* * *

7 отговора 227 прегледа
#1

* * *

Все така ни се случва – уморени морета,
пленени весла и платна, посивели от чакане...
Беше отдавна, пак беше нощ - като тази -
празна... всъщност, пълна с очакване.
Някой попита за времето в мен
и приседна за малко – уж да чакаме двама.
А в мене ръмеше като есенен ден
изгубил в мъглата посоката, лятната.
Кълняха предателски в очите ми мислите
и упорито се криех зад облаци -
самотата е избор за горди мислители,
но е силно заразна за уморени мечтатели...
После си тръгна, както беше дошъл –
не бях готова за такова спасяване,
а в утрото, някак, осъмна при мен
писмо във бутилка – усмивки изпратени...
Беше много отдавна, в нощ като тази –
празна...всъщност, пълна с очакване...
Затварям в бутилка събуден копнеж
и изпращам...писмо до поискване.

[линк]
Отговор
в отговор на sazertsatelkata #2

Re: * * *

Нима?!

Наистина ли се завръщаш?
Очите ми заглъхнаха от взиране.
Нозете ми простенаха от питане.
Все още ли си тук
или отново тръгваш?
Косите ми сребреят от очакване.
Помоли ме да чакам,
но какво?
Помоли да обичам,
но кого?
Аз чакам и обичам,
но защо?...

Отговор
в отговор на ddms #3

Re: По пътя за Итака

Идвам. Чакаш ли ме още?
Из лабиринти,
победи и крушения,
надеждата ме гледаше с очите ти
и теглеше ме все
към твоите селения.
Връщам се.
Някъде на дъното
на всичките безсънни нощи,
завивали
душите ни с въздишки,
на всички дни
безмилостно втъкавали
в косите сивите си нишки,
на ръба на Ада
и на стъпчица от Рая,
някъде между началото и края -
връщам се...
Връщам се
покрита с прах и слава.
А може би, покрита със забрава...
Връщам се...
Пред прага ти
душата си аз да поставя.

[линк]
Отговор
в отговор на sazertsatelkata #4

Re: * * *

нали знаеш за оптимистите, песимистите и чашата.. Празното всъщност винаги е пълно.. дали с очакване или с болка, ..или с носталгия..или със счупени весла и сърца..
И ако времето в нас е дъждовно, дано е, защото напоява пресъхналите вятърни мелници на сърцето..за да можем пак да мечтаем и моретата да не са уморени...

Рядко пишеш, но когато го правиш, си заслужава прочита!

Редактирано от Sheetal на

Отговор
в отговор на Sheetal #5

Re: * * *

Sheetal,

Не съм съгласен с теб! Смятам, че нейната чаша е пълна, даже прелива, но не от болка или скръб, а от любов и предстоящо щастие!
Успех на sazerzatelkata!

Отговор
в отговор на oбoжaтeл #6

:))

оо дано е така! аз говорех по-скоро принципно за "празното", но нейните чаши със сигурност са по-специални

Редактирано от Sheetal на

Отговор
в отговор на Sheetal #7

Re: * * *

Така е, празно няма...просто не винаги е пълно с това, с което ни се иска.

Благодаря ти за мнението и за добрите думи!

[линк]
Отговор
в отговор на oбoжaтeл #8

Re: * * *

Благодаря за пожеланието!

[линк]
Отговор