Искам си го...

Искам си мъжа.Искам си го обратно.Вината за развода беше взаимна,но аз го поисках.Съжалявам.И искренно се разкайвам.Искам си семейството.За тази година която изтече осмислих всичко.Но....Той страни от мен.Нараних го.Знам че не е безразличен,но не знам какво да правя за да го имам отново...

а може би го искаш, просто защото не можеш да го имаш? Все си мисля, че за да поискаш развод, трябва да е имало причини.
Запази си хубав спомен и давай напред. Знаеш за счупеното, нали?

Ако между вас има диалог, дори и след развода - може просто да му кажеш как се чувстваш и да се оставиш той да реши дали има шанс - разбира се, това е казано, при условие, че наистина не е безразличен.
Ако няма диалог, е много по-вероятно само да си фантазираш, че не е безразличен.

Non nova, sed nove.

...пред витрината с желана играчка.

Тазвод не се постига толкова лесно. Всеки има достатъчно време да премисли и ако реши да се откаже от него. Ти също си имала това време. И той е имал времето. Резултатът е налице и ще трябва да го приемеш. Ако не можеш ще страдаш. Изборът е само твой.

Късмет и разум! Другото само ще си дойде на мястото.
Хайде, усмихни се на идващата пролет!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Цяла година ... това е много време. За една година се случват много неща. Може толкова да си го обидила, че да не намира в себе си сили да ти прости. Прошката е трудно нещо.
Опитай се да поговориш с него, обясни му какво чувстваш и че искаш да сте отново едно семейство. Обясни му колко е важен и ценен за теб. Малко ме смути това твое „искам СИ го”. Все пак не е твоя собственост, нали ... дори вече и по документи. Защо не опиташ с „искам да сме отново заедно”. А той дали те иска (извинявай, може да те заболи малко от този въпрос), но е важен.

Да питам мъжете ... онзи номер със сълзите още ли минава

на този свят. Приеми нещата такива каквито са и ако има нещо да се случва, то ще се случи. Дай му време, да преосмисли живота си. Едно ново начало би било по-добро и за двама Ви. Имам близка, която си върна бившият мъж, готова бе да му прости, в което няма нищо лошо разбира се, “казваше щом има грешка има и прошка”, но не се получи, върна си го, но той не я обичаше вече, а тя страдаше. Така, че остави времето да прецени, времето е голям учител, не ги насилвай нещата.Успех!

уау..

Golqma gre6ka si napravila,a moje bi si na put da napravi6 po golqma.Dai si vreme...nai-vajnoto e da si dade6 vreme.Az se razdelih po moe jelanie s edin 4ovek i sled tova sujalqvah,za kratko...4uvstvah se sama,zagubila...no sled vreme osuznah,4e sum napravila nai-dobroto i za dvamata.Taka,4e spokoino...zanimavai se s ne6to i prosto ne misli...vremeto pokazva...

Понеже историята май не е уникална... Изневерила си му веднъж-дваж, срещнала си Голямата любов, поискала си развод, работата с Голямата любов не е потръгнала - и хоп! дай да си връщаме питомното... че си е наше и си го искаме и то съответно е длъжно да се върне, щото се разкайваме!!!!! Е, ама той не ни обръща внимание и страни, защото е наранен - ама няма такива работи, нали се разкайваме! Има чувства той, имаааа - и трябва да се върне, направо е длъжен! Щото си го искааааам!!!!!! А то всъщност и ние имаме едни такива чувства - големи, особено засилени, след като той вероятно вече се опитва да има нов живот - не може така! - искаме си го!
..................
Щеше ми се да е смешно - но е тъжно. Познавам за съжаление подобни хора, които си живеят живота като пеперудки... напълно безотговорно и безсмислено, в крайна сметка; които никога за нищо не са виновни, на които всички са им длъжни, защото те се разкайват, видите ли...
Та никак не се умилявам от подобни драми...


Желанията ни трябва да са леки като перце...

... на сълзи! Даже съм чувала, че такива сълзливи сценки се приемат за най-дълбоки и искренни чувства и съответно будят съжаление и нежност!!!

Да се бях тръшнала и аз в ревове от самото начало ...

Предполагам,че съм прозвучала много егоистично и глупаво,но ми беше докривяло страшно много.Използвах двата почивни дни да се поразмисля по-сериозно и не толкова емоционално.
Да-историята не е уникална.Наистина имаше изневяра,но не от моя страна и не една.Вероятно е трябвало да му простя,но не успях,особенно след като имоше "рецидиви".Исках да се отдръпна от него и да му покажа,че действията му ме обиждат и ще доведат до пълен срив в отношенията ни.Но той вместо да се поразмисли се "гмурна" в морето на живота.Сменяше жена след жена и правеше детето ни свидетел на всичко.Тогава се реших на развод.В последствие като ме натисна самотата си помислих че може да поправим нещата,но той е обиден.Защото съм го наранила и оставила като куче...
И ето пак момента в който искам да опитаме пак,но вероятно е поредната слабост от моя страна.Радвам се че си излях мераците първо пред вас и малко ме поотрезвихте.

...ама не за теб, а за него! Forever!

Понякога можеш да залепиш счупеното, но не винаги това е възможно. Няма как да ти кажа дали можеш да си го имаш обратно. Защо не опиташ да си поговорите очи в очи и да свалите картите на масата? Ако ти откажат обаче не бива да захапваш, да удряш или да показваш огорчението си.
пп. Можеш ли да го вкараш в леглото си?

С.Н.В.О.

Мога,но не искам.Не мисля,че по този начин нещата ще се наредят.По принцип едва ли има жена която ще се затрудни с това.Просто си е "добричък" и трудно отказва.

Ами като не мислиш недей и да опитваш. Карай както ти си знаеш и ти желая успех. Нямам какво да ти кажа повече по темата.

С.Н.В.О.