депресията

Сигурно повтарям тема и моля да ме извините.Изписаха ми ципралекс и ривотрил,по повод"скрита депресия"съчетана с хипохондрия.Развива ли се някаква зависимост,по точно физическа?Вярно ли е че се приемат по-дълго време за да има ефект?

Да, вярно е. Ципралекс трябва да се пие по-дълго време преди да усетиш подобрение.Например поне 1 месец,в някои случаи до 3. Към него не се развива зависимост, не е транквилант, действа само на обратния захват на серотонина. като психолог и като "бивша депресантка" ти казвам,че лекарството е много добро. Мен ме оправи за 6 месеца. А Ривотрил...пий го щом са ти го предписали,може би имаш нужда. Но не разчитай само на лекарства, трябва и сама да си помагаш,да промениш гледната си точка- Ципралекс ще ти опресни главата и ще успееш,но трябва да задържиш резултата после и без него. Възможно е. Някои хора нямат желание да се оправят, крият се в болестта си и само се оправдават ,че без лекарства не могат, че трябва да ги пият до живот-не е вярно.От опит ти го казвам. Ципралекс дава сили, но след това всичко зависи от теб. Аз имах голямо желание да бъда "свободна", дори се обвинявах,че съм била толкова слаба,за да стигна до антидепресанти и исках да се отърва бързо от тях. Помагах си и сама,благодарение на антидепресанта имах сили,виждах нещата в нормална светлина, а не в кривото огледало,през което дълго време гледах. СЛед като го спрях,депресията не е рецидивирала.
Успех, сигурна съм ,че ще се оправиш.

Благодаря ти за мнението.Чувствам се абсолютно както ти описваш-че съм адски слаба като психика след като стигнах дотук.Моля те сподели при теб в какво се изразяваше депресията?При мен е с чисто физически оплаквания-виене на свят,нестабилност,потъване на земята под краката ми,замаяност,главоболие,сърцебиене,покачване на кръвното.Всички изследвания/от главата до петите/са нормални т.е.органична причина за оплакванията- няма.Затова и потърсих помощ от психиатър!Развих невероятна хипохондия,което влоши още повече нещата.За ривотрила и аз знам,че има зависимост,но лекарката която ме консултира казва че зависимост може да се развие и към най-безобидното хапче.И сигурно е права!

Аз страдам от 5 години от подобно нещо и единственото, което ми е помогнало, е хомеопатията. Да, чувствах се много по-добре докато пиех Сероксат и Биозак, но като ги спрях беше същата ситуация - все едно не съм ги пила.

Сигурно лекарката ти е права, че зависимост може да се развие и към най-безобидното хапче, но към ривотрила се развива с абсолютна сигурност, и то физическа зависимост. Антидепресантите също не са толкова безобидни, защото към тях поне у половината приемали ги се получава психическа зависимост - тоест добре са, докато ги приемат, после всичко се връща в изходната позиция.

След като при теб се касае само за "скрита депресия" защо преди да започнеш да приемаш лекарства, не се консултираш поне с още един лекар, който не е в течение на поставената ти вече диагноза? Може пък той да се окаже на друго мнение?

Имам същите оплаквания. Какви изследвания ти правиха, за да се разбере, че няма органична причина за оплакванията? Опасявам се, че ако отида на психиатър преди да са отхвърлени всички други причини за състоянието ми, веднага ще получа диагноза "депресия", както и всички обърнали се към психиатър и по този начин може да се пропусне възможна действителна болест, която има нужда да лекувам. Ходила съм на кардиолог, правила съм и кръвни изследвания, казват, че ми няма нищо. При какви още лекари си ходила, за да се установи че няма физическо заболяване?

И аз се изказвам като пила антидепресанти. Подкрепям изказването на alexp.
Пила съм ефектин и ривотрил. В момента се лекувам с хомеопатия и съм доволна от това. Ривотрила е като вълшебно хапче, но за жалост се привиква към него много бързо и не бива да се прекалява - само при строгото наблюдение от страна на лекар и то за съвсем кратко време се взема, ако нещата са много зле и в остра фаза.
И аз се превърнах в хипохондрик с течение на времето, но........който е патил, само той знае. Против приемането на антидепресанти съм, но когато се налага, според мен не повече от 6 месеца може да се вземат.

Чак ме е срам да напиша колко лекари съм обиколила.Кр.изследвания,щитовидна жлеза/хормони и ехограф/,кардиолог,поне 5 невролога,3 отоневролога,ЯМР на главата,рентген на шийни прешлени,ехография на бъбреци,доплер,електомиография,ЕЕГ.Дали не пропуснах нещо????
Със сигурност хипохондрията я имам и то в много силна степен.Ходя на даден лекар или изследване,излиза всичко нормално.Това ме успокоява за различен период от време/от седмица до месец/и после си казвам,че лекаря е некадърен и че съм болна,но никой не може да ми открие болестта и така панирана отивам при следващия лекар.Това продължава вече 1г.и 2м.
През цялото време се чувствам по един и същи начин-зле-с описаните в предния пост симптоми.Досега единствено от Бетасерк в комбинация с деанксит имам подобрение.Но като ги спра-всичко започва наново.А мисълта,че съм болна не напуска нито за миг съзнанието ми.Тази една година мога да кажа,че не съм живяла нито ден пълноценно.Живея в непрекъснат страх,че нещо лошо/здравословно/ще ми се случи,но засега не ми се е случило слава богу т.е. не се влошавам.Е , ако някой ме посъветва как да се оправя без лекарства,ще съм благодарна.Опитах масажи,иглотерапия,хран.добавки,и какво ли още не.Хомеопатия не съм пробвала,но така съм се отчаяла,че започвам нещо и след седмица ако няма ефект го прекратявам.....

Леле, ти ме накара да се замисля дали и аз нямам депресия, дали не съм и аз хипохондрик. Посетила съм около 10 УНГ специалиста, за да разбера най-сетне, че оплаванията са ми от алергия. След това ходих на няколко други специалиста за установяване на една субфебрилна температура, която поддържам...май ще се окаже, че тя е неврогенна.
добре де, възможно ли е да си внушаваме оплакванията? аз например съм вече с доказана алергия, темпата е факт...имам и други оплаквания, ама стига съм разводнявала. Имам и ускорен пулс...100-110 нормален пулс ли е всъщност?
Ох, миличка, съчувствам ти. Аз също съм станала една недоволна от живота досадница, а нямам и 30 още...

Това,което описваш е болест и никаква хомеопатия не може да я излекува.Не си губи времето, за да не става още по-зле. когато нещо хронифицира, много по-трудно се лекува. Всякакви подобни мисли било то хипохондрични, натрапливи, (хипохондричните са вид натрапливи) ,както и обсесивно-компулсивното р-во и паническите състояния и фобии са свързани с депресия. Рядко е скрита,но е възможно. Как няма да има депресия като човек е завладян от абсурдни мисли, които го изтощават психически и физически. Хипохондрията ти се подхранва от депресията и обратно. Кръгът е омагьосан. Депресията е фоново състояние, върху което могат да се развиват различни анормални с-я.Имам предвид истинска,клинична депресия , а не това, отпуснато с-е,което на всеки се случва и на народен език наричаме депресия.
При мен депресията беше свързана със страхове,но не за здравето. Обхваната от "тревожната мисъл" и аз имах учестен пулс,сърцебиене, изпотяване, паника.

мъжът ми беше така 1-2години-неговото се получи от стрес.постоянно мислеше,че е неизличимо болен и ще умре -имаше като твоите симптоми.оправи се с деанксит и много работа.като работи не мисли много-много и бавно с течение на времето се пооправи.изходът е да си помогнеш сама може би

Замисли се... защо ти е нужно цялото това внимание... на лекарите, на роднините предполагам... към теб? Харесва ти да си слаба, болна и безпомощна? За да не бъдеш силна, самоуверена и здрава? Защо? Не искаш да поемаш отговорности и ти е по-лесно да се оплакваш ли? Замисли се защо предпочиташ да бъдеш болна и ще разгадаеш тайната на 'болестите' си. Но искам да ти кажа нещо... един хленчещ и кекав човек, особено когато изглежда напълно здрав иначе, е много неприятна гледка. Имай достойнство в края на краищата. Погледни на себе си през очите на лекарите и хората около теб и се виж как изглеждаш. Жалка предполагам. А ти искаш ли да си такава? Искаш да те съжаляват ли? Не живееш пълноценно... ами така си си избрала. Имам съсед, който е с три операции на тумор в мозъка. Не спира да работи и не спира да живее. Защото оценява живота. Сигурно и него го е страх, освен това има от какво. А ти от какво се страхуваш? От призраци? Хайде по-смело и се харесвай и самоуважавай малко повече. Животът те чака, няма време, момичееее

Ооооооо, побеснявам от такива изказвания, честно! Само човек, който го е изживял, знае за какво става въпрос! Та това са подсъзнателни страхове и то с ужасна сила! Не са глезотии, това си е страдание! Дори да има желание за внимание и грижи, това е дълбоко подсъзнателно! Shan, ти знаеш ли какво е паническо разстройство? А вегетативна дистония? Как можеш да кажеш "...един хленчещ и кекав човек, особено когато изглежда напълно здрав иначе, е много неприятна гледка. Имай достойнство в края на краищата..."Ами всеки иска да си запази достойнството, но ти просто не знаеш за какво става въпрос! По-добре попитай някой психолог или психиатър и те ще те светнат, че това си е реално страдание, макар да няма физически увреждания. И това е плашещото, защото ако имаш гастрит, примерно, всеки ще те разбере-да,имаш проблем, това боли и т.н., а когато става въпрос за нещо, което не можеш да фиксираш като разпространена болест, те мислят за глезльо!Първо прочети нещо по темата, а после говори така грубо!Тук е нужен психолог, за да осъзнаят подсъзнателните си проблеми поне! Минала съм през това и знам за какво става въпрос! Не го пожелавам и на най-големия си враг!

Вбесявам се като чуя, че подобни на страданията на АН се дължали на липса на воля, на опит за привличане на внимание,на глезотия. това може да го каже само един некомпетентен по въпросите на психологията и психиятрията и емоционално тъп човек. за съжаление повечето хора не разбират,че това е релана болест с реално страдание и човек сам няма сили да се справи с това. Отличителна черта на подобни състояния е,че самоят болен се измъчва от всичко ,което му се случва, от абсурдните мисли в главата си. Никой не изпитва удоволствие от това,нито се преструва. Ирационалният страх просто залива горкият човек. не е задължително всеки да разбира от психология и от болести, но поне малко мозък се изисква,за да разбереш ,че това че ти не знаеш за съществуването на НЕЩО не значи че то не съществува. погледнете по-далеч от носа си и ограниченото си познание,защото никой не знае всичко и това не е причина да отричаме непонятните за нас неща. Някой виждал ли е съвестта? Не, но тя съществува.
Имам приятелка с депресия и агорафобия, това ,че родителите й не признават болестта й, обвиняват я в мързел и преструвки я доведе до дъното. те не обрънаха внимание на дългогодишните пристъпи,на все по-голямото й откъсване от живота и тя така се влоши,че до момента нищо не може да я оправи. Просто замръзна. Ако беше започнала лечение по-рано,вече щеше да е добре, защото лечение има, но трябва и желание.

няма хапче, което да ти подейства веднъж завинаги и да намериш сили и спокойствие и да живееш на 100% - пълноценно и щастливо

депресията е болест на мислещите хора
спри да мислиш - какво ще стане - ако нещо си.....

нека не те интересува - ако утре се строполиш и паднеш на улицата и никой не ти помогне.. това е - ако така ти е писано - ще се случи и ти няма да можеш да го промениш, колкото и да се страхуваш от това.


настрой се позитивно! не е лесно! но не е и невзможно!
каквото не ти се прави - не го парви
не се насилвай за нищо!
прави само онова, коети сметнеш, че е правилно във всеки момент
не се колебай - колебанието е сериозен враг
не се оставяй да ти казват че си болна!! по клубовете има доста хора които мислят че депресията е едва ли не някакав мега лудост.... и си за хоспитализиране

натрапчиви мисли има всеки!!!!!!!!!!!!
не си единствената - всеки нопмален човек изпитва силни емоции - но просто ти си по слаба и ги приемаш твърде крайно

не може цял живот да си на хапчета!! потърси сили у себе си
- имаш ги - но просто си ги скрила

Наистина е страдание.Това са процеси,които сигурно може да се контролират,но поне аз не успявам.Мисля,че съм достатъчно критична към себе си,за да си дам сметка какво точно ми е /защото съм с медецинско образование и се бях диагностицирала преди да отида на психиатър/ и да отида при точния специалист.За тази една година изпих кофи с лекарства,без особен ефект.Най малкото което искам е да пия илачи.Но явно,че трябва.За много други неща съм доста борбена,отстоявам своето и вървя напред,но за зравето си нямам обяснение защо развих тази фобия.Хич не ми се ще никой да ме съжалява,не търся това,а и никой не ме съжалява,защото дори и най-близките ми чак след 6м.научиха от какво точно се опасявам.А и сега гледам да не говоря,просто си седя,мълча и нямам настроение....

В отговор на:

---

Аз страдам от 5 години от подобно нещо и единственото, което ми е помогнало, е хомеопатията. Да, чувствах се много по-добре докато пиех Сероксат и Биозак, но като ги спрях беше същата ситуация - все едно не съм ги пила.

---

Не може с фармацевтични хапове и сиропи човек да се излекува за винаги, още по-малко да се откачи от тях после. Забравяте май максимумата на фармацевтиката: ЗДРАВИЯТ ЧОВЕК Е НЕПЕЧЕЛИВШ КЛИЕНТ. Те нямат нужда от здрави хора, защото отдавна да са фалирали ако създаваха лекарства, КОИТО ЛЕКУВАТ така, че човек повече да няма нужда от тях.

Природата от има-няма 12 милиона години ни е дала условията, те са В НАС САМИТЕ и около НАС САМИТЕ. Пусни един гол и бос човек насред безлюден остров -- той си носи аптеката във себе си. Със собствената си урина той може да излекува почти всичките си болести (ако въобще има такива), а за останалите има билки под краката му.

Природата изначално е дала всичко необходимо за човека вътре в него! Най-сложната аптека на земята се намира у вас. Десетки жлези имат способността да поризвеждат обезболяващи хормони, антибиотици, анти-депресанти, тялото ви дори може да синтезира витамини. И ако човека не вървеше СЪЗНАТЕЛНО против собствената си природа вероятно би бил най-щастливото същество на планетата.

Уви, строителят на съвременната фармацевтика, Рокфелер, съвсем не е мислел за здравето на ближните си. Факт е, че в медцинските академии, построени с негови дарения бъдещите доктори са се е учели по НЕГОВИ учебници, от които били премахнати всякакви алтернативни методи на лечение и се е наблягало само на фармацевтика. Ха познайте защо...

Знам Бях на 23. Тогава го наричаха неврастения. Може би депресията не беше толкова модерна, знам ли... Казаха ми, че всичко е в моето въображение и да си намеря за какво друго да мисля. "Сърцето ти не е в ред? Оооо, я си отивай вкъщи. Такова младо момиче..." Сестрата от кардиологичния кабинет ме натири като мръсно коте. Е, вярно, че тогава лекарите работеха за държавата и не бяха търговци, аптеките също не се бореха за оборот, а и обществото нямаше нужда от психически нестабилни хора.
Държа ме горе-долу шест месеца, след което вече така се бях намразила, че си казах... абе що не пукнеш. Сама себе си не понасях, а и хората около мен също едва ме изтрайваха вече. Тогава започнах да бягам. Бягах до пълно изтощение. Интересно.... не пукнах. Напротив... тялото ми стана страхотно, всички неприятни усещания изчезнаха, добих самоувереност. Оттогава минаха над 10 години... и още не съм умряла, както се виждам .
С паниката също се познаваме много добре. Получавала съм пристъп на паника в два посреднощ. Да ти го описвам ли? Сърцето галопира, не ти стига въздух, тресеш се, изпотяваш се, изтръпваш, имаш чувството, че се отдалечаваш от този свят и преминаваш в другия. Трае около 15-20 минути, след това бавно затихва.
Ей богу, и аз говоря от опит. Понякога е нужно да го кажеш малко по-грубо. Извинявам се, но такива като мен... на онази възраст, разбира се... и като още много други, имат нужда просто от един ритник по задника, за да се вземат в ръце. Пак го казах грубо, но е така. Колкото повече се глезят, толкова по-зле става. Ти какво искаш, накрая да стигнат до психото ли??
Ако човек сам не си помогне и Господ няма да му помогне. Аз написах първите стъпки..... ако на някого не му харесват и предпочита да си прекара живота във фантазии..... и в срещи с психиатри и психолози.. и в тъпчене с отровни лекарства... и в самоунищожаване.... ами добре. Негова си работа, в края на краищата.

Мога да ти предложа нещо..... подложи на изпитание това твое тяло. Натоварвай го колкото се може повече. Изпитай ги тези мускули, изпитай го това сърце, изпитай ги тези дробове... Ако издържат, значи си здрава и нищо ти няма. Това е психологически момент, една граница, която трябва да преминеш. Отвъд нея те чакат самоувереността и радостта от здравото тяло. Ти сама казваш, че си здрава. В крайна сметка ако ти имаше нещо, досега да ти се е влошило състоянието, нали? Сама си го осъзнала. Възложи му на това тяло работа. Недей да седиш и мълчиш, ами действай. Раздвижи тялото, нека сърцето почне да помпи усилено и кръвта да достигне до цялото тяло. Ще видиш, че ефект ще има. Хипохондрията ще избяга. Страхът се храни от слабостта на духа. Погледни го тоя страх в очите, преживей го и го разкарай. Не заслужаваш да му ставаш роб. Бъди силна. Само един живот имаш, не го прекарвай в страх.
П.С. По-горното е само предложение. При мен подейства. Направи го САМО АКО ТИ ЖЕЛАЕШ.

Може би много отдавна трябваше да го направя!Но има моменти,да не кажа че е постоянно,нямам сили дори да ходя пеш,камо ли да тичам или нещо друго.Не съм се и опитвала да спортувам,даже избягвам каквото и да е натоварване с идеята,че ще ми стане по-лошо.Това за гледането на страха в очите е вярно,но аз или не съм го погледнала както трябва,или наистина съм толкова слаба психика-щото нищо не се оправя,а напротив-задълбава се.
Интересното е,че близо 10г.съм работила в патоанатомията на две болници.Тогава се нагледах на какво ли не,но нито веднъж и нито за миг не ми мина през акъла,че боледувам от нещо.Сега тази депресия се появи буквално от нищото,нямах никакъв предразполагащ фактор за нея.Не че търся някакво оправдание,но в нашето семейство хипохондрията май енаследствена.Майка ми е така със склонност да преувеличава, а брат ми твърди,че и при него е започнала около 30г./на колкото съм и аз/.Едва ли състоянието ми може да е причинено от това,но е най-малкото странно.