Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Левски


Манастирът тесен за мойта душа е.

Кога човек дойде тук да се покае,

трябва да забрави греховния мир,

да бяга съблазни и да търси мир.

Мойта съвест инак днеска ми говори.

Това расо черно, що нося отгоре,

не ме помирява с тия небеса

и когато в храма дигна си гласа

химн да пея богу, да получа раят,

мисля, че той слуша тия, що ридаят

в тоя дол плачевни, живот нестърпим.

И мойта молитва се губи кат дим,

и господ сърдит си затуля ухото

на светата песен и херувикото.



Мисля, че вратата на небесний рай

на къде изглеждат никой ги не знай,

че не таз килия извожда нататък,

че из света шумен пътят е по-кратък,

че сълзите чисти, че вдовишкий плач,

че потът почтенний на простий орач,

че благата дума, че правото дело,

че светата правда, изказана смело,

че ръката братска, без гордост, без вик

подадена скришно на някой клетник,

са много по-мили на господа вишни

от всичките химни и тропари лишни.



Мисля, че човекът, тук на тоя свят

има един ближен, има един брат,

от кои се с клетва монахът отказа,

че цел по-висока Бог ни тук показа,

че не с това расо и не с таз брада

мога да отмахна някоя беда

от оня, що страда; мисля, че канонът

мъчно ще направи да замлъкне стонът;

че ближний ми има нужда не в молитва,

а в съвет и помощ, когато залитва;

мисля ази още, че овчарят същ

с овцете живее, на пек и на дъжд,

и че мойте братя търпят иго страшно,

а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,

и че ще е харно да оставя веч

таз ограда тиха, от света далеч,

и да кажа тайно две-три думи нови

на онез, що влачат тежките окови.

Рече и излезе.



Девет годин той



скита се бездомен, без сън, без покой,

под вънкашност чужда и под име ново

и с сърце порасло и за кръст готово,

и носи съзнанье, крепост, светлина

на робите слепи в робската страна.

Думите му бяха и прости и кратки,

пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба,

часът на която беше неизвестен;

изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,

участник да стане във подвига свят;

всяк един слушател беше му и брат.

В бъдещето тъмно той гледаше ясно.

Той любеше свойто отечество красно.

Той беше скиталец и кат дете прост

и като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;

всичките пътеки кракът му видяха,

пустинята знайше неговия глас,

хижата го знайше и на всеки час

вратата й за него отворена беше.

Той се не боеше, под небето спеше,

ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,

одеве търговец, сега просяк дрипав,

кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;

днес в селото глухо, утре в някой град

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,

и че време веч е да въстане робът;

че щастлив е оня, който дигне пръв

народното знаме и пролее кръв,

и че трябва твърдост, кураж, постоянство,

че страхът е подлост, гордостта - пиянство,

че равни сме всички в големия час -

той внасяше бодрост в народната свяст.



И всякоя възраст, класа, пол, занятье

зимаше участье в това предприятье;

богатий с парите, сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений с умът,

а той беден, гол, бос, лишен от имотът,

за да е полезен дал си бе животът!



Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов,

да гори, кат Хуса или кат Симона

за правдата свята да мре под триона.

Смъртта бе за него и приятел и брат,

зашил беше тайно в ръкава си яд,

на кръста му вярно оръжье висеше,

за да бъде страшен, кoга нужда беше.

Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,

обърнал се беше не дух, на огън.

Думата си цяла лейше в едно слово,

понявга чело си мръщеше сурово,

и там се четеше и укор и гняв,

и душа упорна, и железен нрав.



Той беше невидим, фантом, или сянка.

Озове се в черква, мерне се в седянка.

Покаже се, скрий се без знак и без след,

навсякъде гонен, всякъде приет.

Веднъж във събранье едно многобройно

той влезна внезапно, поздрави спокойно,

и лепна плесница на един подлец,

и излезе тихо из малкий градец.

Името му беше знак зарад тревога,

властта беше вредом невидима, строга,

обсаждаше двайсет града изведнъж,

да улови тоя демон вездесъщ.

От лице му мрачно всички се бояха,

селяните прости светец го зовяха

и сбрани, сдушени във тайни места

слушаха със трепет, с зяпнали уста

неговото слово сладко и опасно,

И тям на душата ставаше по-ясно.

.................................

.................................

И семето чудно падаше в сърцата

и бързо растеше за жътва богата.



Той биде предаден, и от един поп!

Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,

тоз позор за Бога, туй пятно на храма

Дякона погуби чрез черна измама!

Тоз човек безстиден със ниско чело,

пратен на земята не се знай защо,

тоз издайник грозен и божий служител,

който тая титла без срам бе похитил,

на кого устата, пълни с яд и злост,

изрекоха подло: "Фанете тогоз!"

На кого ръката не благословия,

а издайство сърши, и гръм не строши я,

и чието име не ще спомена

от страх мойта песен да не оскверна,

и кого родила една майка луда,

който равен в адът има само Юда

фърли в плач и жалост цял народ тогаз!

И тоз човек йоще живей между нас!



Окован и кървав, във тъмница ръгнат,

Апостолът беше на мъки подвъргнат

ужасни. Напразно! Те нямаха власт

над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,

ни молба, ни клетва, ни болно стенанье

не издаде в мрака туй гордо страданье!

Смъртта беше близко, но страхът далеч.

И той не пошушна предателска реч.

И на вси въпроси - грозно изпитанье -

един ответ даде и едно мълчанье

и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"

И никое име той не спомена.



Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса -

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.



Той биде обесен.



О, бесило славно!



По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

Днес се навършват 133 години от гибелта на Васил Левски - един от малкото безспорни герои и родолюбци в нашата история. Увисвайки на въжето, той ни завеща да съградим "една чиста и свята република" - такава, за каквато ратуваше и за която даде живота си.

С какво обаче можем да се похвалим днес, ние, неговите потомци? Единствено, че България е република. Но тя нито е чиста, нито е свята - особено за онези, които са натоварени да ръководят делата й. Не е чиста, защото част от тях са набъркани в мръсни далавери, други размахват гнусни компромати и спретват грозни скандали. Не е свята, защото, който падне от власт тръгва да я клевети в чужбина и да срами онези, дето са го сменили на кормилото. А всеки бандит, "пощаден" от родното правораздаване, тича да я съди в Страсбург.
Такава е днешната орисия на родината - окрадена и унизена от собствените си управници, и политици, независимо от етническия им произход. А народът пак живее в страх за оцеляването си и мизерства, ограбван от чиновници и монополисти.

Днес ние, българите, трябва да сведем глави, но не за почит, а от срам пред паметта на Апостола. Защото допуснахме всичко това да се случи.

Поклон пред паметта на Апостола на свободата - един изключителен българин!
Политическите мерзавци от всички цветове показаха, че принципите и идеалите, за които се е борил Левски не струват и пукнат грош за тах! Продадоха, раздадоха и разсипаха България, и се надупиха на манафските и отвъдокеанските катили. Събуди се, Българийо!

Доземи поклон пред паметта на Апостола Български!
Ние принизихме и съсипахме делото му,кой с бездействието си,кой с кражбите си,кой с продажното си поведение,и то надупвайки се на най-мръсната и долна нация на света,а именно турската....мангалите турски се гаврят с земята и с хората ни!
Копелетата манафски никога няма да ни простят,че ги изгонихме от прекрасната си земя,и ще направят всичко възможно да се върнат тук!
Апостола Левски ни показа как се живее и как се мре за България!

Глупости.Никой не го е еня за нас.нито някой се гаври.Само извратеното ти съзнание вижда такива неща.Турция е една приятелска страна.

нали въпросът е навсякъде да се търсят врагове -умрял някой за нас

С такива приятели врагове не ни трябват.А на твоето извратеното съзнание му се привиждат приятелски страни.
Как не те е срам да се наричаш Българин бе,мекере такова? Особено на ден като днешния. Как не те е срам да ръсиш простотии тука???

на такива като теб пък кой им дава право да монополизират ден като днешния?нещо не съм чела Левски да е призовавал към етническа нетърпимост .

Е.. си м….. !!!Боклук .ти не можеш да четеш.Кой говори с теб?

ти не можеш да мислиш -псуването ти само показва колко си безсилен и жалък

а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!

Освен, че турците са най-долната, най-мръсната нация на Земята, те са и най-мръсните същества сред всички живи и мъртви същества на Земята.
Турчинът е клал не само християни. Освен българи, арменци, сърби и гърци, мръсното турско животно е клало и суданци, и ливанци, т.е. мюсюлмани!

Поклон пред паметта на Апостола!

Да не забравяме заветите му, в които той призоваваше "за бунт, за борба" против турската сган!

П.С. Да уточня, че не разделям българите с турски произход и турски имена(по неволя, т.е. ДПС-воля) от мръсните, долни представители на турската гмеж.

----------
Обемът на славитрифоновата помия е ограничен като самия него..

Българите викаме за свобода

"Ние, българите, от отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата! Всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни, грабнати деца от турчина, обезчестяванията на девойките ни и на жените ни все от турчина, е било всекидневно оплаквано с кървави сълзи пред европейските консули."

Из дописка на Васил Левски до в. "Свобода" от 1871 г.

----------
Обемът на славитрифоновата помия е ограничен като самия него..

ako ne si go vidql w temata porednata gavra s BG .kakvo 6te kaje6?

Над 6500 подписа на мюсюлмани са събрани в декларация-подписка с 10 искания пред България

19 февруари 2006 | 12:29
Агенция "Фокус"



София. Над 6500 граждани на Република България и български изселници в Република Турция вече се подписаха в разпространяваната втори месец в двете страни декларация-подписка, инициирана от представители на турско-мюсюлманското малцинство.
Сред инициаторите са учредители на Националната асоциация на малцинствата в България и гражданското сдружение “Миллет- Тракия", създадено в Казанлък преди две години. Подписката се разпространява в 50 български общини и съдържа 10 искания, поставени пред българската държава.
В нея се настоява за възстановяване и конституционно регламентиране на наличието на турско национално малцинство в Република България, българското правителство публично да декларира, че българските граждани имат право на свободно народностно самоопределение”, приемането на специален Закон за малцинствата, разкриване на Държавен турски университет в България, отпадане на конституционната забрана за учредяване на етнически партии, като ограничаващо правото на сдружаване, както и изучаването на турски език да стане задължително за всички български граждани, които се самоопределят като турци.
В декларацията, която до момента е подписана и от повече от 500 български изселника от основните изселнически центрове в Република Турция, се настоява за разкриване на специални дирекции и предавания по БНТ и БНР на турски език.
В разпространявания на ръка от специални емисари документ е и изричното настояване да спре намесата на държавата и сателитните й политически партии в мюсюлманското вероизповедание и отхвърляне на българския етнически модел, определен в документа като “продължение на асимилацията и геноцида над турско-мюсюлманското малцинство”.
Подписката продължава до края на този месец в двете страни, след което тя ще бъде връчена на президента на Република България, парламента, премиера, парламентарните групи и в Комисията за защита от дискриминацията. Екземпляри от нея на английски език ще получат всички посланици на държави от Северно-атлантическия блок в страната. Вече била в ход и процедурата по депозирането чрез техен представител на подписката и в Европейската комисия.
Информацията е на Дарик радио.

Пич, видях го и ще си кажа мнението с съответната тема. Моля те, махни тази помия от темата за Апостола. Достатъчно турски боклуци се гаврят с него, няма защо да го правим и ние, цитирайки ги тук.

----------
Обемът на славитрифоновата помия е ограничен като самия него..

sorry ЛИ3ГAP ne sym registriran nemoga
.priemam zabelejkata. syjalqvam ,no promenih vse pak na "ЛИ3ГAP vij tova....."..

ama 4e ima metla ot Bylgaria pak - sami si go prosite!!!

kojto se 4uvstva tur4in - e ima dyrjava turcia, tja e za turci

BYLGARIA E ZA BYLGARITE!!!

а лапландия за кой остана?

олимпиада е

Едно уточнение:
В по-горното си мнение омам един послепис, в който съм допуснал грешка. Знам, че форумните мнения нямат особено значение, но все пак искам да съм коректен:

П.С. Да уточня, че разделям българите с турски произход и турски имена(по неволя, т.е. ДПС-воля) от мръсните, долни представители на турската гмеж.

Това е вярното.

----------
Обемът на славитрифоновата помия е ограничен като самия него..

не се притеснявай.след толкова твои глупости изписани,никой няма да забележи такава дребна неточност

олимпиада е