А сега накъде?

Здравейте,
За първи път пиша в този клуб и не знам дали точно тук трябва да пусна тази тема или по-скоро в Изневяра, но ако е необходимо модераторът може да я премести там, където й е мястото.
Прочетох доста теми по въпроса, който ме вълнува в момента и си мисля, че тук най-добре ще ме разберете и евентуално ще получа някакво разрешение на проблема.
Става въпрос за изневяра - на пръв поглед доста банално нещо, но само този, който го е изпитал на собствен гръб знае каква болка причинява това - болка и в буквален и в преносен смисъл. Разбрах, че съпругът ми е изневерявал с 19-годишно момиче. Научих го доста късно - след 5 години. Ние имаме 11-годишен брак, но това се е случило на 6-та година от него ,т.е. 5 години съм живяла в заблуда и в лъжа. Вярвала съм на този човек, а той най-хладнокръвно се е правил, че нищо не се е случило. А вече не съм и сигурна, че е било само това - връзката може и да е продължила доста по-дълго - как мога да вярвам на това, което ми казва? Не е било за единия секс, а е имало нещо повече-чувства, от което и най-много ме боли.
Сега съм на кръстопът. Вече близо 1 месец не знам какво да предприема. Колкото повече минава времето, толкова съпругът ми става все по-безразличен и вече не чувствам нищо - в началото не можех да повярвям, че това се е случило на мен, после дни наред съм плакала (като съм гледала естествено да не е пред детето и съпруга), а сега просто се улавям, че не мога да го гледам в очите. Като всяко семейство и ние сме имали проблеми - това са 11 години заедно, но поне за това съм била сигурна, че няма да се случи - нито съм му дала някакъв повод, нито сме били разделени за известно време, за да каже, че му е липсвал секс или нещо подобно.
Стана доста дълго, макар че има още какво да се пише, но въпросът ми е : А сега накъде? С детето ще бъдем заедно, но всичко трябва да започне отначало - квартира, работа и т.н.
Сили ми дадоха да започна да пиша тук пуснатата тема от Hell - "Без паника!" и "Как да вземем решението?" от Mama Netty.
Аз съм на 39 год., детето е на 9 год. Ако още имам някакви колебания относно раздялата, са именно заради малкия. Но детето усеща, че нещо става и не знам дали е по-добре за него да живее в тази напрегната обстановка или е по-добър другия вариант.
Затова и започнах да пиша тук, тъй като още с никого не съм споделила за проблема ни, а тук сте така да се каже врели и кипели в тази работа.
Ако накрая все пак стигнем до развод ще ми трябва нова работа, тъй като досега работя във фирмата на съпруга ми и не очаквам, че ще ме остави да продължа след това. За обзавеждане на стая няма да има проблем- за начало имам най-необходимите неща. Остава работата - трудно е в днешно време, особено за жена на 39, вече 40 тази година - ако някой има нещо предвид може да ми пише - ще бъда благодарна.
Очаквам мненията ви по въпроса.

Zdravej,

Mislja, che izlishno dramatizirash. Za povecheto prestaplenija davnostta e 5 godini. A iznevjarata ne e naj-goljamoto. Prejivjava se. Kakvo te naranjava v momenta? Vsichko e minalo. Ne go sajivjavaj. Kakvoto i da e bilo uvlechenieto mu, saprugat ti e izbral tebe i semejstvoto vi. Zashto ne dopuskash, che chovek moje da se uvleche? Zashto mislish, che omajvajki se za edin maj, na nego stoi tabelka rezerviran "dokato smartta ni razdeli"? V kakvo tochno vijdash predatelstvoto na tozi etap? Po-dobre gledaj na sliuchiloto se kato natrupan opit, prosti i zajivej s novi sili i nova vizija.
Jelaja ti madrost i prosvetlenie!

Какво е това "Предадена"? Да, била си предадена, но това вече е минало. Ще се справиш с всички трудности само ако не се самосъжаляваш. Повечето разведени минават през подобни етапи на самосъжаление, но с времето всичко се оправя и животът започва отново да става хубав чак, коагто човек приеме миналото без самосъжаление. И не забравяй - НЯМА БЪДЕЩЕ БЕЗ МИНАЛО.

Хайде, я виж как напира пролетта! Нима ще се откажеш от нея?
Късмет!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Абсолютно съм съгласна с предишното мнение, че след като съпругът ти толкова време след тази случка е още с теб, значи че е избрал теб и това трябва да ти помогне да не прибързваш и да направиш правилния избор. Не мисля, че след толкова години преживени заедно една случка която също е вече в миналото трябва да е причина за раздяла. Премисли отново всичко, говори със съпруга си, опитай се да разбереш какви са неговите чувства към теб и ако между вас има все още привързаност , любов и уважение, смятам, че не трябва да се разделяте.Казвам ти го като човек, преживял точно същото, отлично знам колко силни са болката и унижението, знам че абсолютното доверие е може би безвъзвратно загубено, но това не значи , че всичко е загубено! Едва ли всичко е било перфектно между вас, иначе тази изневяра може би нямаше да се случи, така че моят съвет е - говори с него!Не се затваряй в себе си - понякога нещата не са такива, каквито изглеждат

Аз пък мисля, че щом се е случило веднъж, може да се случи отново. Какво доверие може да се има на такъв човек, който 5 години крие любовта си към друга, и се прави на добър съпруг. Ама сега бил избрал тебе и защо, сигурно е омръзнал вече на мацето. Та той би трябвало да те е избрал още, когато се е оженил за теб. Ако се е случило това чудо - нова любов, и ако те уважава като човек и жена, би трябвало отдавна да е говорил с теб. Така, че изясни си нещата с него, разбери за какво става дума и можеш още сега първо да си търсиш работа, пък тогава и да решиш да градиш нов живот, без лъжи!

Хм, много гадно. Мисля че и аз като теб не бих могла да го гледам в очите и ще ме приестняват същите неща - как сега на тия години да почна пак и то сама. А детето ще свикне - няма да му е лесно но предполагам то ще продължава да има и майка и баща. Бих ти казала намери си добър адвокат и усъди гадняра за половината бизнес и там къща - какво имате - делете. Дано имаш добри приятели и роднини да те покрепят, ако нямаш -намери си - ще ти трябва сила! В Англия викат 'живота почва на 40' - та не се отчайвай!

...щом дотук си устискала, ще устискаш още. Ако си искала до сега да си се развела сто пъти. Имаш колебания как ще се справиш оттук нататък, значи нямаш намерение да се развеждаш, просто си умуваш. Не се вживявай, кризата е отминала, просто си дай време да му простиш изневярата. Ами, ако утре ти самата се влюбиш и кръшнеш, помисли, най-лесно е да се разделиш, трудно е да простиш. Но...., ако усетиш, че продължава с лъжите и изневерите, значи развода ви е в кърпа вързан.

Докато не поживееш поне година с тази "новина", трудно ще разбереш какво всъщност искаш и чувстваш. Нормално е човек да се чувства обиден, предаден... но това е в първите моменти (е добре де... месеци ).
Като премине това започваш да си правиш равносметка за изминалите години, да се опиташ да планираш бъдещите... опитваш се да си представиш живота си като разведена или живота си, ако си запазиш семейството... и ако някоя от тези представи ти се стори много по-привлекателна от другата, та дори започнеш да си мечтаеш за нея, чак тогава си готова да вземеш решението :)

Има много неща, които можеш да свършиш през тази 1 година (при мен бяха 3 всъщност):

1. Да си осигуриш независими от съпруга ти доходи.

2. Да подсигуриш известна резерва за случаите, когато няма да имаш никакви доходи, но разходите ще си вървят (болест, безработица), както и неминуемите разходи около кандидатгимназиалната истерия в 7-ми клас. Една краткосрочна застраховка живот може би върши работа, не знам... аз още не мога да намеря време за това :)

3. Да добиеш увереност в себе си (след изпълнението на точки 1 и 2 това ще си стане естествено ).

4. Последно (и съвсем не на последно място) - да дадеш време на детето си да порастне. Да си навлезе кротко и спокойно в пубертета. Да намериш време да заздравиш връзката си с него... както и да му помогнеш да направи същото и с баща си. За едно момче бащата е нещо важно... нека си остане важно . И да имаш време да се подготвиш за вероятността момчето ти да предпочете мъжката компания - тази на баща си - да осъзнаеш, че това, което е добро за теб съвсем не е задължително е да доброто и за него.

Без значение при теб ли ще остане синът ти или при баща си - един тийнейджър може да е телом в дома ти, а духом - някъде съвсем на друго място. В най-лошият случай - при нито един от двама ви.
Да... още е на 9. Докато вземеш решението и задвижиш (евентуално) нещата около развода в най-добрият случай ще е минала 1 година. Делата се мотат няколко месеца... ако имате "късмета" да хванете лятната ваканция на съда - може и половин година. Лоша идея е да се развеждаш, когато хлапето е в 5-ти - 7-ми клас... травмира се и си разваля успеха точно когато най не трябва...
Ако хванеш този период, ще се наложи да му отделяш тройно повече внимание...

Изобщо подходящите моменти са малко . Не знам доколко една минала случка ще ти дава нужната решимост за това... ти си знаеш как живеете и доколко тази минала изневяра може да е камъчето, дето си го чакала с нетърпение, за да обявиш колата за прекатурена.

Всъщност без значение дали ще се разведеш в крайна сметка или не - тези простички 4 точки ще направят живота на всички ви малко по-добър. И на теб, и на детето, и на съпруга ти... без значение заедно ли сте или не. :)

Благодаря, Вики-също и на останалите.
Та нали точно за това още се колебая какво да правя - доверието вече е изчезнало. Може да се случи пак - просто въпрос на случайност беше , че разбрах. А е могъл да ми каже -това е много време все пак. Не бих искала да живеем в лъжа, а той явно добре се справя с това. А и до ден днешен нейното име стои в списъка на ICQ-то му и се поддържа някаква връзка все пак. Не му е безразлична явно, въпреки че междувременно -преди около 1 година вече въпросната се е омъжила. Много съм объркана в момента и досега единственото, което ме спира за развода, е детето.

"Обидата" и "Гневът" са лоши съветници ...

А търпимостта към лъжата и неуважението, също не са добри съветници! Има неща, които могат да се простят, но не винаги можеш да продължиш с този човек, който е измамил доверието ти и те е предал! Така, че жената трябва да си изясни собствените чувства и желания и да действа, а не да се примирява с положението, защото няма гаранции, че няма да се повтори по-натам отново и тогава болката ще е по-голяма, възрастта й също.

Колко си права!
Та тази т.4 най-вече не ми излиза от ума ден и нощ. Как да причиня това на сина си, който е всичко за мен! А дали ако продължаваме така, той ще се чувства щастлив? В трети клас е , много е чувствителен и не може да се излъже - усеща, че нещата не вървят както трябва.
Може би трябва да мине както казваш повече време-не знам, но е добре да помисля отсега и за другите точки като начало.

В момента си на кръстопът и те боли. Може би първо трябва да решиш проблема в себе си и тогава да се обърнеш към проблема със съпруга ти.
Ако се замислиш дълбоко в себе си ще откриеш проблем, който можеш да решиш само ти. Нещата са свързани. Вътре в нас и вън от нас. Много хора си мислят, че това са различни и независими едно от друго неща, но в същност те са двете половини на едно цяло.

С.Н.В.О.

Bиkи, не се осмелявам да давам съвети на дамата. И съм на 100% съгласна, че тя трябва да изясни собствените си чувства и желания. Хората са различни. Тя познава съпруга си най-добре. Напълно е възможно изневярата да се повтори, но е възможно и другото – разбрал грешката си, усетил колко е наранил съпругата си никога да не си го позволи пак.

А иначе ... гаранции няма за нищо.

намери си добър адвокат и усъди гадняра за половината бизнес и там къща

Казват, че всеки мери хората със собствената си мярка.

С.Н.В.О.

Не искам да бъда лош, но някои неща в постинга ти определено ми лъхат на негативизъм.

щом се е случило веднъж, може да се случи отново

Една древна китайска поговорка гласи, че ако нещо се е случило веднъж, то може да се случи отново, но може и да не се случи. Ако се е случило два пъти обаче вероятно е да се случи и трети път.
В този случай аз вярвам на китайците а не на теб.

сигурно е омръзнал вече на мацето.

Ако ти си въпросното маце те разбирам, но ако не си просто няма как да знаеш какви са мотивите и не е редно да осъждаш човека без да му дадеш право да се защити.

Ако се е случило това чудо - нова любов, и ако те уважава като човек и жена, би трябвало отдавна да е говорил с теб.

За какво? За да я съсипе ли? Без неговите думи и мотиви аз не мога да взема отношение.

Така, че изясни си нещата с него, разбери за какво става дума

Преди него трябва да си изясни себе си. Чак след това трябва да говори с него.

и можеш още сега първо да си търсиш работа

Демек с единия крак да се отдалечава от него а с другия да се опита да се приближи??? И какво ще стане? Раздвоението и катастрофата са гарантирани.

пък тогава и да решиш да градиш нов живот, без лъжи!

А вие жените сте херувимчета и никога, ама абсолютно никога не лъжете??? Това го разправяй на баба ми.

С.Н.В.О.

Държиш се като първокласен подстрекател. Определено добре познаваш човешките реакции и играеш тънка игра, но имай предвид, че за всичко, което сме направили на този свят се плаща рано или късно.
И когато един ден ти се случи да ти се върне със същата монета спомни си думите ми.
Много лесно е да и кажем да се разведе. Много по-трудно е да я успокоим и да и помогнем да вземе разумно за нея самата решение. Кое се опитваш да направиш? Ще се радваш ли ако досъсипеш един объркан живот? Ще бъдеш ли щастлива от това?
Продължавай да подстрекаваш. Аз пък ще те зафлеймя. Да имаш нещо против?

С.Н.В.О.

Vig,Predadena vsi4ko napisano dosega e strahotno,dage niama nugda ot drugo mnenie.
Samo iskam da podkrepia tezata,4e edin mesec e prekaleno malko wreme za wzimane na krajno re6enie.
Az sym v na4aloto na pytia "Nakyde", no sym na 6-tia mesec i emociite sa mngo po- razli4ni ot pyrvia.Naistina "obidata i gneva " ne sa dobyr syvetnik.
Vsi4ko koeto vigda6 prez pyrvite meseci se otraziava v sobstvenoto ego i 4uvstva6 samo bolka,po- natam sled mnogo sylzi i misli postepenno izliza6 i izvym sebe si i moge6 da pogledne6 sveta, v negovata cialost i posle da slogi6 svoiata proekcia tam i sym sigurna ,4e tia 6te ti haresa i posle ..-neznam o6te nesym minala po- pytia.
No v edno sym sigurna - tova,koeto e napravil myga ti, ne e za6toto ne te haresva ili ne te gelae .Bydi sigurna ,4e ti si tolkova cenna za nego , kolkoto si bila predi 6 godini.

Ако положението не е супер нетърпимо,
по-добре си стой на четирибуквието........
То като се разведеш - да не мислиш,
че сериозните са накацали по дърветата и чакат.........

"В Англия викат 'живота почва на 40' - та не се отчайвай!" С това вече успя донякъде малко да ме развеселиш, знаеш ли - вече не помня от колко дни не съм се усмихвала.


Дори и да простя по някакъв начин, нищо вече не може да бъде същото за съжаление. И как ще продължавам да живея в един дом с този човек и аз не знам - а докато стигнем дотук сме преминали и през квартири и работа по ново жилище и като си помисли сега човек, за какво ми е този сбор от тухли, бетон, и там каквото е нужно за изграждане на жилище, щом в сърцето няма място за този човек?
Може би наистина е още рано за окончателно решение, но пък и примирявайки се с положението, не падам ли още повече в неговите очи - значи аз мога да прощавам всичко - И ТОВА.
Засега трябва да намеря начин да бъда независима от него- по отношение на работата например(което няма да е никак лесно), пък после ще се види дали можем да живеем заедно или не - тук писахте, че периодът за всеки е различен - някъде1 г., другаде повече, а аз съм явно в началото. Както казват руснаците: "Поживем -увидим!"