилска и змииска кръв(деликатес в някои страни), изключително полезните заблатени води и богата растителност.
Няма смисъл да се връщаш скоро, любими ми Лестат, ние сме уредили всичко поне за още 100-200 години.
Скоро с Луи ще направим едно малко пътешествие, може би ще посетим Стария свят, би ми било интерсно да разбера повече за тези земи...и за вампирите по тях. Ще оставим всичко в Ню Орлеанс и вероятно скоро няма да се върнем, но не се притеснявай обещавам че няма да говоря с непознати, но нали знаеш Луи.....Аххх, моят любим Луи...
Ако обаче не ти е комфортно на тази заслужена почивка(от света) може да се върнеш, цялата къща ще е на твое разположение(съжалявам, но Луи ме накара да изхвърля всички трупове) съвсем скоро. Знам че вероятно ще ти липсваме, и ти на нас също, но някак ще караме.
С много любов и целувки
твоята любяща щерка Клодия
ПП: Твърдеше че Парижката опера не била за изпускане, с Луи решихме да я посетим в твоя чест
Скъпи татко,
Надявам се баните в блатото да са ти се отразили добре, защото с Луи доста пари и кръв хвърлихме за да ти доставим това удоволствие-освен това имаш ли идея колко трудно стигнах кухнеския нож, пък да не говорим за лауданиумът....Малко са онези които без бой(смърт) дават лауданиум на малки, сладки момиченца, а?
Разбира се, мой скъпи обични ми татко, всичко което направих с толкова труд сама(защото любимия ми Луи беше прекалено несигурен) беше само за твое добро.Блатото беше специално избрано сред много други прекрасни и привлекателни предложения, които аз скромно реших да пренебрегна.Предпочетох и избрах точно това поради някои привилегии-екзотична крокодилска и змииска кръв(деликатес в някои страни), изключително полезните заблатени води и богата растителност.
Няма смисъл да се връщаш скоро, любими ми Лестат, ние сме уредили всичко поне за още 100-200 години.
Скоро с Луи ще направим едно малко пътешествие, може би ще посетим Стария свят, би ми било интерсно да разбера повече за тези земи...и за вампирите по тях. Ще оставим всичко в Ню Орлеанс и вероятно скоро няма да се върнем, но не се притеснявай обещавам че няма да говоря с непознати, но нали знаеш Луи.....Аххх, моят любим Луи...
Ако обаче не ти е комфортно на тази заслужена почивка(от света) може да се върнеш, цялата къща ще е на твое разположение(съжалявам, но Луи ме накара да изхвърля всички трупове) съвсем скоро. Знам че вероятно ще ти липсваме, и ти на нас също, но някак ще караме.
С много любов и целувки
твоята любяща щерка Клодия
ПП: Твърдеше че Парижката опера не била за изпускане, с Луи решихме да я посетим в твоя чест
Второто писмо
Скъпи татко,
Посещението което ни направи беше изключително приятно и за мен и за любимия ми Луи. Не е вярно че не изглеждаше добре, дори напротив крокодилската кръв наистина ти се беше отразила превъзходно, искаше ми се да ти правя компания, но спестяванията ни свършиха(в интерес на истината ти ги хабеше за да ми купуваш кукли). Надявам се че няма да се сърдиш че оставихме къщата леко поопърлена, но поне ще си в тон с нея.
Двамата с Луи сме на един отрватителен кораб, бяхте ми казвали че плъховете са подходящи за такива случаи, но някой преди нас ги беше свършил(подозирам че Луи е бил виновен, но нямам доказателства), затова трябваше да се оправим по друг начин с нашата кухня.
Любимият ми Луи от своя страна е изпаднал в поредната емоционална криза, но смятам че все някой ден ще му мине, може му трябва време да порастне.
Малко трудно ми е да ти пращам тези писма, но Луи откри в себе си непознати способности да разговаря с чайките и искено се надявам да получиш писмото, защото не му вярвам(а и на чайките не вярвам).
Е поне за сега това е всичко, скоро след като стигнем някой град с поща, която е по-надеждна от безмозъчни крилати ще ти пратя ново писмо.
твоята любяща щерка Клодия
Посещението което ни направи беше изключително приятно и за мен и за любимия ми Луи. Не е вярно че не изглеждаше добре, дори напротив крокодилската кръв наистина ти се беше отразила превъзходно, искаше ми се да ти правя компания, но спестяванията ни свършиха(в интерес на истината ти ги хабеше за да ми купуваш кукли). Надявам се че няма да се сърдиш че оставихме къщата леко поопърлена, но поне ще си в тон с нея.
Двамата с Луи сме на един отрватителен кораб, бяхте ми казвали че плъховете са подходящи за такива случаи, но някой преди нас ги беше свършил(подозирам че Луи е бил виновен, но нямам доказателства), затова трябваше да се оправим по друг начин с нашата кухня.
Любимият ми Луи от своя страна е изпаднал в поредната емоционална криза, но смятам че все някой ден ще му мине, може му трябва време да порастне.
Малко трудно ми е да ти пращам тези писма, но Луи откри в себе си непознати способности да разговаря с чайките и искено се надявам да получиш писмото, защото не му вярвам(а и на чайките не вярвам).
Е поне за сега това е всичко, скоро след като стигнем някой град с поща, която е по-надеждна от безмозъчни крилати ще ти пратя ново писмо.
твоята любяща щерка Клодия
Писмо до Ню Орлеанс
Скъпи татко,
Стигнахме една доста невзрачна област от Стария свят...Някога, казват, била велика държава, но от онова което видях е било преди доста време-България се е казвала, сега е в границите на Османската империя.
Луи отново се прави на състрадателен и мил...Колко иронично.
Срещнахме някакво странно вампироподобно създание, но определено само наподобяваше вампир. Толкова жалко същество не бях виждала.Без малко не ни уби, но любимия ми Луи освен да прави мелодрами можел и да мисли бързо,направо ме изненада.
Почвам да се питам как така и в другите страни нямаше подобни създания, но няма да те занивам с тези въпроси, знам колко се дразниш(за това си имам Луи).
Хората тук са особени, не приемат чужденци, пък особено такива със значително по-светъл тен. На повечо врати има закачени разпятия и чесън(колко наивно,по-лошото е че те страдат от това, разбрах че са погребвали живи, не че желая да получавам подобна информация). Поне знаехме, че те знаят за съществуването на подобни на нас, макар и по-жалки и безмозъчни създания.
Легендите, които бях прочела за граф Дракула бяха само поредната измислица на полудял човек.
Скоро смятаме да напуснем това отвратително място. Не може да рискуваме толкова много да ни осигурят принудителни отпуски.
Да знаеш много ни липсваш, и на мен, и на прекрасния ми Луи.
твоята любяща щерка Клодия
Стигнахме една доста невзрачна област от Стария свят...Някога, казват, била велика държава, но от онова което видях е било преди доста време-България се е казвала, сега е в границите на Османската империя.
Луи отново се прави на състрадателен и мил...Колко иронично.
Срещнахме някакво странно вампироподобно създание, но определено само наподобяваше вампир. Толкова жалко същество не бях виждала.Без малко не ни уби, но любимия ми Луи освен да прави мелодрами можел и да мисли бързо,направо ме изненада.
Почвам да се питам как така и в другите страни нямаше подобни създания, но няма да те занивам с тези въпроси, знам колко се дразниш(за това си имам Луи).
Хората тук са особени, не приемат чужденци, пък особено такива със значително по-светъл тен. На повечо врати има закачени разпятия и чесън(колко наивно,по-лошото е че те страдат от това, разбрах че са погребвали живи, не че желая да получавам подобна информация). Поне знаехме, че те знаят за съществуването на подобни на нас, макар и по-жалки и безмозъчни създания.
Легендите, които бях прочела за граф Дракула бяха само поредната измислица на полудял човек.
Скоро смятаме да напуснем това отвратително място. Не може да рискуваме толкова много да ни осигурят принудителни отпуски.
Да знаеш много ни липсваш, и на мен, и на прекрасния ми Луи.
твоята любяща щерка Клодия
Редактирано от Claudia на
На скъпата ми щерка- Seald with crocodile blood
Скъпа ми кукличке,
определено сте се постарали доста добре, защото дълги часове след първата ми баня кръвносните ми съдове на шията се пълнеха с блатната вода и някаква лепкава зеленикава слуз, която имаше претенциите да представялва примитивна форма на бактериален живот. Бях чувал от докторите в Нови Орлеан, че е доста полезна за кожата ... но в умерени количества. Както и да е, за един вампир умереното за човека, е нищожно всъщност. Все пак ми се струваше, че се къпя по неправилен начин, защото първите два часа главата ми упорито опипваше дъното, а хубавата лежерна отпуснатост не ми позволяваше да се завъртя по предписанието на същите онези човешки доктори.
О, скъпа ако знаеш само колко трудно е в такова спокойно и тихо място, отдалечено от суетата на града, където човешки крак не стъпва (без да е ухапан от змия или изяден от вълк) да се намери хубаво перо, мастилница и листа хартия за да ти напиша писъмцето, което в момента осакатявам с "краснописа" си, излегнал се на брега на самотното, но истински романтично блатце, докато един крокодил (днешната ми вечеря) ме гледа все още любовно - преди да спре да вижда навеки, след като напиша словата си към теб.... Ами много трудно, трябваше да обера един файтон случайно минал по неправилната пътека, водеща близо до моето заупокойно курортно, ммммм биваче. Е вуала, успях да си сръбна и човешка кръвчица, o, прескъпа щерко, но смея да твърдя, че за сегашната ми диета крокодилската е по-уместна - не ми създава илзлишни киселини, бях забравил какво е да отпиеш от препил с разредено вино благородник - Бога ми, тез хора дори не знаят как да пият, къде отиде старата френска аристокрация ....... Всъщност май истинската аристокрация си остана във Франция, тук дойдоха само алчните за нови земи (аз и Луи) и отхъврлените от Париж и Франция (изглежда пак аз, тоз път без Луи). Е какво пък, имаме си и благородници от другите Европейски страни....
Ам да, обиколете, обиколете, но много внимавайте там има и опасни места (на които не съм бил). Дааа - Парижката Опера, тя трябва да се изписва с голeми букви дори..... Понеже мастилото засега ми свършва, глупавият благородник в безумното си пиянство (завиждам му на мизерника), беше поразлял една обилна част върху кюлотите си (опитвайки се да подпише някакъв договор в движение направо във файтона) и дантелите му бяха черни (какъв ужас, каква липса на вкус от страна на съдбата, имам предивид можеше да е синьо!), та смятам да ви посетя след известно време, защото имам нужда от компанията на девици, които уви упорито отказват да ми окажат честта да минат през курортното ми селище. Ще посвиря малко на клавесин, ще видя малкото си непослушно момиченце и вечно свенливият ни Луи, ах той - малко ми е мъчно, че не успях да се сбогувам с вас както трябва, а е трябвало да ме носите в съня ми, но..... така е то, като вампир има нужда от почивка - просто затваря очи и "малката смърт" изпълзява в ума му. Спирам да пиша, защото перото вече отказва да пуска каквото и да било.... А и крокодила вече не иска да ме гледа, явно реши че ме е свалил и тръгва насам..... Ох, аман от кавалери - аз трябваше да започна пръв този път, тя за какво се мисли? (крокодилката де).
Твой папа, в блата и градове!
определено сте се постарали доста добре, защото дълги часове след първата ми баня кръвносните ми съдове на шията се пълнеха с блатната вода и някаква лепкава зеленикава слуз, която имаше претенциите да представялва примитивна форма на бактериален живот. Бях чувал от докторите в Нови Орлеан, че е доста полезна за кожата ... но в умерени количества. Както и да е, за един вампир умереното за човека, е нищожно всъщност. Все пак ми се струваше, че се къпя по неправилен начин, защото първите два часа главата ми упорито опипваше дъното, а хубавата лежерна отпуснатост не ми позволяваше да се завъртя по предписанието на същите онези човешки доктори.
О, скъпа ако знаеш само колко трудно е в такова спокойно и тихо място, отдалечено от суетата на града, където човешки крак не стъпва (без да е ухапан от змия или изяден от вълк) да се намери хубаво перо, мастилница и листа хартия за да ти напиша писъмцето, което в момента осакатявам с "краснописа" си, излегнал се на брега на самотното, но истински романтично блатце, докато един крокодил (днешната ми вечеря) ме гледа все още любовно - преди да спре да вижда навеки, след като напиша словата си към теб.... Ами много трудно, трябваше да обера един файтон случайно минал по неправилната пътека, водеща близо до моето заупокойно курортно, ммммм биваче. Е вуала, успях да си сръбна и човешка кръвчица, o, прескъпа щерко, но смея да твърдя, че за сегашната ми диета крокодилската е по-уместна - не ми създава илзлишни киселини, бях забравил какво е да отпиеш от препил с разредено вино благородник - Бога ми, тез хора дори не знаят как да пият, къде отиде старата френска аристокрация ....... Всъщност май истинската аристокрация си остана във Франция, тук дойдоха само алчните за нови земи (аз и Луи) и отхъврлените от Париж и Франция (изглежда пак аз, тоз път без Луи). Е какво пък, имаме си и благородници от другите Европейски страни....
Ам да, обиколете, обиколете, но много внимавайте там има и опасни места (на които не съм бил). Дааа - Парижката Опера, тя трябва да се изписва с голeми букви дори..... Понеже мастилото засега ми свършва, глупавият благородник в безумното си пиянство (завиждам му на мизерника), беше поразлял една обилна част върху кюлотите си (опитвайки се да подпише някакъв договор в движение направо във файтона) и дантелите му бяха черни (какъв ужас, каква липса на вкус от страна на съдбата, имам предивид можеше да е синьо!), та смятам да ви посетя след известно време, защото имам нужда от компанията на девици, които уви упорито отказват да ми окажат честта да минат през курортното ми селище. Ще посвиря малко на клавесин, ще видя малкото си непослушно момиченце и вечно свенливият ни Луи, ах той - малко ми е мъчно, че не успях да се сбогувам с вас както трябва, а е трябвало да ме носите в съня ми, но..... така е то, като вампир има нужда от почивка - просто затваря очи и "малката смърт" изпълзява в ума му. Спирам да пиша, защото перото вече отказва да пуска каквото и да било.... А и крокодила вече не иска да ме гледа, явно реши че ме е свалил и тръгва насам..... Ох, аман от кавалери - аз трябваше да започна пръв този път, тя за какво се мисли? (крокодилката де).
Твой папа, в блата и градове!
В къщата - А БУ! "Страст и Парцаливи кукли"
Ох, дам определено сте бутнали някой свещник върху разлян алкохол..... кога успяхте бе? Можех да си пийна, преди някой лов! Както и да е, важното е че хубавата креолка все още беше в покоите ти, когато се завтекох да я спасявам.Това е момента, в който трябва да те поздравя (всъщност поне за втори път), че имаш добрият вкус на баща си (майка ти е твърде заета със самосъжалението и други естетски поетични чуства за да е адекватен в тази област) по отношение на младата и сочна женска плът! Разбира се, моля те да ми простиш, че ти се скарах, за това че замърсяваш леглото си и къщата, водейки полумъртви създания за да умрат на воля и спокойно....но какво да се прави, разбирам че си била освен така...художествено заинтригувана от креолката и малко разчуствана от нейните тъжни големи очи.... Аз самият бях потресен когато я зърнах по-добре и отблизко, вече мъртва в огньовете ..... нямаше как - естетът в мен трябваше да спаси тоз шедьовър на френско-туземската кръвосмесителна индустрия (за бройлери - и дантелата на левия си ръкав няма да си дам.... какво говоря - та това са ми дантелите!!!). Като се върнах с нея под ръка (или дори на ръце като булка) във вече обгорената къща, си направихме едно парти с нея по случай круизчето ви с Луиджи, закачливо наречено от нас "разходка с лодка".....Ех.... жалко е, че бидейки мъртва не е много разговорлива, но пък поне е мъдър събеседник - винаги се съгласява с всяко мое изявление, извиращо от дълбинте на проницателният ми ум,макар да е твърде мълчаливо съгласието и, в смисъл липсват ми дежурните хвалебствия или онова нежно и едновременно с това подмонлно "papa", но и немите й светнали на пламъка на свещите очи ми вършат работа.....
Като се замисля .... не бих казал, че са застинали в изражението на оназ емоция, която ние бихме нарекли "обожание" или "възхищение", но пък компенсира с потъмнелият си креолски тен.... който става все по-креолски с всяка изминала седмица! Ммммм, такива най-ги обичам. Оказа се, че причината за лекото ни семейно спорче е всъщност най-успешният ти подарък за ненаситният ти баща...Благодаря ти мила дъще!
Така че скъпа, предай поздрави и страстни целувки на Луи (но не казвай че са му от мен преди да му ги лепнеш- знаеш колко обича да се прави на разсърдено дете, когато е в депресия), знам че след време и на него ще му домилее за моят мелодичен глас, припяващ в такт с клавесина. А на теб - des grosses bizous, et aurevoir ma cherie!
А аз ще отида да видя какви ги върши La Creole без мен в леглото ти ;-)
Като се замисля .... не бих казал, че са застинали в изражението на оназ емоция, която ние бихме нарекли "обожание" или "възхищение", но пък компенсира с потъмнелият си креолски тен.... който става все по-креолски с всяка изминала седмица! Ммммм, такива най-ги обичам. Оказа се, че причината за лекото ни семейно спорче е всъщност най-успешният ти подарък за ненаситният ти баща...Благодаря ти мила дъще!
Така че скъпа, предай поздрави и страстни целувки на Луи (но не казвай че са му от мен преди да му ги лепнеш- знаеш колко обича да се прави на разсърдено дете, когато е в депресия), знам че след време и на него ще му домилее за моят мелодичен глас, припяващ в такт с клавесина. А на теб - des grosses bizous, et aurevoir ma cherie!
А аз ще отида да видя какви ги върши La Creole без мен в леглото ти ;-)
Писмо от Париж
Скъпи татко,
След дълги пътувание в търсене и двамата с Луи разбрахме, че всъщност винаги си бил по-мъдър от нас, нищо че не ти личеше. Рим много ми хареса, пожелах да останем там повече, но любимият ми Луи реши че желае да посети Париж. Всъщност идеята ми допадна, все пак и двамата бяхме креоли.
Но нещо не ми харесваше в този град, въпреки че бях безкрайно щастлива.
Поне вече мога да се радвам на добри пощи.
Операта наистина си заслужава.
Сега нямам много време да ти пиша, мислим да поостанем повечко и със сигурност ще ти пиша за впечатленията си от Париж малко повечко.
Липсваш ни, няма кой да изкара моят прекрасен Луи от дълбоката му меланхолия с такъв замах, както само ти можеш.
твоята любяща щерка Клодия
След дълги пътувание в търсене и двамата с Луи разбрахме, че всъщност винаги си бил по-мъдър от нас, нищо че не ти личеше. Рим много ми хареса, пожелах да останем там повече, но любимият ми Луи реши че желае да посети Париж. Всъщност идеята ми допадна, все пак и двамата бяхме креоли.
Но нещо не ми харесваше в този град, въпреки че бях безкрайно щастлива.
Поне вече мога да се радвам на добри пощи.
Операта наистина си заслужава.
Сега нямам много време да ти пиша, мислим да поостанем повечко и със сигурност ще ти пиша за впечатленията си от Париж малко повечко.
Липсваш ни, няма кой да изкара моят прекрасен Луи от дълбоката му меланхолия с такъв замах, както само ти можеш.
твоята любяща щерка Клодия
Re: Писма до блатата(не флудете темата!)
Скъпи татко,
Луи ни изневерява с някакъв дърт вампир(съжалявам за лошия език, но съм неописуемо възмутена!). Как след като обиколихме цяла Европа, стигнахме до такъв прекрасен град, като Париж и да се натъкнем на някакъв незадоволен вампир! Та той дори не подхожда на Луи! Луи е единствено мой! Никой не би могъл да разбере мелодрамите които прави по-добре от мен!(не мисля, прекрасни татко че ти би могъл)
Може би просто русото вече е демоде.
Та този вампир, Арман, той не е нищо по-различно от мен или теб(Луи е единствен по рода си, макар ние да го превъзхождаме). Той и неколцина вампири обитават някакъв театър(вампири, които се правят на хора, които се правят на вампири....ха...).
Луи забравя за мен покрай Арман, това е непростимо!
Сигурна съм че е решен да ме напусне заради този......Арман. Намерих си майка(може би вече беше времеза истинска майка, вие така и не се научихте как да вземете и майчинската длъжност, въпреки че определено Луи понякога се справяше доста добре).
Вече все повече започваш да ми липсваш, не знам за Луи, но на мен определено.
твоята разочарована щерка Клодия
Луи ни изневерява с някакъв дърт вампир(съжалявам за лошия език, но съм неописуемо възмутена!). Как след като обиколихме цяла Европа, стигнахме до такъв прекрасен град, като Париж и да се натъкнем на някакъв незадоволен вампир! Та той дори не подхожда на Луи! Луи е единствено мой! Никой не би могъл да разбере мелодрамите които прави по-добре от мен!(не мисля, прекрасни татко че ти би могъл)
Може би просто русото вече е демоде.
Та този вампир, Арман, той не е нищо по-различно от мен или теб(Луи е единствен по рода си, макар ние да го превъзхождаме). Той и неколцина вампири обитават някакъв театър(вампири, които се правят на хора, които се правят на вампири....ха...).
Луи забравя за мен покрай Арман, това е непростимо!
Сигурна съм че е решен да ме напусне заради този......Арман. Намерих си майка(може би вече беше времеза истинска майка, вие така и не се научихте как да вземете и майчинската длъжност, въпреки че определено Луи понякога се справяше доста добре).
Вече все повече започваш да ми липсваш, не знам за Луи, но на мен определено.
твоята разочарована щерка Клодия
Писмо до любимия Лестат
Скъпи татко,
Разбира се станаха някои предвидени и непридвидени ситуации, и аз почти умрях.(по-точно да се каже умрях). И понеже единственото,което остана непокътнато от мен беше духът на вампир се наложи да блуждая известно време из парижките улици, докато не си намерих подходящо тяло, някой ден вампирите ще последват примера ми.
Трябваше ми извесно време но поне вече се чувствам пълноценен вампир. Ще остана скрита в сенките на Стария свят докато успея да се съвзема напълно.
Предполагам някое сенчесто и мъгливо място би било прекрасно убежище за вампир. Място, което не вижда слънце често, място където светлина достига земята само в най-прекрасни дни, място където нощта и денят не се различават.
Мисля че вече го открих.
Липсата на Луи е ужасяваща. На дали някога ще разбере че все още бродя по света, макар и в по-различно тяло.
Разбира се, ти също ми липсваш, не по-малко от Луи. Самотата е отвратителен събеседник. Липсата на двама ви....Ню Орлеанс. Искам времето обратно.
Колко малко време, а всъщност цяла вечност.
твоята любяща щерка Клодия
Разбира се станаха някои предвидени и непридвидени ситуации, и аз почти умрях.(по-точно да се каже умрях). И понеже единственото,което остана непокътнато от мен беше духът на вампир се наложи да блуждая известно време из парижките улици, докато не си намерих подходящо тяло, някой ден вампирите ще последват примера ми.
Трябваше ми извесно време но поне вече се чувствам пълноценен вампир. Ще остана скрита в сенките на Стария свят докато успея да се съвзема напълно.
Предполагам някое сенчесто и мъгливо място би било прекрасно убежище за вампир. Място, което не вижда слънце често, място където светлина достига земята само в най-прекрасни дни, място където нощта и денят не се различават.
Мисля че вече го открих.
Липсата на Луи е ужасяваща. На дали някога ще разбере че все още бродя по света, макар и в по-различно тяло.
Разбира се, ти също ми липсваш, не по-малко от Луи. Самотата е отвратителен събеседник. Липсата на двама ви....Ню Орлеанс. Искам времето обратно.
Колко малко време, а всъщност цяла вечност.
твоята любяща щерка Клодия
Париж 2,1
Скъпи татко,
Как си? Къде си намерил място за да довършиш почивката си? Може би някое езеро този път? Да разнообразиш блатната и нови орленската кухня.....и езерните води предлагат голям избор.
На моя(нашия) прекрасен Луи му се лепят вампири, както на теб, всичко което мърда(пък и не мърдащо), явно предпочитат креоли, или пък тук да се срещне вампир от Новия свят е нещо необикновено, сигурно е така.
Преди Арман Луи срещнал някакъв странен вампир(малко наранил гордостта на прекрасния ми Луи, но само това-а какво да очаквам), вече добивам представа защо и ти беше странен. Френската кръв във вените ти явно оказва влияние и върху възприятията ти. Доколкото разбрах от Луи(което не беше много, защото беше в поредната емоционална криза, а тогава не е много приятно да се говори с него както сам знаеш) този....вампир бил нещо като...хммм подчинен на Арман( но явно сме грешали, той после ни обясни за сбирщината от не чак толкова интелигентни вампири около него).
Също така, Арман ни покани в theatre des vampires. Забележителен начин да сваля Луи, но недостатъчно убедителен......Вампири,които се правят на хора, които се правят на вампири(предполагам че вече се повтарям, но звучи доста добре).Авангардно, не мислиш ли? А и доста оригинално, но на Луи постановката не му допадна. Всъщност тези вампири показваха доста брутализъм и садизъм(не твърдя че вампирите не са такива), но забравяха красотата. А преди всичко трябваше да останат естети, но както всеки добър актьор представяха това, което би се харесало на хората.
Но след представлението се убедих че на тези създания, в действителност им липсва усетът към красивото и чистото. Как може някой да живее под театър!(в мазе на театър). Та дори и да си вампир-мъченик това е прекалено!
Тук вече опитите на Арман да сваля Луи бяха по-смели. Когато усетих че положението става прекалено интимно между тях се намесих(не искаме Луи в чужди обятия, нали?).
На излизане от това.......мазе, срещнахме онзи странен вампир-Сантяго, наистина е странен, но определено би могъл да бъде по-силен от Луи и мен взети заедно(всъщност не исках да проверявам и да знам).
Париж вече все по-малко ми харесва, дори орепата и кухнята изобилстваща с французи не ми допада.
О мой любими Лестат, липсваш ми!
твоята любяща щерка
Как си? Къде си намерил място за да довършиш почивката си? Може би някое езеро този път? Да разнообразиш блатната и нови орленската кухня.....и езерните води предлагат голям избор.
На моя(нашия) прекрасен Луи му се лепят вампири, както на теб, всичко което мърда(пък и не мърдащо), явно предпочитат креоли, или пък тук да се срещне вампир от Новия свят е нещо необикновено, сигурно е така.
Преди Арман Луи срещнал някакъв странен вампир(малко наранил гордостта на прекрасния ми Луи, но само това-а какво да очаквам), вече добивам представа защо и ти беше странен. Френската кръв във вените ти явно оказва влияние и върху възприятията ти. Доколкото разбрах от Луи(което не беше много, защото беше в поредната емоционална криза, а тогава не е много приятно да се говори с него както сам знаеш) този....вампир бил нещо като...хммм подчинен на Арман( но явно сме грешали, той после ни обясни за сбирщината от не чак толкова интелигентни вампири около него).
Също така, Арман ни покани в theatre des vampires. Забележителен начин да сваля Луи, но недостатъчно убедителен......Вампири,които се правят на хора, които се правят на вампири(предполагам че вече се повтарям, но звучи доста добре).Авангардно, не мислиш ли? А и доста оригинално, но на Луи постановката не му допадна. Всъщност тези вампири показваха доста брутализъм и садизъм(не твърдя че вампирите не са такива), но забравяха красотата. А преди всичко трябваше да останат естети, но както всеки добър актьор представяха това, което би се харесало на хората.
Но след представлението се убедих че на тези създания, в действителност им липсва усетът към красивото и чистото. Как може някой да живее под театър!(в мазе на театър). Та дори и да си вампир-мъченик това е прекалено!
Тук вече опитите на Арман да сваля Луи бяха по-смели. Когато усетих че положението става прекалено интимно между тях се намесих(не искаме Луи в чужди обятия, нали?).
На излизане от това.......мазе, срещнахме онзи странен вампир-Сантяго, наистина е странен, но определено би могъл да бъде по-силен от Луи и мен взети заедно(всъщност не исках да проверявам и да знам).
Париж вече все по-малко ми харесва, дори орепата и кухнята изобилстваща с французи не ми допада.
О мой любими Лестат, липсваш ми!
твоята любяща щерка
писмо до криптата
Скъпи татко,
Мина много време от както не съм ти писала, но положението беше такова, че трудно намирах лист, нещо за писане и най-вече време. Както изгледа в нашето вече не чак толкова сплотено семейство винаги сме бързали за някъде.
В изминалите приблизително стотина години почти бях забравила за теб, но една вечер се събудих с усещане за преливаща любов към твоята възхитителна особа и реших че трябва да знам дали не си си взел почивка от вампирския живот и удоволствие във вечен или поне дългосрочен план.
Реших отново да обиколя света, да видя неговите чудеса и да търся един определен вампир-теб.Няколко пъти безпогрешната интуиция ме подведе и се оказах на погрешното място в правилния момент.
Смятах че усещам присъствието ти наоколо, предполагам че съм усещала кръвта ти във вените на други твои по-млади и неопитни деца. Не ми бяха интересни за момента, не изпитвах нищо към тях освен безразличие, а ти много добре знаеш че дори и от моята любов и доброжелание боли, затова продължих да търся без да им обърна внимание.
Често, макар да знаех че гробищата не са любимото ти място за почивка(блатата винаги са ги водили поне с две звезди в храна, мирис и обзавеждане, а и луксозните къщи на разни богаташчета винаги са били доста примамливи за теб,но в 20-ти век положението е по-различно и да си вампир е доста по-интересно занимание от преди 200 години), се разхождах из тези места, където се предполага че мъртвите трябва да останат необезпокоявани във вечния си покой. Стрясках други среднощни посетители, решили да си правят "парти с труп"
Предполагам че повече няма да имат смелостта да стъпят в гробище, откъдето аз съм минала веднъж.
След дълго търсене се върнах в изначална позиция в ковчега, обмисляйки по какъв начин бих могла да науча за незнайните ти за мен подвизи.
Явно трябваше да полюпитствам измежду твоите "деца", защото ми бе ясно че скромността ти не би пропуснала някои по-интересни факти.
Бих могла да ти кажа, че тези вампири не са просто лоши копия на самия теб, а лоши копия които са взимали от самочувствието ти с пълни шепи без да имат основание, според мен се е получило нещо изключително забавно или по-скоро гротеско.
Бяха доста невежи по повечето въпроси, които задавах за теб, но дори и от тяхното незнание аз извличах достатъчно информация. Най-накрая разбрах къде си, разбрах и че спиш-кратка заслужена почивка след толкова издънки?
Надявам се сънят да ти се е отразил здравословно и скоро да намеря време пак да ти пиша.
Добро утро, сладки принце.
твоята любяща щерка Клодия
Мина много време от както не съм ти писала, но положението беше такова, че трудно намирах лист, нещо за писане и най-вече време. Както изгледа в нашето вече не чак толкова сплотено семейство винаги сме бързали за някъде.
В изминалите приблизително стотина години почти бях забравила за теб, но една вечер се събудих с усещане за преливаща любов към твоята възхитителна особа и реших че трябва да знам дали не си си взел почивка от вампирския живот и удоволствие във вечен или поне дългосрочен план.
Реших отново да обиколя света, да видя неговите чудеса и да търся един определен вампир-теб.Няколко пъти безпогрешната интуиция ме подведе и се оказах на погрешното място в правилния момент.
Смятах че усещам присъствието ти наоколо, предполагам че съм усещала кръвта ти във вените на други твои по-млади и неопитни деца. Не ми бяха интересни за момента, не изпитвах нищо към тях освен безразличие, а ти много добре знаеш че дори и от моята любов и доброжелание боли, затова продължих да търся без да им обърна внимание.
Често, макар да знаех че гробищата не са любимото ти място за почивка(блатата винаги са ги водили поне с две звезди в храна, мирис и обзавеждане, а и луксозните къщи на разни богаташчета винаги са били доста примамливи за теб,но в 20-ти век положението е по-различно и да си вампир е доста по-интересно занимание от преди 200 години), се разхождах из тези места, където се предполага че мъртвите трябва да останат необезпокоявани във вечния си покой. Стрясках други среднощни посетители, решили да си правят "парти с труп"
Предполагам че повече няма да имат смелостта да стъпят в гробище, откъдето аз съм минала веднъж.
След дълго търсене се върнах в изначална позиция в ковчега, обмисляйки по какъв начин бих могла да науча за незнайните ти за мен подвизи.
Явно трябваше да полюпитствам измежду твоите "деца", защото ми бе ясно че скромността ти не би пропуснала някои по-интересни факти.
Бих могла да ти кажа, че тези вампири не са просто лоши копия на самия теб, а лоши копия които са взимали от самочувствието ти с пълни шепи без да имат основание, според мен се е получило нещо изключително забавно или по-скоро гротеско.
Бяха доста невежи по повечето въпроси, които задавах за теб, но дори и от тяхното незнание аз извличах достатъчно информация. Най-накрая разбрах къде си, разбрах и че спиш-кратка заслужена почивка след толкова издънки?
Надявам се сънят да ти се е отразил здравословно и скоро да намеря време пак да ти пиша.
Добро утро, сладки принце.
твоята любяща щерка Клодия
Редактирано от Claudia на
Добър вечер, чудесна нощ.
Скъпи тате,
Започвам да се притеснявам и чудя от къде е тази способност да показваш неуспоримата си скромност по най-лошия за теб начин, вероятно просто постоянно я проявяваш. Напоследък си станал доста известен, не знам дали музата и идеите ти да започнеш да се занимаваш с рок са в следствие на някакво велико просветление, което си получил през дългата си почивка(нека само вметна, че ако не се беше напрягал чак толкова можеше да бъде по-кратка и по-приятна), но определо е от многото ти гениални идеи, макар и не чак толкова съвършена като другите.
Предполагам че си решил да си правиш вампирско парти за твоя сметка-трудно ми е да си представя че такъв добър нрав и такава щедрост са се спотайвали в теб през цялото това време, без дори намек че съществуват, а може би греша?
Очевидно любовта която изпитвате един към друг с Луи е прерастнала в писмена война-историйките, които сте драснали, може би това е най-точното определение което бих могла да им дам, си ги бива доста-всеки от вас е вложил нужния драматизъм(та даже и в повече) за да преувеличи достатъчно нещата, така че да бъдат интересно четиво за смъртните и покана за вампирите.
Би ми било изключително любопитно да узная след като прескочи един огромен преход от развитието на човечеството,сладки принце, как съумя да се впишеш в рамките на "Новото време"(ако мога така да се изразя), но може би просто влизаш в този образец, като бягаш от него? От старият клавесин и дантелите до електическите китари и кожата, странен избор не би отрекъл. Този сън определено те е променил, най-накрая си се наспал достатъчно за да не си кисел и сърдит, но винаги оставаш прекрасен.
от скъпата ти щерка
ПП:Внимавай с чедата ти, ще ти изпият кръвта и нервите преди да си се усетил и после пак ще си биеш главата в дърво близо до някое блато. Естествено това е само моето скромно мнение за излишното ти пилеене на кръв-но определено не си губил времето си, не знам дали всъщност ти е оставало за нещо друго освен правене на вампири.
Започвам да се притеснявам и чудя от къде е тази способност да показваш неуспоримата си скромност по най-лошия за теб начин, вероятно просто постоянно я проявяваш. Напоследък си станал доста известен, не знам дали музата и идеите ти да започнеш да се занимаваш с рок са в следствие на някакво велико просветление, което си получил през дългата си почивка(нека само вметна, че ако не се беше напрягал чак толкова можеше да бъде по-кратка и по-приятна), но определо е от многото ти гениални идеи, макар и не чак толкова съвършена като другите.
Предполагам че си решил да си правиш вампирско парти за твоя сметка-трудно ми е да си представя че такъв добър нрав и такава щедрост са се спотайвали в теб през цялото това време, без дори намек че съществуват, а може би греша?
Очевидно любовта която изпитвате един към друг с Луи е прерастнала в писмена война-историйките, които сте драснали, може би това е най-точното определение което бих могла да им дам, си ги бива доста-всеки от вас е вложил нужния драматизъм(та даже и в повече) за да преувеличи достатъчно нещата, така че да бъдат интересно четиво за смъртните и покана за вампирите.
Би ми било изключително любопитно да узная след като прескочи един огромен преход от развитието на човечеството,сладки принце, как съумя да се впишеш в рамките на "Новото време"(ако мога така да се изразя), но може би просто влизаш в този образец, като бягаш от него? От старият клавесин и дантелите до електическите китари и кожата, странен избор не би отрекъл. Този сън определено те е променил, най-накрая си се наспал достатъчно за да не си кисел и сърдит, но винаги оставаш прекрасен.
от скъпата ти щерка
ПП:Внимавай с чедата ти, ще ти изпият кръвта и нервите преди да си се усетил и после пак ще си биеш главата в дърво близо до някое блато. Естествено това е само моето скромно мнение за излишното ти пилеене на кръв-но определено не си губил времето си, не знам дали всъщност ти е оставало за нещо друго освен правене на вампири.
Един концерт-много фенове.
Скъпи татко,
Определено ми липсваше желание да присъствам на концерта ти-дали заради многобройните ти фенове, представлявани от най-различни същества или заради факта че ми беше изключително трудно да те възприема в такава светлина. Предполагам няма нужда да споменавам, че прожекторите те правеха доста по-стар, а кожата ти придобиваше странни оттенъци, с които може да се характеризира единствено змийската(или ако повече ти харесва-крокодилската) кожа.
Съжалявам, че ти го казвам, но определено си занемарил и гласа си. Не бих казала че се отличаваше с нещо по-специално от другите рок-изпълнители, които съм имала нещастието да чуя.
Дантелите, клавесина, Луи изпаднал в поредната си изключително поетична, но и скучна депресия, аз намръщена заради един от многобройните ни спорове, обикновено завършващ с изпочупен инвентар(ах, любимите вилици на Луи-едва превъзмогна загубата им)-липсва ти вдъхновение за да пееш добре.
Като споменах Луи, с голямо задоволство бих могла да използвам сегашния отвратителен, изключително неритмичен жаргон, изпъстрен с различни безсмислени изрази и да те нарека "хитро копеле". Предполагам си изключително щастлив че отново се видяхте и поне части от старата ви любов се върна? Все пак, с абсолютна нескромност, бих могла да споделя, че без мен, вие с Луи сте нищо! Надявам се че и сам достатъчно добре го осъзнаваш.
А колкото до неговата депресира особа-намирам поведението му за крайно нелюбезно. Все пак, аз поддържах редовна връзка с теб, не той! О, определено ще му разясня всичко, някоя хубава лятна нощ, като в далечната 1860г., въпреки цялата си любов която продължавам да изпитвам към него.
Надявам се да преудолееш огромното си желание да привличаш внимание върху себе си и да заживееш тихичко както ние с Луи, въпреки че вече си навлече Акаша на главата.
С интерес очаквам отговора ти и се надявам да излезеш невредим от безумствата, които вършиш.
Твоята любяща щерка.
Определено ми липсваше желание да присъствам на концерта ти-дали заради многобройните ти фенове, представлявани от най-различни същества или заради факта че ми беше изключително трудно да те възприема в такава светлина. Предполагам няма нужда да споменавам, че прожекторите те правеха доста по-стар, а кожата ти придобиваше странни оттенъци, с които може да се характеризира единствено змийската(или ако повече ти харесва-крокодилската) кожа.
Съжалявам, че ти го казвам, но определено си занемарил и гласа си. Не бих казала че се отличаваше с нещо по-специално от другите рок-изпълнители, които съм имала нещастието да чуя.
Дантелите, клавесина, Луи изпаднал в поредната си изключително поетична, но и скучна депресия, аз намръщена заради един от многобройните ни спорове, обикновено завършващ с изпочупен инвентар(ах, любимите вилици на Луи-едва превъзмогна загубата им)-липсва ти вдъхновение за да пееш добре.
Като споменах Луи, с голямо задоволство бих могла да използвам сегашния отвратителен, изключително неритмичен жаргон, изпъстрен с различни безсмислени изрази и да те нарека "хитро копеле". Предполагам си изключително щастлив че отново се видяхте и поне части от старата ви любов се върна? Все пак, с абсолютна нескромност, бих могла да споделя, че без мен, вие с Луи сте нищо! Надявам се че и сам достатъчно добре го осъзнаваш.
А колкото до неговата депресира особа-намирам поведението му за крайно нелюбезно. Все пак, аз поддържах редовна връзка с теб, не той! О, определено ще му разясня всичко, някоя хубава лятна нощ, като в далечната 1860г., въпреки цялата си любов която продължавам да изпитвам към него.
Надявам се да преудолееш огромното си желание да привличаш внимание върху себе си и да заживееш тихичко както ние с Луи, въпреки че вече си навлече Акаша на главата.
С интерес очаквам отговора ти и се надявам да излезеш невредим от безумствата, които вършиш.
Твоята любяща щерка.
Редактирано от Claudia на