Чудя се тука

и се мая, докато си чета "За дипломатите и хората" (Росица Ташева) и "Мисия Лондон" (Алек Попов), кой от кого е преписвал, дали е преписвал, дали са възможно чак пък толкова близки стилове в чак пък толова близка тематика (постсоциалистическото поминуване и битие на посолствата ни, в едната книга - в Париж, в другата - в Лондон) и чак пък такава идентичност на отзивите.
Само част от отзивите от гръбчетата на книгите:

за Росица Ташева: Наричат авторката бългаският Удхаус, сравняват я с Джером К. Джером, с Пиер Данинос, наричат книгата й "най-смешния текст, писан на български"

за Алек Попов: Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхаус, Роалд Дал и Том Шарп... Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература.

Всички знаем, че няма по-неправдоподобно нещо от истината и никой не може да измисли чак пък толкова неправдоподобна лъжа, но това далеч надхвърля пределите на скромното ми въображение. Мързи ме да допрепиша всичко, иначе т.нар. сходства (абе, друга е думата, но нейсе) направо могат да хвърлят слънчеви зайчета.

Не крия откритото си предпочитание към Росица Ташева, първо защото си я открих по-рано с "Домашен апокалипсис" и второ, заради чудесните й преводи. От друга страна и Алек Попов не ми се види плагиат, и на "Мисия Лондон" се кисках най-искрено... Пък и такова умно и талантливо момче така небрежно-нагло да препише... не идва, някак.

Хайде, някой да ме успокои, че подобни съвпадения са възможни и нормални в една мъничка страна с още по-малобройна писаческа гилдия. Петимна съм да повярвам...

Веднага те успокоявам: има една книга на Мирон Иванов (обаче й забравих името, ама тя и без това е много стара), за дипломати по соц. време и пак далаверки, интрижки, отношения, това-онова по схемата. Но не (продължавам да те успокоявам), не вярвам някой да е адаптирал по нея, мисля, че е издадена някъде 1970-те години. Имаше там едно семейство с едни куфари...
Иначе аз докато четях За дипломатите и хората (признавам си, че не я дочетох), постоянно си мислех за Мисия Лондон и вероятно това дежа вю ме накара да я оставя недочетена. Според мен Мисия Лондон е написана по-рано, което автоматично отплагиатства А. Попов. Но, както знаем, понякога едни и същи идеи спохождат двама души едновременно и съвсем независимо, пак ще спомена любимите ми Бойл и Мариот :)

Да си жива и здрава и голяма да пораснеш!

За дипломатите... е излязла през 1999 г., а Мисия Лондон - през 2001 г., но не това е най-важното. Барем единият да се беше хванал с гоголевски стил, а не с удхаусовски бе, начи... и барем едната книга да не беше "най-смешната"... Така ги определят критиците, а на критик брадва не се вади, и око не му се вади, и среден пръст не му се показва...

Ами, добре, ще се опитам да се утеша и убедя. Във всеки случай ти положи усилия, благодаря ти.

Интересно, как критиката е пощадила Мирон Иванов и макар и посмъртно не го е изпедепцала още като "българският Удхаус"...

Сега пък аз се чудя... За дипломатите и хората не излезе ли някъде януари т.г.?най-рано декември м.г.? или е било преиздание? лично на мен ми попадна в електронен вариант в този период и останах с впечатление, че е нещо съвсем ново и предстоящо. Така че интригата пак остава.
Но ти не започвай да се тревожиш отново ;)