От едната страна е

любимия човек, а от другата - сина ми, 16 и половина годишен пубер...
Търпението и толерантността от страна на първия са направо учудващи, но от страна на синчето на моменти се усеща открита неприязън.
А предстои да заживеем заедно.
Не искам да се налага да заставам между чука и наковалнята, а същевременно не знам какво да правя и как да постъпвам...

Не знаеш ли кое ти е по-мило, на кое повече държиш? Очевидно това, което ти се иска за сега е невъзможно и не вярвам някога да се промени тази ситуация.

Лично аз никога не приех приятелката на баща ми. Той беше разведен и си имаше сериозна връзка. За мене тя беше възможно най-лошото нещо на този свят и е била с него по интерес. Сега, въпреки годините и въпреки, че тя вече е починала, продължавам да мисля по същият начин.

Зная, че децата не винаги заслужават жертвата заради тях. Зная, че те не разбират как се чувства самотният родител. Зная, че децата рано или късно ще отлетят. Зная, че те са егоисти. Въпреки това ще те посъветвам да застанеш зад чувствата на детето си. Не искам да ти обяснявам защо - така трябва!

Късмет!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Абе не съм съвсем сигурна, че тази ситуация никога няма да се промени. Момчето е още пубер, може да е в период на отхвърляне и отрицание, не се знае след някоя и друга година какъв акъл ще му дойде.
Мисля, че трябва да се опита със съвместното съжителство, да види как ще се развият нещата по-нататък, още повече, че любимият човек проявява разбиране.
Явно дъщерите са по-толерантни...или поне личният ми опит сочи това.

макар и да поддържам мнението на Тренди.
Да опитат съжителство сега, означава да поеме най-прекия път към прекратяването на връзката си. То приятелят ще търпи, търпи, ама до време...
А дечицата в тази възраст са такива, че и ние понякога трудно си ги издържаме, ама нямаме друг избор, докато гаджето и има - ще побегне без да се обръща...
От друга страна пък докога може да чака на тийнчето да му дойде акълът - за това нещо фиксирана възраст няма.
Вариантът е хлапето да поиска да бъде самостоятелно и да е възможно тази идея да се реализира. Но поне година и половина, ако не и малко повече /да стане на 18 и да завърши училище/ ще трябва да се изчака. А дотогава я камилата, я камиларя...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

година и половина изобщо не са дълъг срок, а за един младеж е много полезно да поживее самостоятелно точно в тази възраст... когато знаят уж всичко и все акъл дават, ама дрехите за пране ги носят на мама.

Проблемът е по-скоро финансов: как да се плаща квартира за младежа и от какво ще живее? Доколкото родителите на всеки студент в друг град имат същия проблем и успяват да го решат някак си... значи не е чак толкова невъзможно .

Хубаво, ама това при положение, че на 18 г. пожелае да живее сам. Щото може и да не пожелае. После пък да няма обвинения - ти ме остави самичък да се оправям, за да си гледаш живота.

че каквото и да направиш, все си виновен/виновна, така че трябва да се свикне с това...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

но тогава ще трябва да се съобразява със "съквартирантите си" и да спазва правилата на дома, в който живее.

Един 18 годишен младеж има право да шофира, да употребява алкохол, да се жени (и плаща издръжката на създадените от него деца), има право да работи и да харчи доходите си както намери за добре...
Има и правото на това - да се оправя сам в живота си, ако нещо в личния живот на майка му не му утърва.

В интерес на истината повечето младежи точно на тази възраст искат да живеят сами... единствено финансовата част ги притеснява. Ако до 20 не започне да мечтае да се отдели от родителите си... "Хюстън, имаме проблем!"

оценката на конкретното събитие да не става през призмата "този ми е син, а този - мъж".

Ако не одобряваш една постъпка, не би трябвало оценката ти да се влияе от това кой е извършителят.
Вярно, че щом става дума за деца, това е в сферата на добрите пожелания... но все пак децата все някога трябва да порастнат. Неодобрението е част от тяхното израстване... не ми се струва добра идея да им го спестяваме.

(пак ти ще си виновната... но поне ще имаш усещането, че възпитаваш :))))

а само за децата - ако ги оставиш да се оправят сами - виновен си, че си ги оставил /нищо, че са го искали самите те/, ако не ги оставиш - пак си виновен, че не им даваш самостоятелност...
Аз знам, че съм виновна за всичко и отдавна не ми прави впечатление
Прежалила съм се... Кучетата си лаят, керванът си върви...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

i moiat sin taka se pusheshe no sega sa parvi priateli s vtoria mi saprug. Prosto toi nameri podhod - ne beshe lesno, ne beshe barzo no sled 1 gdoina sajitelstvane sinat mi se krotna i si se razbirat mnogo dobre, ta chak predpochita da se savetva s nego a ne s men.
Vsichko zavisi ot vas.

И аз си мисля, че този вариант е напълно възможен. А и момчетата в тази възраст ми се струва, че имат нужда от мъжко присъствие за разни там типично мъжки работи. На моя приятелка сина й, например, обича да лови риба, ама таткото го няма и момчето си няма компания. Та ако приятелят на кукуряка има подход (а той явно има) след време сигурно ще пожъне положителни резултати.

da , tochno taka. ako priateliat se otnasia dobre s deteto, problem niama. no ako se darji losho s nego i ne go iska, prenebregva i t.n. dve mnenia niama - takav chovek ne e podhodiasht za sajiteltvane i obvarzvane.

Приятелят ми определено се държи много добре със сина ми. Грижи се много повече за него от собствения му баща (който изобщо не се грижи, но това е друг въпрос), говори си с него за много неща, купува му какво ли не, води го насам-натам. Обаче един-два пъти се опита да му каже нещо с възпитателна цел - да не се държи грубо с роднините си и приятелите си (да не крещи и обижда), да не се прибира късно вечер и да си прибира нещата. Оттогава малкия започна да настръхва - кой бил той, та да му казва какво да прави. И често се държи дръпнато и грубо.
Аз казвам приятел, но нещата са далеч по-сериозни, почти семейство сме, да не кажа съвсем... въпрос на време

Кукурякче, може би ще да е по-добре да поговориш с приятеля си, въпреки че то е ясно, че дори да е направил забележка на сина ти, то не е било с лошо чувство. Ама децата в тази възраст на забележките на собствените си родители се сърдят, камо ли на забележките на чужд (все още за него) човек. Предполагам, че това ти е ясно. Всъщност предполагам, че и със сина ти е добре да поговориш по тези въпроси, да разбере, че този човек не му е враг номер 1, а го е грижа за него.

tova che priateliat ti e napravil takiva zabelejki ne e losho. ti bi li odobrila takova povedenie na sina ti? predpolagam, che ne. ako sinat ti se darji losho s rodnini i t.n. triabva i ti da mu go kajesh. ako jiveeshe zaedno s priatelia ti , normalno e toi da uchastva sasto vav vazpitanieto na sina ti. za da e uspeshno tova triabva da ste na edna pozitzia i da ia ustoiavate. u nas grubo povedenie ne se tolerira, sinam mi si chisti sam staiata, ima domashni zadaljenia. kato pochne da protestira mu se kazva che vseki v tozi dom ima niakavi zadaljenia i tova sa negovite.

pri nova vrazka na roditelia detzata se strahuvat che shte go zagubiat ili che shte poluchavat po-malko lubov, kakto i revnuvat. triabva da mu obiasnish che mnogo go obichash i tova che imash priatel/saprug ne namaliava lubovta ti kam nego i che vinagi shte go obichash zastoto ti e dete.

uspeh i niama strashno. v kraina smetka vie ste roditelite i vie opredeliate pravilata na igrata, nali taka!

Какво значи да застанеш зад чувствата на детето си? Първо, то трябва да е наясно с чувствата си, а много често тези чувства са си просто капризи, без никакво основание. Защо трябва да се лишиш от личен живот, заради капризи, вместо да обясниш на детето, че големите хора не се държат така? Разбирам, ако въпросният мъж се държеше зле, но тогава проблемът нямаше да е в детето, а в това, че самата майка ще го отхвърли. Но в случай, че човекът се държи човешки, направо е обидно да го отхвърлиш, просто защото детето е решило да ти се качи на главата.

Стига простотии бе, тате!

Горкия! Ако е първия опит ,ще го преживее , ама ако е поредния... Не ми се мисли. Успех , и дано се разберат като мъже ,иначе не става!
Попрочетох надолу и ... редактирам!

да не се държи грубо с роднините си и приятелите си (да не крещи и обижда), да не се прибира късно вечер и да си прибира нещата
Ето това е нормално за тийнедйжър с разведени родители!
А как и дали , някой може да му бъде приятел и да спи с майка му!?!?! Ето тука вече само те двамата могат да знаят! Не прави никакви опити да подобриш нещата ,гарантирам ,че ще естане по зле от твойта намеса!

...така...

...абсолючно винаги в подобни неща това е най-правилната политика. Човешките чувства и взаимоотношения не са се променили през вековете нито на йота.

Каквито и да са взаимоотношенията между двама души, винаги приоритет имат тези между родител и дете. Те почти никога не се променат с времето, докато не може в никакъв случай да се каже подобно нещо за една двойка - най-малкото точно тука, в този клуб където се предполага, че повечето са разведени поне веднъж.

Подобни проблеми, каквито са описани в темата се срещат рядко, когато връзката между родителя и неговият нов партньор е започнала след 20 год. възраст на детето, т.е. когато то вече е поело своят път в живота. Точно поради тази причина бих посъветвал всички тука да гледат на дадена връзка сериозно чак когато децата им отраснат. В противен случай много рискуват да се отдалечат безвъзратно от тях със съответните последствия.

Разбира се, че би могло да се случи точно обратното - да си заживеят щастливо тримката, но роска да не се получи е прекалено голям, а в тези неща няма поправителна сесия - веднъж счупена вазата си остава винаги такава.

Все пак да си разведен означава известни ограничения. Няма как...

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

твоето становище.
Когато човек се бори да получи родителските права /а в клуба има сто теми по въпроса/ от девет кладенеца вода е готов да носи /напълно понятно/, само и само да остане детето при него. Но от момента, в който това е факт, трябва да е напълно наясно не само с отговорностите, но и с ограниченията, които се налагат. В този смисъл /и не само/ детето има приоритет пред всичко останало, особено пък пред евентуалните връзки на родителя... Знаем, че всяка връзка има начало и край и в един момент приключва, но отношенията дете/родител са доживот.
В този ред на разсъждения се питам защо при началото още на една връзка не си задаваме въпроса за проблемите при развитието и задълбочаването и, а ги отлагаме за момента, когато опре ножа в кокала. Един вид - като дойдат, ще ги решаваме. Рядко обаче, това се получава без сътресения, гладко, гладко - може би, единствено ако детето е или много малко, или вече достатъчно голямо, със свой отделен личен живот.
Разбира се, тези разсъждения не се отнасят за "свободния родител" - неговите шансове са несъизмеримо по-реални.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.